№ 62
гр. Разград, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101779 по описа за 2022 година
Предявени са обективное съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от ПИБ АД с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.Н. М. Х., че дължи по договор за кредит 205LD-R-000425/27.05.2013г. на
ищеца сумата от 7313.02евро-просрочена главница, сумата 7870.23 евро просрочена
договорна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 25.09.2013г. до
06.10.2021г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г. до
окончателното изплащане, сумата 2625.09евро обезщетение за забава за просрочените
плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 25.07.2013г. до
12.03.2020г. вкл, сумата 1764.83 евро обезщетение за забава за просрочените плащания,
начислено съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 06.10.2021г.
вкл., сумата 12.19 евро, просрочена законна лихва, начислена от датата на обявяване кредита
за „Предсрочно изискуем“ за периода от 07.10.2021г. до 12.10.2021г. вкл., 18.41 евро
представлява разходи за уведомителни писма-покани на база фактура №
**********/02.09.2021г. Претендира и за разноски.
Между страните е сключен Договор №205LD-R-000425/27.05.2013г. за банков кредит като
на кредитополучателят е отпусната сума в размер на 7340 евро. Крайният срок за погасяване
на кредита е 25.05.2023г. Целта на кредита е погасяване на съществуващи просрочени
задължения на ответника в Банката както следва: непогасено просрочено задължение по
Договор №076LD-R-000338/16.03.2009г.Срокът за усвояване на кредита е до 10.06.2013г.
Ответницата е усвоила кредита като е погасила текущото просрочено задължение по
горецитирания договор.
Съгласно Договора за банков кредит, Кредитополучателят се задължава да погасява
1
ползвания кредит съгласно подписан погасителен план, неразделна част от договора,
приложен към настоящото заявление.
Въпреки поетите задължения, Кредитополучателят не е извършил плащане на задължението
си по Договора за банков кредит, а извършените действия и усилия от страна на банката за
доброволно уреждане на задължението се оказали безуспешни.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 07.10.2021г. с уведомително писмо - покана
(предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита), при липса на желание за
доброволно погасяване на просрочените задължения, която е връчена чрез залепване на
уведомление.
Липсата на изпълнение поражда правния интерес на ищеца да установи и събере вземането
си по съдебен път.
На 13.10.2021г. на основание чл.417 ГПК „Първа Инвестиционна Банка” АД е подала
заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, като съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са претендираните суми. Длъжникът
е не е открит на постоянния си и настоящ адрес, като в срока по чл.145 ал.1 т.2 ГПК
предявява настоящите искове.
Ответницата Н. М. Х. е призована при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен
представитле счита предявените искове за допустимо, но неоснователни.
Не оспорва наличието на договор за кредит между страните. Счита, че при сключването и
изпълнението на договора, не са спазени на принципите на добросъвестност, които се
изискват в облигационните отношения, с цел да бъде осигурена защитата на всеки признат
от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния на някоя от договарящите
страни. Тези изисквания в случая са нарушени, с което се стига до липса на защита за
кредитополучателя.
„Неравноправна клауза” в договора представлява „погасителния план”, в частта с която се
определя размера на погасяваната главница при изпълнението на кредитния договор, както
и начина на определяне на ГПР.
В договора е следвало да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички
изменения на пазара и на съответните пазарни индекси, а не както е в случая те да се
отчитат само, когато ползват една от страните по сделката и то по силната икономически
каквато в случая е банката. Съгласно въведената с Директива 93/13 ЕИО система на защита,
която се основавала на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова
страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може
да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и
Salvat Editores, С-240/98-С-244/98, Recueil, стр. 1-4941, точка 25, както и Решение от 26
октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro. С-168/05, Recueil, стр. 1 -10421, точка 25).С
Директива 93/13 ЕИО на Съвета е въведена в ЗЗП и по-специално чл. 3 от Директивата е
2
възпроизведен в чл. 143 от Закона, тоест чл. 143 от ЗЗП е европейска норма /Решение по
делото "Erte", С-260/89/ и винаги, когато една държава членка на ЕС, ограничава правата на
гражданите чрез национални мерки, се прилага европейското право. В случая следва да се
приложи чл. 51, ал. 1 от Хартата на основните права от Договора от Лисабон, така и
Преюдициално питане по дело С-40 от 2011г. във връзка с обозначението на понятието
"приложение на европейско право". Затова следва да се приеме, че неравноправната клауза
няма да обвърже потребителя, в случая ответника, които да заплаща и едностранно
определените от банката лихви, именно като съдът се позове на практиката на ЕС, тъй като
същите противоречат както на вътрешното право, така и на общностното такова.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли установителните искове и да обезсили Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК № 1264/14.10.2021г. и Изпълнителен лист
№976/14.10.2021год. издадени по ч.гр. дело №2132/2021год. по описа на Разградски районен
съд.
Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното: Ищецът и отв. Н. Х. се сключили Договор №205LD-R-
000425/27.02.05.2013r. за банков кредит за сумата от 7340евро за погасяване на
съществуващи задължения с краен срок за погасяване на кредита-25.05.2023г , който
кредитополучателката следвало да върне на 120 месечни вноски от по 133.41евро. Уговорен
е годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент /7.99%/ плюс надбавка от
10.01% или общо 18% годишна лихва. ГПР е 20.86%, а крайната дължима сума от
кредитополучателя е 16225.79евро.
Съгласно Договора за банков кредит кредитополучателката се е задължила да погасява
ползвания кредит съгласно уговореното между страните в Договора за банков кредит,
приложен като доказателство в настоящото и по заповедното производство. Въпреки
поетите задължения, ответницата не е извършила плащане на задължението си, а
извършените действия и усилия от страна на банката за доброволно уреждане на
задължението са останали безуспешни.
Банката твърди,че е обявила кредита за предсрочно изискуем на 07.10.2021г.
Неоспорените от ответницата по размер задължения са: 7313.02евро-просрочена главница,
сумата 7870.23 евро просрочена договорна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за
кредит за периода от 25.09.2013г. до 06.10.2021г. вкл. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата 2625.09евро
обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за
кредит за периода от 25.07.2013г. до 12.03.2020г. вкл, сумата 1764.83 евро обезщетение за
забава за просрочените плащания, начислено съгласно т.10 от Договора за кредит за периода
от 14.05.2020г. до 06.10.2021г. вкл., сумата 12.19 евро, просрочена законна лихва, начислена
от датата на обявяване кредита за „Предсрочно изискуем“ за периода от 07.10.2021г. до
12.10.2021г. вкл., 18.41 евро представлява разходи за уведомителни писма-покани на база
фактура № **********/ 02.09.2021г.
3
Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът
достигна до следните правни изводи: Предявените установителни искове са за задължението
за заплащане на главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава по
потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена
заповед за незабавно изпълнение, срещу която поръчителят е депозирал възражение и в
срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове. Налице е частично
неизпълнение на договора. По отношение на ответника кредитополучател следва да се
прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит, т.к. е физическо лице, което действа като потребител. По отношение на
задължението за заплащане на сумата 7313.02евро главница в договора за кредит ясно е
посочен размера на главницата – 7340евро. и срока на договора 25.05.2023г. Този договор,
въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от
закона писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския
кредит. Непосредствено след сключването на договора ищецът е изпълнил своето
задължение да отпусне паричната сума. По силата на договора за ответника-
кредитополучател е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на
срока на договора, ведно с възнаградителната лихва, уговорена с банката. Към датата на
предявяване на иска – 04.10.2022 г., както и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.10.2021г. предвид частичното
неизпълнение, кредиторът е обявил договора за предсрочно изискуем.
Съдът намира уведомлението по чл.60 ал.2 ЗКИ за редовно връчено отстрана на банката на
адреса за кореспонденция, посочен от кредитополучателката в договора за банков кредит.
Този адрес се явява постоянен и настоящ адрес на ответницата. Предвид на това съдът
намира,че банката е положила максимални усилия да доведе до знанието на длъжника,че е
обявила кредита за предсрочно изискуем и връчването чрез залепване на уведомление се
явява редовно.
Ищецът твърди,че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника при
условшията на чл.47 ал.5 ГПК на 07.10.2021г. Видно от представените по делото писмени
доказателства предсрочната изискуемост е настъпила няколко месеца преди това- на
21.07.2021г.
ЧСИ е посетил посочения в договора за банков кредит адрес за кореспонденция на три пъти
/23.05.21, на 07.06.21г. и на 25.06.21г../, но не я е открил на адреса. Последното посещение
на адреса е било на 25.06.2021г., когато е залепил и уведомление. Двуседмичният срок на
уведомлението е изтекъл към 10.07.2021г., а след изтичането на едноседмичният срок за
доброволно изпълнение,предоставен с уведомлението по чл.60 ал.2 ЗКИ на 20.07.2021г.
кредитът е станал предсрочно изискуем. По делото липсват доказателства, а ищецът и не
твърди след тази дата да е правил нови опити на връчи ново уведомление за предсрочно
изискуемост. Ето защо съдът приема за дата на обявена предсрочна изискуемост
20.07.2021г., а не 07.10.2021г.
4
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 7962.64
евро просрочена възнаградителна лихва за периода 25.09.2013г. – 06.10.2021г., съдът
намира, че в договора ясно е посочено по какъв начин е формирана същата, а в погасителния
план за всяка отделна вноска е записано каква част от лихвата и каква част от главницата се
претендира. Тъй като кредита е обявен за предсрочно изискуем на 20.07.2021г., то
претендираните просрочени договорни лихви за париода 20.07.2021г.-07.10.21г. в размер на
127.64 евро не се дължат. Общият размер на задължението по чл.4 от Договора възлиза на
7742.59 евро, като за горницата до 7870.23евро и за периода от 20.07.21г. до 06.10.21г. искът
се явява неоснователен.
По предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на 2625.09евро за периода
25.07.13г.-12.03.20г. вкл. и 1764.83евро за периода 14.05.20г.-06.10.21г. вкл., обезщетение за
забава за просрочени плащания съгласно т.10 от договора, Съдът намира, че по отношение
на ответника се прилагат разпоредбите на ЗПК от 01.10.2006г. Същият в чл.12 предвижда
прилагане по отношение на потребителските кредити на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от
Закона за защита на потребителите, която предвижда, че е неравноправна клауза тази, която
задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. При преценка на необосноваността, съдът счита, че
следва да вземе предвид разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Следователно в случая въпреки противната уговорка,
кредитополучателят дължи единствено и само законната лихва по отношение на тези
вземания.
За периода от 25.07.2013г.-12.03.20г. обезщетението за забава в размер на 10% , изчислено
върху просрочените вноски е в размер на 925,82евро. В останалата част до размера на
2625.09евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на 1764.83евро обезщетение
за забава за просрочените плащания за периода 14.05.2020г.–06.10.2021г. съгласно т.10 от
договора е частично основателен до размера на 100.04евро. до размера на законната лихва
по отношение на тези вземания. В останалата част – да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Претенциите за заплащане на просрочена законна лихва от 12.19евро и разходи за
уведомление от 18.41евро са основателни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски исковете съразмерно на уважената част от установителните искове, които са
предявени в общ размер от 19603.77 евро, а са уважени в размер на 16112.07 евро.
Съответно направените от ищеца разноски по настоящото дело. са в размер на 1566.83лв.
/766,83 лв. държавна такса, 500лв. депозит за експертиза по настоящото дело и сумата
300лв. юрисконсултско възнаграждение/ като ответникът следва да заплати от тях сумата от
1287.76лв..
5
Ответникът дължи разноски и позаповедното производство, отново соъбразно уважените
претенции. Сторените разноски в заповедното производство са в размер на 866.83лв., като
ответникът дължи на ищеца разноски само до размера на 712.44лв..
По гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Х., ЕГН ********** с посотянен адрес
******************************, че дължи на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.”Драган Цанков”, №37 като
кредитополучател по договор за банков кредит №205LD – R – 000425/ 25.07.2013г., сумата
7313.02евро /седем хиляди триста и тринадесет евро и два евроцента / главница , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2021г. до окончателното й изплащане,
сумата 7742.59евро /седем хиляди седемстотин четиридесет и две евро и петдесет и девет
евроцента/ договорна лихва за периода 25.09.2013г.–20.07.2021г., сумата 925.82евро
/деветстотин двадесет и пет евро и осемдесет и два евроцента/ обезщетение за забава за
периода 25.07.2013г.-12.03.2020г.вкл., сумата 100.04 евро /сто евро и четири евроцента/
обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. до 06.10.2021г., сумата
12.19евро/дванадесет евро и деветнадесет евроцента/ просрочена законна лихва от
07.10.21г.-12.10.21г., сумата 18.41 евро /осемнадесет евро и четиридесет и един евроцента/
разходи, които суми са част от тези, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №1264/14.10.2021г. по ч.гр.д. №2132/2021 г. по описа на
РС- Разград КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ установяване вземанията за заплащане на
договорна лихва за размера над 7742.59 евро до 7870.23 евро, обезщетението за забава за
размера над 925.82евро до 2625.09 евро за периода 25.07.13г.-12.03.20г. и обезщетението за
забава над 100.04евро до 1764.83евро за периода от 14.05.20г. до 06.10.21г.вкл. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. М. Х. ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка”АД, сумата 1287.76лв.
/хиляда двеста осемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ съдебни разноски,
както и сумата 712.44лв./седемстотин и дванадесет лева и четиридесет и четири
стотинки/разноски по ч.гр.д.№2132/21г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдиятадокладчик по
ч.гр.д.№2132/2021г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6