РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Ямбол, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330100024 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Йеттел България“ ЕАД -
гр.С., представлявано от адв.Г., срещу И. Н. Д. от гр.Я. Ищецът твърди, че между тях e
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 15.06.2021 г., с предпочетен номер
***, по който е предоставено устройство за ползване на услугите-мобилен апарат ***.
Абонатът за отчетния период на потребление не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите месечни абонаменти и използваните от него услуги, вследствие на което те са
прекратени едностранно на 13.07. 2022 г.. Към 18.07.2022 година длъжникът е имал
задължения за преходни периоди в размер на 181,38 лв. Като последица от неизпълнението
са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на
300,23 лв., от които 134,20 лв. - три месечни такси и 166,03 лева за предоставеното
устройство- разлика между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
преференциална цена. Задълженията за предходен период в общ размер на 181,38 лв. са
обединени във Фактура № *** г. и Фактура № ***г., като във всяка фактура е посочено
подробно, как е формирано вземането. Общата стойност на фактурите е 194,93 лв., от която
е приспадната сума в размер на 13,55 лв., предплатена от длъжника при подписване на
договорите, надплатена в предходни периоди или е частично плащане след издаване на
фактурите. Задължението в размер на 181,38 лв. е формирано както следва: - 25,04 лв.,
дължими за период 18.03.2022 г.-17.04.2022 г., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, като от общо
дължимата сума по фактурата -38,59 лв. е приспадната сума в размер на 13,55 лв.; 156,34 лв.,
дължими за периода 18.04.2022 г.-17.05.2022 г., представляващи абонаментна такса и такса за
1
потребление на мобилни услуги. Всички непогасени и изискуеми задължения в размер на
481.61 лева са обединени във Фактура №*** г. за клиентски номер ***, със срок на плащане
15 дни от дата на издаването и. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска
да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 481,61 лева, ведно със
законна лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и съдът да го осъди да
заплати разноските по делото и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба, в която
уточнява, че не е сключен договор за лизинг с ответницата.
В срока за отговор особеният представител на ответната страна намира исковете за
допустими. Във връзка с основателността им оспорва сключването на договор за мобилни
услуги и лизинг, като се изтъква, че ответницата не е открита на адреса й, с което се
препятства установяването на действителната й воля и подпис в договора за мобилни услуги
и неговата автентичност. Оспорва закупуването и предоставянето на мобилно устройство.
Прави възражение за непредставяне на общите условия по договорите за лизинг, за
неспазване на условията за упражняване на правото на оператора да прекрати едностранно
договора и начисляването на суми след датата на прекратяване. Оспорва основанието за
възникване на задължение за неустойка и точното определяне на размера й. Оспорва
действителността на общите условия и на клаузите за неустойки поради противоречие с
добрите нрави и неравноправност спрямо потребителя, с когото не са уговорени
индивидуално съобразно ЗЗП, както и поради наличието на нелоялни търговски практики.
Възразява срещу кумулирането на две неустойки. Оспорва размера на вземанията като
неясно определен и недоказан с представените фактури.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Договорът между страните, на който ищецът основава исковете си- Договор за мобилни
услуги № *** от 15.06.2021 г., е представен по заповедното производство по ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС, приложено към настоящото на осн. чл. 86 ал.1 от ПАС. Сключен е от „Теленор
България“ ЕАД като оператор на мобилни услуги и е подписан от страните. Същият е със
срок от 24 месеца, изтичащ на 15.06.2023 г., и съдържа посочените в исковата молба клаузи.
Уговорено е заплащане на абонаментен план по програма „***", с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора 36,99 лв. и 41,99 лв. - след изтичане на първоначалния срок.
Посочено е, че при подписването на договора е предоставен мобилен телефонен апарат
*** на цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план -109.99 лв.. Стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/ е 499,90 лв.. Отстъпката от стандартната цена е
389,91 лв. На стр.6 от договора непосредствено преди подписа на потребителя е записано
предаването на устройството от оператора и приемането му от насрещната страна при
подписването на договора. Уговорени са неустойки в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, включително
2
приложимите Общи условия: неустойка за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок на договора в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаментни, но за не повече от три месеца; при наличие на отстъпки и/или
различни стойности на месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащата
част от договора; в случаите в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от
договора. Така цитираните клаузи съответстват напълно на Спогодба от 11.01.2018 г. между
„Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите, представена от ищеца като
заверено копие по искане на ответника. Налице е клауза, че операторът има право да
индексира месечния абонамент веднъж годишно с размера на обявения от НСИ
средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, като информира
потребителя в първата месечна фактура след индексирането. Индексираният месечен
абонамент е основа за извършване на индексация през следващата година.
В представените по заповедното и исковото производство Общи условия на „Теленор
България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, (в
сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., на 20.09.2018 г., 12.04.2021 г.) -
чл. 75 вр. т. 19б, б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно
договора, поради неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е
заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор,
съответно тези ОУ. С Декларация-съгласие от 15.06.2021 г. клиентът е заявил получаването
на екземпляр от ОУ и съгласието си с тях.
Вещото лице е направило анализ на представените по делото фактури, описани в
исковата молба, и дава заключение, че отговарят на нормативните изисквания и съдържат
необходимите реквизити, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството и чл.114, ал.1 от
ЗДДС. Осчетоводени са в „Дневник на продажбите’’ по ЗДДС при ищеца фактури № *** г.,
№ *** г. и кредитно известие № *** г. В системата на ищеца за клиент И. Н. Д. се води
клиентски /абонатен/ номер № ***. Фактурирането на телекомуникационни услуги се
извършва през билинг система, която е външна за счетоводната система на ищеца.
Задължението по фактура № *** г., в размер на 38,59 лв. е намалено до претендирания
размер от 25,04 лв. със стойността на кредитно известие № *** г. - (-13,55 ) лв. Във фактура
№ *** г. е посочено, че програмата „***” е била индексирана с 3,30 %, което е изменило
стойностите на стандартния и промоционалния абонаментен план от 30.82 лв. без ДДС на
31.83 лв. без ДДС или 38,20 лв. с ДДС. На гърба на всяка фактура се съдържа детайлна
информация за използваното количество услуги /включени в пакета и извън него/, за
задълженията, формирани от сбора от месечните абонаментни такси, разговори и други
3
услуги извън пакета за съответния отчетен период във фактурата, както и за дължимите
лизингови вноски. В ценовата листа е посочена единичната стойност на всяка една услуга
извън условията по абонаментните планове. Стойността на абонаментната такса е
фактурирана пропорционално на дните, в които е използвана услугата. Във фактура № *** г.
за периода 18.03.2022 г. - 17.04.2022 г. са таксувани услуги в размер на общо 38,59 лв. с ДДС,
от които: месечен абонамент по план „***” - 31,83 лв. без ДДС, включващ: минути към Зона
ЕС - предоставени за периода 200:00, ползвани 12:00 мин; услуги извън пакет - 0,33 лв. без
ДДС, в т.ч.: кратки текстови съобщения / SMS/ - 1 бр. - 0,33 лв. Във фактура № *** г. за
периода 18.04.2022 г. - 17.05.2022 г. са таксувани услуги в размер на общо 156,34 лв. с ДДС,
от които: месечен абонамент по план „***” - 31,83 лв. без ДДС, включващ: минути към Зона
ЕС - предоставени за периода 200:00, ползвани 07:00 мин, услуги извън пакет - 98,45 лв. без
ДДС, в т.ч.: други услуги /номера *** - използвани 02:00 мин - 0,66 лв., Роуминг MB -
използвани 153:89 мин - 97,79 лв. - след приспадане на отстъпка. В кредитно известие № ***
г. е начислена предплатената месечна абонаментна такса по абонаментен план „***”, в
размер на (-13,55) лв. По процесиите фактури не са извършвани плащания. По данни от
билиг системата на ищеца дата на двустранно спиране на мобилните услуги е 07.06.2022 г., а
дата на деактивация - 13.07.2022 г.. Спрямо съгласуваните условия с КЗП, за които клиента е
уведомен в раздел „Данни за потребителя“, неустойката за предсрочно прекратяване е
определена като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС на
обща стойност 108,39 лв. Калкулацията на неустойката е автоматичен процес на билиг
системата на оператора, за чието изчисление се вземат предвид следните стойности:
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент - 4.30 лв., умножим по
период, през който услугата е била използвана - 11.74 месеца, и получената стойност
отнесена за останалите месеци до края на договора 12.26 месеца. Това се прави спрямо
общият срок на договорните отношения 24 месеца. На база на тези параметри, заложени
като информация в системата, се оформя размера на неустойката в съответствие с
предварително установените правила на договора. Добавена е сумата 25,81 лв., която
представлява възстановяване на ползваната отстъпка в цената на абонаментния план, докато
договорът е бил в сила. Приспаднати са предплатените суми за месечни абонаменти.
Неустойката за предсрочно прекратяване на договора е 134.20 лв. Неустойка относно
устройството е в размер на 166,03 лв. В случай на предсрочно прекратяване на договора.
клиентите, закупили устройство на преференциална цена, дължат и част от отстъпката,
която са получили - в случая 416.58 лв. (без ДДС), съответстваща на оставащия срок на
договор - 12.26 месеца, спрямо общия срок на договорените отношения - 24 м.. Отстъпката
се равнява на разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент
към датата на покупката и цената (в брой или общата лизингова цена), която клиентът е
заплатил при сключването на договора. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - 23.05.2024 г., размерът на дължимите суми, включващи месечни абонаменти,
ползвани услуги извън абонаментния план и неустойки, е посоченият в исковата молба,
общо 481,61 лв.
В съдебно заседание вещото лице е заявило, че предоставената от ищеца информация,
4
върху която работи, е достоверна. От м.02.2022 г. месечната такса е коригирана.
Ищецът е представил последна покана за доброволно плащане от 18.06.2022 г. до
длъжника, с която му е даден 10-дневен срок за плащане.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Неотносими към договореностите между страните са представените от ответната страна
разпечатка на статия: „***“, публикувана в сайта *** и статия „***“, публикувана в сайта
***които не установяват релевантни по спора факти.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
предоставяне на мобилни телефонни услуги, в които се съдържат и клаузи за неустойки.
Кредитор е едно и също юридическо лице, единствено с променена фирма (наименование) и
собственик на капитала. Това обстоятелство е видно от Търговския регистър, който е
публичен (чл.2а и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ) и всеки може да се позове на вписванията в него.
Налице е писмен договор с ответницата, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има
формална доказателствена сила. Същата не е надлежно оспорена по реда на чл. 193 от ГПК и
съответно оборена чрез доказване от ответницата на такова оспорване. Възраженията на
ответницата срещу непредставянето му в настоящото производство не се споделят от съда,
доколкото делото, по което е представен, е приложено към настоящото съобразно чл. 86 ал.1
от ПАС, като е било изискано още при предявяване на иска.
Договорът за мобилни услуги е валиден и поражда правни последици. Изпълнението на
задължението за предоставяне на услугите ищецът установява с представените фактури,
анализирани подробно от вещото лице по счетоводната експертиза. Същите отговарят на
изискванията на закона, осчетоводени са надлежно. Според вещото лице са основани на
данни от билинг системата, които не са недостоверни. Установяват потребление на различни
мобилни услуги, изброени по пера в заключението. От последното ясно е установен видът и
размерът на задълженията, поради което възраженията в отговора на исковата молба срещу
исковите претенции в тази връзка се явяват неоснователни. Процесните задължения не са
погасени до приключване на съдебното дирене. Поради това искът за заплащане на
стойността на предоставените услуги от кредитора е основателен и следва да се уважи.
5
Договорките между страните по основните параметри на правоотношението между тях,
се съдържат в индивидуален договор, подписан от съконтрахентите. Поради това доводите
на ответната страна относно значението на общите условия не се споделят от съда и не се
споделят възраженията за неравноправни клаузи в тях.
Що се отнася до възраженията по чл. 147а от ЗЗП- длъжникът е удостоверил с подписа
си, че е приел общите условия, които имат връзка с индивидуалния договор. Не е установено
недобросъвестно поведение на кредитора да предостави несъотносими с отношенията
между страните общи условия. Не е доказано и възражението, че документът е представен
на абоната в нечетлив шрифт, при положение че е подписано изрично от клиента
волеизявление за приемане и съгласие, предпоставено от направена преценка на
съдържанието на документа.
Абонатът е удостоверил с подписа си изрично и получаването на устройството, описано
в договора за мобилни услуги, което изявление се съдържа на стр.6 от него.
По претенцията за неустойки съдът приема следното:
Индивидуалният договор между страните урежда като правна последица прекратяване на
същия преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по договора. В случая е налице неплащане от клиента на мобилните
услуги, предоставени от оператора след сключването на договора, за процесните периоди:
по фактура № *** г. това е периодът 18.03.2022 г. - 17.04.2022 г., за който са таксувани
услуги в размер на 38,59 лв. с ДДС, от които: месечен абонамент по план „***” - 31,83 лв.
без ДДС, включващ: минути към Зона ЕС - предоставени за периода 200:00, ползвани 12:00
мин; услуги извън пакет - 0,33 лв. без ДДС, в т.ч.: кратки текстови съобщения /SMS/ - 1 бр. -
0,33 лв.; по фактура № *** г. за периода 18.04.2022 г. - 17.05.2022 г. с таксувани услуги в
размер на 156,34 лв. с ДДС, от които: месечен абонамент по план „***” - 31,83 лв. без ДДС,
включващ: минути към Зона ЕС - предоставени за периода 200:00, ползвани 07:00 мин,
услуги извън пакет - 98,45 лв. без ДДС, в т.ч.: други услуги /номера *** - използвани 02:00
мин - 0,66 лв., Роуминг MB - използвани 153:89 мин. - 97,79 лв., след приспадане на
отстъпка. Т.е. длъжникът е неизправна страна поради неизпълнението.
Спорна е датата на прекратяване на договора за мобилни услуги. Същата е посочена в
заключението по експертизата като дата на прекратяване на предоставянето на услугите. По
данни от билиг системата на ищеца датата на двустранното им спиране е 07.06.2022 г., а
датата на деактивация - 13.07.2022 г.. Особеният представител на ответника излага доводи
за необходимост от писмено уведомяване на длъжника за прекратяване на договорите. В
случая е изпратено писмено съобщение до длъжника, с което му е даден 10-дневен срок за
плащане -последна покана за доброволно плащане от 18.06.2022 г., която съдържа цялата
искова сума, вкл. неустойките при прекратяване на договорите. Действително, както
възразява ответната страна, няма данни поканата да е получена от адресата. Самата искова
молба обаче играе ролята на съобщение (относно ролята й на покана по смисъла на чл. 87 от
ЗЗД е практиката на ВКС в Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о.,
Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Съобразно разпоредбата на
6
чл.45 изр.2 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Законът не
разграничава вида на представителството в този случай и не може да се изключи от
приложното поле на нормата особеното представителство. В този смисъл е и Решение №
198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., І т. о. на ВКС. Ответницата не е изпълнила
паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че й е предоставен достатъчен срок от кредитора.
Самият ищец претендира прекратяване на договорите конклудентно – с действията по
прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Според
заключението на вещото лице фактурите, сочещи краен момент на начисляване на
задължения за ползване на услугите, са осчетоводени от ищеца, вкл. и последната фактура за
начислени неустойки за прекратяване и кредитното известие за приспадане на сума. От този
момент нататък няма данни да са осчетоводявани вземания за месечни услуги. Следователно
предоставянето им е окончателно прекратено и абонатът е узнал това.
Претендират се обезщетения за различни вреди, настъпили от неизпълнението на
процесния договор. Едните представляват пропуснати ползи от неплащането на уговорените
месечни абонаментни такси, а другите –загуба от цената на мобилно устройство, за която е
направена отстъпка от търговеца при условие, че получи точно изпълнение в рамките на
целия срок на договора. Няма законова пречка да се уговарят отделни неустойки за
различните видове вреди от неизпълнението, както е в случая, и възраженията на ответника
относно кумулирането им е неоснователно и не съответства на становището на КЗП в
спогодбата от 11.01.2018 г.с „Теленор България“ ЕАД.
Специалният Закон за електронните съобщения урежда изрично случаите на
недължимост на неустойка - в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на
договор за мобилни услуги: в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в"
ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с
неустойка. В процесния случай договорните клаузи са в съответствие със специалния закон,
като касаят обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка.
Възраженията, основани на неравноправност по смисъла на ЗЗП на клаузите, са
неоснователни. Именно регулаторният орган КЗП е приел в сключена с оператора Спогодба
от 11.01.2018 г., копие от която е представено по делото, че съответства с правата на
потребителите сумата от три стандартни за съответната програма месечни абонамента,
каквато е уговорена като размер на неустойката с процесния индивидуален договор. При
неизпълнение на задълженията на потребителя да заплати 12 месечни парични задължения
до края на срока на договора -15.06.2023 г. се претендират само три абонаментни такси, за да
се обезщетят вредите под формата на пропуснати ползи от такива такси. КЗП се е съгласила
7
изрично и с начисляване на неустойката, измерима с разликата в цената на предоставеното
устройство, записана в договора напълно с идентично на Спогодбата съдържание. В случая
ищецът претендира по-малка сума от договорения с клиента размер на вземането.
Записаната в договора отстъпка от цената на устройството е в размер на 389,91 лв. Дължи се
не пълния размер на разликата, а такава част от отстъпката от цената на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги. При оставащи 12 месеца,
т.е. половината от срока на договора, половината от така посочената отстъпка е 194,96 лв., а
се претендират 166,03 лева.
Според заключението на вещото лице неустойките са начислени съобразно договорните
клаузи. Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК съобразно представения списък на разноските. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. И. (Д) от гр. Я., ул. ***, ЕГН **********, дължи
на „Йеттел България“ ЕАД -гр.С. ЕАД, ЕИК*** гр.С., район ***, сумата общо от 481.61 лв.,
включваща 25,04 лв. - частично незаплатени абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги за периода 18.03.2022 г. - 17.04.2022 г., за предпочетен номер *** по договор
от 15.06.2021 г.; 156,34 лв. - незаплатени абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги за периода 18.04.2022 г. - 17.05.2022 г., 300,23 лв. - неустойки за предсрочно
прекратяване, от които - 134,20 лв. - 3 месечни такси, и 166,03 лв. разлика между цената на
устройство без абонамент и преференциалната цена за закупуване на устройство, ведно със
законна лихва върху главницата от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА И. Н. И. (Д.) от гр. Я., ул. „***, ЕГН ********** да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД -гр.С. направените по делото разноски в размер на 905 лв. и разноски по
заповедното производство в размер на 505 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8