№ 11843
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110158284 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД от Я. В. Ч.,ЕГН **********,и С. Б. В. –
Ч.а,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“
бл.7,ет.5,ап.30,против Л. Б. Г.,ЕГН **********,и С. М. С.,ЕГН **********,с
адрес гр.П.,ул.“р.л.“ № 4,ет.7,ап.60,с искане за осъждане на ответниците да
преустановят течовете от меката връзка на тоалетната мивка и меката
връзка,свързваща тоалетната чиния с ВиК инсталацията,както и за осъждане
на ответниците да заплатят на всеки от ищците парична сума в размер на по
250 лева – обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане на вземането ( след допуснато изменение на
исковете по реда на чл.214 от ГПК ).
В исковата молба се твърди,че ищците са придобили право на
собственост в режим на съпружеска имуществена общност на 23.04.2012 г.
върху апартамент 30 на ет.5 в бл.7 на ж.к.“Зона Б 18“,а непосредствено над
собствения им имот се намира ап.36,който е собственост на ответника С.,а
ответникът Г. има учредено вещно право на ползване. Сочи се,че от ап.36 е
предизвикано наводнение в малката баня като е намокрен таванът,напукани
са плочките и окачения таван,а на 09.05.2020 г. в голямата баня също е
възникнал теч като вода протекла през луничките на окачения таван,защото е
бил повреден каналът. Ищците твърдят,че при ползване на вода в жилището
на ответниците се достига до течове в техните бани,а окаченият таван е
изцяло мокър. Ищците молят съда да осъди ответниците да извършат ремонт
на меките връзки,вследствие на което да бъдат преустановени течовете.
Претендират присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
по 250 лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на
1
вземането.
Ответникът Л. Б. Г. оспорва исковете като неоснователни и недоказани
с твърдения,че веднага след като узнал за течовете подменил батериите на
мивката. Сочи се,че твърденията за наличие на течове са недоказани,защото в
жилището не се живее постоянно. Оспорени са исковете за заплащане на
имуществени вреди.
Ответникът С. М. С. не е подал писмен отговор и не е изразил
становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт от
23.04.2012 г.,С. Б. В. – Ч.а се легитимира като собственик на недвижим имот
апартамент 30 в ж.к.“Зона Б 18“ ет.5 в бл.7 с площ от 101,24 кв.м.
Представено е удостоверение за сключен граждански брак на 23.09.2004
г. между Я. В. Ч. и С. Б. В. – Ч.а.
Установява се от нотариален акт от 22.11.2017 г.,че Л. Б. Г. дарява на
своята племенница М. Х. Т. недвижим имот апартамент 36 на ет.6 в бл.7 на
ж.к.“Зона Б 18“ като запазва пожизнено безвъзмездно право на ползване
върху ½ идеална част от недвижимия имот.
С нотариален акт от 05.12.2017 г. М. Х. Т. дарява на сина си С. М. С.
апартамент 36 в бл.7 на ж.к.“Зона Б 18“.
Прието е доказателство относно извършено термографско обследване
от „Софийска вода“АД от 23.01.2023 г.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза омокрянето и следите от предишни течове в двете бани на ап.30
са вследствие залпови,частични и моментни изпускания на канализационната
и водопроводна мрежа от санитарните помещения в жилището на горния
етаж,които са отстранени частично към момента на огледа и е възможна
поява на нови течове. Видимите щети,констатирани към момента на огледа са
частично нарушаване на гипсокартонна обшивка,компрометиране на външен
вид и боя по таваните,възможно е частично компрометиране на подложна
скара от алуминиеви профили на окачения таван от гипсокартон в малката
баня,общата стойност на щетите за труд,материали и транспорт възлиза на
500 лева,от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание се
установява,че има сълзене в гъвката връзка на тоалетната чиния и това
сълзене води до събиране на вода около подовия сифон,необходимо е гъвката
връзка при мивката и гъвката връзка при тоалетната чиния да бъдат
поставени по-плътно,за да се отвежда цялото количество вода.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС е обусловено от
доказване наличието на следните материалноправни предпоставки – страната
ищец да е собственик на имота,ответниците чрез свои действия или
бездействия да пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на
2
собственост. Целта на исковата защита на иска по чл.109 от ЗС е да бъде
преустановено неоснователното въздействие,което пречи на упражняване
правото на собственост или да бъдат премахнати последиците от това
неоснователно въздействие – в този смисъл т.1 от приетото Тълкувателно
решение № 4/06.11.2017 г.,постановено по тълк.дело № 4/2015 г. по описа на
ОСГК на ВКС. С оглед това,че въпросът в какво се състои неоснователното
въздействие,с което се препятства упражняване правото на собственост
искането,формулирано до съда се основава на конкретните твърдения и
искания на страната ищец. Съдът счита,че не е спорно между страните,а и от
представените по делото доказателства се установява,че ищците притежават
право на собственост върху ап.30,който са придобили по време на брака си на
възмездно придобивно основание,т.е. имотът е придобит в условията на
съпружеска имуществена общност. Това означава,че е доказано наличието на
първата изискуема предпоставка за уважаване на иска,а именно да бъде
доказано правото на собственост. С исковата защита по чл.109 от ЗС
разполага само собственикът,а в настоящия случай ищците Ч.а и Ч. са
доказали,че правото на собственост върху ап.30 им принадлежи.
Пълноценното упражняване правото на собственост собственикът следва да
реализира като си служи с вещта според нейното предназначение и служенето
с вещта не е ограничено или затруднено от трети лица. В настоящия случай
ищците като собственици на жилище – ап.30 в бл.7 на ж.к.“Зона Б 18“ следва
да разполагат с възможност да ползват жилището,което следва да отговаря на
санитарно-хигиенните изисквания. Софийският районен съд намира,че от
ангажираните в хода на производството доказателства и от изслушаната
съдебно-техническа експертиза може да бъде възприето,че чрез допуснато от
ответниците бездействие се е достигнало до смущаване пълноценното
ползване на вещта. Появата на течове в баните в жилището на ищците,които
са довели до омокряне на таваните и излющване на боята накърнява
служенето с вещта за собствениците и представлява пречка за упражняване
правото на собственост,в която насока следва да бъде отчетено,че появата на
влага и течове би могло да има вредно влияние върху здравето на
лицата,ползващи наводняваните помещения – бани,а и създава дискомфорт за
собствениците поради това,че следите от течове и нарушаването на окачените
тавани влияят върху естетическия вид на помещенията,в които са се проявили
течовете. С оглед обстоятелството,че според заключението по съдебно-
техническата експертиза вследствие на направен оглед в помощенията е
констатирано,че в баните в ап.36 е възможно появявяне на омокряния
вследствие на меките връзка на мивката и тоалетната чиния съдът намира,че
исковата претенция,предявена от ищците с правно основание чл.109 от ЗС е
основателна. В този смисъл съгласно решение № 62/01.07.2015 г.,постановено
по гражд.дело № 339/2015 г. по описа на ВКС е възприето,че искът по чл.109
от ЗС подлежи на уважаване,когато неоснователните действия или
бездействия на ответната страна продължават по време на исковия процес.
Предвид това,че от разпита на вещото лице,проведен в открито съдебно
заседание се установява,че се наблюдава сълзене при гъвкавите
връзки,респективно не се отвежда цялото количество вода,съдът намира,че
искът по чл.109 от ЗС се явява доказан по основание. Действително от
изразените и от двете страни в производството становища се установява,че от
страна на ответниците са предприети действия по ремонт на елементи от ВиК
3
инсталацията в баните в ап.36,каквито действия са отчетени и от
заключението по експертизата,но ако въздействието върху имота на ищците
Ч.а и Ч. не е отстранено напълно,съдът счита,че искът по чл.109 от ЗС се
явява основателен. Предвид това,че при наличието на сълзене при гъвкавите
връзки възможност за възникване на вреди за баните на ищците все още
съществуват,съдът приема,че исковата претенция с правно основание чл.109
от ЗС подлежи на уважаване. Софийският районен съд намира,че ответниците
Г. и С. се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск,тъй
като първият ответник е носител на вещно право на ползване върху ½ от
имота,а вторият ответник е собственик на имота. Собственикът,респективно
носителят на вещно право на ползване върху недвижим имот е длъжен да
поддържа в изправност инсталациите в своя имот по начин,по който не
допуска възникване на вреди за трети лица. Когато вследствие на възникнала
повреда във ВиК инсталация или елементи от същата на жилището на
ответниците се достига до възникване на залпови и периодични изпускания
на вода от санитарните помещения от жилището на ответниците в жилището
на ищците ответниците отговарят по иска по чл.109 от ЗС. Изводът на съда за
основателност на иска не се променя предвид довода на ответника Г.,че в
неговия имот не се живее постоянно,тъй като независимо от начина и обема
на упражняване право на собственост,респективно право на ползване от
страна на ответниците,последните като собственици на имота се явяват
задължени да поддържат своето жилище в състояние,което не пречи на
пълноценното ползване на съседните имоти от техните собственици.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че искът по чл.109 от
ЗС подлежи на уважаване.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД е
обусловено от доказване възникване на вреди за ищците,от доказване
действия или бездействия на ответниците,с които се нарушава общото
правило да не се вреди на други лица,от доказване,че вредите са пряка и
непосредствена последица от деянието на ответниците,които
материалноправни предпоставки подлежат на доказване от ищците,а
ответниците следва да установят наличието на обстоятелства,изключващи
отговорността им. Съдът намира,че е доказано,че за ищците са настъпили
вреди – установено е,че са възниквали течове,а вследствие на течовете са
компрометирани боята,както и окачените тавани,доказано е и че тези вреди се
дължат на допуснато от ответниците възникване на течове от баните в
тяхното жилище,при което следва да бъде възприето,че е установено и
наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите. При
това положение съдът счита,че исковата претенция подлежи на
уважаване,както е предявена за сума в размер на по 250 лева за всеки от
ищците. Не може да бъде споделен доводът на ответниците,че не е изяснено
за какво количество материали и труд е определен размерът на
обезщетението,в която насока следва да бъде взето предвид,че посочената
стойност от 500 лева вещото лице определя след като е извършило оглед на
двете бани в ап.30 и при съобразяване компрометираните участъци във всяка
от баните,а и експертното заключение не е оспорено от никоя от страните.
Отделно от това,ответниците не релевират никакви конкретни доводи,че
стойността на обезщетението би могла да бъде в по-нисък размер. Така
мотивиран,съдът счита,че исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да
4
бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото и при съобразяване уважаването на
исковете,но и наличието на частично прекратяване на производството по
исковете по чл.45 от ЗЗД съдът намира,че и двете страни имат право на
присъждане на разноски като на ищците следва да бъдат присъдени такива в
размер от 775 лева – съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение,а в полза на ответниците – по 100 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от Закона за собствеността ( ЗС ) Л. Б.
Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.6,ап.36,и С. М.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.П.,ул.“р.л.“ № 4,ет.7,ап.60 да преустановят
течовете от меката връзка на тоалетната мивка и меката връзка,свързваща
тоалетната чиния с ВиК инсталацията в ап.36 на бл.7 в ж.к.“Зона Б 18“ по
иск,предявен от Я. В. Ч.,ЕГН **********,и С. Б. В. – Ч.а,ЕГН **********,и
двамата с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.5,ап.30.
ОСЪЖДА Л. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“
бл.7,ет.6,ап.36,и С. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.П.,ул.“р.л.“ №
4,ет.7,ап.60 да заплатят солидарно на основание чл.45 от ЗЗД на Я. В. Ч.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.5,ап.30,сумата от 250 ( двеста
и петдесет ) лева обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 12.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“
бл.7,ет.6,ап.36,и С. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.П.,ул.“р.л.“ №
4,ет.7,ап.60 да заплатят солидарно на основание чл.45 от ЗЗД на С. Б. В. –
Ч.а,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.5,ап.30,сумата от
250 ( двеста и петдесет ) лева обезщетение за имуществени вреди,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
12.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“
бл.7,ет.6,ап.36,и С. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.П.,ул.“р.л.“ №
4,ет.7,ап.60 да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Я.
В. Ч.,ЕГН **********,и С. Б. В. – Ч.а,ЕГН **********,и двамата с адрес
гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.5,ап.30 сумата от 775 ( седемстотин седемдесет и
пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Я. В. Ч.,ЕГН **********,и С. Б. В. – Ч.а,ЕГН **********,и
двамата с адрес гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.5,ап.30 да заплатят на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.4 от ГПК на Л. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес
гр.С.,ж.к.“Зона Б 18“ бл.7,ет.6,ап.36,и С. М. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.П.,ул.“р.л.“ № 4,ет.7,ап.60 сума в размер на по 100 ( сто ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6