№ 4461
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213064 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 14-0000866 от 30.07.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Перник, с което за нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева,
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ).
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се, че обжалваното НП е било
издадено от орган, за който липсвала териториална компетентност. Претендира се и
маловажност на нарушението по смисъла на чл.415в от КТ.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител в
откритото съдебно заседание по делото. Постъпили са писмени бележки, с които се
поддържа жалбата и се иска отмяна на издаденото НП.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 30.06.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник,
командировани със Заповед № 3-0530 от 23.06.2021 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сред които и свидетелката Т. Т.,
извършили на територията на град София проверка по спазване на трудовото
законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект на контрол:
строеж на жилищна сграда, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ № **,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД. При проверката било
установено, че дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда и строител не е обезопасил външния контур на плочите на строящата се
сграда, чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и
са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, което създавало
опасност за падане от височина на работещите в обекта. Към момента на проверката
работниците извършвали кофражни дейности на покривната плоча.
С оглед направените констатации, свидетелката Т. Т. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател за
извършено нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Актът бил връчен на управителя на дружеството,
който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
14-0000866 от 30.07.2021 г., с което за нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева,
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ).
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Т. Т. и приложените по делото писмени доказателства.
2
Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. Тя
подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. От друга страна
показанията й изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна
страна следното:
Съгласно актуалната съдебна практика и то не само на касационната инстанция
АССГ, но и на Върховния административен съд, а именно Решение № 5447/24.09.2021
г., постановено по адм. д. № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-град и
Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на
Върховния административен съд, по силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“,
Дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията на
съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол
по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната
служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на
други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както и други
правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С този подзаконов акт се
уреждат дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на ИА
„ГИТ“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с 28 териториални
поделения - дирекции „Инспекции по труда“, разположени в административните
центрове на областите. Според правната доктрина компетентността бива: материална
/предметна/, компетентност по степен и компетентност по място /териториална/.
Компетентността на административния орган не е някакво субективно право, а е
едновременно „правомощие и служебно задължение на органа да действа в дадена
област и по определен начин“. Териториалната компетентност на отделните
териториални поделения на ИА „ГИТ“ е императивно определена в чл.16, ал.2 от
Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на изпълнителния
директор на права да определя или изменя тази компетентност. При делегирането има
прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и
правно допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В
настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл.6, ал.2, т.14 от УП
повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
3
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни административни
актове само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия. Това
обаче не касае пространствените граници, в които те могат да действат редовно, т.е.
териториалната им компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично
възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази законова
регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че Протокол от проверка на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка на територията
на Столична община е нищожен, като издаден от териториално некомпетентен орган,
действал извън териториалния обхват по чл.16, ал.2 от Устройствения правилник. По
аналогия и след като няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор
да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
съдът следва да приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен орган, а
издаденото НП също е съставено от орган без териториална компетентност.
Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни органи води до
незаконосъобразност на тези актове и е основание за отмяна на атакуваното НП.
Цитираните решения на АССГ и ВАС са постановени по сходен казус, при
който инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са извършили
проверка на територията на Столична община, тъй като със Заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е била разширена
териториалната им компетентност да извършват проверки на територията на Столична
община. При тази проверка са били дадени задължителни предписания, за чието
неизпълнение в указания срок е било издадено НП, обжалвано пред съда, но
междувременно АССГ е прогласил предписанията за нищожни, тъй като приел, че са
издадени от некомпетентен орган, а неговото решение е било потвърдено от ВАС.
Именно изложеното от АССГ и ВАС в цитираните две решения кара настоящия състав
по аналогия да приеме, че след като изпълнителният директор няма изрично възложено
правомощие да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по
труда, то инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник (проверяващите в
настоящия казус) нямат териториална компетентност да извършват проверки на
територията на Столична община (където е извършена проверката и констатирано
настоящото нарушение), поради което АУАН е съставен от териториално
некомпетентен орган, а издаденото НП от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Перник също е съставено от орган без териториална компетентност.
В допълнение трябва да се посочи и това, че актосъставителката и свидетелка Т.
Б. Т. не фигурира никъде в представената по делото Заповед № 3-0530 от 23.06.2021 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
която се възлага териториална компетентност на инспектори в Дирекция „Инспекция
4
по труда“ – Перник за извършване на проверки на територията на град София и
Софийска област. В заповедта фигурира лице с имена Т. Б. С., но не и лице с фамилия
Т., което означава, че от тази заповед не може да се изведе компетентност на
актосъставителя да извършва проверки и издава актове за нарушения на територията
на град София, дори да се приеме правомощие на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да променя териториалната
компетентност на проверяващите.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не е претендирал разноски по делото, а искането на
юрисконсулта в тази насока няма как да бъде уважено, тъй като наказателното
постановление се отменя, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000866 от 30.07.2021 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, с което за нарушение на
чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на „***“
ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2
от Кодекса на труда (КТ).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5