М О Т И В И
Обвинението
срещу подс.Г.И.П.
е по чл. 148, ал. 1 т. 1 , т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че на
22.03.2016 г. в град Раднево е казал нещо унизително за честта и достойнството
на Р.И.С. в негово присъствие – „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „
Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си,
много знаеш дали си баща или не”, като обидата е нанесена публично.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от частният тъжител Р.И.С. против подс. Г.И.П. за сумата 5000 лева обезщетение за
причинените неимуществени вреди / първоначално 3 000 лева, а в последствие
изменен на 5 000 лева / , в едно със законната лихва считано от датата на
непозволеното увреждане.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитникът
му адвокат Г. пледира за оправдателна присъда и да бъде отхвърлен гражданския
иск.
Частният тъжител
чрез повереника си адвокат Х. поддържа обвинението и предявеният граждански иск
.
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите,
писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Тъжителят
Р. С. и подс. Г. П. били съседи и живеели на една и съща улица в град
Раднево.Дворовете им се разделяли от обща ограда.
През месец
Март 2016 година тъжителят подал жалба до община Раднево във връзка с незаконни
постройки в двора на съседа си П..
На
22.03.2016 година служители на ДНСК извършили проверка в двора на подсъдимия П.,
отразили съответните констатации, след което си тръгнали.Афектиран от случилото
се същият ден след обяд подсъдимият излязал в двора и като видял съседа си
тъжителят С. започнал да вика и да отправя по негов адрес нецензурни думи - „
Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „
Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или
не”.Обиждал и майката на тъжителя / дърта курва/, заканвал се на цялото
семейство / ще ВИ претрепя/.Това негово поведение станало причина тъжителят С.
да се обади на полицейските органи, които пристигнали на място.
В тяхно
присъствие подс. П. продължавал с агресивното си поведение, продължавал да
отправя обиди към тъжителя / педераст / и отказвал да им предостави личната си карта.
Полицейските служители задържали подс. П. и го отвели в сградата на РУ „
Полиция” град Раднево за срок от 24 часа.
Описаната
фактическа обстановка се установява от доказателствата, установени с доказателствени
средства - показанията на свидетелите П. Д., Н. М., М. Й., Ж. К., Д. И., А. В.,
удостоверение № 429/ 17.10.2017 г. на Община Раднево.
Подс. П. в
обясненията си твърди, че не е отправял обидни думи към тъжителя. Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия по следните съображения :
От
показанията на свидетелите П. Д., Н. М. и М. Й. се установява, че същите са
били очевидци, възприели са пряко и непосредствено отправените от подсъдимия
към тъжителя обидни думи, които ги посочват конкретно / „ Да та еба в бунака”,
„ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш
мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или не”/.
Показанията
на тези свидетели се подкрепят и от показанията на полицейските служители
пристигнали на място – свидетелите К., И., В.. Същите установяват, че
подсъдимият е имал агресивно поведение, отказвал е да изпълнява полицейските
разпореждания, а св. Ж. К. установява, че е отправял и обидни думи към тъжителя
/ педераст /.
Следователно показанията на цитираните свидетели из цяло кореспондират
по между си, взаимно се допълват, не съдържат никакво противоречие, което ги
прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те освен , че установяват по
несъмнен и безспорен начин приетата от съда фактическа обстановка, която
съответства на изложената в тъжбата опровергават по категоричен начин
обясненията на подс. П., че не е отправял никакви обидни думи.
Обясненията на подс. П. не се подкрепят
от доказателствения материал и се явяват изолирани и голословни.
От
показанията на свидетелите П. и Б. се установяват факти след освобождаването на
подсъдимия от РУ „ Полиция „ Раднево.Тези свидетели не са очевидци и не
твърдят, че са възприели факти и обстоятелства настъпили преди и по време на
деянието.
Свидетелката Д. Д. също не установява никакви конкретни факти, а по
принцип установява какви са били отношенията между подсъдимия и тъжителя, между
подсъдимия и останалите съседи.
Следователно от показанията на посочените свидетели не се установяват
факти и обстоятелства свързани с главният факт в процеса и те не опровергават
по никакъв начин показанията на свидетелите
П. Д.,Н. М., М. Й., Ж. К., Д. И., А. В. , които установяват по несъмнен
и безспорен начин доказателства относими към предмета на доказване.Те не
подкрепят и обясненията на подсъдимия нито пряко, нито косвено.
Аналогични са изводите и от писмените
доказателства. Пороците в Заповедта за задържане, СР на АС град Стара Загора ,
с което е отменена не установяват факти релевантни към предмета на доказване и
не променят направените по-горе изводи.
По
изложените съображения съдът прави заключението, че обясненията на подсъдимия П.
се явяват изолирани, опровергани от доказателствения материал, което ги прави
неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие, а ги приема за защитна позиция,
на която той има право.
От друга страна въз основа на
посочените по-горе доказателствени средства се установяват доказателства, които
дават основание на съда да възприеме за установена и доказана изложената
фактическа обстановка.
Следователно съдът прави единствено възможния извод относно главният
факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - подс.
П. е извършител на престъплението обида, което се претендира в тъжбата.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. П. е
осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 146, ал. 1 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка следва извода,
че подс. П. е извършил деяния, с което е
осъществил изпълнителното деяние на чл. 146, ал. 1 НК – същият в присъствието
на пострадалия е отправил обидни думи по негов адрес / „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”,
„ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си,
много знаеш дали си баща или не”/, с което е казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя.
Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и
достойнството на личността и с оглед общоприетият им смисъл съдът ги приема за
обидни.
Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в настъпването на
съставомерните обществено опасни последици – пострадалият се е почувствал
обиден и засегнат.
От
установената фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Знаел и съзнавал, че употребява
обидни думи по адрес на пострадалия, разбирал е съдържанието и смисъла на
думите.
Фактическата обстановка не дава основание да се приеме, че обидата е
разпространена публично.
Обидите не са разгласени на обществено място , а в двора на къщата на
подсъдимия, не са станали достояние на широк и неограничен кръг от хора, а на
майката и сестрата на пострадалия и на един съсед.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че не е осъществен квалифициращият признак на чл. 148, ал. 1 т.
1 НК и в тази част на обвинението подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Няма
основание за приложение на института на реторсията по чл. 146, ал. 2 НК.
Доказателствения материал не сочи факти , които да дават основание да се
приеме, че тъжителят е отправил каквито и да е обидни думи към подсъдимия.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Подс. П. към момента на деянието е
неосъждан,до момента не е освобождаван от НО с приложение на чл. 78 А от НК, за
престъплението се предвижда наказание глоба и друго по-леко, няма причинени
имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което съдът няма алтернатива и същият следва да бъде освободен от НО
и на основание чл. 78 А от НК да му се наложи административно наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни / липсват негативни характеристични
данни/, възрастта на подсъдимия, здравословното състояние на подсъдимия /
медицинска документация/. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не
се събраха.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и с оглед
постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена
и с имотното му състояние.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието
си подсъдимият П. е причинил неимуществени вреди на пострадалия изразяващи се в
болки и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи
обезщетение.На основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се
определи по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
следните обстоятелства :
-
Характера и вида на разгласените обидни твърдения –
конкретно посочени по-горе.
-
Формата на вина – пряк умисъл.
-
Начина на разпространение на обидите твърдения – в двора
пред близки на тъжителя.
Съдът не
приема , че влошеното здравословно състояние на тъжителя / епикризи,
амбулаторен лист / е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия. Липсват
доказателства в тази насока от които да се направи подобен извод.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 2 000 лева.В тази част искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, а в останалата част до 5000 лева да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият дължи и законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане- 22.03.2016 г. - до окончателното изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя направените по
делото разноски в размер на 812 лева /възнаграждение за повереника, държавна
такса / и държавна такса на РС Стара Загора в размер на 80 лева за уважената
част от гражданския иск.
Причини – Незачитане правата на личността
и влошени междуличностни отношения .
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: