РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Бургас, 31.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260833/08.06.2021г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр.д. № 7852/2020г. С това решение съдът е изменил режима на
лични отношения между бащата С. В. Й., ЕГН: ********** и детето Ю. С. Й., ЕГН:
**********, определен с решение № 1001/11.06.2015г., постановено по гр. д. № 1073/2015г.
по описа на Районен съд– Бургас, както следва:
1. Всяка сряда – по 2 часа във време, съобразено с учебната и извънкласна дейност на
детето;
2. За период от два месеца, считано от влизане на решението в сила: всяка втора
седмица от месеца – от събота в 10,00 часа до 19,00 часа без приспиване и в неделя от 10,00
часа до 15,00 часа. След изтичане на този срок – всяка втора седмица от месеца от петък в
18,00 часа до неделя в 15,00 часа;
3. Всяко лято през лятната ваканция – 10 календарни дни в периода от месец юли до
месец август като конкретните дни или периоди се уговарят предварително с майката;
4. Всяка четна година – новогодишните почивни дни;
5. Всяка нечетна година – коледните почивни дни, като за всяко от така определените
1
свиждания бащата взема детето от дома на майката и го връща там, освен ако родителите не
уговорят друго за всеки отделен случай.
Подадена е въззивна жалба от Н. И. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. „И.“, бл. *, вх.
*, ет.* против решение № 260833/08.06.2021г. В жалбата Н. твърди, че решението е
постановено в интерес на бащата, но не са съхранени интересите на детето. Н. оспорва
решението в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с детето
всяка сряда по два часа, съобразено с учебната и извънкласна програма на детето и твърди,
че в тази част решението е неправилно, тъй като детето е поставено в ситуация да няма
свободна седмица, през която да не се среща с баща си. Жалбоподателката се
противопоставя на режима в частта, в която преспиването на детето при бащата е отложено
с два месеца и настоява въззивната инстанция да промени режима като го отложи с една
година. Аналогично е възражението на въззивницата и досежно определения летен режим
на лични отношения. Н. въвежда възражение за неяснота на решението в тази част и в
частта, касателно коледните и новогодишни празници. Н.Н. иска от въззивната инстанция да
отмени решението в тази част и да постанови друго като определи режим, съответен на
исканията в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Николова от БАК,
която поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата. Адвокат Николова
претендира разноски за представителството пред въззивна инстанция.
Ответната страна С. В. Й. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Ответникът подчертава, че определеният от районен съд
режим на лични отношения е в интерес на детето, който се изразява в пълноценното му
общуване и с двамата родители. Й. счита, че с този режим е постигнат баланс между
интересите на детето и правата на всеки един от родителите му на лични контакти с него.
Въззиваемата страна иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание Й. се представлява от адвокат Хайк, която пледира за
отхвърляне на жалбата. Адвокат Хайк акцентира върху факта, че с първоинстанционното
решение не са уважени всички искания на доверителя й, но независимо от това, същият не
го обжалва, защото това означава още няколко месеца да няма пълноценен контакт с детето.
Адвокат Хайк настоява да се отчете обстоятелството, че основната цел на Й. е да има
пълноценен контакт с детето.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С. В. Й.
против Н. И. Н. с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Ищецът твърди, че с ответницата са
бивши съпрузи и имат общо дете, Ю., родена на 02.07.2013г. С решение №
1001/11.06.2015г., постановено по брачно дело № 1073/2015г. съдът предоставя
упражняването на родителските права върху малолетното дете на майка й Н. И. Н. и
определя режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всеки първи и
трети вторник и четвъртък от месеца по два часа и една събота в месеца от 10.00 часа до
2
12.00 часа, който ще се осъществява в присъствието на майката. По споразумение между
родителите свижданията могат да бъдат по-чести и за по-дълго време. По време на
свижданията бащата няма право да предава детето на други хора, без съгласието на майката.
Й. твърди, че този режим е твърде оскъден, ограничен и недостатъчен за задълбочаване на
връзката между него и детето. Ищецът посочва, че има друго семейство, в което отглежда
двете деца от предходен брак на съпругата си и тяхното общо дете. Посочва също, че
дъщерите на съпругата му са на възраст, близка до тази на Ю., а едната от тях посещава
същото училище, в което учи Ю.. Определеният му режим на лични отношения не
позволява Ю. да общува пълноценно с него и с децата от семейството му. Отделно от това,
майката на Ю. не съдейства за точното изпълнение на определения режим. Ищецът
подчертава, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановен
първоначалният режим на лични отношения и последният се явява неадекватен на
потребностите на детето и на него. Поради това, ищецът иска от съда да измени
определения режим на лични отношения с детето Ю., както следва:
1. Всяка сряда – по 2 часа във време, съобразено с учебната и извънкласна дейност на
детето;
2. Всяка втора седмица от месеца – от петък в 18,00 часа до неделя в 17,00 часа;
3. Всяко лято през лятната ваканция – 10 календарни дни в периода от месец юли до
месец август като конкретните дни или периоди се уговарят предварително с майката;
4. Всяка четна година – новогодишните почивни дни;
5. Всяка нечетна година – коледните почивни дни,
като за всяко от така определените свиждания бащата взема детето от дома на
майката и го връща там, освен ако родителите не уговорят друго за всеки отделен случай.
Ответната страна – Н. И. Н. подава писмен отговор, в който оспорва твърдението, че
възпрепятства осъществяването на режима на лични отношения между бащата и детето.
Ответницата посочва, че между ищеца и детето не е изградена стабилна емоционална
връзка. Ответната страна не се противопоставя на изменението на режима, но възразява
против предложението на бащата да се вижда всяка сряда с детето по два часа, тъй като това
пречи на организацията на учебния процес на детето. Предлага в тази част режимът да бъде
определен не повече от два пъти в месеца, например: всяка първа и трета сряда от месеца в
точно определени часове или като я взема от училище от 17,00 часа до 19,00 часа.
Ответницата възразява против искането на ищеца, детето да приспива при него. Предлага в
рамките на една година детето да не приспива при баща си като се определи режим, подобен
на този: бащата да взема детето в събота от 10,00 часа до 17,00 часа и в неделя от 10,00 часа
до 15,00 часа, за да може детето да се подготви за училище в понеделник. По отношение на
режима през лятото, Н. се противопоставя на искането той да се осъществява по
предложения от бащата начин в рамките на една година. Ответницата не възразява да
редуват Коледните празници – 25 и 26 декември и новогодишните празници – 31 декември и
1 януари.
3
В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства:
представено е решение № 1001/11.06.2015г. по бр. гр. д. № 1073/2015г. на БРС, от което се
установява определеният режим на лични отношения. Приет е социален доклад от Д „СП“ –
Бургас, нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2019г. на нотариус Огнян Желев, от
който е видно, че Й. притежава жилище в ж. к. „И.“ с площ от 78,47 кв. м., удостоверение за
доходите на Й. и медицински документ, който удостоверява, че детето Ю. Й. страда от **,
**.
По делото са събрани показанията на свидетелите Я. Й. – съпруга на ищеца и С. Н. –
майка на ответницата.
От показанията на първия свидетел се установява, че в дома им има детска стая за
трите момичета и всяка от тях си има самостоятелно легло, гардероб и шкафче. Й.а
подчертава, че са създадени всички условия, Ю. да се чувства като у дома си. Свидетелката
казва, че когато е хубаво времето съпругът й, заедно с трите момичета и тя излизат на
разходка, Ю. общува много добре със сестрите си, организират си кулинарни състезания,
ревюта, празнуват заедно рождени дни. Според свидетелката, Й. има желание да общува
повече с Ю. и го прави с желание. По време на срещите Ю. е спокойна, чувства се добре и
играе с другите й дъщери, които са на сходна възраст.
От показанията на свидетелката Н. се установява, че Ю. живее с тях и е спокойна, но
след срещите с баща си става необщителна. Н. посочва, че когато Ю. трябва да приспива при
баща си, тя пита къде ще се съблича и къде ще спи. Свидетелката подчертава, че Ю. има
хронично заболяване, което се състои в затруднено дишане докато спи. Тя казва, че
състоянието е отдавна и имат инхалатор вкъщи.
Въз основа на тези доказателства съдът формира следните правни изводи: По делото
не са събрани доказателства, които да злепоставят ищеца като родител, поради което
искането за изменение на режима е основателно. При определяне на конкретния режим
трябва да се изхожда от неговата цел - изграждането на пълноценни отношения на детето с
двамата му родители. Тази цел според съда е постижима като се осигури възможност на
детето да общува с родителя си за по-продължителен период и в различна обстановка. Съдът
приема, че здравословното състояние на детето не е пречка за такъв режим. Едновременно с
това, съдът приема, че е нужен адаптационен период за детето преди да започне да преспива
при баща си и определя този период на два месеца.
Във въззивното производство са изслушани обясненията на въззивната страна Н.Н.,
която на въпроса дали детето е преспивало извън дома й, отговаря, че това се случило за
кратко при смъртта на баща й.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
4
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260833/08.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Според ал.9
ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на
дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови. В конкретния случай Й. иска изменение на постановените с
решение № 1001/11.06.2015г. мерки на лични отношения с детето Ю., като се позовава на
промяна в обстоятелствата – по-голямата възраст на детето и желанието му да общува с него
пълноценно.
От представените по делото нотариален акт и удостоверение за доходи на Й., от
приетия социален доклад и от показанията на свидетеля Й. се установява, че въззиваемият е
осигурил отлични условия за детето и полага усилия то да се чувства добре и уютно в
новото му семейство. Според тези доказателства Й. и децата на втората му съпруга, които са
на сходна възраст с Ю. общуват свободно с нея и тя се чувства добре в тяхното обкръжение.
При това положение, изводът на районния съд, че по делото не се съдържат доказателства,
които да злепоставят Й. като родител, е правилен и обоснован.
Правилен и обоснован е и изводът на съда относно определения режим на лични
отношения. Съдът правилно е преценил, че подходящият режим е два пъти седмично от
18,00 в петък до неделя в 15,00 часа и правилно е отложил изпълнението на този режим с
два месеца, които са необходими, за да се адаптира детето към новия режим, тъй като досега
не е приспивало извън дома си.
Възражението на въззивната страна, че периодът на адаптация трябва да бъде една
година, е неоснователно. Пълноценното общуване на детето с родителя, който не упражнява
родителски права предполага да се изгради стабилна емоционална и духовна връзка
помежду им, което изисква време. Да се приеме отлагане на разширения режим на лични
отношения с една година, означава за този период режимът да се измени несъществено от
първоначално определения. В конкретния случай въззиваемият е установил твърдението си
за промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим и измененият
режим трябва да съответства на тази промяна. Детето Ю. е на възраст, близка до тази на
5
децата от предходния брак на свидетелката Й., те общуват заедно, играят, забавляват се.
Едновременно с това, Й. е осигурил много добри битови условия за приспиване на Ю. в
дома му. Поради това, съдът правилно е преценил, че два месеца са достатъчни за
адаптацията на детето. По същите съображения е неоснователно възражението на
въззивната страна относно летния режим на лични отношения с бащата в частта, в която се
иска отлагане с една година.
Неоснователно е и възражението, че определеният режим не е съобразен със
здравословното състояние на детето. Съдът изрично е посочил в мотивите, че
здравословното състояние на детето датира от около две години и не представлява риск за
живота или здравето, което налага детето да бъде постоянно в дома си нощно време.
Правилен е изводът на съда, че няма пречка бащата да бъде запознат с необходимите мерки,
които това състояние налага и да се погрижи за това. От събраните по делото доказателства
се установява, че Й. е отговорен родител, поради което детето не е застрашено да преспива в
дома му поради хроничното си заболяване.
Възражението относно летния режим на лични отношения, основано на твърдението,
че е неясно дали определените 10 дни са пълни или с прекъсване, също е неоснователно. В
настоящия случай майката оспорва да е създавала пречки за срещите на бащата с детето, при
което положение не съществува пречка конкретизирането на дните да става между
родителите с оглед интересите на детето. Отделно от това, са определени месеците, през
който ще се осъществява този режим.
Възражението относно режима през коледните и новогодишните празници също е
неоснователно. Вярно е, че Семейният кодекс борави с понятието официални празници, но в
конкретния случай съдът е преценил, че трябва да разшири този режим и до почивните дни.
Официалните празници са посочени в чл.154, ал.1 от КТ, докато почивните дни се определят
с решение на Министерския съвет. В случая режимът включва както официалните празници,
така и почивните дни към тях, в случай че такива бъдат определени за съответната година.
Неоснователно е и възражението за неяснота по т.5 от диспозитива на решението.
Употребеното от съда понятие „свиждания“ показва, че задължението на бащата да взема
детето от дома на майката и да го връща там се отнася както за коледните, така и за
новогодишните почивни дни.
Възражението на въззивната страна против режима в частта, в която е определено
детето да общува с баща си всяка сряда по 2 часа във време, съобразено с учебната и
извънкласната програма на детето, също е неоснователно. Уточнението, че този режим ще се
осъществява съобразно ангажиментите на детето е важно и показва, че той е в интерес на
детето, в зависимост от неговата заетост и свободно време. Обратното на това – фиксиране
на точен час, както иска въззивната страна, създава повече ограничения, което е в разрез с
интересите на детето.
По изложените съображения жалбата на Н.Н. е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260833/08.06.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 7852/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7