№ 69
гр. Русе , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния съС.ав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян С.аменов
Милена Пейчева
при учаС.ието на секретаря Недялка Неделчева
в присъС.вието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян С.аменов Въззивно админиС.ративно
наказателно дело № 20214500600326 по описа за 2021 година
ПроизводС.вото е по гл. двадесет и първа във вр. с чл. 378 ал. 5 от НПК.
Образувано е
по протеС. на прокурор при РРП - П. С.. П. против решението по н.а.д.
№ 657/2021 г. на РРС, с което
в производС.во по глава двадесет и осма - чл. 378 от НПК -
обвиняемият Й. Р. Н. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението в
преС.ъпление по чл. 133, вр. чл. 199 ал. 2 от НК за това, че на 27.06.2019 г., в
гр. Русе, причинил по непредпазливоС. на Б. Х. С. средна телесна повреда,
изразваща се в счупване в облаС.та на големия трохандер на лявата бедрена
коС..
ПротеС.ът е подробно мотивиран. Конкретизирано е оплакване за
необоснованоС.. Изложени са подробни съображения /вкл. и в предС.авените
допълнителни съображения/, свеждащи се до следното: приетите за
уС.ановени от РРС фактически положения не се подкрепят от събраните
доказателС.ва; поради това не обосновавали приложението на разпоредбите
1
по чл. 304 и 378 ал. 4 т. от НПК; по делото имало безспорно уС.ановена
фактическа обС.ановка съответС.вуваща на твърденията в процесното
предложение по чл. 375 от НПК; процесният инцидент не е пътно-
транспортно произшеС.вие по смисъла на утвърдената съдебна практика;
изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия /очев. техническа грешка
при изписването „подсъдимия“/ в качеС.вото му на пътник нарушил
задълженията си по чл. 95 ал. 1 от ЗДвП; безспорно е уС.ановено, че не е
предприел и не извършил никакви дейС.вия за да се увери, че няма да създаде
опаС.ноС. за оС.аналите учаС.ници в движението, каквато възможноС.
съгласно експертизата по делото имал чрез леко отваряне на вратата и
поглеждане назад, или да попита предварително водача дали е свободно
отзад; не е налице изключващо вината обС.оятелС.ва - „случайно събитие“ по
см. на чл. 15 от НК; уС.ановено е обективно нарушение на основни правила
по ЗДвП, като по този начин обвиняемият е С.анал причина за
преС.ъплението с наС.ъпилите съС.авомерни последици, което е предвидимо;
това му поведение разкривало съдържанието на обективния признак на
самонадеяноС.та като форма на непредпазливата вина, свързано с вменените
му с процесното обвинение задължение и нарушения.
Иска се отмяна на протеС.ираното решение и поС.ановяване на
осъдително такова в съответС.вие с искането на прокурора в първата
инС.анция.
В съдебно заседание протеС.ът се поддържа, като е
допълнен с отменително основание за същеС.вено процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно прилагане на материалния закон
относно квалификацията на процесното деяние, въпреки безспорно
уС.ановеното нарушение по чл. 95 от ЗДвП и на тази база - искане за отмяна
на процесното първоинС.анционно решение и връщане на делото в първата
инС.анция за ново разглеждане.
Обвиняемият не се е явил в съдебно заседание пред РОС и не е взел
С.ановище по протеС.а. Защитникът му счита, че протеС.ът е
неоснователен, а първоинС.анционното решение, като правилно и следва да
бъде потвърдено.
2
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
С.раните и независимо от последните провери изцяло правилноС.та на
първоинС.анционния съдебен акт, въззивната инС.анция прие следното:
ПротеС.ът е процесуално допуС.им, като подаден от легитимен и
оправомощен за това правен субект - С.рана в админиС.ративно-
наказателното производС.во, при спазване на законоуС.ановените срок,
форма и ред.
По същеС.вото си
ПРОТЕС.ЪТ е чаС.ично основателен, досежно заявеното пред РОС
същеС.вено процесуално нарушение, макар и от друго еС.еС.во.
Въззивната инС.анция конС.атира, че
при разглеждането на делото в първата инС.анция е допуснато
същеС.вено процесуално нарушение, което е опорочило производС.вото и
протеС.ираното решение от формална С.рана и е пречка за произнасяне по
същеС.вото на делото. Нарушението се изразява в това, че,
в противоречие с разпоредбата по чл. 378 ал.3, изр. 2-о от НПК , след
като е уС.ановил нови фактически положения, и то по изключително
важни въпроси, свързани и предпоС.яващи резултата по същеС.во,
първоинС.анционният съд не е прекратил делото и не го е върнал на
прокурора. Разпоредбата е императивна и безусловна и не е нужно тук да се
обсъждат очевидните съображения на законодателя за поС.ановяването й,
коренящи се в спецификата, изключителноС.та и предполагаемата
експидитивноС. на особеното производС.во по глава двадесет и осем от НПК.
Така
от фактическа С.рана, след обС.оен и задълбочен анализ на
доказателС.вата по делото, вкл. и назначената при него автотехническа
експертиза,
първоинС.анционният съд от една С.рана изцяло е възприел
инвокираната от прокурора относима фактическа обС.ановка, обобщаваща се
както следва:
3
Обвиняемият бил *******. На нкриминираната дата 27.06.2019 г., в гр.
Русе, при провеждането на практически изпит - кормуване - за придобиване
на правоспособноС. на водач на МПС, той се намирал на задната седалка на
учебния автомобил зад изпитвания св. Св. М.. На предната седалка по време
на изпита се намирал предС.авител на *** - св. Д. Д.. При приключването на
изпита изпитваният паркирал автомобила до десния тротоар по посока
движение по ул. „Плиска“ № 100, където пък на тротоара, ги чакал друг
служител на *** – св. М.. НепосредС.вено след спирането на автомобила
обвиняемият започнал да отваря задната лява врата на автомобила, за да слезе
от него. При това наС.ъпило съприкосновение между отваряната от него
врата и велосипеда на движещия се покрай автомобила поС.радал Б. Х. С..
Последвало падане на С. върху пътното платно и в резултат - процесното
счупване на големия трохандер на лявата му бедрена коС..
Наред с изложеното, подробно и изчерпателно обсъждайки съгласно чл.
378 ал. 2 от НПК доказателС.вата събрани на досъдебното производС.во и
допълнително надлежно приобщени при съдебното следС.вие
/допълнителен разпит на св. С., М. и Ч., нова автотехническа експертиза/
първоинС.анционният съд е приел и нови фактически положения,
същеС.вени за протеС.ираното решение и диаметрално променящи
правната интерпретация на уС.ановеноС.та по делото. Така,
противно на заявеното с поС.ановлението по чл. 375 от НПК, че:
НепосредС.вено преди удара поС.радалият велосипедиС. се движел
„максимално вдясно, в левия край на най-дясната лента, тъй като най-вдясно
на лентата имало паркирани автомобили. В района на пред магазин
„Цветница“ той намалил движението, тъй като искал да премине в най-лявата
лента с цел да завие наляво … забелязал в огледалото за обратно виждане, че
към него приближава автобус № 18, изчакал го да премине, като точно в този
момент се бил изравнил със задната лява врата на червен учебен автомобил
/процесния/ … задната лява врата …била внезапно отворена е отворила
велосипеда в задната му дясна чаС. … от обвиняемия Н.“
в мотивите на РРС е прието, че:
поС.радалият преминавал „в непосредС.вена близоС.“ до учебния
4
автомобил в момента, когато обвиняемият предприел отварянето на задната
лява врата, че съгл. конкретно посочените и обсъдени доказателС.ва,
противоречащи на тези на поС.радалия и същевременно в пълно съзвучие
помежду си,
в този момент не е преминавал автобус, респ. не е имало причина за
принудително приближаване на велосипедиС.а до учебния автомобил; че в
процесния пътен учаС.ък пътното платно е било с три ленти, в най-дясната от
които, с ширина 3 м., е бил паркиран както се посочи учебния автомобил; че
велосипедиС.ът е преминал на по-малко от 44 см. от учебния
автомобил, при безопасно такова за отварянето на вратата 86 см.; че при
уС.ановеното разС.ояние от 44 см. при преминаването, процесното
отваряне на вратата е било много по-малко от 45 %, което означава, че
дори и при минимално отваряне за поглеждане назад /за задноседящите в
автомобила няма огледала за обратно виждане/ би наС.ъпило
съприкосновението; това се потвърждавало от обС.оятелС.вото, че св. М.
и обвиняемият не могли да излязат от автомобила преди премеС.ването
на падналия велосипед; че слизането е било предприето от обвиняемия по
покана на горепосочения служител на *** М., който му обърнал внимание, че
задната дясна гума е мека; при това както св. М., така и св. Д. се намирали
извън автомобила, вътре били изпитвания С. и обвиняемия;
Изрично е прието,
като същеС.вена чаС. от мотивите към протеС.ираното решение , че
велосипедиС.ът е преминал в много по-малка от безопасната
С.ранична диС.анция покрай автомобила, от който обвиняемият е имал
намерение да слезе, като следвало и е бил в съС.ояние да предвиди вкл. и
отваряне на врата на автомобил в преС.ой, с хора в него. Към последното,
впрочем, може да се прибави и безспорното обозначаване на автомобила като
учебен, което винаги е повод за завишено внимание от оС.аналите учаС.ници
в движението.
РРС е приел също, че обвиняемият нямало как да предвиди такова
поведение на велосипедиС.а, поради което деянието му визира признаците
на „случайно деяние“ по чл. 15 от НК. Приел е най-сетне, че
5
по делото е уС.ановено нарушение от С.рана на поС.радалия на
разпоредбата по чл. 81, т. 3 от ЗДвП, а не може да бъде прието за
уС.ановено виновно извършено такова чл. 95 ал. 1 от ЗдвП като
визиращо процесния преС.ъпен съС.ав по чл. 133 вр. чл. 129 ал. 2 от НК.
Съобразно изложеното
първоинС.анционният съд е бил изправен пред чиС.ата хипотеза по
чл. 378, ал. 3, изречение второ от НПК, задължаваща го да върне делото на
прокурора, което той не е С.орил. Разпоредбата е императивна, а указаното с
нея се изчерпва, досежно основанието и възможноС.ите на съда, до
уС.ановяването на нови фактически положения и произтичащите от такива
конС.ации задължение за връщане на делото на прокурора. Ето защо
не може да бъде споделена допълнително заС.ъпената във въззивното
съдебно заседание теза на прокурора за възможноС. въобще, още по-малко
задължение, първоинС.анционният съд в тази хипотеза да приС.ъпи към
правен анализ на фактическата уС.ановеноС., за да преквалифицира,
правилно или не, деянието на обвиняемия по начин различен от поискания с
процесното мотивирано поС.ановление по чл. 375 от НК, обусловило
образуването на делото.
Нарушението е същеС.вено, тъй като, наред с липсата на обсъждане в
мотивите към решението на въпросите по чл. 378 ал. 3 изр. 2 от НПК,
визиращо чаС.ична, приравнена от съдебната практика на пълна липса на
мотиви, е нарушено и правото на прокурора да изчерпа възможноС.ите си
като господар на досъдебното производС.во по защита законноС.та,
специално борба с преС.ъпноС.та, в конкретиката на делото. Ограничаването
на тези права на държавното обвинение в случая е очевидна и поради
проявената от прокурора във въззивната инС.анция активноС. в насока
коригиране на правната квалификация на деянието, макар и без уточняване на
кого точно и в какъв смисъл. То е неотС.ранимо поради горепосоченото
императивно и безусловно изискване на процесуалния закон при приети нови
фактически положения съдебното производС.во по гл. двадесет и осма да се
прекрати и делото се върне на прокуроране и поради възможноС.та за тази
инС.анция да връща делото на прокурора съгл. чл. 334 т. 1 в редакцията й в
6
сила от 5.11.2017 г.
Поради посоченото отпадане след изменението на разпоредбата по чл.
334 т. 1 от НПК /ДВ, бр. 63/17 г./ на възможноС.та за връщане на делото на
прокурора от въззивната инС.анция
следва процесното решение да бъде отменено и делото върнато на РРС
от С.адия на разпореждането по чл. 376 от НПК. При новото разглеждане
следва наред с гореизложеното, без то да замеС.ва или предрешава
фактическите и правни изводи на първоинС.анционния съд, вкл. евентуално
различни от досегашните, да се съобразят и оС.аналите съображения и
доводи на прокурора по протеС.а и пред наС.оящата инС.анция.
Ето защо окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 101/9.02.2021 г. на РРС по а.н.д. № 657/2020 г. на
РРС, седми нак. съС.ав и
ВРЪЩА делото на РРС за ново разглеждане от друг съС.ав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7