Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 13790 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 415643 от 27.05.2018 год., постановено по гр.дело № 51913/2016 г. на СРС, Г.О., 118 състав, е признато за
установено по предявените от Г.К.В., с ЕГН **********, срещу „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание
чл.439 ГПК, че Г.К.В., с ЕГН **********, не дължи на „ Т.С.“ ЕАД, сумата от
1024,65 лева- непогасен остатък от вземания по изпълнителен лист издаден на
17.07.2009 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5018/ 2009 г. на СРС, 81 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20098380405827 на ЧСИ М.Б.,
като са отхвърлени исковете за недължимост на суми за
разликата над сумата от 1024,65 лв. до пълния предявен размер от 5840 лв., като
неоснователни. С решението на съда е осъдена „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Г.К.В., с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 187,01 лв.- съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. С решението на съда е осъден Г.К.В., с
ЕГН **********, да заплати на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3
и ал.8 ГПК, сумата 82,45 лв.- съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Срещу решението на СРС, 118 с-в е постъпила въззивна жалба от Г.К.В.,
с искане същото да бъде отменено, като неправилно в частта, в която са
отхвърлени предявените отрицателни установителни
искове за недължимост на суми от страна на ищеца по
отношение на ответника, за разликата над сумата от 1024,65 лв. до пълния предявен размер от
5840 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна
–ответник „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.Ш.,
депозира писмена молба, в която взема становище относно неоснователността на
подадената въззивна жалба. Моли съда жалбата, като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон,
и при обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца Г.К.В.
срещу ответника „ Т.С.“ ЕАД, ***, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми от страна на ищеца по отношение на
ответника, за разликата над сумата от 1024,65 лв. до пълния
предявен размер от 5840 лв. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.
Неоснователен е основния изложен във въззивната жалба
довод, че съдът неправилно е отхвърлил, като неоснователни исковете за недължимост от страна на ищеца на сумите по издаден
изпълнителен лист, в полза на ответника до пълния предявен размер. Противно на
изложеното във въззивната жалба, съдът приема за
законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционният
съд, направен в съответствие със събраните по делото доказателства, че
непогасената част от вземанията на ответника в размер на сумата от 1024,65 лв.,
предмет на издадения на 17.07.2009 г. по ч.гр.дело № 5018/2009 г. на СРС, 81
състав изпълнителен лист, са се погасили по давност на 07.02.2015 г., като за
остатъка над тази сума, до пълния предявен размер, исковете на ищеца са
неоснователни, тъй като сумите са били събрани по изпълнителното дело преди да
е изтекла давността за тях- до 06.02.2012 г. С оглед на което предявените
отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника суми
за разликата над 1024,65 лв. до пълния предявен размер от 5840 лв. се явяват
неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционият
съд.
С оглед на изложеното и поради съвпадане
на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-
ищец не се следват разноски за настоящата инстанция. С оглед
изхода на спора в настоящото
производство и независимо от факта, че претенцията на въззиваемата
страна- ответник за присъждане
на направените разноски е направена
своевременно същата се явява
неоснователна, доколкото по
делото няма данни за извършени процесуални действия от процесуален
представител на въззиваемата
страна- ответник – няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин представител
не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения
въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ответник не
се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415643 от 27.05.2018 год., постановено по гр.дело № 51913/2016 г. на
СРС, Г.О., 118 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.