МОТИВИ към Присъда№9
по НОХД№366/2017 по описа на Районен съд-Балчик.
По отношение на подсъдимия С.Р.В.,роден на ***г***, ,
,живущ ***,ЕГН********** е предявено обвинение от Районна
прокуратура-Балчик,за това,че :
На 17.10.2017година,около
12,30часа,в село Оброчище,в кв.Младост Балчишка община,по ул.Невен,в посока ул.Пробуда,управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил,марка БМВ с Рег.№В****ВС,без да
притежава свидетелство за правоуправление на МПС,в едногодишен срок от
наказанието му по административен ред,с Наказателно постановление№16-3394-000139
от 26.07.2016година,в сила от 11.11.2016година на Началника на Група към ОД на
МВР-Добрич на Ру на МВР-Албена,за такова деяние-престъпление по чл.343В ал.2 от НК.
Разпитан в
хода на досъдебното производство се възползва от правото си да не дава обяснения.При
предявяване на материалите от досъдебното производство на 10.11.2017год.в
присъствието на защитника си,подсъдимия заявява,че е извършил деянието при
крайна необходимост.В съдебно заседание,подсъдимия признава,че е управлявал автомобила.
единствено и само за да помогне на жената с която живее на съпружески начала с
оглед нейното състояние на бременност.В последното съдебно
заседание,подсъдимият В. не се явява и от негово име,като последна
дума,процесуалният му представител ,адв.М.Я. от
ДАК,заявява,че иска оправдателна присъда.
Подсъдимият
се представлява в съдебната фаза на процеса от процесуален представител,адвокат
М.Я. ***.
Процесуалният представител прави доказателствени
искания за приемане на писмени доказателства и допускане на гласни
доказателства.Тези искания за уважени от съда.
В последното съдебно заседание по делото,процесуалният
представител пледира,че неговия подзащитен е действал
в условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК,поради което
моли съда да постанови присъда,с която
да признае неговия подзащитен за невинен и да го
оправдае.Процесуалният представител моли съда да обсъди и наличието на
условията на чл.9 ал.2 от НК в конкретния казус,тъй като според него извършеното деяние от подсъдимия В.,макар и
да осъществява признаците на
престъпно деяние, не е такова с
оглед ниската степен на обществена опасност и своята малозначителност.
Представителят
на Районна прокуратура-Балчик,поддържа първоначалното обвинение.Пледира,подсъдимия
да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода около и
над минимума предвиден в НК.което наказание,следва да бъде изтърпяно
ефективно.Представителят на обвинението пледира да се наложи и наказанието
глоба,предвидено в законовия текст.
Районният прокурор пледира да се приложи разпоредбата на
чл.68 ал.1 от НК,като се приведе в изпълнение отложеното наказание по
НОХД№101/2017 по описа на БРС,отложено на основание чл.66 ал.1 от НК,тъй като
престъплението,предмет на настоящия процес е извършено в изпитателният срок на
отложеното наказание по НОХД№101/2017 по описа на БРС.
В съдебната
фаза са допуснати,по искане на защитата на подсъдимия гласни доказателства.Като
свидетели са разпитани Р.С. С. и Н.Ф.А..
По искане на защитата на подсъдимия са представени и приети
от съда писмени доказателства-Фиш за спешна медицинска помощ от дата
17.10.2017год. от 13,58ч. и Фиш за спешна медицинска помощ от дата
17.10.2017год.от 21,35часа.
Съдът,след
преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
По силата
на одобрено Споразумение№22/10.04.2017год.по НОХД№101/2017год.,подсъдимият В.
се е признал за виновен за извършени
престъпления по чл.316 във вр.чл.308 ал.2 във вр.ал.1 от НК и по чл.343В ал.2 от НК,като му е наложено
едно общо групирано наказание,а
именно Лишаване от свобода за срок от четири месеца,което наказание,на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.Споразумението е влязло в сила на 10.04.2017год.
Подсъдимият
В. живее на съпружески начала със свидетелката Р. ***.
Свидетелката С. била бременна и имала тежка бременност.
На 17.10.2017год.подсъдимият бил у дома си ,заедно със
свидетелката Р. Събева и свидетелката Н.Ф.А..
В един момент,свидетелката Р. С. се оплакала че има болки и
започнала да вика.Свидетелката С. казала на близките си да се обадят на телефон
112.В този момент подсъдимият излязъл от къщата,качил се на автомобил марка БМВ
с Рег.№В****ВС и потеглил в посока центъра на квартал Младост в с.Оброчище.Той
имал намерение ,според неговите обяснения и показанията на свидетелките С. и А.
да потърси шофьор,който да отведе жена му до болницата в гр.Балчик.Междувременно,свидетелката
А. не могла да се свърже с телефон 112,но това успяла да стори съседката,която
позвънила на телефон 112.
Веднага на адреса дошла линейка и свидетелката С. била
отведена в болницата в гр.Балчик.Свидетелката,след като била прегледана от
лекар, напуснала болницата и се върнала в с.Оброчище.По-късно,вечерта на същия
ден,свидетелката С. отново по спешност била откарана в болницата в
гр.Балчик.Свидетелката в нейните показания твърди,че се е върнала в
с.Оброчище,тъй като се е притеснила за подсъдимия,тъй като знаела,че няма право
да управлява автомобил.В показанията си тя твърди,че не си спомня името на
лекаря който я е приел.Свидетелката родила своето дете на 06.11.2017год.
На
17.10.2017год.,около 12,30часа полицаите от РУ на МВР-Албена,свидетелите М.К. и
С.К.,изпълнявали служебните си задължения на територията на с.Оброчище,Балчишка
община.С полицейски автомобил,те се движели по ул.Пробуда в кв.Младост на
с.Оброчище Балчишка община.
В един момент,полицаите видели ,че по ул.Невен срещу тях се
движи автомобил марка БМВ с Рег.№В****ВС,управляван от подсъдимия С.В..Подсъдимият
бил сам в автомобила.
Подсъдимият
С.В. бил добре познат на полицейските служители,като системен нарушител по ЗДвП
и те знаели,че същият не притежава свидетелство за право на управление на МПС.
Свидетелите спрели полицейския автомобил напречно на улицата
и свидетелят С.К. подал ясен и точен знак за спиране с ръка.Подсъдимият В.
виждайки действията на полицаите решил да не се подчини,като извършил
маневра”движение назад”,след което преминал през тротоарните площи,заобикаляйки
с ускорение на скоростта,продължил по ул.Пробуда.
Полицейските служители последвали автомобила управляван от
подсъдимия,като същевременно уведомили оперативния дежурен за последващите си действия.След известно време ,автомобила
,управляван от подсъдимия бил открит паркиран на ул.Белите брези,с отворени
стъкла на предните врати.Подсъдимият бил напуснал автомобила.
След известно време,подсъдимият отишъл при автомобила,където
били свидетелите К. и К..Подсъдимият обяснил на полицаите ,че той е управлявал
автомобила.
Била
извършена справка в ОДЧ,след което било установено,че С.В. не притежава към
момента свидетелство за управление на МПС.За констатираното нарушение на
подсъдимия В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
бл.№421111/17.10.2017год.С АУАН били свалени регистрационните табели на
автомобила и подсъдимият бил откаран в РУ на МВР-Албена.Бил поканен да бъде
изпробван за употреба на наркотици или техните аналози с техническо средство,но
отказал.Отказъл и кръвна проба в ФЦСМП гр.Балчик.
Видно от
приложената и приета,като писмено доказателство,писмена справка от Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР-Добрич с Рег.№851р-6512/19.10.2017год.,подсъдимия В. не
притежава свидетелство за управление на МПС и не се води на отчет ,като водач.
С
Наказателно постановление№16-3394-000139 от 26.07.2016год.на Началника на Група
към ОД на МВР-Добрич,РУ на МВР-Албена,връчено на В. на 03.11.2017год.,влязло в
сила на 11.11.2016год.,на подсъдимият С.В. е наложено административно наказание
Глоба в размер на 200 лева,за това,че е управлявал МПС,без да притежава свидетелство
за право за управление на МПС.
Видно,че към 17.10.2017год.подсъдимият е управлявал
автомобила в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за
управление на МПС без СУМПС.
Основните
въпроси,на които следва настоящият съдебен състав да даде отговор са дали са
налице условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК и на малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Защитата на
подсъдимия В. пледира,че подзащитният е действал в
условията на крайна необходимост ,по смисъла на чл.13 ал.1 от НК,тъй като
жената с която е живее на съпружески начала и била бременна,оплаквала се е от
болки и той е искал да й помогне,възможно най-бързо.
Разпоредбата
на чл.13 ал.1 от НК гласи:” Не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените”
В този случай,съдът преценява,че действително е имало
застрашаване на здравето на свидетелката Р. Събева,с оглед тежката бременност и
моментните болки ,които тя е изпитала на 17.10.2018год.у дома си в присъствието
на подсъдимия В..
Според съда обаче са били налице други възможности за реагиране в тази спешна
ситуация-обаждане на телефон 112,което междувременно е сторено,повикване на
такси,обаждане на близък,който да откара родилката до болницата.
Според съда,подсъдимият неправилно е преценил ситуацията и
решавайки емоционално,е предприел действия за които знаел,че имат обществено опасен
характер,предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е
искал тяхното настъпване.
Според съда
в конкретния казус не е налице задължителния елемент на състава на крайна
необходимост,а именно невъзможност по
друг начин да се избегне създалата се непосредствена опасност.
Според съда,воден от желанието си да помогне,подсъдимият
всъщност е извършил инкриминираното деяние от субективна страна в условията на
пряк умисъл ,по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.Липсата на реална и трезва
преценка,както и несъобразяване с действията на околните(не е изчакал действията на свидетелката
А.,леля на подсъдимия,която първо неуспешно е звъняла на телефон 112,а в
последствие е помолила съседката,която е успяла да се свърже по телефон 112 и в
крайна сметка да дойде линейка,която да отведе родилката в болницата в
гр.Балчик.)В
показанията си в съдебно заседание,свидетелката А. твърди,че подсъдимия В. е
изпаднал в паника и е тръгнал навън.В подкрепа на факта,че подсъимият
В. е знаел ,че извършва престъпление,е факта,че същият не се е подчинил на полцейското разпореждане да спре,а се опитал да избяга.
Съдът счита,че е под
съмнение и наличието на друг елемент на крайната необходимост,а именно непосредствена опасност за здравето на
свидетелката С.
Според съда такава реална непосредствена опасност не е
съществувала по смисъла на чл.13 ал.1 от НК,тъй като свидетелката С. напуснала
болницата,същия ден,непосредствено,след като е приета ранния след обяд.Това
напускане при всички случаи става със санкцията на лекар,макар,че свидетелката
в съдебно заседание завява,че не си спомня неговото име.Действително
свидетелката С.,твърди,че е напуснала болницата,защото се е притеснявала за
подсъдимия,знаейки,какво е извършил,управлявайки автомобила.
Действително същия ден вечерта,отново С. е отведена в
болницата в гр.Балчик,по спешност,но раждането на детето е станало едва на
06.11.2017год.
Според съда
в конкретния казус липсват условията на крайна необходимост, по смисъла на
чл.13 ал.1 от НК.
Според съда,действията на подсъдимия С.В. ,с оглед желанието
да помогне на свидетелката С.,могат да се квалифицират единствено като
изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК гласи:” Не
е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна”.
Защитата на
подсъдимия В.,твърди,че са налице условията на чл.9 ал.2 от НК.
Съдът
съобразява следните факти и обстоятелства:
Престъплението
по чл.343В ал.2 от НК е изключително масово както в страна,така и съдебния
район на Районен съд-Балчик.
Разпоредбата на чл.343В ал.2 от НК охранява важни обществени
отношения свързани безопасността на гражданите в областта на транспорта и
ЗДвП.Фактът че инкриминираните деяния ,според чл.343в ал.2 от НК са важни за
обществото и е факта,че през 2015год.т.е. неотдавна,разпоредбата е
променена,като за наказанието лишаване от свобода е увеличено,определена е
сравнително висока долна граница,а така също е добавено и второ наказание,а
именно глоба.
На следващо
място конкретния подсъдим и системен нарушител по ЗДвП.Извършил е
престъплението,предмет на настоящия процес в изпитателния срок на друго такова
деяние,за което му е наложено наказание лишаване от свобода,отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК.
С оглед на тези факти,съдът счита,че не може да се приеме,че
степента на обществена опасност на деянието е явно незначителна и то самото не
е общественоопасно с оглед неговата малозначителност.
Според съда
в конкретния случай не са налице условията на чл.9 ал.2 от НК.
С оглед
изложеното,съдът достига до извода,че подсъдимия С.Р.В. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343В ал.2 от НК.
При
определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на наказанието,съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и извършителя,както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на
обществена опасност на деянието ,според съда е висока с оглед неговата
масовост.
Степента на
обществена опасност на извършителя съдът преценява като завишаваща се,с оглед
неговото предишно осъждане.
Отегчаващи
вината обстоятелства са лошите характеристични данни и предишното осъждане за
същото деяние.
Според съда
по отношение на подсъдимия В. са налице три смекчаващи вината обстоятелства,като
първото от тях съдът възприема като изключително смекчаващо вината
обстоятелство,по смисъла на чл.55 ал.1пр.първо от НК.
Първото
изключително смекчаващо вината обстоятелство е че,макар и непремерено,емоционално
и първо сигнално,подсъдимият е искал да помогне на изпитваща болки свидетелка Р.
Събева,с която живеел на съпружески начала и която била бременна с неговото
дете.
Налице са и други смекчаващи вината обстоятелства а именно:
Смекчаващо вината обстоятелство,според съда е младостта на
подсъдимия,които към момента на извършване на престъплението е бил на 21
години.
Смекчаващо вината обстоятелство е факта,че подсъдимия В. е
баща на бебе,за което следва да се грижи и възпитава.
С оглед изложеното,съдът
счита,че по отношение на подсъдимия В. следва да се приложат разпоредбите на
чл.55 от НК.
Според съда
наказанието лишаване от свобода,предвидено в законовия текст на чл343В ал.2 от
НК,следва да се приложи при наличието на условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,като
неговия размер следва да бъде по.нисък от този предвиден ,като долна граница в
текста.
Според съда
по отношение на подсъдимия В. следва да се наложи наказание лишаване от свобода
към минимума,предвиден в Наказателния кодекс,а именно три месеца.
Това
наказание според съда следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
затворнически режим.
Съдът
счита,че следва да се приложи и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК,като комулативно предвиденото наказание Глоба в законовия текст,не
следва да се налага.
Според съда наказанието лишаване от свобода изтърпяно
ефективно е достатъчно и справедливо като размер и начин на изтърпяване и не се
налага налагане и на наказание Глоба.
С оглед
факта,че престъплението,предмет на настоящото производство е извършено в
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода,наложено по
НОХД№101/2017по описа на Районен съд-Балчик,съдът прилага разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК,като привежда в изпълнение общото групирано наказание лишаване от
свобода в размер на четири месеца,отложено на основание чл.66 ал.1 от НК и
наложено по НОХД№101/2017 по описа на БРС.Това наказание следва също да бъде
изтърпяно при първоначален общ затворнически режим.
Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1т.3 от ЗИНЗС следва двете наказания лишаване от
свобода,наложени с настоящата присъда да се изтърпят при първоначален общ
затворнически режим,защото макар и извършено престъплението по настоящия процес
в изпитателния срок да другото наказание,общия сбор на двете наказания е седем
месеца,т.е. не надвишава две години.
На следващо място двете наказания лишаване от свобода следва
да бъдат изтърпени отделно и едно след друго.
По делото
са направени деловодни разноски в размер на 7,08лв.(седем лева о осем стотинки),представляващи пътни
разноски на свидетеля С.К.,за явяване в съдебно заседание.С присъдата ,си съдът
осъжда подсъдимият В. да заплати направените деловодни разноски в размер на
7,08лв.(седем лева и
осем стотинки),в полза
на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик.С
присъдата,подсъдимия е осъден да заплати и държавна такса в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист,в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик.
С присъдата си съдът, ПРИЗНАВА
подсъдимият С.Р.В., роден на *** ***, с адрес **** № 19, ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 17.10.2017 г. около 12,30 часа в с. Оброчище, общ. Балчик
в квартал „Младост“ по ул. „Невен“ в посока ул. „Пробуда“, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ” с peг.
№ ****, без да притежава свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок
от наказването му по административен ред с НП № 16-3394-000139/26.07.2016 г., в
сила от 11.11.2016 г. на Началника на група към ОД на МВР РУ на МВР - Албена за
такова деяние, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, МУ НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ затворнически режим.
НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.55, АЛ.3 от НК не налага на подсъдимия С.Р.В. със снета по-горе самоличност
по-лекото наказание „ГЛОБА”, което законът е предвидил наред с наказанието
„лишаване от свобода”.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 68, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия С.Р.В. със снета по-горе
самоличност, привежда в изпълнение
общото групирано наказание, наложено по НОХД № 101/2017г. по описа на РС –
Балчик, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, което
наказание следва да бъде изтърпяно отделно и ефективно при първоначален общ
затворнически режим.
ОСЪЖДА
подсъдимия С.Р.В. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС- Балчик направените деловодни разноски в
размер на 7,08 лв. /седем лева и осем стотинки/.
ОСЪЖДА
подсъдимия С.Р.В. със снета по-горе самоличност да заплати държавна такса в
полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС- Балчик, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С тази
присъда и определените с нея наказания,според съда ще се постигнат целите на
наказанието ,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подсъдимия В..
Водим от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :