№ 608
гр. Разград, *3.11.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
*0*13330101*83 по описа за *0*1 година
Производството е с правно основание чл. 1*4 от ГПК във вр. с чл.79, предл.1 от Закона за
собствеността.
Депозирана е искова молба от Т. ДР. Л., с която е предявен иск срещу Г. ДР. Й., с която е
предявен иск за установяване, че ищцата е съсобственик на ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор 404**.*81.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кубрат, одобрени със Заповед №РД-18- 51/*7.07.*009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ 3 639 кв.м. Сочат, че двамата са наследници на Д. Й. Д. и Р. Г. Д.а,
че.приживе двамата наследодатели са упражнявали фактическа власт върху процесния имот.
Твърди, че след тяхната смърт ответникът като неин брат е сключил договор за наем на
имота, като тя е получавала рента за своята част по банков път, както и че през м. декември
*019 г. узнала, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху
целия имот. Иска съдът да отмени издадения нотариален акт №***, т.*, рег.№***5, дело
№*30/*018 г. на нотариус С.С. до размера на ½ идеална част. Претендира и за направените
по делото разноски.
В хода на устните състезания счита иска за доказан. Конкретно сочи, че наследодателите на
страните са били установили фактическа власт върху имота с намерение да го своят, че след
смъртта им договорът за наем бил продължен с ответника и по този начин страните са
упражнявали заедно владението и всеки е получавал рента съобразно дела си.
Ответникът счита иска за недопустим. По същество счита, че искът е неоснователен и
недоказан. Сочи, че имотът е бил възстановен на трето лице, което не е наследодател на
страните, че ищецът е владял и ползвал имота, като неговите родители са помагали за това,
че договорите за наем не е подписан от родителите на ответника. Според ответника от
1
земеделската кооперация са поискали от него да представи документ за собственост на този
имот и по този повод той се е снабдил с нотариален акт. Прави възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Т. ДР. Л. и ответника Г. ДР. Й. са наследници на Д. Й. Д., техен баща. Последният е
починал на **** г. и освен двете му деца – страни по делото, негов наследник е и Р. Г. Д.а –
преживяла съпруга, починала на *** г. Единствени наследници на последната са страните
по делото.
С нотариален акт №***, т.* на нотариус с №4 и район на действие Районен съд - Кубрат
ответникът е признат за собственик по давностно владение по отношение на поземлен имот
с идентификатор 404**.395.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ
*,001 дка в землището на гр.Кубрат, м.Чавга Канара, с трайно предназначение зем.
територия, с начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план *6*005 и поземлен
имот с идентификатор 404**.*81.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-51/*7.07.*009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, находящ се в землището на гр.Кубрат с площ 3,639 дка,
трета категория, м.Янката, с трайно предназначение – зем. територия, , с начин на трайно
ползване – нива, с номер по предходен план *81003.
Според представената от ЗК Кубрат справка за *017 и *018 г. ищцата и ответника са
получили рента за по 15,3*9 дка, а за *019 и *0*0 г. – за по 13,510 дка. Посочено е, че за тези
имоти не са сключвани арендни договори, а само договори за наем, че първоначално тези
договори са били подписвани от Д. Й. Д., а след неговата смърт – от Р. Г. Д.а, че след
смъртта на последната са са плащали ½ от рентата на ищцата по банков път, а другата ½
ответникът е получавал касово. През *019 г. след представянето на документ за собственост
на ответника за имота в м.Янката с площ 3,639 дка за същия е плащана рента само на
ответника.
Преди първото по делото о.с.з. са представени договори за наем на имота от 01.10.*015 г. от
*4.0*.*017 г., сключен от Р. Г. Д.а, от м.1*.*017 г., от м.1*.*018 г. сключен от Г. ДР. Й.. В
договора, сключен от Р. Г. Д.а са посочени освен процесния имот от 3,639 дка в м.Янката и
имоти в м.Ада – 1*,080 дка, Балък арда“ 8,940 дка и Канара Орман – 6 дка. Точно тези земи
са записани и в договора от *017 г., сключен от ответника /л.17 от гр.д.№6*0/*0*0 г. на РС –
Кубрат/. В следващия – от м.декември /л.4*/ е записан само имота в м.Янката с площ 3,639
дка, а в договора от м.ноември *019 г. /л.43/ и от м.януари *0*1 г. /л.44/, подписани от
ответника, този имот е записан редом с други имоти /различни от тези в предходните
договори, подписани от майка му и баща му/.
С решение №к0830/*7.1.1997 г. ПК Кубрат възстановява правото на собственост на
наследниците на М. П. Д. върху нива от 3,639 дка, трета категория, м.Янката, имот
2
№*81003 по плана за земеразделяне на гр.Кубрат /л.51/. В службата по
геодезия,картография и кадастър този имот като собственици на този имот са записани Д.
Й. Д. и М. П. Д.. Последната е починала на 17.03.1996 г. и е оставила за свой наследник
сина си Марин Грозев Иванов /л.57/
Другият от имотите, предмет на нотариален акт№***, т.* на нотариус с №4 и район на
действие Районен съд – Кубрат е възстановен на наследниците на Т. Й.а Д.а /л.5*/. видно от
представеното удостоверение за наследници към нотариалното дело същата е баба на
страните.
На 09.08.*0*1 г. ОСЗ Кубрат е представила по делото договори за наем от *9.10.*013 г.
/л.*4/ от 13.11.*014 г. /л.*5/, от 01.10.*015 г. /л.*6/ и от *4.0*.*017 г. /л.*7, сключен с Р. Г.
Д.а, в който е записана нивата в м.Янката с площ 3,639 дка. По отношение на тези четири
договора е открито производство по оспорване на автентичността /л.4*/.
Във връзка с това оспорване е разпитана свидетелката Милена Станчева И., главен
счетоводител на ЗК Кубрат. От *003 г. същата работи в тази кооперация и е категорична, че
поне от тази година бащата на страните е сключвал договори за наем на тази земя, след
неговата смърт договорите се сключвали от Р., майката на страните. След смъртта на същата
от ЗК разпределяне рентата за тези земи по равно между двамата наследници – ищцата и
ответника. Двамата родители получавали сумата на каса, а след смъртта им ответникът
получавал сумата на каса, а на ищцата я плащали по банкова сметка.
На 06.10.*0*1 г. ЗК Кубрат е представила договор от м.ноември *007 г., /л.50/, от *008 г.
/л.51/, от *009 г. /л.53/ подписани от Д. Й. Д., от *011 г. /л.84/, от *01* г. /л.56/, от
м.октомври *01* г. /л.57/, от *013 г. /л.59/, от *014 г. /л.60/, *015 г. /л.61/, подписан от Р. Г.
Д.а, от *017 г. /л.63/ и от м.1*.*018 г., подписан от Г. ДР. Й.. В договора от *017 г. /л.63/ са
записани четири имота, вкл. и процесния, а в този от *018 г. /л.65/– три от четирите имота
/без процесния/. Представени са и разходни касови ордери, сборна ведомост. В последната
са записани платени суми на Д. Й. Д..
Част от тези доказателства – договора за стопанската *007/*008 г. и стопанската *008/*009
г., както и по отношение на ведомостите за получената рента за стопанските *008/*009 и
*013/*015 г. са оспорени от ответника и по отношение на тях е открита процедура по
оспорване на истинността.
При тази установена фактическа обстановка, съдът направи следните прави изводи:
Предявеният установителен иск предполага ищцата да установи правото си на собственост,
т.е. да докаже основанието, на което твърди, че е придобила процесната идеална част от
имота. В случая като придобивно основание се сочи придобивната давност, регламентирана
в чл.79 от Закона за собствеността. Този способ за придобиване право на собственост
предполага непрекъснато владение в приодължение на 10 години, т.е. ищцата следва да
докаже, че нейните родители, а след смъртта им тя и ответника са упражнявали фактическа
власт върху имота, че са имали намерение за своене на имота в рамките на горепосочения
срок.
3
В случая по делото е установено, че от *003 г. бащата на страните е завладял процесния
имот, като владението е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, като
фактическите действия са били извършвани от земеделската кооперация въз основа на
сключения наемен договор. Не е установено в този период от време някой друг да е
претендирал за правото на собственост върху имота. След смъртта на бащата фактическата
власт върху имота, както и до настоящия момент се упражнява от земеделската кооперация,
като същата е заплащала за това на майката на страните, а след това – на ищцата и
ответника. С оглед твърденията на ответника основният въпрос който съдът трябва да реши
при така описаната фактическа обстановка е дали ответникът е превърнал държането на
наследствения имот във владение за себе си.
Тъй като се касае за отношения между сънаследници, то разпоредбата на чл.69 от ЗС не
намира приложение в отношенията между страните. В Тълкувателно решение № 1 от
6.08.*01* г. на ВКС по тълк. д. № 1/*01* г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова е
посочено, че „презумпцията на чл.69 он ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща,
то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.
Този принцип е доразвит в решение № 9 от *7.01.*015 г. на ВКС по гр. д. № 55*0/*014 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, според което „ Когато съсобствеността върху
един имот произтича от наследяване, ползващият имота сънаследник /а впоследствие и
неговите общи или частни правоприемници/ е владелец на своята идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. Поради това, за да установи
владение върху целия имот, владеещият сънаследник /респективно неговите общи или
частни правоприемници/ следва да демонстрира пред невладеещите сънаследници
промяната на намерението си за своене на имота“.
Такава промяна на намерението ответникът по настоящото дело е заявил по отношение на
процесния имот едва през *018 г., когато според собствените му обяснения е разбрал, че
родителите му нямат документ за собственост на този имот и се е снабдил с нотариален акт
за собственост на свое име. Тази промяна в намерението е видна от разликата в предмета на
договорите за наем, които е сключвал до края на *017 г. и след *018 г., като в първите
4
процесния имот е записан заедно с другите три имота, за които родителите му са сключвали
договори приживе, а след *018 г. – в отделен договор.
Ето защо Съдът счита, че собственици на процесния имот са ищцата и ответника при равни
права, като имотът е придобит от двамата по давност - на основание чл.79 от ЗС чрез
присъединяване на владението на своите праводатели на основание чл. 8* от Закона за
собствеността. Тук следва да се отбележи Тълкувателно решение № 4 от 17.1*.*01* г. на
ВКС по тълк. д. № 4/*01* г., ОСГК, докладчик съдията Камелия Маринова, според което „
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79
от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.“ Следователно, въпреки
че ищцата се е позовала на давността едва с предявяването на иска по настоящото дело на
*3.1*.*0*0 г., след като 10 годишния давностен срок е изтекъл преди 19.04.*018 г. /датата на
издаване на нотариалния акт на ответника/, то тя е станала съсобственик на имота, като
идеалната й част следва да бъде съответна на наследствения й дял от наследството на
родителите на страните, а именно 1/* при съобразяване на разпоредбата на чл.5 от Закона за
наследството.
Ето защо Съдът намира така предявеният иск за установяване право на собственост върху
1/* идеална част за основателен и доказан.
Заявеното оспорване на автентичността на част от доказателствата, Съдът намира за
недоказано, тъй като тези писмени доказателства се подкрепят и от гласните доказателства и
от останалите писмени доказателства.
На основание чл.537, ал.*, изр. последно от ГПК нотариалният акт, с който се е снабдил
ответника въз основа на обстоятелствена проверка за собственост по давностно владение
№***, т.*, рег.№***5, дело №*30/*018 г. на нотариус с рег.№4 и район на действие Районен
съд – Кубрат следва да бъде частично отменен досежно ½ идеална част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото в размер на 5*5 лв., от които 400 лв. са разноски за един адвокат.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение съдът намира за неоснователно, т.к. същото съответства на предмета на
делото /право на собственост/ и на продължителността на процеса /по който са проведени
три съдебни заседания.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ДР. Й., ЕГН ********** от гр.К.******,
че Т. ДР. Л., ЕГН ********** с адрес гр.Б.****** е собственик на 1/* /една втора/ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 404**.*81.3 /четиридесет хиляди четиристотин
двадесет и две, точка, двеста осемдесет и едно, точка, три/ по кадастралната карта и
5
кадастралните регистри на гр.Кубрат, одобрени със Заповед РД-18-51/*7.07.*009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността Янката, с площ 3639 кв.м. /три
хиляди шестстотин тридесет и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – трета, с номер по предходен план *81003 при граници имоти с
идентификатори 404**.*81.4, 404**.*81.8*, 404**.*85.969, 404**.61*.6*6
и ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, т.*, рег.№***5, дело
№*30/*018 г. на нотариус с рег.№4 и район на действие Районен съд – Кубрат в частта
досежно горепосочената 1/* /една втора/ идеална част от правото на собственост по
отношение на този имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното оспорване на автентичността на договори за наем от
*9.10.*013 г. /л.*4/ от 13.11.*014 г. /л.*5/, от 01.10.*015 г. /л.*6/ и от *4.0*.*017 г. /л.*7/,
както и на договорите за стопанската *007/*008 г. и стопанската *008/*009 г., както и по
отношение на ведомостите за получената рента за стопанските *008/*009 и *013/*015 г.
ОСЪЖДА Г. ДР. Й., ЕГН ********** от гр.К.****** ДА ЗАПЛАТИ на Т. ДР. Л., ЕГН
********** с адрес гр.Б.****** сумата 5*5 лв. /петстотин двадесет и пет лева / за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6