Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 25.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 13269 по описа за 2017г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. вр. с чл. 341 и сл. ГПК.
С Решение № 120321/16.05.2017г. по гр.д.№ 121 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 61-ви състав е
допусната съдебна делба на двуетажна
сграда, състояща се от първи етаж: стая,
кухня, баня и тоалетна, входно антре и
втори етаж: две стаи и входно антре, със застроена площ от 61,25кв.м. ведно
със стълбище, сутерен и таван, ведно с прилежащите й 4/6 ид.ч. от дворното място,
в което сградата е построена, находящо се в гр.София, ул. „********,
представляващо УПИ № ХІ-141, кв. 168, район Лозенец, цялото с площ от 593кв.м.,
между съделители и при квоти , както следва:
-
½ ид.ч. за А.И.Х., ЕГН **********;
-
½ ид.ч. за И.И.Т., ЕГН **********.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5093586/16.06.2017г. по входящия регистър на СРС,
изпратена по пощата на 12.06.2017г., депозирана от И.И.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.Г.,*** в частта, в която са определени квотите в
съсобствеността. Посочил е, че решението е постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила, необосновано и при нарушение на материалния
закон. Събраните по делото доказателства установявали, че е владял като свой
необезпокоявано и непрекъснато 1/8 ид.ч. от имота, която сестра му А.Х. била
придобила по наследство от баща им, като това било продължило в периода от края на 90-те години до момента, поради което
бил придобил тази част от имота по давност. Претендирал е разноски.
Въззиваемият А.И.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. З.М.,***, в предоставения й срок е
оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Заявила
е, че действително живеела в Германия, но регулярно посещавала имота,
преспивала в имота, предоставяла средства за заплащане на консумативите,
данъците , разполага с ключ за имота, като едва след разрива в отношенията на
страните през 2015г. въззивникът сменил бравата на имота и възпрепятствал
ползването на имота от въззиваемия.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 161751/30.12.2015г., вписана в Агениця по вписвания в
книгите за 2016г., том ІІ, № 241, вх.рег. № 8534, на А.И.Х., ЕГН ********** срещу И.И.Т.,
ЕГН **********, с която е поискала от съда да допусне и извърши съдебна
делба при равни квоти на
съсобствения им по делба и по наследство
имот, представляващ двуетажна сграда, състояща
се от първи етаж: стая, кухня, баня
и тоалетна, входно антре и втори етаж: две
стаи и входно антре, със застроена площ от 61,25кв.м. ведно със стълбище,
сутерен и таван, ведно с прилежащите й 4/6
ид.ч. от дворното място, в което
сградата е построена, находящо се в гр.София, ул. „********, представляващо УПИ
№ ХІ-141, кв. 168, район Лозенец, цялото с площ от 593кв.м. Навела е твърдения,
че с протокол за делба от 27.12.1975г. по гр.д. № 4755/1975г. на СРС, І-ви
район, 8-ми състав страните по делото са получили по 1/8 ид.ч. от имота, а
майка им Р.П.К.получила 6/8 ид.ч. от имота, която част след смъртта й страните
по делото получили при равни квоти, поради което и към момента с ответника били
съсобственици при равни квоти на имота. Оспорила е възражението на ответника за
придобиване на нейната 1/8 ид.ч. от имота по давност. Заявила е, че ответникът
не е демонстрирал, че владее нейната част за себе си.
Ответникът - И.И.Т., ЕГН ********** в предоставения му срок за отговор е оспорил
иска за делба в частта за квотите в съсобствеността. Посочил е, че от 1979г. до
момента владее като своя придобитата от
сестра му 1/8 ид.ч. по наследство от баща им, поради което и я е придобил по давност и притежава общо 5/8
ид.ч. от имота.
По делото са приети неоспорени от
страните протокол от 27.12.1975г. по гр.д.№ 4755/1975г., съгласно който е
одобрена спогодба по дело за съдебна делба между С.Б., К.И.Д., Р.К., А. Т. и И.Т.,
като Р.П.К.при квота от 6/8, А.И. Т. при
квота от 1/8 и И.И.Т. при квота от 1/8 са получили в общ дял имот, представляващ
двуетажна жилищна сграда, състояща се от първи етаж: стая, кухня, баня с клозет
и входно антре; втори етаж: две стаи и входно антре със застроена площ от 61,25
кв.м. , както и стълбище от 13,75кв.м., сутерен по цялата дължина и необитаем
таван, заедно с 4/6 ид.ч. от дворното място, дъсчена барака в южната част на
мястото
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници изх.№ 164/14.01.2013г., издадено от СО, район Лозенец, съгласно което
Р.П.К.е починала на 08.01.2013г. и е оставила за наследници по закон децата си И.И.Т.
и А.И.Х..
Приети са неоспорени от страните
нотариални актове № 87/19.07.1951г., № 86/12.05.1955г., удостоверение за
наследници от 25.05.2016г., съгласно които
на 19.07.1951г. И.Т. С. иН. И. С.а за закупили дворно място с площ от
592,50кв.м. в гр.София, ул. „*******заедно с построените м него две постройки с
обща застроена площ от 39,50кв.м., на 12.05.1955г.Н. А.Т. е продала на И.Т. С.
½ ид.ч. от същото дворно място застроено с две постройки, той е починал
на 23.04.1975г. , като е оставил за наследници съпругата си Р.П.К.и общите им
деца А.И. Т. и И.И.Т., както и деца от друг брак: С.Б.- Ц.иК.И. Р.
По делото са приети квитанции,
съгласно които А.Х. се води като данъчно задължено лице в СО район Лозенец за
имот на ул. „********, гр.София и нейни задължения за данък за имота и за такса
смет са платени за 2005г. през 2005г.; за 2009г. през 2009г.
По делото са приети квитанции,
съгласно които А.Х. се води като данъчно задължено лице в СО, район Лозенец за апартамент
№ 22, ул. „Рилски езера“ № 15, и са й начислявани местен данък и такса смет за
2014г., 2015г., 2016г.
По делото е прието удостоверение от
16.05.2007г., издадено от Столична Дирекция „Полиция”, паспорти, съгласно което
А.Х. е преминала 52 пъти през ГКПП в периода от 1997г. до 18.05.2007г., като е
пребивавала ежегодно в страната за различни периоди от време между 2 седмици и
3,5 месеца с прекъсвания.
Приети са данъчни декларации по
чл. 92 от ЗПКО на Н.Л.2008”ЕООД, представлявано от ищеца.
Разпитан по делото св. Т. И. е заявил, че познава страните
по делото и майка им приживе, живеел в жилищен блок на 700-800м. от къщата,
пред нея имало маса и той поправял автомобили и обикновено бил на около 4м. от
тази маса и ги виждал всеки ден, говорели си. Заявил е, че ищцата живее в тази
къща, но от време на време била в Германия за по около 1-2 месеца, често я
виждал в къщата, особено докато майка й била жива, така било от 80-те години.
Ищцата сега като идвала в имота брат й я гонел, казвал й „вън”, блъскал я и я
изкарвал на улицата, така било и когато майка им още била жива, виждал ответника
да гони ищцата поне 2-3 пъти и ищцата си
тръгвала, свидетелят мислел че е отишла на хотел, не знаел дали ищец има друго
жилище в София.
Разпитана по делото св. Н.Д.е заявила, че познава страните и
майка им, която починала през 2013г., в
момента ищцата живеела в Германия, но много често се прибирала в България - по
4-5 пъти почти всяка година , а когато майка й не била добре – и по-често, при
тези идвания ищцата преспивала в къщата при майка си, имала стая там, нямала
друго жилище в София допреди 7-8 години. Посочила е, че докато майка й била
жива ищцата непрекъснато посещавала имота, след смъртта на майка си продължила
да го посещава, но през 2015г. брат й направил скандал и я пребил, сменил
бравата и от този момент ищцата нямала ключ за имота, преди това имала ключ за
имота. Посочила е, че след този случай през 2015г. ответникът не допускал ищцата в имота
по негови си лични причини.
Разпитан по делото св. А.Н.е заявил, че живее в съседната
къща от 1981г., , ищцата вече била омъжена в Германия и свидетелят не я бил
виждал до началото на 90-те години. Посочил е, че я е видял за първи път през
лятото в началото на 90-те и от този момент я виждал периодично през летните
ваканции, когато посещавала майка си. Посочил е, че при тези посещения ищцата
дори не влизала в къщата, а извеждала майка си на разходка или някъде на
почивка, майката на страните споделяла, че децата й не се разбират. Посочил е,
че ответникът му казвал, че ищцата се опитва да се меси в управлението на
имота, за който нямала никакъв принос и свидетелят останал с впечатление, че на
това се дължи конфликта на страните, ответникът му казал, че не пуска сестра си
в къщата. Посочил е, че нито веднъж не бил забелязал ищцата да преспива в
къщата, ищцата се интересувала от покупка на имот наблизо, включително питала и
за втория етаж на къщата, в която живеел свидетеля, което според свидетеля
означавало, че ищцата има проблем с къщата. Посочил е, че ответникът гонил
ищцата неведнъж от имота, още през 1999г.-2000г., но особено често напоследък,
последният случай бил от 2015г. и бил доста шумен.
Разпитан по делото св. Н.А., е заявил, че живее от 1980г. в
съседство с процесния имот, през 1979-1980г. ищцата била заминала за чужбина и
първите 10-тина години се прибирала рядко, след 1990г. започнала да си идва за
по 1 месец в годината. Посочил е, че страните били в конфликт, вероятно защото
ищцата се опитвала да решава какво да става с имота и ответникът я гонел всеки
път. Около 1-2 години преди смъртта на майка им имало момент, в който ищцата
нямала право да влиза в двора, като в периода преди и след смъртта на майка им
ответникът казвал „тази къща си е моя, отвън да стои”.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието,
страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска, е да установи тези условия.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорени от
страните нотариални актове, удостоверения за наследници, протокол по дело №
4755/1975г., се установява, че А.И. Т. и И.Т. са придобили на 27.12.1975г. по
съдебна делба на наследство на баща им И.Т. С. по 1/8 ид.ч. от процесния имот,
а Р.К.е придобила 6/8 ид.ч. от процесния
имот, след смъртта на Р.К.- настъпила на
08.01.2013г., А.И. Т. и И.Т. са придобили по 3/8 ид.ч. от имота по наследство
от майка си.
Спорен въпрос по делото е дали придобитата
от А.И. на 27.12.1975г. 1/8 ид.ч. от имота е придобита по давност от И.Т. чрез
владение на същата като своя непрекъснато и необезпокоявано през периода от
1990г. до декември 2015г.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната
последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението,
което е съзнателно поведение с
определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване
фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на
последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото
на позоваване може да се обективира от
наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР
№ 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл.
69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички
гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост,
но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед
затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е
длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира субективния
такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние.
Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо
от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на
съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част от
вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване
на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.
69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва
правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в
която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или
съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по
давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което
е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите.
Такъв съсобственик не може да се
позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС.
В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е
придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на
чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица
върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по
давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането
във владение. Тези действия следва явно
и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв
съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за
държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на
ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да
се изгуби само с акт на разпореждане на
носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен
способ.
В конкретния случай по делото не
се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че фактическата
власт върху имота е установена от ответника в момент, в който имот не е бил изцяло
негов и той не е имал намерение да свои чуждите идеални части, поради което и в
тежест на ответника Т. е било по делото да установи, че от 1990г. е променил
намерението, с което е държал собствената на сестра му А.Х. 1/8 и.ч. от имота и
че от този момент е започнал да я държи като своя, че е демонстрирал това намерение пред съсобственика си. Съдът приема, че тези обстоятелства не са
установени по делото. От приетите по делото писмени и гласни доказателства,
които в тази част се еднозначни и съдът кредитира, се установява, че ищцата през 1979г.-1980г. е
заминала за Германия, но е имала ключ за имота и от 1990г. ежегодно се е
връщала в България за различни периоди от време по няколко пъти, по-често при
влошаване на здраве на майка си, посещавала е имота до смъртта на майка си през 2013г., декларирала е своята 1/8 ид.ч. от имота и е
платила е данъци за процесния имот през 2005г. и 2009г. Съдът приема, че по
делото е установено и че приживе на майка си ищцата е преспивала в имота. По
делото е установено, че ищцата е пребивавала продължителни периоди в София
приживе на майка си, не е установено в този период ищцата да е имала друго
жилище или да е отсядала в хотел или при познати, поради което и съдът приема,
че следва да кредитира показанията на св. Д. заявила, че ищцата е пребивавала в
имота при посещенията си до 2008г. Останалите свидетели не са заявили , че
ищцата не е преспивала в имота, нито са посочили, че ищцата е пребивавала на
друго място и съдът приема, че техните показания не са естество да обосноват
друг извод. Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните по делото са били
в конфликт още преди смъртта на майка си и че ответникът не е желаел ищцата да
посещава имота , гонел я от имота и след смъртта на майка им е сменил бравата и
от 2015г. ищцата не разполага с ключ за имота, а при посещенията на ищцата в
имота се стигало до скандали. По делото, обаче, не е установено, че причината за недопускането до имота и тези
конфликти е своене от ответника на процесната 1/8 ид.ч. от имота и отричане на
правата на ищцата през процесния период. В тази насока показанията са само на
св. А., като те не са за конкретен период от време, обхващащ 10 години, поради
което и съдът приема, че тези показания не са от естество при условията на
пълно и главно доказване да установят своенето от ответника на тази част от
имота от ответника и демонстриране на същото пред ищеца. В подкрепа на извода на
съда е и обстоятелството, че това поведение на ответника е било провеждано
въпреки, че той не е отричал собствеността на ищеца на 3/8 ид.ч. от имота,
придобита на 08.01.2013г. Житейски неоправдано е да се приеме, че недопускането
от ответника на ищеца до имота е било поради отричането от ответника на правата
й върху 1/8 ид.ч. от имота и своене на същите от ответника при положение че в
тези моменти ищцата е имала други 3/8 ид.ч. от имота, придобити на друго
основание. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че поведението
на ответника е било основано не на демонстриране на своене на процесните 1/8
ид.ч. от имота, а на други причини, посочени от свидетелите - нежелание ищцата да налага мнението си за
начина по който да се управлява имота. Следва да се посочи, че установените по
делото скандали между страните през почти целия посочен от ответника период не
могат да обосноват извод, че владението на имота е било спокойно и
необезпокоявано от ответника. Ежегодните посещения на имота от ищеца, разполагането
с ключ, влизането в имота от ищеца и изгонването й от него обосновават извод,
че владението на ответника е било
постоянно обезпокоявано от ищеца. При така възприето съдът приема, че по делото
не е установено ответникът да е придобил 1/8 ид.ч. от процесиня имот по
давност, поради което и възражението му в този смисъл е неоснователно.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то
решението на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се оставят в
тежест на въззивника. Въззиваемият не е претендирал разноски по делото и такива
не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120321/16.05.2017г. по гр.д.№ 121 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 61-ви
състав в обжалваната част.
Решение може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.