Решение по дело №213/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 67
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Аделина Любенова Тушева
Дело: 20211600500213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Монтана, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова

Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500213 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Д.
С. от село*, подадена чрез пълномощник адвокат Р.Б. срещу решение на РС Лом от
17.05.2021г. по гр.д. № 1907/2019г. , с което е отхвърлена като неоснователна исковата й
претенция срещу ВиК ООД гр. *за установяване , че не дължи сумата 994.38 лева цена на
услуги по 14 броя фактури , издадени в периода 20.08.2019г.- 20.09.2019г. и е осъдена да
заплати разноски.
С жалбата, допълнена с молба след указания относно редовността на въззивната
жалба , се твърди неправилност и необоснованост на решението с искане за отмяната му и
уважаване на предявения иск , ведно със законните последици . Поддържа се, че неправилно
съдът е приел, че описаните на л. 5 от решението подписи на инкасаторската книга са
положени от К.С. , тъй като той е починал декември 2018г. и няма как да се е подписвал до
юни 2019г.. Издадените от оператора фактури не носят подписа на ищцата и тя не се е
съгласила с тях, като изрично е написала възражение в книгата , фактурите не били
правилно счетоводно написани . Поддържа се, че до месец юни 2019г. отчитането на
индивидуалния водомер е в нарушение на ОУ – ищцата не е присъствала при отчитането, а
такова не било извършвано , не бил монтиран изправен и сертифициран водомер.
Въззиваемата страна ВиК ООД гр. *, представлявана от управител В.И. , оспорва
жалбата .
1
При въззивното разглеждане на делото не са допускани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на районен съд Лом е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 124,ал. 1 от ГПК във връзка с Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни услуги и Общите условия за получаване на услугите В и К от „В и К „ ООД
, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014г. .
С исковата молба са въведени твърдения, че ищцата Д. С. е потребител на ВиК
услуги , предоставяни от ответника за имот в село *, община *, ул. * № * с посочен абонатен
номер, като до 28.08.2019г. редовно е погасявала задълженията си в размер на 2-30 лева
месечно. Август месец е получила съобщение за дължима за периода от 12.07.2019г. сума в
размер на 994.38 лева , фактурирана с 14 броя фактури , издадени август и септември 2019г.
Изложени са твърдения, че отчитане на индивидуалния й водомер не извършвано
ежемесечно , не е присъствала при такова , не е бил монтиран изправен и сертифициран
водомер, като не са издавани ежемесечно фактури. При тези твърдения се иска от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че не дължими сумите по издадените 14
броя фактури .
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск като е приел, че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и приети без оспорване заключения по
съдебно –счетоводна и графологична експертизи , че за периода 2010г.-10.09.2019г. в карнет
–книгата за процесния имот са полагани подписи срещу отчетени показания на водомера от
лицата К. С. , абонат за имота до 13.03.2018г., както и от ищцата Д.С. и съпруга й Л. П.,
безспорно е установено количеството вода , доставяно в имота , отчетено чрез общия за
имота водомер , като след периодите на служебно отчитане е налице реално такова,
удостоверено с подпис на абонат или негов представител , водомерът е бил изправен,видно
от свидетелство за проверка от 28.11.2019г. , отчетеното количество изразходвана вода е
отразено правилно в издадени фактури за периода август септември 2019г. , поради което и е
доказано от страна на ответника съществуване на задължението за плащане цена на
доставено и изразходвано количество вода по сключения при ОУ договор между страните .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се мотивите , изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
2
Жалбоподателят оспорва извода на съда , че през 2019г. в карнет книгата са
полагани подписи от лицето К.С. с твърдения, че това лице е починало през декември 2018г.
. В хода на първоинстанционното производство такъв довод не е навеждан и обсъждан от
съда , като по делото няма доказателства в подкрепа на това твърдение. За да приеме
наличие на полагани от това лице подписи през 2019г. съдът се е позовал на заключението
по приетата съдебно-графологична експертиза , която не е оспорена в тази й част , видно от
протокола от проведеното на 15.04.2021г. , когато е прието заключението.
Безспорно е установено от приложената по делото партидна книга, водена от
оператора за процесния имот и гласните доказателства , че за периода 12.08.-10.09.2019г.
реално са отчетени според показанията на водомера 484 кубика изразходвана вода , като
ищцата с подписа си е удостоверила тези показания и направила възражения , че не е
възможно да бъде изразходвано това количество за един месец . Извършена е проверка на
водомера, по който е отчетено това количество вода, при която е установено, че
измервателния уред е изправен . Какви са конкретните причини за изразходване на така
установеното чрез изправния измервателен уред голямо количество вода за кратък период
от време по делото не е установено, но е безспорно, че този обем вода реално е доставен и
съответно отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано,
като осчетоводените за плащане суми са съобразено с така отчетеното количество и
действащите одобрени цени на услугите . Не се установява отчитането на водомера да е
извършвано в нарушение на действащия между страните договор, сключен при общи
условия , одобрени от ДКЕВР 2014г. . Съгласно чл. 22 от ОУ изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите, в случая водомерът е в имота на
жалбоподателката . Срокът за отчитане е уреден в чл. 23 от ОУ , като за водомeри на
сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване,
какъвто е процесния изискването за отчитане е най-малко два пъти годишно , като в
междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2
отчета и след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление, което условие е спазвано , видно от събраните по
делото гласни доказателства . Реалното отчитането на водомера е извършвано в
присъствието на потребителя или на негов представител с положен за това подпис , с който
е удостоверено съответствието на показанията с данните в отчета.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна , обжалваното решение на РС
Лом е правилно и следва да се потвърди .
Искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна не е направено,
като по делото няма доказателства за сторени такива във въззивното производство, поради
което и съдът не присъжда разноски с оглед изхода на спора.
С оглед цената на иска под 5000 лева, въззивното решение предвид разпоредбата на
чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.
3
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Лом , постановено на 17.05.2021г. по
гр. дело № 1907/2019г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4