Решение по дело №924/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700924
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 329

 

24.01.2022г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   Председател: Пенка Костова

                                                                                          Членове: Росица Чиркалева                                                                                                           Антоанета Митрушева

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 924 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Т.Д.К. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Й.Н.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №5 от 19.08.2021 г., постановено по АНД №24 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2021 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в чл.343 ал.2 от КЗ било посочено, че за застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. В чл.344 ал.1 от КЗ била регламентирана формата на застрахователния договор – като застрахователна полица или друг писмен акт – видно от приетите писмени доказателства, такъв бил сключен преди часа на проверката. В чл.14 от ЗЗД били регламентирани  момента на сключване на договора и мястото на сключването му. Чл.63 от ЗЗД регламентирал изпълнението на задълженията на всяка от страните по договора. Видно и от установеното в хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд, касаторът сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в 14:14ч. на 08.04.2021г., изпълнил и задължението си да заплати пълния размер на дължимата премия еднократно, за целия период на застраховането в размер на 278.37 лв., от които 260.17 лв. платена премия, 2 % върху премията в размер на 5.20 лв. и 13.00 лв. за внасяне в гаранционния фонд. По този начин задължението му по чл.483 ал.1 от КЗ било изпълнено изцяло. Твърди се, че нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ визирала всички лица, притежаващи МПС, регистрирано на територията на Република България и не спряно от движение, включително и притежаващите МПС, без да притежават Свидетелство за управление на МПС (правоспособност на водачи на МПС) и не касаела конкретно управлението на МПС. Отговорността за не сключена задължителна застраховка по чл.638 ал.1 се носела от лице по чл.483 ал.1 т.1 (всяко лице, което притежава МПС регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че видно от изложеното в мотивите на решението, съдът приел, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но потвърдил наказателното постановление, акцентирайки върху управлението на МПС няколко минути преди началото на периода на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изпълнителното деяние управление на МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите било въведено в друга разпоредба – чл.638 ал.3 от КЗ. Като приел, че не следва да се приложи  и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради това, че законът не изисквал вредоносен резултат и не извършил оценка и на другите обстоятелства, касаещи наличието на маловажност на деянието /личността на нарушителя и липсата на нарушения, че след прекратяване действието на преходната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в 23:59 часа на 07.04.2021г. веднага е сключил нова застраховка в 14:14 часа на 08.04.2021г. преди проверката в 15:05 часа на 08.04.2021г., застрахователното покритие било заплатено изцяло, че деянието не се припокрива с обичайното такова – управление на МПС без да е сключена застраховка „ГО“/, това водело до постановяване на незаконен акт, който следвало да се отмени.

Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете инстанции. В случай, че се прецени, че извършеното съставлява административно нарушение, се моли при постановяване на решение за изменение на обжалваното решение да се изследват и приложат предпоставките на чл.28 от ЗАНН при налагане на административно наказание на касатора.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е основателна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №5 от 19.08.2021г., постановено по АНД №24/2021г., Районен съд – Ивайловград е потвърдил Наказателно постановление №21-0276-000093 от 28.05.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, с което на Т.Д.К., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането и на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от Кодекс за застраховането, е наложена глоба в размер на 250 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Изложил е и съображения, че в настоящия случай не следва да се приложи  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Посочил е също, че при определяне на наказанието за нарушението, наказващият орган законосъобразно наложил наказание в размер, определен от закона.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.

В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.483 ал.1 от Кодекса за застраховането, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

В чл.461 от Кодекс за застраховането е посочено, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". Според чл.638 ал.1 от Кодекс за застраховането, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е било спорно, че описания в АУАН и НП лек автомобил е собственост на касационния жалбоподател. Установява се също, че към датата, на която се твърди да е осъществено нарушението – 08.04.2021 г., в 15:05 часа по отношение на същото МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид това, правилно на основание чл.638 ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 от Кодекс за застраховането е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях. Настоящият съдебен състав е имал повод да се произнесе и по друг идентичен случай с Решение № 268/ 26.11.2021г. по АНД (К) № 995 по описа на съда за 2021 година, като тава възприетата правна логика, относно действието на сключения договор за гражданска отговорност, е изцяло относима и към настоящата фактическа обстановка.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен съд Ивайловград правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

 

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5 от 19.08.2021г., постановено по АНД №24/2021г. по описа на Районен съд - Ивайловград.

Решението е окончателно.     

 

 

Председател:                                                    Членове: 1. 

 

                                                                                              2.