Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1583
гр.
Бургас, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4277 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
и е образувано по жалба на М.Х.К. с ЕГН ********** срещу Заповед за задържане
на лице рег. № 3388зз-272/11.09.2019г., издадена от М.В.Л.– полицейски служител
в Пето РУ към ОД на МВР – Бургас.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява,
представлява се от адв. К.. Поддържа, че в образуваното досъдебно производство
няма данни за участие на жалбоподателя в извършване на престъплението. С тези
доводи моли заповедта за задържане да бъде отменена. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – полицейски служител в Пето РУ към ОД
на МВР – Бургас и в рамките на упражняваните от него правомощия.
При
издаването на заповедта е спазена предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице
– трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставена за подпис, като
жалбоподателят е отказал да я подпише, като това обстоятелство е удостоверено
от един свидетел.
В настоящия
случай заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР при
наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 195 НК. Освен
посочване на правната квалификация на деянието, от фактическа страна в
заповедта е отразено, че на 02.09.2019 г. жалбоподателят е извършил кражба на
злато и златни накити от частен дом в гр. Бургас, кв. „Ч.м.“, ул. „А.М.“ №*.
Нормата на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от
закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към
него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за
точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да
е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат
на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на
такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Следователно изискването
за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно
данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние.
В случая от
приетите по делото писмени доказателства не се установява наличие на данни,
които да разкриват вероятна съпричастност на жалбоподателя към процесното
престъпление. Във връзка с извършеното престъпление в гр. Бургас, кв. „Ч.м.“,
ул. „А.М.“ №* е било образувано досъдебно производство № 600/2019 г. по описа
на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас. Материалите от досъдебното производство са
приобщени по настоящото производство, като в тях не се съдържат сведения за
извършено от жалбоподателя престъпление. Били са разпитани ангажирани със
случая свидетели, като в показанията на нито един от тях не се споменава за
участие на жалбоподателя в процесното отнемане на инкриминираните вещи. Такива
данни не се съдържат и в събраните писмени доказателства. Следователно остава
неясно въз основа на какви факти издателят на заповедта е направил извод за
осъществен състав на престъпление от жалбоподателя.
С оглед
изложеното задържането на лицето на 11.09.2019 г. се явява незаконосъобразно,
тъй като посоченото в заповедта основание за задържане не се подкрепя от
събраните доказателства. Ето защо Заповед
за задържане на лице рег. № 3388зз-272/11.09.2019г., издадена от М.В.Л.–
полицейски служител в Пето РУ към ОД на МВР – Бургас следва да бъде отменена.
Предвид
извода на съда за наличие на основание за отмяна на обжалвания административен
акт, основателна се явява претенцията за присъждане на направените от
жалбоподателя в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева и 10 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. №
3388зз-272/11.09.2019г., издадена от М.В.Л.– полицейски служител в Пето РУ към
ОД на МВР – Бургас, с която е бил задържан М.Х.К. с ЕГН **********.*** да заплати
на М.Х.К. с ЕГН ********** сумата от 310 лева, представляваща направени
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС