Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                           15.07. 2021 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и трети юни                                 2021 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 6,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 29.09. 2018 г., около 21.00 ч. в с. Пробуда, общ. Търговище, на ул. „Витоша“ № 14, е реализирано пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил с марка „Рено“, модел „Премиум“ с peг. № СВ 1051 МН и пешеходеца С.С. Ахмедов. Шофьорът на автомобила е карал с превишена скорост, а пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека. Произшествието е настъпило по вина на водача на автомобила Д. Донев, който със своето поведение е нарушил множество императивни разпоредби на ЗДвП: чл. 5, ал. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 119, ал. 1. Настъпилото произшествие е удостоверено с Констативен протокол за ПТП № 158/ 30.09. 2018 г. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано и досъдебно производство по ЗМ № 964/ 29.09. 2018 г. по описа на РПУ-Търговище.

Вследствие реализираното произшествие и настъпилата смърт на С.А., ищците, които са съответно: жена, син, дъщеря, брат, сестра и внуци на починалия, са претърпели неимуществени вреди. Поради внезапната смърт на С.за всички тях са настъпили тежки вредни последици – душевни и психически болки и страдания, като загубата му е един от най- тежките моменти в живота им. Подробно се описват отношенията между наследодателя и всички ищци и какви вреди са претърпели.

Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователна полица с № BG/23/118000266583, валидна от 04.02. 2018 г. до 03.02. 2019 г., сключена между собственика на МПС с марка „Рено“, модел „Премиум“, с peг. № СВ 1051 и „ОЗК - Застраховане“ АД.

Затова, съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ на 12.10. 2018 г., ищците са предявили пред „ОЗК - Застраховане“ АД писмена претенция за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди. Въпреки това, застрахователят към настоящия момент не е определил и/или изплатил застрахователно обезщетение.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 432 от КЗ, за ищците е налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на С.А., настъпила в резултат на ПТП от 29.09. 2018 г., пряко от застрахователя на виновния водач „ОЗК - Застраховане“ АД.

Затова ищците молят, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да бъде осъден ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на П.Н., Е.С. и Ф.С., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на С.А., в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, както и законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.01. 2019 г., до окончателното изплащане на същото. Законната лихва е дължима от датата, следваща деня, в който е изтекъл предвиденият в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. На В.А. и Ж.А. да бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, както и законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.01. 2019 г., до окончателното изплащане на същото. Законната лихва е дължима от датата, следваща деня, в който е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. На М.Р. и Д.С., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв. за всеки един от тях, както и законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.01. 2019 г., до окончателното изплащане на същото. Законната лихва е дължима от датата, следваща деня, в който е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.

Претендират се и направените разноски във връзка с настоящото дело.

В законния срок от ответника “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – Александър Личев и Р. Димитров, чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и И.”, представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес:***, офис 18, подаде отговор, в който взема следното становище  по редовността  и основателността на исковата молба. По отношение на редовността и хода на делото, съдът вече се произнесе. По отношение на основателността се посочва следното: оспорва се активната процесуална легитимация на ищците В.С.А., Ж.С.А., Д.Е.С. и М.Н.Р. относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по съображения, от мотивите на Тълкувателно решение 1/ 2016 от 21.06. 2018 г. на ВКС. Между починалия и изброените ищци не е изградена особено близка и трайна житейска връзка. Оспорва се изключителната вина на водача Д.М. Донев за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, оспорва се механизмът на настъпилото ПТП. Процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС. Вина за получените увреждания има и починалият, налице е съпричиняване на вредоносния резултат от С.А.. Починалият не е пресичал на пешеходна пътека. Констативният протокол бил изключително неясен и недоказващ споменатите обстоятелства. Дори А.да е пресичал на пешеходна пътека, последният не е освободен от установеното в ЗДвП задължение за пешеходците, при пресичане на пътното платно да се съобразяват с преминаващите моторни превозни средства. Поддържа се, че починалият е могъл да възприеме приближаващото го МПС и е могъл да избегне процесното събитие. А.пресича пътното платно в тъмната част на денонощието, при намалена видимост за участниците в движението. Няма данни починалият да е жестикулирал с ръка, за да изрази намерението си да премине по съответната улица. Приносът на починалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.  На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на починалия. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размерът на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, акцесорният иск е неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди.

Ищците подадоха допълнителна искова молба, в която вземат становище по отговора и направените там оспорвания и искания.

Ответникът подаде отговор на тази молба, в която поддържа всичките си оспорвания, искания и възражения.

В писмени бележки страните поддържат становищата си, търсят се е разноските по делата. Отчита се и това, че по случая вече има влязла в сила присъда за водача на автомобила, причинил произшествието.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Фактът на самото произшествие не се оспорва, както и това, че на 29.09. 2018 г. е причинена смъртта на С.А., б.ж. на гр. Търговище. Налице е влязла в сила присъда № 260002 от 19.02. 2021 г., с която ОС – Търговище, по НОХД № 169/ 2020 г. е признал за виновен Д.М.Д. ***, в това че на 29.09. 2018 г. в с. Пробуда, община Търговище, при управление на т.а. „Рено Премиум“, с рег. № СВ 1051 МН, с прикачено полуремарке към него, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на видимост, съобразени с осветения участък на фаровете при движение на къси светлини, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и на чл. 21, ал. 2 от ЗДП, като управлявал МПС с превишена скорост от 75 км/ч в населено място и по непредпазливост причинил смъртта на С.С. А.от с. Пробуда, като е наложено и наказание за това престъпление – такова по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е в сила от 19.03. 2021 г.

Починалият е оставил за свои наследници по закон дъщеря си Ф. и сина си Е.. Освен това той е живеел дълги години с първата ищца П.Н. на съпружески начала, като децата са техни общи. Освен това има живи брат и сестра – Ж.А. и В.А.. Имал е и двама внуци – М. и Д.. Всички те са ищците по делото. Родствените им връзки с починалия не се оспорват, нито това, че е живял на съпружески начала с първата ищца.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че произшествието е станало при сухо и ясно време, в тъмната част на денонощието, на прав пътен участък, без неравности. Осветеността от фаровете на автомобила е била около 60 м., като в непосредствена близост не е имало улични лампи. Те са на около 50-60 м. Починалият е пресичал пътното платно от дясно наляво от гледна точка на водача, на около 1-1,5 м. след пешеходната пътека. Бил е облечен с тъмни дрехи, с бели кантове на долнището. Разрешената скорост в този участък е 50 км/ч, а водачът е управлявал автомобила със 75 км/ч. Той изобщо не е забелязал пешеходеца от момента, в който е имал видимост към него. Видял го е в последния момент и като близо до мястото на произшествието е имало светещо заведение и не е било съвсем тъмно.

Видно от материалите от досъдебното производство пострадалият е бил употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 4,15 промила. Това се установява от протокола от химическата експертиза.

От свидетелските показания се установява, че ищцата П. и починалият са били семейство от дълги години и имат две деца и двама внуци. Били са много сплотени и са живеели в едно общо домакинство в кв. Бряг, близост до гр. Търговище. Починалият работел като пастир за период от около 6 месеца през годината, в близкото с. Пробуда, където пасял овце. Докато работел това, той отсядал в дома на брат си. Освен тази работа пострадалият работел и в строителството. Семейството правело впечатление на останалите жители на селото, че е осигурено материално. Всички много разчитали на Сюлейман, а той бил много грижовен и добър съпруг, баща и дядо. За внука си М., той бил още по-голяма опора, тъй като детето растяло без баща си.

Всички много тежко изживели смъртта на пострадалия. Мъката им била голяма и нямало вече онази веселост при децата и възрастните. П. никак не била добре и била психически срината. Семейството се затворило и не общувало с другите както преди. Това продължавало и досега.

При така описаните факти, съдът прави следните изводи.

Искът е установен в своето основание. Ответникът като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за вредите, които са причинени при управлението на товарния автомобил, „Рено Премиум“ с рег. № СВ 1051 МН. Водачът на този автомобил е признат за виновен в причиняването на смъртта на наследодателя на ищците. В този смисъл по настоящото дело присъдата е задължителна по отношение на това, че деянието е извършено, неговата противоправност и вината на извършителя.

След приключване на воденото наказателно дело в този смисъл, пред гражданския съд остават спорни следните въпроси: има ли съпричиняване от страна на пострадалия и ако да, в какъв процент, налице ли са предпоставките за обезщетяване на по-широк кръг роднини – внуците, брата и сестрата на починалия, какъв да бъде размерът на обезщетението.

По въпроса относно противоправното поведение на пострадалия. От приложените по делото доказателства е видно, че действително той е употребил алкохол, като концентрацията му в кръвта е в изключително големи стойности и показва висока степен на алкохолно опиянение. Сама по себе си обаче употребата на алкохол от пешеходец не е противоправно деяние. Няма данни дали това е повлияло на пострадалия до такава степен, че да забави реакциите му дотам, че да не може да върви. Напротив, има данни, че той е вървял и пресичал пътното платно.

До каква степен това, че е бил на около 1-1,5 м. след пешеходната пътека, която е била очертана на платното е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Според съда, причината за произшествието е неправомерното поведение на водача на товарния автомобил, свидетелят Д.. Той е управлявал автомобила с превишена скорост, като това превишаване е значително, с 25 км/ч повече от допустимата в населено място. Било е в тъмната част на денонощието, а управлението в населено място предполага и завишено внимание поради възможността за пресичащи пешеходци. С оглед на това, като се има предвид и големината на автомобила и неговият товар,   скоростта е следвало да бъде дори и по-ниска на това място. Видимостта пред самия автомобил е била добра и той е можел да реагира навреме, ако беше управлявал автомобила с по-ниска скорост. Няма каквито и да било данни пешеходецът да е излязъл внезапно на пътното платно. Това, че той е бил най-много на  метър и половина от пешеходната пътека е нещо, което дори е можело да го спаси, ако шофьорът беше управлявал правомерно автомобила и задействал спирачната система още от момента, в който е имал видимост към пострадалия. Разстоянието от пешеходната пътека е било много близко и това, че пешеходецът се е намирал малко след нея, не е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Те щяха да настъпят дори и пешеходецът да беше стъпил точно на пътеката. Единствената причина за произшествието е неправомерното поведение на водача на автомобила. Предвид на това, съдът намира, че няма съпричиняване от пострадалия.

По отношение на това кои са материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение.

По отношение на фактическата съпруга П.Н. и децата на починалия, няма спор, че те имат право на обезщетение. С оглед промяната на съдебната практика в ТР № 1 на ОСГТНК от 21.06. 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. следва да се прецени дали са налице съответните предпоставки за уважаване на иска и по отношение на останалите сродници на пострадалия.

Съдът намира, че по отношение на брата и сестрата на починалия не се събраха доказателства и не се установи тяхната връзка да е била нещо изключително. Единственото, което се установи е това, че пострадалият е отсядал при брат си в с. Пробуда, когато работел там. За сестрата Ж. изобщо няма каквито и да било доказателства как е преживяла смъртта на брат си и колко близка е била връзката им. За тези двама ищци не са изпълнени изискванията за нещо изключително в отношенията им и за действително претърпени вреди от тях.

Относно двамата внуци М. и Д.. Те са живели в едно домакинство с дядо си и са налице доказателства, че починалият е бил привързан към тях и е помагал в отглеждането и възпитанието им, а децата са го „боготворили“. И двамата внуци скърбят за дядо си и си говорят за него. Големият е бил на 14 години, а малкият на 5, когато е настъпила загубата.

С оглед на това съдът следва да направи преценка дали са налице предпоставките на цитираното тълкувателно решение, което в мотивите си посочва следното: Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

За установяване на интензитета на претърпените болки и страдания съдът може да се осланя в случая само на свидетелките показания. Те обаче не разкриват някакви извънредни и надхвърлящи нормалните житейски ситуации чувства и преживявания на внуците. Нормално е те да скърбят за дядо си, когото са обичали, нормално е да си говорят и питат за него, нормално е да тъгуват. Но тази смърт, макар и неочаквана, не им е нанесла някакви вреди, които да имат изключителен характер. Предвид на това съдът намира, че за внуците също не са налице предпоставките, посочени в ТР № 1 на ОСГТНК на ВКС от 2018 г. Тези искове са неоснователни изцяло.

Относно размера на обезщетенията, които съдът счита, че следва да се присъдят на фактическата съпруга на починалия и на децата му.

От събраните по делото доказателства се установи, че най-тежко смъртта на С.е преживяла неговата съпруга П.. Следва да се има предвид, че семейството е било изключително сплотено и между двамата съпрузи е имало разбирателство, те са разчитали един на друг непрекъснато. В момента П. е в недобро психично състояние и все още не може да се съвземе. Трябва да се има предвид, че починалият е бил на 62 години, във възраст, когато децата обикновено напускат семейството и съпрузите остават сами. Дори и в случая това да не е било така, загубата за преживелия съпруг в повечето случаи е най-голяма. Това личи и от установените по делото факти от свидетелските показания.

Относно вредите, които са претърпели децата на пострадалия, няма толкова доказателства: живеели са в една къща с баща си, разчитали са на него, били са в много добри отношения и също тъгуват след смъртта му. Те обаче са във възраст, когато сами градят живота си, имат собствени деца и нямат такава голяма нужда от родителска помощ и подкрепа. С оглед на това съдът намира, че доказаният интензитет на техните болки и страдания е по-нисък от този на майка им.

При определяне на конкретните размери на обезщетенията съдът следва да съобрази и това каква е била съответната житейска ситуация, икономическите показатели относно доходите и данните за минималната и средната работни заплати. Това следва да се има предвид и заради съдебната практика на ВКС и останалите съдилища в страната, която последователно посочва, че обезщетенията следва да възмездят неимуществените вреди от загубата на скъп човек, а не да се превръщат в средство за значителна промяна в материалното състояние на  правоимащите.

С оглед на това, съдът счита, че търсените от ищците суми в размер на по 200 000 лв. са изключително завишени и нарушават именно онзи баланс между нуждата от справедливо обезщетение за действителните вреди и мярката, до която може да се приеме, че това не е повод за извънреден скок в материалното благосъстояние.

Следва да се има предвид и практиката на самия съд по подобни негови дела и тази на горестоящия апелативен съд. Разбира се понятието за справедливост съдържа до голяма степен и субективната преценка на съдията, на което се дължат и различията в съдебната практика при присъждане на конкретните размери на обезщетенията.

Именно на базата на тези критерии, за тримата ищци съдът определя следните обезщетения: за П.  Н. – 110 000 лв., а за Е. и Ф. – по 80 000 лв. До пълните размери от 200 000 лв. исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Тези суми следва да се присъдят ведно със законната лихва. Тя се търси от момента на изтичането на срока, в който застрахователят следва да определи обезщетение и да се произнесе по заведената при него щета. Съдът счита, че лихвата може да се присъди и от датата на завеждане на щетата – чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ. Предвид на това, че те се търсят от по-късен момент, искането е основателно и лихвата се дължи от 13.01. 2019 г.

По разноските. Същите следва да бъдат определени според уважения и отхвърлен размер на исковете, като се определи и държавна такса, която е дължима от ответника.

За трите уважени иска се полага минимално възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 3730 и два пъти по 2930 лв., общо 9590 лв. Тези средства следва да бъдат заплатени от ответника.

По отношение на останалите искове, разноски за адвокатски хонорар не се дължат.

Разноските на ответника са за адвокатски хонорар, свидетел и експертиза. Хонорарът по всички искове е в размер на 21 036 лв. с ДДС. За експертиза разноските по списък са 300 лв. и 40 лв. за свидетел. Общо 21 376 лв. Според отхвърлената част на иска те се дължат на ответника от ищците, защото те са освободени от разноски само по отношение на държавните такси и разноските по производството за вещи лица, свидетели и удостоверения, но не и от заплащане на разноските на другата страна. Цената на всички искове е в размер на 800 000 лв. Уваженият размер е за 270 000 лв. Искът се отхвърля за 66%. Т.е. дължат се 14 108 лв. от ответниците. Те следва да заплатят разноските съразмерно, според отхвърлените размери на исковете: П. – 2800 лв., Е. и Ф. – по 3000 лв., а останалите, всеки по 1327 лв.

Дължимата държавна такса за делото е в размер на 10 800 лв. – 4% върху 270 000 лв. Ответникът следва да бъде осъден да я заплати.

 По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – Александър Личев и Р. Димитров, чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и И.”, представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес:***, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ следните суми, на съответните лица:

На П.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 110 000 /сто и десет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на фактическия й съпруг С.А., на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

На Е.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща му С.А., на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

На Ф.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща ѝ С.А., на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

На А.д. „М.и Д.“, ЕИК *********, с адрес ***, чрез адвокати Нелия Мънкова и Поля Демирева, *************@*****.***, **************@*****.***, със съгласие за получаване на книжа на посочените ел.адреси, сумата от 9590 лв., адвокатски хонорар върху уважения размер на исковете, на основание чл. 38 от ЗА;

По сметка на ОС – Търговище сумата от 10 800 лв.за държавна такса върху уважения размер на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.А. ***, ЕГН **********,***, Ж.С.А., ЕГН **********,***, Д.Е.С. действащ чрез законния си представител Е.С. *** с посочения по-горе адрес и М.Н.Р., ЕГН **********,***, действащ със съгласието на своята майка Ф.С., с посочените адрес и ЕГН, ВСИЧКИ представлявани от А.д. „М.и Д.“, ЕИК *********, с адрес ***, чрез адвокати Нелия Мънкова и Поля Демирева, *************@*****.***, **************@*****.***, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на техния брат и дядо С.С. Ахмедов, при ПТП на 29.09. 2018 г., като неоснователни изцяло, за пълните им размери от по 50 000 лв.

ОСЪЖДА П.А.Н., ЕГН **********,***, да заплати на “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: ********* сумата от 2800 лв., направени по делото разноски според отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: ********* сумата от 2800 лв., направени по делото разноски според отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА В.С.А. ***, ЕГН **********,***, Ж.С.А., ЕГН **********,***, Д.Е.С., действащ чрез законния си представител Е.С. *** с посочения по-горе адрес и М.Н.Р., ЕГН **********,***, действащ със съгласието на своята майка Ф.С., с посочените адрес и ЕГН, ВСИЧКИ представлявани от А.д. „М.и Д.“, ЕИК ********* с посочения по-горе адрес, да заплатят всеки по 1327 лв. разноски по делото на “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори – Александър Личев и Р. Димитров, чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и И.”, представлявано от адв. Т.Т., със съдебен адрес:***, офис 18.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: