№ 1384
гр. В. 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. Т. Ц., чрез пълномощника му адв. В.,
против Заповед № 365з-139/31.03.2022 г. на полицейски орган - ОЗ при ОД на
МВР-В. – А. К., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпредено
задържането му за срок от 24 часа за "установяване на съпричастност към
извършено престъпление".
В жалбата се твърди, че задържането е незаконосъобразно, тъй като
не са били налице законовите условия и предпоставки. Сочи се също така, че
процесната заповед е издадена при неспазване на установената форма. В нея
не били посочени обстоятелствата дали основание на полицейските органи да
задържат жалбоподателя. Не били описани фактите и обстоятелствата или
конкретно противоправно поведение запълващо някоя от хипотезите на чл.
72, ал. 1, т. 1-6 от ЗМВР като бланкетно било посочено правно основание.
Отделно от това се твърди, че заповедта не била връчена на жалбоподателя.
Отправя се искане за отмяна заповедта.
В съдебно заседание процес. представител на жалбоподателят
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да
бъде отменена на основанията изложени в жалбата като отправя искане и за
1
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, ОР при ОД на МВР В. – лично и чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, а във фазата по същество моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че в
заповедта е посочено основанието за задържане, както и че тя съдържа всички
реквизити, а лицето е било запознати с всички допълнително приложени
декларации, протокол за личен обиск и др.
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресата на заповедта, в
14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: В териториална агенция „Национална
сигурност“ бил постъпил сигнал, че лица с имена М. Ц. се представя за
служител на ДАНС и на Европейският парламент. Ц. представяйки се като за
служител на посочените служби обещал на Ел.Й., че ще бъде назначена на
длъжност секретар в Европейския парламент, но за тази услуга поискал и
получил парична сума. Ц. в последствие поискал още парични средства от Й.,
което я усъмнило и тя подала сигнал до органите на реда. На 23.03.2022г. Ц.
уговорил среща с Й. за да му предаде тя сумата от 4600 лева за закупуване на
апартамент, които трябвало да бъде за нея. При предварително организирана
среща със съпругът на Й. за предаване на пари и документи било реализирано
и задържането му от органите на полицията. В хода на извършване на ОИМ и
проверката на място Ц. предал на разследващите две неистински карти на
служител на ДАНС и Европейския парламент, издадени на негово име и с
поставена на тях негова снимка. В автомобила с които бил при задържането
му също така били установени трудов договор на името на А.В. на длъжност
„администратор към съветника по национална сигурност на РБ“. Лицето не е
било назначавано на такава длъжност. Също така бил предаден и договор за
назначаване на лице на конкретна длъжност в Европейския парламент. В хода
на проверката било снето обяснение от Ц. в което той обяснил как сам
съставил неистинските карти за служител на ДАНС и ЕП. Посочил, че му
2
трябвали пари затова ги поискал от лицата.
След отвеждането на жалбоподателят в сградата на Първо РУ при ОД
на МВР-В. където ответникът изготвил Заповед за задържане на лице №
365зз-139/31.03.2022 г.. След отвеждането и в сградата на полицейското
управление Ц. съдействал на полицейските служители. След като била
задържан в 14.15 и били съставени всички нужни документи за това била
отпочната проверка по случая. На следващия ден Ц. бил освободен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П., И. както и
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съда няма
да цени показанията дадени от С..
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свид. Вл.В.. Неговите показания следва да бъдат кредитирани,
тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Полицейският
служител заявява, че е получил сигнал от гражданка, че определено лице
представящо се за служител на ДАНС и е поискал парична сума да я назначи
на работа в Европейския парламент. Било организирано провеждането на
специализирана полицейска операция по установяване и задържане на лицето
с цел доказване съпричастността му към посочената престъпна дейност в
сигнала. Установен бил като съпричастен към деянието Ц., който бил отведен
в сградата на 1 РПУ В. за снемане на сведения извършване на проверка.
Съда също така кредитира показанията на свид.Стоев, също полицейски
служител към Териториално звено национална сигурност. Свидетелят сочи,
че при проверка по сигнал за искане на пари за назначаване на лице в
Европейския парламент са установили, като съпричастен към сигнала Ц..
Това наложило извършването на проверка. В хода на проверката лицето било
задържано в сградата на 1 РПУ В.. При задържането били съставени нужните
протоколи и на задържаното лице Ц. са му били разяснени предоставените му
от закона права. Сочи, че по искане на Ц. в сградата на 1 РПУ В. е дошъл
адвокат. Адвокатска защита му е била предоставена при поискването и.
При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства
съдът се основава не само на тяхната последователност и логичност, както и
на наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност.
От решаващо значение е съответствието на дадените показания със събраните
3
обективни и достоверни доказателства по делото.
От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са
приложените Заповед за задържане на лице № 365зз139/31.03.2022г.,
Декларация-Приложение №1 от 31.03.2022г., Протокол за обиск на лице от
31.03.2022г. справка на РП- В. и др. В хода на съдебното производство е
изискана справка от РП -В., в която се сочи, че е била извършена проверка по
сигнал за неоснователно искане на парични суми. В хода на проверката е бил
установен като съпричастен към деянието което се разследва Ц., у него са
били установени фалшиви карти на ДАНС и ЕС. Прокурора сочи, че след
извършване на проверката материалите са били изпратени в РП В. и въз
основа на тях е било образувано досъдебни производство за извършено
престъпление по чл. 209 от НК.
Предвид всичко изложено съдът счете описаната фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът прие от правна
страна следното:
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна
мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.
72, ал.4, предл.1 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 АПК. Според нормата на чл.
146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и
преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с
целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган-
ответникът е заемал длъжността разузнавач в сектор „Престъпления против
собствеността и културно-исторически ценности“ към отдел „Криминална
полиция“ към ОД на МВР-В.. Като действащ служител при ОД на МВР
ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
4
Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на
оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на
чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в
хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба.
Конкретно -отв. К. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР – да задържа лице, което за което има данни, че е извършило
престъпление. Следователно, издалият оспорената заповед за задържане
полицейски орган, притежава необходимата материална компетентност и не е
налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в
ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на
принудителна адм. мярка. Същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в разглеждания случай е налице -
посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на
задържането. В заповедта е посочено и правното основание за
постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили
издаването й – „установяване на съпричастност към ЗМ 208/82022г. по
описа на ОД МВР В. водено за престъпление по чл. 209 от НК.“.
На следващо място, задържаният е попълнил декларация, че е запознат
с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни
правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е"; заповедта е подписана от него и от
полицейския орган; препис от заповедта е била връчена на задържания срещу
подпис.
Предвид изложеното съдът намира, че разглежданият
административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма,
като не се констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяването му. При
това положение, с оглед разпоредбата на чл.146 АПК, съдът следва да
извърши преценка допуснати ли са противоречия с материалноправни
разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона.
5
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи определени от закона, а именно, за които има
данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
върши престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от
които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване.
Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителна административна мярка "задържана де срок от 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не наличието на
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъпление или да е съпричастен към него, да бъде установено преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейски орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без дори да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко
задължително е престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършило това деяние виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите
6
на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват жалбоподателят със соченото нарушение не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване. Отразяването на номера на
разпоредбата на Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на
задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятества
обуславящи задържането.
Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на
административния акт предполага в него да се съдържат достатъчно данни, от
които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има предвид
решение от 24.06.2014 г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08, и № 50781/096 срещу
Б. в което е прието, че "за да е налице обосновано подозрение следва да има
факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението". Освен това
посоченото подозрение трябва да отнася до конкретно престъпление.
Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обстановка на необходимостта от задържането, същото се явява
несъвместимо с принципа и е налице произвол.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 АПК
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и
преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с
целта на закона.
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-
производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
7
визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган мл.
инспектор – А. К. назначен на разузнавач в сектор „Престъпления против
собствеността и културно-исторически ценности“ към отдел „Криминална
полиция“ към ОД на МВР-В., представляващ полицейски орган по смисъла на
чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР. Не е
спорно от представените доказателства по делото, че по време на задържането
К. е изпълнявал служебните си задължения и не е бил в отпуск.
При налагане на принудителна административна мярка,
длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на
юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и
йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. Като действащ
служител при ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко
от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат
да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на
цитираната разпоредба. Следователно правомощията на полицейският орган
произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален
обхват.
Конкретно –ответникът К. е притежавал правомощията, визирани в
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържа лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Следователно, издалият оспорената заповед за
задържане полицейски орган, притежава необходимата материална
компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т.
1 от АПК.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както
предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. На
задържаният са разяснени правата, като е предоставена за попълване
декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни
8
или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Дори на
задържаното лице е бил осигурен адвокат по негово искане.
Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността на служителя издал заповедта и неговата месторабота, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и час на задържането т. н., като е посочено и правото да
обжалва законността на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл. 72, ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед са посочени в изискуемата кумулативна
наличност реквизитите по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР -
фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която
следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и
правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат
самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка следва да се
посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената
заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и
могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени
средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея
правно основание е - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. От фактическа страна в заповедта е посочено, е
Ц. е задържан във връзка със съпричастност с ЗМ 208/2022г. водено за
престъпление по чл. 209 от НК.
Съгласно константната съдебна практика - Решение №
3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от
02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., , Решение № 9338/18.06.2019
г. по адм. дело № 426/2019 г. на ВАС и др. фактическите основания за
издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право. За да бъде законосъобразно
наложена такава ПАМ в случая, за адм. орган важи императивното изискване
да посочи данни, от които да може да се направи обосновано предположение,
9
че лицето е извършило или е съпричастно към извършването на конкретно
престъпление. Тези данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно.
Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от органа
правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, с него
законодателят цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити
правата си. Фактическите съображения в процесната заповед са ясно и
изчерпателно посочени и се допълват в извършената проверка, в която
фактическите обстоятелства, дали основание за задържането, са подробно
установени и записани и са дали основание за образуване на досъдебно
производство, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР.
Предвид изложеното съдът намира, че разглежданият
административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма,
като не се констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяването му.
При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът
следва да извърши преценка допуснати ли са противоречия с
материалноправни разпоредби и има ли съответствие с целта на закона.
Настоящият състав намира, че оспорената заповед за задържане е
издадена в съответствие с материалния закон.
Относно съобразяването на оспорения акт с материалноправните
норми, то съдът намира, че към момента на издаване на заповедта са били
налице данни за извършено престъпление. Това е така, тъй като по делото бе
безспорно установено, че жалб. Ц. действително е искал различни парични
суми от лица за назначаване н Европейския парламент, като се е представял
за служител на ДАНС и ЕС, което е потвърждавал със служебни карти от тези
институции. Картите със снимки на Ц. са намерени на проверката на место в
автомобилът му. Намерени са били и договори на лица за назначаване на
работа в посочените институции. Нещо повече, при извършената проверка,
органите на реда са констатирали наличие на данни престъпление.
За да се приложи нормата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР е достатъчно
наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за
съпричастност на задържаното лице с това престъпление. Понятието "данни"
по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207,
10
ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни,
които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителна административна мярка
"задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за
извършено престъпление. Наличието на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР означава да е налице предположение за извършено престъпление, а не
за реализиран конкретен състав на престъпление с категорични доказателства
за него.
В процесния случай такива данни са налице, като следва да се има
предвид, че законът борави с понятието "данни", а не с понятието
"доказателства", т. е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се
обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с
регламентираните в него доказателствени средства и се предпоставя
единствено от наличието на данни /без значение на източника им/ за
извършено престъпление. За прилагане на мярката не е необходимо събиране
на доказателства, установяващи по категоричен начин вината на задържания.
В случая безспорно са налице посочените предпоставки.
Полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с
разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на
органите на МВР, сред които е разследване на престъпления. От своя страна
нормата на чл.8 от ЗМВР, предвижда, че Оперативно-издирвателната дейност
е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи
на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната
сигурност и за опазване на обществения ред. В конкретния случай
полицейските служители са извършвали дейност по разкриване на престъпна
дейност за която са имали получен сигнал. Безспорно при извършване на
проверката са установени факти, че лицето Ц. дори притежава подправени
карти на служител на ДАНС и Европейския Парламент попълнение с
неговите имена и снимки. Така описаната обстановка е наложила
ограничаване на свободното предвижване чрез и отвеждането му РУ, без
което е било затруднено преустановяване на действията и установяване на
престъпно деяние. Приложената мярка е адекватна и навременна, доколкото е
преустановила извършване на престъпление по получаване на неследваща се
облага и е съответствала на упражненото въздействие по сила и
11
противодействие. Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи
мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно - при
реализиране на визираните в закона предпоставки.
На следващо място, според принципа на законността, закрепен в
нормата на чл. 4, ал. 2 от АПК, административни актове се издават за целите,
на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на
съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, предвид
конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а е
в съответствие с целта на закона - да се преустанови извършване на
престъпление/я. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която както бе посочено по-горе в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер и съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5,
пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай жалбоподателят Ц. е
задържан с цел преустановяване на извършваните от него действия, за които
са били налице данни, че съставляват престъпления. Спазен е и принципът на
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, тъй
като издаването на заповедта е било единствения начин органът да
преустанови действията му. Мярката е приложена съобразно нормативните
изисквания и наложените ограничения са с оглед постигане на предвидените
в закона цели, поради което е налице пропорционалност на държавната
принуда, а по този начин са спазени и условията, предвидени в
международните актове, като доводите в обратна насока са неоснователни.
Следва да се отбележи също, че при осъществяване на правомощията
по чл. 72 от ЗМВР полицейските органи действат при условията на
оперативна самостоятелност, при което контролът на съда се свежда до
критериите, очертани в чл. 146 от АПК /в какъвто смисъл е напр. Решение №
12
462 от 7.03.2016 г. на АдмС - В. по адм. д. № 3889/2015 г. /. Предвид
формираните изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
при спазване на материално-правните и процесуални разпоредби, и в
съответствие с целта на закона, същата се явява законосъобразна, което
обуславя и неоснователността на подадената жалба.
Настоящият съд е приема, че заповедта съдържа необходимите по чл.
74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително фактически и правни основания за
издаването й. Съгласно установената и трайна съдебна практика, е допустимо
мотивите да се съдържат в друг документ, част от административната
преписка. В настоящия случай фактическите основания се съдържат в
материалите по извършената проверка и образуваното досъдебно
производство, в които подробно са описани фактите и обстоятелствата, дали
повод лицето да бъде задържано /съгласно справката на РП В./.
Настоящата инстанция приема, че заповедта за задържането на Ц. е
издадена в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде
възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от
наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление. В
конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел разкриване на
престъпление.
Налице е наличието на фактически основания за прилагане на
мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Във фактическите обстоятелствата по
заповедта за задържане органът е мотивирал мярката с образуваното срещу
лицето ЗМ № 208/2022 г. Фактите са достатъчни за надлежна мотивировка на
заповедта по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Отделно от това,
установено и наличието на образуваното досъдебно производство, които в
своята съвкупност обосновават извода на органа за съпричастност на
задържания към извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. За
прилагане на мярката е достатъчно наличие на данни за извършено
престъпление, без да е необходимо да се уточнява неговия характер. Налице
са данни за съпричастност на задържания към разследваното деяние. За
прилагане на мярката не е необходимо събиране на доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на задържания. ПАМ е наложена
в изпълнение на служебните правомощия на органа по разследване и
разкриване на престъпления.
13
С оглед горното, настоящият състав намира, че заповедта е материално
законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на
закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес.
Основателно е и следва да се уважи искането на ответника за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева,
определени от съда по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Районен съд – В.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М. Т. Ц. с ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице № 433зз-139/31.03.2023 г., издадена от А. Е. К. - разузнавач
в сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически
ценности“ към отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР-В. с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА М. Т. Ц. с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 100,00 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14