РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201594 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Г. В. Ш. с местоживеене в с.К , Община-С ,
против НП№24-1116-004887/15.11.2024г., издадено от Началник група в
ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и
кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6
месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуални правила
на ЗАНН. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение от обективна и субективна страна, а ако се приеме за
доказано, се поддържа, че се касае за маловажен случа по чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата. В придружително писмо с преписката по делото,
санкционният орган прави искане за оставяне на жалбата без уважение и
1
потвърждаване на обжалваното НП, както и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по реда на чл.
63д, ал.2 от ЗАНН.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя на 03.12.2024г. и на 09.12.2024г., в законния срок,
срещу него е постъпила и процесната жалба./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 04.07.2024г., в
23.01 часа, младши автоконтрольор - св.Г. Ш. на длъжност при санкционният
орган, и колегата му св.В. Л., спрели за проверка лек автомобил с марка и
модел „С “ с рег.№ , който се движел в село П , с посока на движение от с.К
към с.С , управляван от жалбоподателя Г. В. Ш.. В хода на проверката е
констатирано, че водача не е собственик на автомобила и той е собственост на
друго лице-Й В Т от с.К . При направена справка от проверяващите лица в
системата им от данни РСДО, било установено, че управляваният от Ш.
автомобил е с прекратена служебно регистрация на 16.04.2024г. във вр. с
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Тези констатации на двамата полицейски служители
били квалифицирани като административно нарушение на жалбоподателя по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и св.Ш., в присъствието на св.Л., издал на 04.07.2024г.
АУАН№1320588 срещу Г. Ш.. Акта е връчен лично на дееца, на мястото и на
датата на съставянето му.
След издаването на АУАН, е изготвена и Мотивирана резолюция №24-
1116-М000079 от 12.07.2024г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Благоевград, с която е прекратена първоначално преписката и тя е
изпратена за проверка на данни за престъпление по чл. 345 от НК на РП-
Благоевград, но с Постановление от 08.11.2024г., този съдебен орган е отказал
2
да образува досъдебно производство, тъй като е приел, че няма данни за
такова престъпление, което да е извършено от страна на жалбоподателя и
отново е върнал преписката на санкционния орган за реализиране на
административно-наказателна отговорност на дееца.
След издаденото Постановление на РП-Благоевград за отказ да се
образува наказателно производство, въз основа на издаденият
АУАН№1320588/04.07.2024г., Началникът група в ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, на 15.11.2024г., е издал срещу жалбоподателя и
обжалваното НП№24-1116-004887, с което за описаното в акта нарушение, на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, наложил на Г. Ш., административно
наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това“Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. НП е връчено лично на дееца
на 03.12.2024г. срещу разписка попълнена в самото постановление.
Между страните не е спорно също така, че жалбоподателят не е
собственик на посоченият в НП като управляван от него лек автомобил. Не е
спорно също така, че нито жалбоподателят, нито собственика на това МПС са
били уведомени от компетентните органи за извършената служебна
дерегистрация на автомобила по чл.143, ал.15 от ЗДвП, преди датата на
проверката.
Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават с
посочените писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите по
акта Ш. и Л., които твърдят при разпита си, че лично са възприели
управляваното от жалбоподателя МПС, извършили проверката по случая и
констатирали визираните в акта фактически обстоятелства, във връзка с
твърдяното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му съставили и
процесният акт, връчен лично на дееца на мястото на проверката.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи, са делегирани правомощия на началници на сектор „ПП“ при ОДМВР
за издаване на НП при контрол за спазване на ЗДвП.
Според приложена Справка за нарушител/водач, до този момент
жалбоподателя не е санкциониран за други нарушения по ЗДвП.
Всички събрани и цитирани доказателства в процеса са ангажирани по
реда на НПК, поради което и съдът ги кредитира като годни за изясняване на
обективната истина в настоящото производство. Представената документация
3
с жалбата за лицето Е Ш.а, без яснота за корелацията й с процесният казус,
съдът намира за ирелевантна и не кредитира същата като относима за
изясняване на обективната истина по спора.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган по ЗДвП, като
в тази насока бе представена и нарочна Заповед на министъра на вътрешните
работи за делегирани правомощия на санкционният орган .
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на дееца-лично и срещу негов подпис . Наред с това, съдът
констатира, че както АУАН, така и НП съдържат задължителните за тях
реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това число: дата и място на
съставянето им и орган, който ги съставя, дата, място и фактически
обстоятелства относно извършването на твърдяното нарушение, негова
правна квалификация и доказателства, които го установят. В НП е посочена и
санкционната норма, която обосновава наложените административни
наказания на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП е
издадено в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН.
Наред с горното съдът счита, че със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил от субективна страна, вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
4
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства с отбелязване в автоматизираната
информационна система, когато собственик на пътно превозно средство не
изпълни задължението си по чл. 143, ал.1 от ЗДвП, да го регистрира на свое
име в двумесечен срок от придобиването му.
От обективна страна, в конкретният казус безспорно се установи, че на
процесната дата /04.07.2024г., в 23.01часа/ и на процесното място / в село П
, с посока на движение от с.К към с.С , които населени места не е спорно, че
са в Община – С , обл.Б /, жалбоподателят е управлявал лек автомобил /с
марка и модел „С “ с рег.№ /, който не е негова собственост /по делото не се
представиха доказателства чия е собствеността на процесното МПС, макар че
в НП и АУАН се сочи, че това е лицето Й Т , а с жалбата и в процеса се
представи от жалбоподателя медицинска документация и документа за
застрахователна полица „ГО“ за лицето Е Ш.а/ и който е автомобил е бил
без регистрация /заради служебното му дерегистриране, респ. прекратяване
на регистрацията му по реда на чл.143, ал.15, вр. с ал.1 от ЗДвП на
16.04.2024г./ С това си поведение, жалбоподателят е извършил от
обективна страна формално, вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
По делото обаче не се доказа, че жалбоподателят е осъществил
процесното нарушение и от субективна страна-виновно и съзнателно. В
тази връзка не се представиха никакви доказателства по делото от
санкционния орган, а доказателствената тежест за установяване на това
основно обстоятелство в казуса бе именно негова. Не се наведоха такива
твърдения и при разпита на свидетелите по акта, още повече, че
жалбоподателят не е собственик на автомобила и за него не съществува
задължение за пререгистрирането му в срок по ЗДвП при смяна на
собствеността по чл. 143, ал.15 , вр. с ал.1 от ЗДвП, респ. не може да се
презюмира знанието му за това негово задължение за регистрация в
качеството на преобретател на процесното МПС по ЗЗД.
Отделно от изложеното, по делото не се представиха и доказателства за
служебно уведомяване на жалбоподателя и на собственика на процесния
5
автомобил, от страна на санкционният орган, за извършената служебна
дерегистрация на процесния автомобил преди датата на проверката по случая.
С това неуведомяване на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация на процесния автомобил и при липсата на публичен регистър
за МПС с информация за такава прекратена служебно регистрация, също
се опровергава тезата на санкционният орган за извършено от
субективна страна нарушение от страна на Г. Ш. по чл.140, ал.1 от ЗДвП
на процесната дата и място ./В тази насока е и ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от
НК на ВКС по т.д.№3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС./
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на
санкционният орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което
ангажираната негова административно-наказателна отговорност с
обжалваният акт за деяние, което не е осъществил от субективна страна,
обосновава и материалната незаконосъобразност на процесното НП и
мотивира неговата отмяна на това основание.
С оглед на горното и предвид констатираната материална
незаконосъобразност на обжалваният акт, на основание чл. 63, ал.3, т.1, вр.
ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№24-1116-
004887/15.11.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, с което на Г. В. Ш., с ЕГН ********** и с адерс: с.К
, ул.“И “№ , Община-С , е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7