Р Е Ш Е
Н И
Е №......
гр.К., 09.11.2017 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданска колегия
в публично заседание на девети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й.П.
при
секретаря.....................................Хр. К.................................................като
разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №2574 по описа за 20** год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Искът е за делба на съсобствен
недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството
е във фаза след допускане на делбата.
С влязло в сила решение №149/06.04.2017 г.,
постановено по настоящото дело е допуснат до съдебна делба следния съсобствен
недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****.***.**.1.** по КККР на гр.К., одобрени със заповед №РД-*****/26.11.20**
г. на АГКК, с административен адрес в гр.К., кв.“В.Л.“ бл.**, вх.А, ет.5, който
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**,
с предназначение-жилище, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия
етаж *****.***.**.1.14, *****.***.**.1.37, под обекта *****.***.**.1.12 и над
обекта *****.***.**.1.18, ведно с прилежащите избено помещение №11 и таванско
помещение №11, заедно с припадащите се
1/72 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при квоти: 1/12 ид.части за С.П.З., 1/12 ид.части за И.П.З.
и 10/12 ид.част за Р.С.Т..
В първото с.з. след допускане на
делбата, в срока по чл.346 от ГПК са приети за разглеждане предявените от съделителя С.П.З. срещу съделителя Р.С.Т. претенция по
сметки, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за
лишаване от правото й на ползване на идеалната й част от делбения имот, за
периода 02.12.20**г. - 08.06.2017г. в размер на*** лв. и от И.П.З. срещу Р.С.Т. претенция с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаване
от правото му на ползване на идеалната му част от делбения имот, за периода
02.12.20**г. 08.06.2017г. в размер на*** лв.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, с депозирано заключение,
неоспорено от страните. Съдът възприема заключението и поясненията на в.л. в
с.з като мотивирани. Съгласно експертиза процесният апартамент е неподеляем, а средната му пазарна цена,
формирана чрез прилагане на двата метода: на сравнителните продажби и на
вещната стойност при съобразяване с местоположението, вида и състоянието на
имота е ***** лв. Стойността на дяловете на съделителите са както следва: за
1/12 ид.част -**** лв. и за 10/12 ид.части-**** лв. Състоянието на апартамента
е много добро. Средният пазарен наем на имота за един месец е ****лв., като за
периода от 02.12.20**г. до 08.06.2017г. е 1419 лв. или за 1/12 ид.част- ****лв.
и за 10/12 ид.части- ****лв.
В с.з. ответникът Р.С.Т.
обяснява, че живее в имота от 1971г. Две-три
години след смъртта на сестра й С. С. бравата на жилището била сменена, а през
2014 г. тя сменила вратата. Ищците нямали ключ за жилището и в края на
м.февруари 2017г. й поискали да им предостави такъв. Тъй като не разполагала с
резервен ключ не им предоставила, а след като извадила дубликат не ги уведомила
за да им го предаде.
От показанията на
св.Н. С. Д. и св.Н. Е. З. се установява, че в средата
на м.02.2017 г. ищците се срещнали с ответницата и поискали ключ за
апартамента, но не получили, тъй като тя не разполагала с дубликат от него.
/“…. По телефона й звъннаха. Чух Р. като ги покани
..да се качат горе. Отказаха да се качат…Искали са ключ от апартамента, но тя
нямаше. Даже двете излизахме, тя извади ключ и повече не са я потърсили…“св.Н.
Д.; „…Говориха. С.З. попита леля си Р., могат ли да получат ключ от
апартамента, защото не са го ползвали до сега и имат право да получат ключ от
него. Тя каза: „Да“, но в момента няма извадени копия. „Утре?“ -попита С., „Ами
утре не мога.“ - отговори лелята. „Добре, следващата седмица?“ - попита С..
„Аз като извадя ключ, ще ви се обадя“.
До ден днешен, те нямат ключ за апартамента…“св.Н. З./.
Предвид така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Основен принцип при извършване на
делбата е всеки съделител е да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.
В настоящият случай такава възможност не е налице, тъй като съделителите са
трима с различни права, при един неподеляем, жилищен имот. По делото не е
предявена възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, но и да беше предявена
разпоредбата е неприложима в настоящия случай, тъй като съсобствеността е
смесена /комбинирана/, възникнала в резултат на повече от един юридически факт-
наследяване и сделка. Ищците са придобили по 1/24 ид. части по силата на
наследственото правоприемство, а ответникът Р.С.Т. е придобила 10/12 ид.части
по силата на наследствено правоприемство и дарение Съгласно т.8 от ТР №1/19.05.2004г на ВКС при нито една от
хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на
основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./
респ. чл.349, ал.2 от ГПК. За ликвидиране на съсобствеността не може да
се приложи и разпоредбата на чл.353 от ГПК, тъй като съделителите са трима, при
един неподеляем жилищен имот. По всички
изложени съображения и при условията на чл.348 от ГПК съдът намира, че делбата
следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, при
първоначална пазарна цена ***** лв.
ІІ. По претенциите на ищците с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Предпоставка за възникване на
задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на
съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена
писмена покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за
заплащане на обезщетение. В правната теория и практика е прието, че когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните
полезни свойства съобразно предназначението й, той ползва общата вещ лично по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за ползите, от
които са лишени. В този смисъл е и приетото в
Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС
становище, че лично ползване по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта- чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на семейството му или
чрез трето лице, на което той безвъзмездно я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират т.е. от правно значение е не дали
съсобственикът ползва вещта, а обстоятелството, че пречи на другия съсобственик
да я ползва според частта си. Лично ползване е налице и когато ползващият
съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му
е предоставил възможността да ползват заедно общата вещ. Задължението за
заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ.
Писменото
поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата и/или заплащане на обезщетение. То е
равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. Следователно за да се освободи от
отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на
съсобственика общо /съвместно/ ползване или да му осигури възможността реално
да упражнява това свое право. С оглед на разбирането за лично ползване следва
да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия
съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно
не съществува, като за този извод са от значение данните за вида,
предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на
съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото
/решение №241/10.11.2014 г. по гр.д.№928/2014 г. на ВКС, I г.о./. Не е спорно,
че както преди, така и след предявяване на иска за делба ответницата упражнява
фактическа власт върху целия имот. Не е спорно, че ищците не са имали достъп до
жилището, тъй като не разполагали с ключ от него. Исковата молба за делба
обективира покана до ответника за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
/в т.см. решение №**1/**.11.2011 г. по гр.д №212/2011 г. на ВКС, II г.о.,
решение №**4/13.07.2010 г. по гр.д.№2654/2008 г. на ВКС, III г.о./ и личното й
получаване на 09.01.2017 г. е ангажирало ответницата на свой ред да покани
ищците да ползват съсобствения имот, респективно да им осигури достъп като им
предаде ключ, тъй като няма право на обезщетение, този който отказва да приеме
предоставена му възможност да ползва съсобствената вещ. По делото няма
твърдения, а и не се установи Р.Т. да е предложила общо /съвместно/ ползване
или да е осигурила на съсобствениците С.З. и И.З. реално да упражняват това
свое право като им предостави ключ за входната врата на жилището, а те да са
отказали. Установи се, че ищците са поискали
ключ от апартамента, но доказателствата не установяват, ответницата да им е
предоставила такъв. Предявените искове са основателни. С обезщетението
по чл.31, ал.2 от ЗС се репарират вреди, поради което то се дължи, когато
реално са претърпени т.е. обезщетението се дължи за минало време, поради което
ответницата дължи на С.З. и на И.З. обезщетение за лишаване от ползването на
частта на всеки от тях, за периода от деня на писменото поискване, т.е. от
датата на получаване на исковата молба за
делба- 09.01.2017
г. до датата на предявяване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС
в делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК
-08.06.2017
г. Размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС следва
да бъде определен според пазарната наемна цена на имота, която в настоящия
случай съгласно експертиза е **** лв.
на месец за целия имот. За периода 09.01.2017 г. до 08.06.2017 г. наемът на целия имот е **** лв. или за 1/12 ид.част- ****
лв., определен от съда на основание експертизата и чл.**2 от ГПК. Предвид
изложеното ответницата следва да заплати на ищцата С.З. обезщетение за лишаване
от ползването на 1/12 ид.част и на ищеца И.З. обезщетение за лишаване от
ползването на 1/12 ид.част процесния недвижим имот за периода от 09.01.2017 г. до 08.06.2017 г. в
размер по **** лв. на всеки един от тях, а в частта до претендираните размери исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ищците С.З. и И.З., и ответницата Р.Т. претендират съдебни разноски като прилагат
списъци по чл.80 от ГПК. Разпоредбата на чл.355 от ГПК предвижда, че страните в
делбеното производство заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си.
Извършената съдебна делба осъществява правото на всеки от съделителите, поради
което всеки от тях следва да понесе такава част от разноските, съответстващи на
стойността от дела. Претендираните от
ищците разноски са в размер на **** лв., от които: **** лв. адвокатско
възнаграждение, **** лв. за експертиза по претенциите по чл.31, ал.2 от ЗЗД и
84 лв. разноски за удостоверение за наследници, удостоверения за
административен адрес, данъчна оценка и препис на нотариален акт за собственост
на имота. Претендираните от ответника разноски са в размер на ****лв. в т.ч. ****
лв. адвокатско възнаграждение и ****лв. за експертиза. По аргумент от нормата
на чл.355 от ГПК следва да се приеме, че направените от съделителите разноски в
производството по съдебна делба остават за тяхна сметка, а разноските досежно съединените с иска за
делба искове по чл.31, ал.2 от ЗС, се дължат съобразно общите правила на чл.78
от ГПК. Предвид това, направените от ищците и ответницата разноски за делбата /
експертиза и половината от адвокатското възнаграждение/ остават за тяхна
сметка.
За приключване на делбеното
производство на основание чл.355 от ГПК страните следва да заплатят по сметка
на К. районен съд държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им
както следва: С.П.З.- **** лв., И.П.З. – **** лв. и Р.С.Т.- **** лв. Ищците следва да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по ****лв. държавна такса за
отхвърлителната част на претенциите по чл.31, ал.2 от ЗС. Ответницата следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. ****лв.
държавна такса за уважените искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищците 117.** лв. съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение и експертиза съразмерно на уважената част от исковете
по чл.31, ал.2 от ЗС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят
на ответницата **** лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлените искове. В процесуалния закон /ГПК/ изрично е уредено, че разноски за производството са разходите,
необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда
процесуални действия, а те са за вещи лица, свидетели, оглед, за особен представител
в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК. Други разходи на страните, дори да имат
отношение към воденото на делото не са разноски по смисъла на чл.71, ал.1,
изр.1 от ГПК и не подлежат на обезщетяване / определение №538/26.09.2011 г. по
ч. гр. д. №438/2011 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид това направените разходи за удостоверения за наследници, за
данъчна оценка, за административен адрес, за препис от нотариален акт и схема
на имота не са разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и не
следва да се присъждат на ищците.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК следния
съсобствен недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****.***.**.1.** по КККР на гр.К., одобрени със заповед №РД-*****/26.11.20**
г. на АГКК, с административен адрес в гр.К., кв.“В.Л.“ бл.**, вх.А, ет.5, който
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**,
с предназначение-жилище, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия
етаж *****.***.**.1.14, *****.***.**.1.37, под обекта *****.***.**.1.12 и над
обекта *****.***.**.1.18, ведно с прилежащите избено помещение №11 и таванско
помещение №11, заедно с припадащите се
1/72 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, с пазарна цена ***** лв. /петдесет и една хиляди лева/ при дялове:
-1/12 ид.части за С.П.З., с
ЕГН-********** ***;
- 1/12 ид.части за И.П.З., с ЕГН-**********
***;
-10/12 ид.част за Р.С.Т.,***.
ОСЪЖДА Р.С.Т.,*** да заплати на С.П.З.,
с ЕГН-********** *** обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от правото на
ползване на 1/12 ид. част от съсобствения имот, находящ се в гр.К., кв.“В.Л.“ бл.**, вх.А, ет.5, за периода от 09.01.2017 г. до 08.06.2017 г. в размер на **** лв. като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
претендираните*** лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Р.С.Т.,*** да заплати на И.П.З.,
с ЕГН-********** *** обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от правото на
ползване на 1/12 ид. част от съсобствения имот, находящ се в гр.К., кв.“В.Л.“ бл.**, вх.А, ет.5, за периода от 09.01.2017 г. до 08.06.2017 г. в размер на **** лв. като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
претендираните*** лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Р.С.Т.,*** да заплати
на С.П.З., с ЕГН-********** *** и И.П.З., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1
от ГПК съдебни разноски в размер на **** лв.
ОСЪЖДА С.П.З., с ЕГН-********** *** и И.П.З., с ЕГН-********** *** да заплатят на Р.С.Т.,*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
съдебни разноски в размер на **** лв.
ОСЪЖДА С.П.З., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ****лв. държавна такса.
ОСЪЖДА И.П.З., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-К. ****лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Р.С.Т.,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-К. ****лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд -Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: