РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Перник, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от З. Г. Т. против решение № 41/17.01.2022 г. по гр.д. №
4154/2021 г. на РС – Перник, с което е отхвърлен предявеният от З. Г. Т. срещу „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1468,79
лв., представляваща стойност на електрическа енергия за имот с адрес ***, начислена
служебно по „констативен протокол“ по партида с клиентски номер *** с фактура № *** г.,
като погасена по давност.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно РС е приравнил предявеният от З.
Г. Т. срещу ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД отр. иск по чл. 124 ГПК по гр. д. №
76211/2015г. с такъв годен да прекъсне давността, тъй като ответната страна не е предявила
насрещен осъдителен иск, а няма как длъжникът с предявяване на отр. уст. иск да прекъсне
и да спре погасителната давност, която тече в негова полза. Ето защо, счита, че от
07.07.2015 г. и до настоящия момент давността за вземането не е нито спирана, нито
прекъсвана, като с обжалваното решение не е взето предвид и изтеклата на производството
давност, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, като моли същото да бъде отменено включително и в
частта относно разноските и спорът бъде решен по същество, като бъде уважен изцяло
1
предявеният иск.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че ответното дружество е издало фактура № *** г. по повод съставен констативен
протокол, с която е извършена едностранна корекция на консумирана ел. енергия, при което
е начислена сумата в размер на 1468, 79 лева. Не се твърди и не се установява ответникът да
се е снабдил с изпълнителен лист, нито да е предприел принудителни действия за
изпълнение на вземането по фактура № *** г. От приложеното гр. дело № 76211/2015 г. се
установява, че по него е постановено влязло в сила на 04.10.2018 г. решение № 487465 от
13.09.2018 г. по гр. дело № 76211/2015 г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от З. Г. Т.
срещу "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК – да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 1468, 79 лв. по фактура № *** г., представляваща начислена цена за
потребена електрическа енергия за периода от 06.09.2014 г. до 04.12.2014 г. за обект с
клиентски № ***.
Във връзка с възраженията в жалбата, настоящият въззивен състав напълно споделя
мотивите на РС за приложимостта и в настоящия казус на приетото в Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК, в което след анализ на
установеното в правната теория и в съдебната практика като краен извод се приема, че „…
решението, с което се отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на
кредитора е погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е
погасено по давност и съществува изпълняемо право, като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 2 ЗЗД“.
От така приетото следва, че в разглеждания случай, нова погасителната давност за
вземането на ответника по процесната фактура № *** г. е започнала да тече на 04.10.2018 г.
с влизане в сила на решение № 487465 от 13.09.2018 г. по гр. дело № 76211/2015 г., с което е
отхвърлен предходният предявен от З. Г. Т. срещу "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД
отрицателен установителен иск за същото вземане. Считано от 04.10.2018 г. дори и краткият
3-годишен давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска – 19.11.2020г. В
тази връзка следва да се посочи, че предмет на предявения иск по чл. 124 ГПК е
несъществуването на вземанията на ответника, поради погасяването им по давност.
Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този иск, поради което ищецът
доказва твърдения положителен факт - периодът, през който е изтекъл срокът на пог.
2
давност - най-късно към момента на предявяването на иска. Следователно основанието на
иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той следва да се
преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл. 235, ал. 3 ГПК изтеклата в хода на
процеса давност /така Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.
о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу ищеца,
удостоверени в процесната фактура № *** г., не са погасени по давност, и исковете по чл.
124 ГПК са неоснователни. Като последица от това и всички възражения в жалбата са
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателя изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/17.01.2022 г. по гр.д. № 4154/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА З. Г. Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, сумата 100 лв.
- разноски за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4