Присъда по дело №3894/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 193
Дата: 8 ноември 2017 г. (в сила от 17 януари 2018 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20165530203894
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 декември 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А  N

град  Стара Загора

08.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

на Осми Ноември Две хиляди и Седемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

Председател:     Росен Чиликов

 

          Съдебни заседатели:     

 

 при секретаря Н. Г. в присъствието на  

 прокурора    като разгледа докладваното от председателя Чиликов НАКАЗАТЕЛНО ЧАСТЕН ХАРАКТЕР ДЕЛО № 3894 по описа за 2016 година.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

    ПРИЗНАВА подс. Г.И.П. роден на *** ***, жител и живущ ***, Български гражданин, неосъждан, женен, средно образование, ЕГН – ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.03.2016 г. в град Раднево е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.И.С. в негово присъствие – „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или не” - Престъпление по чл. 146, ал. 1 НК – и на основание чл. 78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 / ХИЛЯДА / лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, а по обвинението, че обидата е нанесена публично по чл. 148, ал. 1 т. 1 НК за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА.

    

 

   

 

     ОСЪЖДА подс. Г.И.П. да заплати на Р.И. ***, с  ЕГН – ********** обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2 000 / ДВЕ ХИЛЯДИ / лева в едно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 22.03.2016 г. – до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част до  5000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

 

     ОСЪЖДА подс. Г.И.П. да заплати на Р.И.С. направените по делото разноски в размер на 812 лева.

 

     ОСЪЖДА подс. Г.И.П. *** държавна такса в размер на 80 лева по бюджета на съдебната власт.

 

     Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен Съд град Стара Загора.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

                   М О Т И В И

 

    

 

      Обвинението срещу   подс.Г.И.П. е по чл. 148, ал. 1 т. 1 , т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че на 22.03.2016 г. в град Раднево е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.И.С. в негово присъствие – „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или не”, като обидата е нанесена публично.

 

      В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от частният тъжител Р.И.С. против подс. Г.И.П.  за сумата 5000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди / първоначално 3 000 лева, а в последствие изменен на 5 000 лева / , в едно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане.

 

     Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитникът му адвокат Г. пледира за оправдателна присъда и да бъде отхвърлен гражданския иск.

 

    Частният тъжител чрез повереника си адвокат Х. поддържа обвинението и предявеният граждански иск .

   

    Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.

 

 

    От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

        Тъжителят Р. С. и подс. Г. П. били съседи и живеели на една и съща улица в град Раднево.Дворовете им се разделяли от обща ограда.

 

         През месец Март 2016 година тъжителят подал жалба до община Раднево във връзка с незаконни постройки в двора на съседа си П..

         

         На 22.03.2016 година служители на ДНСК извършили проверка в двора на подсъдимия П., отразили съответните констатации, след което си тръгнали.Афектиран от случилото се същият ден след обяд подсъдимият излязал в двора и като видял съседа си тъжителят С. започнал да вика и да отправя по негов адрес нецензурни думи - „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или не”.Обиждал и майката на тъжителя / дърта курва/, заканвал се на цялото семейство / ще ВИ претрепя/.Това негово поведение станало причина тъжителят С. да се обади на полицейските органи, които пристигнали на място.

         В тяхно присъствие подс. П. продължавал с агресивното си поведение, продължавал да отправя обиди към тъжителя / педераст /  и отказвал да им предостави личната си карта. Полицейските служители задържали подс. П. и го отвели в сградата на РУ „ Полиция” град Раднево за срок от 24 часа.

 

      Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата, установени с доказателствени средства - показанията на свидетелите П. Д., Н. М., М. Й., Ж. К., Д. И., А. В., удостоверение № 429/ 17.10.2017 г. на Община Раднево.

 

      

      Подс. П. в обясненията си твърди, че не е отправял обидни думи към тъжителя. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия по следните съображения :

 

 

       От показанията на свидетелите П. Д., Н. М. и М. Й. се установява, че същите са били очевидци, възприели са пряко и непосредствено отправените от подсъдимия към тъжителя обидни думи, които ги посочват конкретно / „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или не”/.

 

        Показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на полицейските служители пристигнали на място – свидетелите К., И., В.. Същите установяват, че подсъдимият е имал агресивно поведение, отказвал е да изпълнява полицейските разпореждания, а св. Ж. К. установява, че е отправял и обидни думи към тъжителя / педераст /.

 

        Следователно показанията на цитираните свидетели из цяло кореспондират по между си, взаимно се допълват, не съдържат никакво противоречие, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те освен , че установяват по несъмнен и безспорен начин приетата от съда фактическа обстановка, която съответства на изложената в тъжбата опровергават по категоричен начин обясненията на подс. П., че не е отправял никакви обидни думи.

 

         Обясненията на подс. П. не се подкрепят от доказателствения материал и се явяват изолирани и голословни.

 

          От показанията на свидетелите П. и Б. се установяват факти след освобождаването на подсъдимия от РУ „ Полиция „ Раднево.Тези свидетели не са очевидци и не твърдят, че са възприели факти и обстоятелства настъпили преди и по време на деянието.

 

           Свидетелката Д. Д. също не установява никакви конкретни факти, а по принцип установява какви са били отношенията между подсъдимия и тъжителя, между подсъдимия и останалите съседи.

 

            Следователно от показанията на посочените свидетели не се установяват факти и обстоятелства свързани с главният факт в процеса и те не опровергават по никакъв начин показанията на свидетелите  П. Д.,Н. М., М. Й., Ж. К., Д. И., А. В. , които установяват по несъмнен и безспорен начин доказателства относими към предмета на доказване.Те не подкрепят и обясненията на подсъдимия нито пряко, нито косвено.

 

            Аналогични са изводите и от писмените доказателства. Пороците в Заповедта за задържане, СР на АС град Стара Загора , с което е отменена не установяват факти релевантни към предмета на доказване и не променят направените по-горе изводи.

 

            По изложените съображения съдът прави заключението, че обясненията на подсъдимия П. се явяват изолирани, опровергани от доказателствения материал, което ги прави неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие, а ги приема за защитна позиция, на която той има право.

 

             От друга страна въз основа на посочените по-горе доказателствени средства се установяват доказателства, които дават основание на съда да възприеме за установена и доказана изложената фактическа обстановка.

            

             Следователно съдът прави единствено възможния извод относно главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - подс. П. е извършител на престъплението обида, което се претендира в тъжбата.

 

        

              ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.       

 

 

 

         Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна  състава на чл. 146, ал. 1 НК.

 

        

      

           От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка следва извода, че подс. П. е извършил деяния, с което  е осъществил изпълнителното деяние на чл. 146, ал. 1 НК – същият в присъствието на пострадалия е отправил обидни думи по негов адрес /  „ Да та еба в бунака”, „ Да ти еба майката”, „ Да еба на майка ти путката”, „ Педераст” , „ нямаш мъде”, „ какъв баща си, много знаеш дали си баща или не”/, с което е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя.

 

            Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и достойнството на личността и с оглед общоприетият им смисъл съдът ги приема за обидни.

 

             Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в настъпването на съставомерните обществено опасни последици – пострадалият се е почувствал обиден и засегнат.

 

 

            От установената фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел и съзнавал, че употребява обидни думи по адрес на пострадалия, разбирал е съдържанието и смисъла на думите.

 

 

             Фактическата обстановка не дава основание да се приеме, че обидата е разпространена публично.

             Обидите не са разгласени на обществено място , а в двора на къщата на подсъдимия, не са станали достояние на широк и неограничен кръг от хора, а на майката и сестрата на пострадалия и на един съсед.             

             Изложеното дава основание на съда да приеме, че не е осъществен  квалифициращият признак на чл. 148, ал. 1 т. 1 НК и в тази част на обвинението подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

 

             Няма основание за приложение на института на реторсията по чл. 146, ал. 2 НК.

 

            Доказателствения материал не сочи факти , които да дават основание да се приеме, че тъжителят е отправил каквито и да е обидни думи към подсъдимия.

 

 

          ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

         Подс. П. към момента на деянието е неосъждан,до момента не е освобождаван от НО с приложение на чл. 78 А от НК, за престъплението се предвижда наказание глоба и друго по-леко, няма причинени имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което съдът няма алтернатива и същият следва да бъде освободен от НО и на основание чл. 78 А от НК да му се наложи административно наказание.

 

         При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало, добрите характеристични данни / липсват негативни характеристични данни/, възрастта на подсъдимия, здравословното състояние на подсъдимия / медицинска документация/. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.

 

         Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното му състояние.

 

 

 

         ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.

 

 

         С деянието си подсъдимият П. е причинил неимуществени вреди на пострадалия изразяващи се в болки и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.На основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът отчита следните обстоятелства :

 

 

-         Характера и вида на разгласените обидни твърдения – конкретно посочени по-горе.

-         Формата на вина – пряк умисъл.

-         Начина на разпространение на обидите твърдения – в двора пред близки на тъжителя.

 

         Съдът не приема , че влошеното здравословно състояние на тъжителя / епикризи, амбулаторен лист / е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия. Липсват доказателства в тази насока от които да се направи подобен извод.

 

 

         Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 2 000 лева.В тази част искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а в останалата част до  5000 лева да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

         Подсъдимият дължи и законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 22.03.2016 г. - до окончателното изплащане на главницата.

 

 

 

 

 РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

       На основание чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 812 лева /възнаграждение за повереника, държавна такса / и държавна такса на РС Стара Загора в размер на 80 лева за уважената част от гражданския иск.

 

       Причини – Незачитане правата на личността и влошени междуличностни  отношения .

 

       Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                    

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: