№ 311
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Георги Я.в
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600936 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по протеста на
прокурор от Районна прокуратура Благоевград- ТО С., и е за проверка на
невлязлата в сила присъда № 2 от 26.01.2024 год., постановена по нохд №
74/2022 год. по описа на РС С..
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимата З. Т. О., от град
С., с ЕГН-**** за невиновна, в това че на 28.01.2020г. в град С., в сградата на
ПГ „Я. С.“, гр. С., в качеството си на длъжностно лице - Директор на ПГ „Я.
С.“ гр. С., в кръга на службата си на основание чл. 259 ал.1, чл. 256 и чл. 270
от Закона за предучилищното и училищното образование и на основание чл.14
от Правилника за създаването, устройството и дейността на обществените
съвети към детските градини и училищата, е съставила официален документ -
Заповед №225/28.01.2020г., в която е удостоверила неверни обстоятелства, а
именно, че на 28.01.2020г. е било проведено общо събрание на родителите на
учениците от ПГ „Я. С.“ гр.С., на което са присъствали 35/тридесет и пет/ от
общо 36/тридесет и шест/ делегати излъчени на родителските срещи на
паралелките, на лице е бил кворум, общото събрание било легитимно и
можело да взема решения и че на това събрание са избрани председател,
редовни и резервни членове на Обществения съвет към ПГ „Я. С.“ след
гласуване на 35 делегати, с цел този документ да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства, а именно, че на 28.01.20 г. е било
проведено общо събрание на родителите на учениците от ПГ „Я. С.“, на което
1
са присъствали 35 делегати и са редовно избрани председател, редовни и
резервни членове на Обществения съвет на училището, поради което и на
основание чл.304 от НПК, районният съд я е оправдал по така повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурора, който в
протеста си твърди, че атакуваната присъда е неправилна, поради което и иска
нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение по чл.311,ал.1 от
НК. След изготвЯ. на мотивите на съда към атакуваната присъда, прокурора е
депозирал и допълнение към протеста, в което сочи, че изводите на съда за
оправдаване на подсъдимата не съответстват на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че инкриминирания документ е официален
удостоверителен такъв, поради което и деянието е съставомерно. Изразява се
недоумение защо след като РС е оправдал подсъдимата по обвинението по
чл.311,ал.1 от НК, не я е осъдил за по-леко наказуемо деяние, но пък не сочи
какво. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимата О..
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура поддържа
протеста, като твърди, че инкриминирания документ е официален и счита, че
обвинението е доказано.
Подсъдимата З. О. се явява лично и с адв.З.. Последната оспорва протеста,
като твърди, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да
се потвърди. Не спори, че документа – процесната заповед- е официален, но
намира изводите на РС, че е диспозитивен, а не удостоверителен, за правилни,
поради което не може да бъде обект на лъжливо документиране, респ.са верни
изводите, че деянието е несъставомерно от обективна страна.
В право на лична защита подсъдимата поддържа доводите на защитника си, а в
право на последна дума- моли присъдата, постановена от РС С. да бъде
потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в
протеста, становищата на страните и събраните доказателства по делото, след
като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК,
намира следното:
Фактите по делото са правилно изяснени от решаващия съд, тъй като това е
сторено въз основа на доказателства и доказателствени средства, събрани по
предвидения процесуален ред. От тях се установява следното:
Подсъдимата З. Т. О. е от град С., пенсиониран директор на средно
образователно училище „Я. С.“ в града, неосъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с
ЕГН****.
С трудов договор № РД-12-17543/21.11.1994г подсъдимата О. била назначена
на длъжност директор на средно образователно училище град С. - до
провеждане на конкурс. С трудов договор № РД-12-3572/ 20.07.1995г.,
2
подписан от министъра на науката и образованието, трудовият и договор бил
променен на безсрочен. За времето от 24.11.2015г. до 14.11.2019г., О. ползвала
неплатен отпуск, тъй като била назначена за заместник кмет „Социални и
културни дейности“ в община С.. Върнала се на работа като директор на ПГ
„Я. С.“, за което било сключено допълнително споразумение № РД-18-
316/13.11.2019г. към постоянният й трудов договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал.1 от Закон за предучилищното и
училищно образование „С цел създаване на условия за активни и
демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко
училище се създава обществен съвет.“, а съгласно чл. 270 от същия закон-
„Условията и редът за създаването, устройството и дейността на обществения
съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и
науката.“ Това е Правилник за създаването, устройството и дейността на
обществените съвети към детските градини и училищата. Съгласно чл.7 на
същия задължение на директора на училището/ детската градина е да се
свикат събрания на всяка паралелка, на които да се изберат представители от
родителите, които а участват в общото събрание, което да избере членовете на
обществения съвет.
При връщането на подсъдимата на работа като директор на посоченото
училище- 13.11.2019 год., тя констатирала, че срокът на действие на
съществуващия обществен съвет изтичал на 06.01.2020г. Предприела действия
по провеждане на процедура по избор на нов обществен съвет, но вместо да
стори това съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.7 от Правилник за
създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските
градини и училищата, да свика събрания на всяка паралелка, на които да се
изберат представители от родителите, които да участват в общото събрание,
подсъдимата О. избирателно поканила няколко родители и учители на
събрание за избор на Обществен съвет в ПГ“Я. С.“ на 28.01.2020г. На
посочената дата, в сградата на ПГ “Я. С. се събрали свидетелката И.К.Ф. -
родител, свидетеля Р.И.Т. - родител, свидетелката Т.И.Т.В. - родител,
свидетелката А.Х.К. - родител, свидетелката Е.А.Ф. - родител, свидетелката
К.Г.Д. - заместник директор на подсъдимата О. по учебна дейност, свидетелят
Н.З.Б. - помощник директор по учебната част в ПГ “Я. С.“, свидетелката
П.Б.К. - заместник кмет по социални и културни дейности в община С. и
свидетелката Л.И.С.. Присъствала и подсъдимата О.. Така, без да се спази
реда и да се свикат събрания на всяка паралелка, на които да се изберат
представители от родителите, които а участват в общото събрание, което да
избере членовете на обществения съвет, такова се провело, като на място не е
бил воден протокол, за провеждането му. Такъв бил изготвен няколко дни по-
късно, подписан от свидетелката Л.С. - като председател на събранието и от
свидетелката Т.Т. - като протоколчик, като в него е отразено присъствието на
35 делегати, прието е, че има кворум и са избрани членове на обществения
съвет - Л.С., Р.Т., И.П., Е.Ф., Т.Т. и А.К., с резервни членове - М.Л. и П.С..
които не присъствали на събранието.
На дата - 28.01.2020г. и преди да е изготвен протокола от проведеното общо
събрание, подсъдимата О. издала Заповед № 225, с която определила състава
3
на обществения съвет към ПГ“Я. С.“ . В заповедта за председател на
обществения съвет била определена Е.Ф., въпреки, че съгласно по-късно
изготвения протокол същата е само член на съвета. За членове на съвета били
определени П.К., Л.С., Р.Т., И.П., Т.Т. и А.К.. Резервните членове били същите,
като посочените в протокола от общото събрание - М.Л. и П.С.. В заповедта е
посочено, че се издава на основание чл.259,ал.1 и чл.265 от Закон за
предучилищното и училищното образование и чл.14 от Правилник за
създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските
градини и училищата. В заповедтта не е посочено като основание за
издаването й решение на общото събрание от 28.01.2020 год.
Така установеното от фактическа страна е послужило на решаващия съд да
изведе верни правни изводи за липса на елемент от обективната страна на
престъплението по чл.311,ал.1 от НК, за което О. е обвинена и да я оправдае.
Основният въпрос, който съдът е следвало да реши и той е сторил това
законосъобразно е какъв е правният характер на инкриминирания документ-
процесната заповед Заповед № 225 от 28.01.2020 год., издадена от
подсъдимата. Няма спор, че в случая се касае за официален документ, тъй
като макар и НК да не дава легално определение на понятието „документ“, то
характеристиките на „официален документ“ са дадени от законодателя в
разпоредбата на чл.93, т.5 от НК- „този, който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция“. В предвид на безспорно
изяснения по делото факт- че подсъдимата към момента на издаване на
посочената заповед е заемала длъжността „директор“ на ПГ „Я. С.“, то тя
несъмнено е притежавала качеството на длъжностно лице. Наред с това и
процесната заповед е издадена в кръга на службата на подсъдимата О., тъй
като тя е имала такова задължение, съгласно разпоредбите на основание
чл.259,ал.1 и чл.265 от Закон за предучилищното и училищното образование и
чл.14 от Правилник за създаването, устройството и дейността на
обществените съвети към детските градини и училищата.
За да е налице обаче лъжливо документиране, то е необходимо официалният
документ да е диспозитивен такъв, а не удостоверителен. Както е посочил и
решаващия съд, критерия за определЯ. вида на документа е даден със
задължителни указания в Постановление 3/82 год. на Пленум на ВС . Съгласно
посоченото в Постановлението на ВС диспозитивните документи,
представляват първично изявление на автора, не удостоверяват факти и
обстоятелства извън изявлението. Като пример за тях са дадени- правни
сделки, завещания, пълномощни и др., поради което и в предвид на естеството
си диспозитивните документи не могат да бъдат предмет на престъпление по
чл.311-314 от НК.
Удостоверителните документи от своя страна и съгласно задължените
указания на посоченото Постановление са тези, които удостоверяват или не
съществуването на факти или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в
документа. Удостоверителните документи не съдържат собствени на автора
изявления, а възпроизвеждат настъпили в обективната действителност факти,
които имат правно значение. В настоящият казус и видно от инкриминираната
4
заповед в нея е отразено, на какво основание е издадена, кога е издадена,
както и кой е състава на обществения съвет към училището и каква е неговата
дейност и организация на работа. Не е посочено в заповедта, че същата се
издава на основание взето решение на общо събрание от 28.01.2020 год. или с
други думи в заповедта не се съдържат удостоверителни обстоятелства.
Документа- Заповед №225/28.01.2020 год., издадена от подсъдимата О. е
диспозитивен / не удостоверителен/, защото съдържа изявление на директора
определящ състава на обществения съвет, а не удостоверява факта на
проведеното общо събрание и вземането на решение на същото. Въззивният
съд напълно споделя и изводите на решаващия такъв, че при провеждане на
общото събрание на делегатите за избор на членове на обществения съвет са
допуснати множество нарушения както на ЗПУО, така и на изискванията на
Правилник за създаването, устройството и дейността на обществените съвети
към детските градини и училищата, както и това, че протокола е създаден
няколко дни по-късно от посочената в него дата, както и след издаване на
инкриминираната заповед, както и , че е подписан не от подсъдимата , от
протоколчика- Т.Т. и водещият събранието- Л.С..
С оглед на изложеното , настоящият състав намира твърдението на прокурора,
наведено в протеста за неоснователно, а за верни и законосъобразни изводите
на решаващия съд, че инкриминирания документ е официален диспозитивен, а
не удостоверителен такъв, поради което и не може да бъде обект на лъжливо
документиране.
Още едно възражение се прави в протеста и то е, че за съда е съществувало
задължение да се произнесе за по-леко наказуемо престъпление. В протеста не
е посочено кое е това по-леко наказуемо престъпление, за което се съдържат
факти в обвинителния акт. От друга страна такова възражение е направено от
прокурора пред първата инстанция, в хода на съдебните прения и то е-
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.316 във вр. с чл.309,ал.1 от НК- за това, че подсъдимата съзнателно се е
ползвала от неистински частен документ- протокола от общото събрание от
28.01.2020 год., като за неговото съставЯ. на може да и се търси наказателна
отговорност. Всъщност, видно от мотивите към атакуваната присъда,
решаващия съд е дал пълен отговор на това възражение, като е приел, че за да
се признае подсъдим за виновен в по-леко наказуемо престъпление следва за
това да се съдържат всички факти, обуславящи състав на по-леко наказуемо
престъпление, като в случая протокола от това общо събрание е съставен след
изготвЯ. на инкриминираната заповед № 225/28.01.2020 год., така, че
очевидно не е послужил за издаването на заповедта, тъй като още не е
съществувал в правния мир. Въззивната инстанция намира само да допълни
като отговор на това възражение, че дори и протокола да беше издаден преди
заповед №225, то същият не е цитиран в посочената заповед, поради което и
не може да се твърди, че целта е била да се използва.
С оглед на всичко изложено, настоящия съдебен състав намира, че
възраженията на прокурора са неоснователни, а атакуваната присъда е
постановена при вярно изяснена фактическа обстановка, при правилно
приложен материален закон и спазване на процесуалните правила и при липса
5
на основание за нейното изменяване или отмяна и на основание чл.334 т.6 във
вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 26.01.2024 год., постановена по нохд №
74/2022 год. по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6