РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ямбол, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20212330101155 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, с която желае да се приеме за
установено, че има следните вземания срещу С. Ж. В.: а именно: 475.71лв.
главница; 69.14 лева договорна лихва за периода от 28 януари 2019 г. до 23
септември 2019 г. г.; 194.65 лв. неустойка, 194.60 лв. такса за експресно
разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране; 31.5 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, от 24 септември 2019 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -
27 ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират за присъждане на направените в исковото и заповедното
производства разноски.
Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена
на С. Ж. В. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу нея/него.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение
1
е подписан Договор за паричен заем № ***от 14 януари 2019 г. между „Вива
Кредит" ООД като Заемодател и С. Ж. В. като Заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е
получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия] от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № *** към него от 02 декември 2019 г. г. между „Вива Кредит"
ООД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен
заем. С подписването на договора, С. Ж. В. удостоверява, че е получила от
Заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 783.00 лева, ведно с договорната лихва на 18
седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43.50 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). По договора за паричен заем, С. Ж. В. е извършвал/а плащания
в общ размер на 55 лв.
Към настоящия момент ищецът твърди, че дължимата главница е в
размер на 75.71лв.
Освен това за ползването на предоставената заемна сума по сключения
Договор за паричен заем № *** от 14 януари 2019 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 69.14 лева за
периода от 28 януари 2019 г. г. - датата на първата вноска до 23 септември
2019 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява
2
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане,
на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя.
Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 194.60 лева.
Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 194.65 лева.
Твърди, че претентидараната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от
датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е
инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява.
Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е
запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална към датата на
сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от
клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет
страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от
договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено вземане,
както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай С. Ж. В. дължи
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 245лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 23 септември 2019 г. г.
-последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 31.5 лева
3
от 24 септември 2019 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27 ноември
2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника, с който счита
предявените искове за недопустими, а по същество за неоснователни.
Прави възражения, че договора за паричен заем е недействителен,
поради неспазване на изискванията на чл. 11 ал.2 от ЗПК. Счита, че е налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.11 ал.4 от ЗПК и на разпоредбите на чл.19
ал.4 от ЗПК.
Прави възражение за нищожност на договора за цесия, поради липса на
предмет-чл.26 ал.2 от ЗЗД, поради което липсвало валидно облигационно
правоотношение между страните. Поради това счита, че за ответника не е
налице валидно възникнало задължение за заплаща претендираните от ищеца
суми.
Оспорва уведомяването на ответницата за извършената цесия. Посочва,
че съобщаването на направената цесия на длъжника до настоящия момент не
е извършено както в заповедното производство,така и в исковото.Същата е
призована и уведомена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК,чрез залепване на
уведомление.
Счита, че връчването на съдебните книжа чрез особения представител на
ответника , в едно с приложеното към тях уведомление за цесия по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК в хода на исковото производство не представлява редовно
уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за 2020г. на ЯРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №***г., с която длъжникът С. Ж. В. е осъдена
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължение“ ЕООД сумата
475,71лв. - главница, представляваща задължение по договор за паричен заем
№ *** от 14.01 2019 г., сумата 69,14 лв. –договорна лихва за периода от
28.01.2019 г. до 23.09.2019 г., сумата 194.60лв. – такса за експресно
разглеждане на документи, сумата 194,65 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата 245.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължение, сумата 31.50лв.- лихва за забава за периода от 24-.09.2019г. до
4
27.11.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.12.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски
общо в размер на 75.00лв., от които 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв.
процесуално представителство. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № ***г. е
указал на заявителя да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За
това разпореждане последният е уведомен на 19.03.2021г., като на
19.04.2021г. е депозирал иска си в съда в законоустановения срок.
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“
№***г. сключен между „Вива кредит“ООД, като заемодател и С. Ж. В., като
заемополучател, с който е предоставен заем в размер на 500лв. Съгл.чл.2,ал.2
е договорено с подписването на договора заемателят удостоверява, че е
получил заемната сума като договорът има силата на разписка. В чл.1,ал.2 е
посочено, че преди подписване на договора, заемателят е избал доброволно
да се възползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставен от кредитора срещу
такса от 206.10лв., платима на разсрочено плащане. Уговорено е заемът да се
издължи на 18 месечни вноски, платими в срок от 36седмици, всяка в размер
на 43.50лв. с краен срок за погасяване 23.09.2019г. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент от 40.34%, лихвен процент при отказ от договора до
14-ден – 0,11%, като общият размер на всички плащания, включваща и
таксата за еспресно разглеждане на документите за заема е 783.00лв.
Годишният процент на разходите /ГПР/ е 49.39%. В чл.4, ал.2 е уговорена
неустойка, в случай на неизпълнение в размер на 106,10лв., която се
разсрочва на равни части, всяка от които е платима на падежната дата, като в
този случай общият размер на вноската става 54.95лв., а общото задължение
по договора – в размер на 989.10лв. Съгл. чл.8, ал.3 при забава с повече от 90
дни заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото
задължение. Ищеца е представил и тарифа на „Вива кредит“ОДД относима
към договора за паричен заем „ВИВА КРЕДИТ СЕГА 14 И 30“ или
„ВИВАКРЕДИТ ПЛАН“
Във връзка с твърденията са извършена цесия ищеца е представил
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен на
01.12.2016г. между „Вива кредит“ООД – продавач и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД – купувач, и Приложение №***г. към
5
Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, в което под №***
фигурират задълженията на ответницата С. Ж. В.. Представено е пълномощно
издадено от „Вива кредит“ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД за уведомяване на всички длъжници за
извършената цесия. Ищеца е представила такова писмо отправено до
ответницата, приложен към исковата молба.
По делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Според представеното заключение по договор за заем № ***г. са извършени
плащания общо 55.00лв., като с тази сума е погасена изцяло вноска №*** и
част от вноска №*** от Погасителния план. Към датата на подаване на
заявлението па чл.410 от ГПК в съда – 07.12.2020г., непогасеният размер на
задължението по договора за заем е общо 1236,06лв., от които: главница –
475,71лв., договорна лихва за периода от 28.01.2019г. до 23.09.2019г. –
69,14лв., неустойка – 194,65лв., такса за еспресно разглеждане на документи
– 194,60, такса за извънсъдебно събиране – 245,00лв. и лихва за забава за
париода 24.09.2019г. – 2.11.2020г. – 56,96лв. Съдът изцяло възприема
заключението на експертизата като обективно и компетентно дадено.
При така устантовеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422,ал.1 от
ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД ,
чл.92 и чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на
ответника – направените възражения в отговора си.
По делото се установи от представените писмени доказателства факта
на сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № ***г. между
„Вива Кредит“ ООД и ответницата, вземането по който е било цедирано
надлежно на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Страните по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да
6
изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. По делото не са
представи доказателства това уведомяване на е достигнало до ответницата.
Към исковата молба са приложени уведомления за извършено
прехвърляне, които с връчването на исковата молба са достигнали до
длъжника, чрез неговия особен представител. Същото съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника / решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т.
о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. В
случая уведомяването на длъжника за извършената цесия е осъществено чрез
връчване на документите по делото на особения му представител, назначен по
делото, което съгл. разпоредбата на чл.45 от ГПК се смята за лично връчване.
В този смисъл са постановените решение на ВКС № 198/18.01.2019г. по т.д.
№ 193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г. постановено по възз.гр.д.
№*** по описа за 2019г. на ОС-Я. Предвид изложеното съдът приема, че
цесията е съобщени на ответницата в хода на делото, поради което и
вземанията се преминали в патримониума на цесионера. С оглед на това
съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответницата, с получаване на документите по делото, като от този момент
прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответницата по иска, като
направените възражения на особения представител за тези факти са
неоснователни.
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установиха задълженията на ответницата по сключеният
договор за заем и техния размер. Не се представиха доказателства за
извършено плащане по така установените задължения, поради което същите
са дължими.
Относно направените от особения представител възражения, съдът
приема следното:
7
Съдът намира клаузата за неустойка като нищожна, целяща
заобикаляне на закона и неравноправна. Договорената неустойка съгласно
чл.4 от договора за заем визира на първо място размер на неустойката, която е
почти 50% от размера на отпуснатия кредит, освен това предвижда условия,
които са изначално почти невъзможни за изпълнение, поради което съдът
намира че е изгубила гаранционния си характер, а има характер на
възнаграждение на заемодателя, поставя потребителя в неравноправно
положение и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от
ЗЗП. Относно клаузата, уреждаща такса за експресно разглеждане на
документи, съдът намира че тази клауза също е нищожна. Предвидената такса
експресно разглеждане на документи е в размер почти 50% от стойността на
кредита, освен това не се установява, с какво предвидената услуга експресно
разглеждане на документи е преференциална спрямо обикновеното
разглеждане на документи. Ето защо съдът намира, че същата е уговорена във
вреда на заемателя – потребител и е неравноправна по смисъла на чл. 143
ал.1 т.20 от ЗЗП. Доказателства за извършените разходи за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение не са представени, не е посочено и как
е формиран размера на претенцията, а представената тарифа на „Вива
кредит“ ООД визира размер на разходите, в зависимост от забавата на
дължимите вноски, което има характер на обезщетение за забава, а не на
реално извършени разходи.
Съдът намира, че исковете за лихва са неоснователни, т.к. уговорената
договорна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва и
накърнява добрите нрави. Съгласно трайно установената практика на ВКС
надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва накърнява добрите
нрави, а в настоящия случай ГЛП е в размер на 49.39%.
Установи се от неоспореното заключение на ССчЕ, че от ответницата е
погасено по договора сума в размер на 55лв. Ето защо същата дължи връщане
по договора само на сумата от 475,71лв. Поради горното следва да бъде
признато за установено вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч.гр. д ***г. в
размер на 475,71лв, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението – 07.12.2020г., като в останалата му част искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело
8
№ 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК
дължи произнасяне и по разноските направени в исковото и в заповедното
производство. Според представения списък на разноските ищецът е направил
такива по настоящото производство общо от 1075,00лв. При този изход на
делото ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски по
съразмерност от 283,08лв., а в заповедното - 29,47лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С. Ж. В., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Я., ул.*** дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от И. Ц. К. и
Я. Б. Я. – *** сумата от 475,71лв. - главница, представляваща задължение по
договор за паричен заем № *** от 14 януари 2019 г. с „Вива кредит“ООД,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД искове по чл.422,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД да се приеме за
установено, че С. Ж. В. им дължи 69.14 лева договорна лихва за периода от
28.01.2019 г. до 23.09. 2019 г. г.; 194.65 лв. неустойка, 194.60 лв. такса за
експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 31.50 лихва за забава върху непогасената главница,
от 24.09.2019 г. до 27.11. 2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа
на ЯРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Ж. В. за заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД направените по настоящото дело
разноски в размер на 329,98лв., както и направените в заповедното
производство разноски от 29,47лв.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
10