Р Е Ш
Е Н И Е
№
263
гр.
Севлиево, 22.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа
докладваното от съдията Христов гражданско дело № 492 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к."Славейков" бл. 161 партер,
представлявано от управителя П.С.С., срещу И.К.С., с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***.
Ищеца твърди, че е търговец,
който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ
КРЕДИТ" ЕООД, с ЕИК *********, което пък било регистрирано като финансова
институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и доставяло
потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги. Между „ФРЕШ
КРЕДИТ" ЕООД и длъжника били сключени договор за потребителски кредит №
0001746 от 28.08.2017 г. и свързаният с него договор за допълнителни услуги от
28.08.2017 г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника, кредитодателя
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД,
като поръчител, бил сключен договор от 28.08.2017 г. за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по
горепосочените договори (договор за потребителски кредит и договор за
допълнителни услуги). Съответно, на датата на подписване на посочените договори
на длъжника била доставена заемната сума в размер на 500 лв.. Предвид това,
длъжникът се задължил да погасява разсрочено с краен падеж 28.05.2018 г.,
съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията, дължимите
по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и
допълнителната услуга по т.1 от договора за допълнителни услуги - финансиране
на възнаграждението от 432 лв. на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд
България" ЕООД, при съответните падежи, ведно с другите допълнителни
услуги по т. II от Договора за допълнителни услуги (претендират се такива за
„СМС известяване"). По двата договора до 14.03.2019 г. длъжникът извършил
следните плащания – 155,74 лв. главница и 30,11 лв. договорна лихва - по
Договора за потребителски кредит, 145,76 лв. - главница по т. I от Договора за
допълнителни услуги, и 23,39 лв - законна лихва за забава по Договора за
потребителски кредит. След 14.03.2019 г. нямало повече плащания. Относно
Договора за допълнителна услуга (ДДУ) и дължимата по него главница: 1. съгласно
чл. 3, ал. 2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции" - в случаите, когато
кредитополучателя не осигури обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се
сключвал договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице -
дружество-поръчител (в настоящият случай - ищецът „Гаранционен фонд
България" ЕООД); поемането от третото лице на поръчителството срещу
възнаграждение в полза на поръчителя, което било посочено като размер в чл. 3,
ал. 2 ДПК и което кредитополучателя се съгласявал да изплаща на равни месечни
вноски за негово удобство; 2. сключен бил договор за поръчителство (приложен
към исковата молба) между кредитодателят, кредитополучателя и третото лице
дружество-поръчител – ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД - с който
третото лице се задължавало, срещу посоченото възнаграждение, солидарно за
задълженията на кредитополучателя към кредитора по ДПК и по ДДУ; 3.
кредитополучателят заявил желанието си (чл.4 от ДПК) да ползва предоставена от
кредитодателя „Фреш кредит" ЕООД допълнителна услуга по договор (ДДУ),
изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено
плащане; ползването на допълнителната услуга не било условие за предоставяне на
кредита (чл. 4 от ДПК), съответно извършването на разходите по тях не били
задължителни за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се
включвали в „общите разходи по кредита" по см. на § 1, т. 1 от ДР към
ЗПК; 4. поради това и въз основа на
отделно искане от длъжника с него бил сключен ДДУ, съгласно който
кредитодателят „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД предоставил на кредитополучателя
допълнителна услуга, като поел задължението да заплати на вноски (вместо
кредитополучателя) на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд България"
ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство; съответно
пък, съгласно ДДУ, кредитополучателя връщал/изплащал на кредитодателя така
предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК
-съгласно график за плащанията, неразделна част от ДДУ; върху сумата по ДДУ не
се начислявала възнаградителна лихва. Накратко - длъжникът следвало да заплати
на трето лице - поръчител възнаграждение (по Договор за поръчителство), но
нямал средства за това и желаел кредиторът да му услужи със средства и да
заплати вместо него това възнаграждение (чл. 4 от ДПК и ДДУ); съответно
кредиторът бил задължен да заплаща на вноски на третото лице, а на свой ред
длъжникът - да връща тази сума на кредитора. В крайна сметка, предвид просрочие
на длъжника на задълженията по ДПК и ДДУ, кредиторът изисквал плащане. Предвид
просрочия на длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори,
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД упражнил правото си към поръчителя, като на 14.03.2019
г. писмено го поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно
представена справка, в общ размер на 735,83 лв., която била сбор от остатъка от
главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на
поканата за плащане. Съответно, на 14.03.2019 г., ищеца погасил към „ФРЕШ
КРЕДИТ" ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно
поканата за плащане. Предвид това и на основание на чл. 74 ЗЗД, ищеца
изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, встъпил в правата на кредитора
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и
сам станал кредитор на длъжника за същите суми. За заплащане на сумите по ч.
гр. д. № 281/2019 г. по описа на РС - Севлиево била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Въз основа на
гореизложеното, ищеца претендира признаване за установено между страните, че
ответника му дължи, сумата от 735,83 лв, от които: 344,26 лв. - остатъчна
главница и 27,44 лв. - договорна лихва от 28.08.2017 г. до 14.03.2019 г. – по
договор за потребителски кредит № 0001746 от 28.08.2017 г., 286,24 лв. –
остатъчна главница по т. I и 52,00 лв. - главница по т. II (за „СМС известяване")
по договор за допълнителни услуги от 28.08.2017 г., 25,89 лв - лихва за забава
по договора за потребителски кредит за периода от 29.09.2017 г. до 14.03.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис
от исковата молба с доказателствата, ответника, чрез особения си представител е
подал писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Заявява недопустимост на исковите претенции,
предвид, че дружеството ищец обосновава активната си легитимация, като платил
поръчител, който се суброгира в правата на кредитора, каквото качество, счита
че притежава въз основа на договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от
28.08.2017 г.. Счита, че ищецът е погасил /с прихващане обективирано в протокол
от 14.03.2019 г./ сумите след изтичане на шестмесечния преклузивен срок, уреден
в чл. 147 от ЗЗД. Падежът на последната вноска по кредита бил 28.05.2018 г.. Иск
към главният длъжник – ответника, и понастоящем не бил предявяван. Предвид
изложеното, към момента на погасяване на дълга от ищецът-поръчител, чрез
прихващане, поръчителството вече било погасено. Плащащият поръчител успешно
можел да направи това възражение на главния кредитор. Той нямал правен интерес
да погасява сумите и следователно не можел да се суброгира в правата на главния
кредитор /както се твърдяло в исковата молба/. Поради това счита, че
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е активно легитимиран да предявява
исковете и производството се явявало недопустимо. При приемане претенциите за допустими,
относно претенцията от
344,26 лв., представляваща остатъчна главница
по договор за потребителски кредит № 0001746 от 28.08.2017г., оспорва
същата по основание. Относно претенцията от 27,44 лв., представляваща договорна
лихва от 28.08.2017г. до 14.03.2019г. по договор за потребителски кредит
№0001746 от 28.08.2017г., счита същата за неоснователна. Липсвала договорна
клауза, която да предвижда подобна неустойка. Относно претенцията от 286,24 лв.
- остатъчна главница по точка I и 52,00 лв. - главница по т. II /за CMC
известяване/ по договор за допълнителни услуги от 28.08.2017г., сочи че това са
задължения, поети по силата на Договор за допълнителни услуги, като ищецът не е
страна по него, нито е поел ангажимент за плащане, по силата на договора за
поръчителство. Заявява, че освен това претенцията в размер на 52,00 лв. - такса
за смс известяване, е неоснователна, поради липса на доказателства за реалното
извършване на тези разходи. Двете претенции били нищожни, на основание чл. 26,
ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД - като противоречащи или заобикалящи
закона и като накърняващи добрите нрави. Претенцията за възнаграждение по
договор за поръчителство /предвидена и в договора за поръчителство и в договора
за допълнителни услуги/ била почти равна на сумата, за която се поръчителства.
Счита, че същата значително надхвърля рискът, поет от поръчителя и реално
прикрива лихва или неустойка по договора за кредит. Платилият поръчител имал
право да търси от длъжника платеното от него. Предвиденото възнаграждение щяло
да доведе до неоснователно обогатяване, тъй като поръчителят претендирал двоен
размер на платеното от него. Това накърнявало принципите за справедливост и
съразмерност в отношенията. Самият договор за гаранционна сделка
/поръчителство/, предвид обстоятелството, че водел единствено до неоснователно
обогатяване, бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави, за което
възразява. Претенцията за разходи, сторени чрез смс известяване също била
нищожна. Счита, че тази претенция реално прикрива неустойка за неизпълнение в
срок на поето задължение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит /който счита, че е приложим към конкретните отношения/, „При забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.“. Съгласно чл. 21, ал.1 от същия закон „Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.“. Предвид изложеното намира тези договорни клаузи за
нищожни, като заобикалящи закона и противоречаща на добрите нрави. Прави
възражение в този смисъл и моли за прогласяване нищожността им. Относно
претенцията от 25,89 лв. - лихва за забава по договора за потребителски кредит
за периода от 29.09.2017 г. до 14.03.2019 г., оспорва основателността й.
Оспорва от гледна точка на вярност приложеният към исковата молба протокол за
прихващане от 14.03.2019 г..
Ищеца не се представлява в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в отсъствие на негов представител. Последиците
от неявяване на представител в съдебно заседание и липсата на искане за
разглеждане на делото в отсъствие на такъв са указани на ответника с връчване
на призовката за първото съдебно заседание.
В хода на производството ответникът е
направил искане за постановяване на неприсьствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
С оглед направените
възражения и подкрепящите ги доказателства,
съдът намира, че исковете са вероятно неоснователни.
Поради
това съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение.
Относно разноските, съдът
намери, че такива не се дължат предвид липсата на искане за присъждане на
такива, а също и липсата на доказателства за направени разноски от ответника,
който с оглед изхода на делото би имал право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С
оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к."Славейков" бл. 161 партер, представлявано от управителя П.С.С., против И.К.С., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за
установяване съществуване на парични вземания, за следните суми: 344,26 лв.
- остатъчна главница и 27,44 лв. - договорна лихва от 28.08.2017 г. до
14.03.2019 г. – по договор за потребителски кредит № 0001746 от 28.08.2017 г.,
286,24 лв. – остатъчна главница по т. I и 52,00 лв. - главница по т. II (за
„СМС известяване") по договор за допълнителни услуги от 28.08.2017 г.,
25,89 лв. - лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от
29.09.2017 г. до 14.03.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед № 167/18.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 281/2019 г. на РС – Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните
преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: