Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Стара Загора, 23.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №713 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на Й.П.В., ЕГН **********
*** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
№ФК-385-0051201 от 18.11.2020г. на Началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите /НАП/, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – маса №9, находяща се
в гр.Нова Загора, Общински пазар и забрана на достъпа до
него за срок от 14 дни. В жалбата са наведени съображения, че оспорената
заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта
на закона. Твърди се, че административният орган неправилно е приел, че
жалбоподателят попада в обхвата на законовите разпоредби, изискващи
извършваните в или от търговския обект продажби на стоки да бъдат регистрирани
и отчитани, чрез издаване на касова бележка от монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Обосновават се
аргументи, че с оглед правния статус на жалбоподателя, същността на
извършваните продажби и мястото на което се осъществява търговската дейност, за
него е приложимо изключението, предвидено в чл.4, т.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на
продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Отправя се искане за
отмяна на оспорената заповед и спиране на разпореждането за предварителното изпълнение.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото – главен юрисконсулт Т.Т., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди се, че с оглед събраните по делото
доказателства при извършване на контролната проверка, Й.В. е осъществявал
търговска дейност без да е имал монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, като самата дейност не попадала в изключението на чл.4, т.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
Съобразява се, че лицето е извършвало продажба на стоки, които не могат да
бъдат определени, като собствена или преработена селскостопанска продукция, а
обектът в който е извършвана дейността представлява закрито помещение –
търговската маса, която се намирала в общо, голямо помещение на общинския
пазар, който е закрит, има покрив, входове и изходи. Отправя с искане за
отхвърляне на оспорването, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
На 16.11.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – маса
№9, находяща се в гр.Нова Загора, Общински пазар, стопанисвана от Й.П.В..
Съгласно приложения по делото протокол за извършена проверка сер. АА №0051201
от 16.11.2020 г. (л.22-23), от длъжностните лица е извършена контролна покупка
на 0,5 кг. ябълки на стойност 0,75 лв., за която не е издадена фискална касова
бележка, нито касова бележка от кочан. Установено е, че в търговския обект липсва
фискално устройство /ФУ/, както и касови бележки на кочан, като лицето е
осъществявало търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в
експлоатация ФУ. В хода на проверката не са представени документи, доказващи,
че физическото лице е регистриран земеделски производител /ЗП/ към Областна
дирекция „Земеделие“, както и че не е регистриран като търговец по смисъла на
Търговския закон /ТЗ/. В протокола контролните органи посочват, че съобразно
констатациите си, жалбоподателят попада в обхвата на разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Посочено е също, че в търговския обект
се предлагат плодове, зеленчуци, мед и подправки на цени от 0,80 лв. до 0.39
лв.
Въз основа на посочените
установявания на контролните органи е съставен и връчен на Й.В. Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АА №0182237 от 16.11.2020
г. (л.24-25) за установено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С оглед установените в хода на проверката факти административният орган е приел, че
жалбоподателят не е спазил реда за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП
на фискално устройство, с което е нарушил чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка. Поради това и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с
оспорената заповед е наложил на ЗП Й.П.В. ПАМ – запечатване на търговски обект
– маса №9, находяща се в гр.Нова Загора, Общински пазар, стопанисвана от ЗП Й.П.В.
и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Със заповедта на основание
чл.188 от ЗДДС е разпоредено предварителното изпълнение на ПАМ. Със същата
заповед на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е указано на физическото лице да
отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки, за срок до
определената дата на запечатване.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ №ФК -385-0051201 от 18.11.2020г., заповед №ЗЦУ-1148
от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, заповеди №ЗЦУ – ОПР -18 от
23.03.2020г., №2174 от 18.05.2018г. и №2106 от 30.03.2020г. на Главния секретар
на НАП, заповед №9572 от 15.10.2020г. на Директор на Дирекция УЧР, протокол за
извършена проверка сер. АА №0051201 от 16.11.2020г., АУАН сер. АА №0182237 от
16.11.2020г., справка за задълженията на задълженото лице, както и представени
от жалбоподателя Протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ
сер. АА №0022881 от 19.11.2020г. (л.11-12) и регистрационна карта на ЗП (л. 13).
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата М.Д.Н. и Д.И.У..
Свидетелят М.Д.Н. заявява, че е присъствал на
проверката в търговския обект на Й.В., при която била направена контролна
покупка, за което не бил издаден фискален бон. Твърди, че търговският обект се
намира в Общински пазар, гр.Нова Загора и в него се предлагат плодове, цитруси,
зеленчуци, мед и подправки – последните сушени и пакетирани. В хода на
проверката не били представени никакви документи, освен личната карта на
жалбоподателя. Според свидетеля общинският пазар представлява обособено място
със сергии и маси, като има покрив, вход и изход, а отдолу под покрива са
разположени и сергиите, обозначени с номера,
т. е. той е закрит пазар.
Свидетелят Д.И.У. потвърждава, че при извършената
проверка, чрез контролна покупка от обекта на ЗП не е издаден фискален касов
бон или ръчна касова бележка. Заявява се, че сергия №9 се намира на територията
на общинския пазар, който е закрито помещение и не е индивидуално обособена,
като кабинка или нещо подобно. Свидетелят твърди, че на сергията се продават
цитруси, ябълки, банани.
Въпросът за спиране на предварителното изпълнение на
оспорената заповед, съответно разпоредената ПАМ, отправен чрез нарочно искане
от страна на жалбоподателя е разрешен чрез Определение №409 от 25.12.2020г.,
постановено по адм. д. №713/2020г. на АС-Стара Загора, поради което в
настоящото производство съдът ще се произнесе по същество на оспорения
административен акт от гл. т. на неговата законосъобразност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
С оспорения индивидуален административен акт е
разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно
предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 от ЗДДС ПАМ по ал.1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция
за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, органът е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната
агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Със
заповед № ЗЦУ – ОПР-18 от 23.03.2020г. на Главния секретар на НАП (л. 25-26) на
основание чл.84 от Закона за държавния служител и чл.10, ал.2 във връзка с
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и т. I.4 от Заповед №ЗЦУ-ОПР-13 от 12.02.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП е наредено при отсъствие на държавния служител Д.Т.В.,
заемащ длъжност началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, длъжността да се
изпълнява от Д.Д.К.на длъжност Началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас. В случая видно от приложената
заповед №9572 от 15.10.2020г. на директора на дирекция УЧР (л.29) Д.Т.В. - Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас е бил в законоустановен платен отпуск за
времето от 09.11.2020г. до 20.11.2020г., включително, като за това време е бил
заместван от Д. Д. К. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, в рамките на предоставените му за
това правомощия, като надлежно упълномощен заместник на титуляра по Заповед
№ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка,
за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В
обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект и за конкретно неотчетената посредством издадена
фискална бележка търговска продажба и причината за това – липсата на фискално
устройство в търговския обект. Посочено е правното основание за налагането на
принудителната административна мярка, а също и съображенията даващи основание
за това – нарушаване от данъчния субект на изискванията за въвеждане в експлоатация
и регистрация в НАП на фискално устройство, осигуряващо отчетността на
извършваните продажби и последващ контрол; невярното определяне на публични
задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на
данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт. В този смисъл доводите за
непълнота мотивите на заповедта, се явяват неоснователни. Приемайки, че ЗП е
лице попадащо в обхвата на нормата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. и описвайки относимите факти и
обстоятелства, представляващи и фактическите съображения за достигане на
формирания краен извод, административният орган е отрекъл приложението на
съдържащото се в чл.4, т.2 от наредбата изключение, като липсата на изложени изрични
мотиви в подкрепа на тази неприложимост не опорочават акта от гл. т. на
съответствието му с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, вземайки предвид
събраните по делото гласни доказателствени средства, чиито преценка следва да
се осъществи съобразно нормата на чл.142, ал.2 от АПК. В тежест на органа е да докаже, че за
жалбоподателя е приложима нормата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., а от там и че са налице предпоставките
за налагане на ПАМ. В действителност в заповедта липсват конкретни мотиви за
това, че за случая, изключението по чл.4, т.2 от Наредба
№Н-18
от 13.12.2006г.
не се отнася за ЗП, но в хода на съдебното производство и в подкрепа на
твърденията на ответника се ангажираха нови доказателства по отношение на факти
и обстоятелства, относими към изложените в акта съображения, целта на които е
да докажат осъществяването на юридическите факти от нормата на чл.3, ал.1 във
връзка с чл.4, т.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
Независимо от горното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, а именно: да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства.
Оспорената заповед е издадена, без да са изяснени всички факти от значение за
случая във връзка с установяване приложимостта на разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. от гл. т. на изключението, съдържащо се
в чл.4, т.2 от наредбата.
Съгласно чл.86, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе
в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. По силата на чл.187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186,
ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. По смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски
обект“ е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други
подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е
част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/
или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
Изключенията от задължението за регистриране на
продажбите чрез ФУ са посочени в чл.4 и 5 от Наредба № Н-18/2006г., като
съгласно чл.4, т.2 не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби
в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД физически лица, които извършват продажби на
собствена и непреработена селскостопанска
продукция, които не са търговци по смисъла на
ТЗ, с изключение на
продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или
пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и
тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други
подобни. Следователно за да е налице
визираното изключение е необходимо ФЛ, извършващо съответната продажба, да не е
регистрирано като търговец, да продава собствена или непреработена
селскостопанска продукция, търговският му обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР
на ЗДДС да не се намира на територията на лицензирана стокова борса, тържище
или пазар на производители, както и този
търговски обект в или от който се извършват продажбите да не е и да не се
намира в закрито помещение, като магазин, склад или други подобни. С други думи
казано, уреденото в чл.4, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. изключение от общото
правило на чл.3 се реализира при наличието на две положителни и две отрицателни
предпоставки, като съответно липсата на някоя от положителните, респективно
наличието на някоя от отрицателните предпоставки възпрепятства приложението на
нормата на чл.4, т.2 от Наредба № Н-18/2006г., при което лицето, като такова по
смисъла на чл.3 от наредбата е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и
използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
Независимо, че по делото се ангажираха доказателства, в
подкрепа на твърдението на ответника за неприложимост на визираното в чл.4, т.2
от Наредба № Н-18/2006г. изключение от общото правило на чл.3, ал.1 от
наредбата, съдът приема, че остават недоказани фактите, свързани с вида на
предлаганата от ЗП продукция, както и вида на мястото, на което се намира
търговския обект на жалбоподателя.
Доколко стоката, която се е предлагала на маса №9 от ЗП е собствена и
непреработена селскостопанска продукция, с оглед установяванията, обективирани
в протокола от извършената проверка и свидетелските показания, съдът счита, че
същата не може категорично да се изключи, като такава по смисъла на
разпоредбата от чл.4, т.2 от Наредба № Н-18/2006г., при все, че предмет на
контролната покупка са били ябълки, а по делото липсват данни за вида на
земеделската продукция, която ЗП произвежда. В този ред на мисли липсват
безспорни доказателства какво всъщност е предлагано за продажба от ЗП, какъв е
неговия произход, дали като регистриран земеделски производител жалбоподателят
не е посочил производство на визираните плодове, зеленчуци, мед и подправки и
пр. Сами по себе си твърденията на свидетелите по делото за продажба на
цитруси, които явно се предполага, че не могат да са в резултат на собствено
производство на ЗП, не са с такава степен на доказателствена стойност, че
безкритично да бъдат възприети от съда и да доведат до заключение, че не е
изпълнена една от положителните предпоставки за реализиране на изключението по
чл.4, т.2 от наредбата. Още повече, че в протокола от извършената проверка не е
конкретизирано какви плодове точно са предлагани, като едва в съдебното
производство за пръв път се споменава наличието на цитруси. Подобна е
ситуацията и с твърдението за наличието на отрицателната предпоставка, свързана
с вида на търговския обект и спецификите на мястото, в който той се намира. По
делото не се налични безспорни доказателства в т. ч. и данни от поддържаните
регистри по смисъла на чл.10 и чл.11 от Закона за стоковите борси и тържища,
относно статута и дейността на „Общински пазари – Нова Загора“ ЕООД, които да
доведат до формирането на обоснован извод относно характера на общинския пазар и
в този смисъл дали търговският обект на ЗП е или се намира в закрито помещение
извън случаите на стокова борса, стоково тържище или пазар на производителите,
съобразно определенията дадени в чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 и чл.3а, ал.1 от Закона
за стоковите борси и тържища. Неподкрепените с конкретни и категорични доказателства
твърдения, че общинският пазар е закрито помещение, независимо, че е налице
покрив и че са обособени вход и изход, не могат да доведат до обоснован извод
за неприложимост на разпоредбата на чл.4, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. по
отношение жалбоподателя.
Допуснато е нарушение на
административнопроизводствените правила, което съдът квалифицира като
съществено, доколкото се е отразило върху съдържанието и разпоредителната част
на крайния акт, т.е. при недопускането му би се установила различна фактическа
обстановка и материалноправни основания за издаване на заповед, респективно
неиздаването на такава. Това е така, тъй като в действителност не става ясно
дали са налице предпоставките за прилагане на изключението на чл.4, т.2 от
наредбата, от гл. т. на извършено пълно и обективно доказване на относимите в
случая факти и обстоятелства.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна,
като постановена в противоречие с материалноправните норми. В случая
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила представлява основание за отмяна на акта, като
незаконосъобразен по смисъла, както на чл.146, ал.1, т.3 от АПК, така и на
основание чл.146, ал.1, т.4 от АПК, поради материалната му незаконосъобразност,
достигната вследствие на допуснатите процесуални нарушения в проведеното
производство по доказване на относимите факти и обстоятелства от обективната
действителност. Липсата на това доказване води до погрешното установяване на
юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на нормата на чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006г., което от своя страна е довело до
неправилно прилагане на материалния закон - последното водещо до материална
незаконосъобразност на административния акт.
Отделно от горното, оспорената
заповед е постановена в противоречие с материалния закон и поради следното:
В случая не е спорно, а и се потвърждава от
доказателствата по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител, но не е регистриран като търговец по смисъла на ТЗ. Същият
стопанисва /вероятно по силата на договор за отдаване под наем с „Общински
пазари – Нова Загора“ ЕООД/ търговска маса №9 /сергия/, на която същият
предлага, съответно извършва продажби на плодове, зеленчуци, подправки и мед. Съобразно
дефиницията дадена в разпоредбата на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС стопанисваната от
жалбоподателя „маса №9“ безспорно представлява търговски обект по смисъла на
закона, но същият не се намира на територията на стокова борса, стоково тържище
или пазар на производителите, съобразно определенията дадени в чл.2, ал.1,
чл.3, ал.1 и чл.3а, ал.1 от Закона за стоковите борси и тържища, като от страна
на ответника доказателства в този смисъл не са представени. Видно от извършена
служебна проверка в регистъра на стоковите борси, регистъра на стоковите
тържища и регистъра на пазарите на производители, поддържани на основание чл.10
и чл.11 от ЗСБТ от Държавна комисия по стоковите борси и тържища, „Общински
пазари – Нова Загора“ ЕООД не е лицензиран като борса и тържище или пазар на
производителите. Следва да се отбележи също, че маса №9, находяща се в гр.Нова
Загора, Общински пазар, стопанисвана от ЗП Й.П.В., представляваща търговски
обект по смисъла на§ 1, т.41 от ДР на ЗДДС,
нито представлява, нито се намира в закрито помещение, като магазин
склад или други подобни. От една страна тълкуването на текста на чл.4, т.2 от Наредба
№ Н-18/2006г. налага извода, че други подобни се отнася към закритите помещения
като магазин или склад, а не изобщо към всякакви други подобни обекти, в които
се извършват продажби на стоки или услуги. От друга страна, не може да се
приеме, че общинският пазар, като цяло, представлява закрито помещение, с оглед
техническите си и функционални характеристики, описани от свидетелите по
делото, които апропо не притежават необходимите експертни познания и опит.
Това, че същият е обособен за специална цел, снабден е с покривна конструкция и
притежава вход и изход не може да доведе до обоснован извод, че общинският
пазар е закрито помещение. В действителност едно от значенията на думата закрит
е „който не се вижда“ или „който има покрив“. В случая обаче, законодателят, посочвайки
помещение, което само по себе си следва да се сведе до вътрешна част от сграда
с определено предназначение, е имал предвид такова, което да не е само покрито,
а и изцяло изолирано от външна среда, като в тази насока, недвусмислено е предоставил
съответните примери за това – магазини и складове – последните, безспорно
представляващи закрити помещения в изложения смисъл.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че направеното оспорване се явява основателно,
поради което атакуваният административен акт – Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-385-0051201 от 18.11.2020г., като
постановен при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
По делото не е направено искане от страна жалбоподателя за присъждане
на сторените от него съдебно-деловодни разноски, като в този смисъл съдът не
дължи произнасяне за тяхното присъждане.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Й.П.В.,
ЕГН ********** ***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-385-0051201 от
18.11.2020г. на началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ –
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с която е наложена ПАМ
– запечатване на търговски обект – маса
№9, находяща се в гр.Нова Загора, Общински пазар и забрана достъпът до него за
срок от 14 дни, като незаконосъобразна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: