№ 2
гр. Търговище, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело №
20243500100229 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от В. Х. от с. *****, община *****,
чрез адвокат Д. И. от гр. *****, против Д. С. от гр. *****, за
установяване на вземане в размер на 60 000 лв., за което има издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д.
№ 67/ 2024 г. на РС – *****. Задължението на ответника произтичало
от издаден запис на заповед от 27.01. 2023 г., а сумата е присъдена
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02. 2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и 4000 лв.
разноски. Тъй като длъжникът е възразила в законния едномесечен
срок по така издадения изпълнителен лист, то затова се завежда и
настоящият установителен иск. В случая ищецът не въвежда каузални
основания за съществуващата задължение извън самия запис на
заповед. Не твърди между страните да има други взаимоотношения,
вследствие на които да е издаден записът. С оглед на това ищецът
моли, съдът да признае за установено, че ответницата му дължи
сумата от 60 000 лв. – задължение по запис на заповед, заедно със
законната лихва, считано от 05.02. 2024 г. до окончателното
1
изплащане и 4000 лв. разноски по делото. Моли да бъдат присъдени и
направените по настоящото дело разноски. В съд.зас., предвид
изразеното от ответницата становище и представените писмени
доказателства заяви, че плащането от 60 000 лв. погасява друго по-
старо и по-голямо по размер задължение, по друг запис на заповед, за
сума над 180 000 лв. Тъй като ответницата не е посочила с тези 60 000
лв. кое задължение се погасява, то следва да се приложи чл. 76 от ЗЗД
и да се счита, че с тази сума се погасява част от по-обременителното
задължение. По отношение на оспореното вземане по другия
изпълнителен лист и заведеното исково производство по чл. 422 от
ГПК е направено възражение, че ответницата не е възразила в срок по
заповедното производство и затова заповедта за незабавно изпълнение
е влязла в сила. Съдът е уважил това възражение и е прекратил
производството по гр.д. № 219/ 2024 г. на ОС – Търговище.
Определението обаче е обжалвано и все още тече процес по
администриране на жалбата. С оглед на това поддържа иска изцяло.
От ответницата е постъпил в срок писмен отговор, чрез адвокат Ц.
Х. от гр. *****. Тя оспорва иска изцяло, защото смята, че
задължението е погасено. Парите били заплатени на ищеца на 31.01.
2024 г. Преведени са по банков път от съпруга й, по банковата сметка
на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени
доказателства за твърденията си. С оглед становището на ищеца моли
да бъдат допуснати и други доказателства, при нужда. В съд., предвид
становището за последователността на погасяването по чл. 76 от ЗЗД
заяви, че действително има и други задължения към ищеца. Част от
тях обаче са били заплатени, макар да има още суми за плащане.
Изпълнителното дело, образувано през 2023 г. обаче било прекратено
и изпълнителният лист е върнат на ищеца. Той го е завел отново през
2024 г. за по-малка сума. Освен това тя била оспорила вземането по
този изпълнителен лист, съдът е дал указания на ищеца да заведе
2
исково производство и такова е образувано пред ОС – Търговище. По
това дело е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Поискано е спиране на настоящото производство до приключване на
гр.д. № 219/ 2024 г. на ОС – Търговище.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: не се оспорват фактите, свързани с издадената заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 67/ 2024 г. на РС – *****. По това
дело ищецът В. Х. от с. ***** е поискал издаването на ЗНИ за сумата
от 60 000 лв., на основание запис на заповед от 27.01. 2023 г. от страна
на ответницата Д. С.. Падежът е бил на 30.10. 2023 г. Делото е
заведено на 05.02. 2024 г. След като е преценил, че записът е редовен
от външна страна и установява изискуемо вземане, то съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение на 06.02. 2024 за сумата от 60 000
лв., заедно със законната лихва, считано от 05.02. 2024 г. до
окончателното изплащане и за сумата от 4000 лв. разноски по делото.
След връчване на заповедта от съдебен изпълнител и изпращането
на покана за доброволно изпълнение, ответницата С. е направила
възражение срещу издадената заповед. В него не е посочила
основания за недължимост. РС – *****, с определение от 19.07. 2024
г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 05.08. 2024 г., а
искът е заведен на 22.08. 2024 г.
С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от завеждане на
делото, тъй като възражението е направено в срок, искът е заведен в
срок. По този въпрос страните не са имали спорове.
Не се спори и относно редовността на издадения запис на
заповед.
Спорът е за това дали задължението е погасено с плащане,
извършено от ответника, чрез съпруга й, с банков превод от 60 000 лв.,
направен на 31.01. 2024 г.
3
Това се установява от представения препис – заверено копие от
банково бордеро. На тази дата П. И. С. е превел сумата от 60 000 лв.
на ищеца. Не се спори, че г-н С. е съпруг на ответницата.
Като основание за направения паричен превод изпращачът е
посочил – „връщане на средства“.
Установява се освен това, че между страните има заведени и
други дела, а ответницата има и други, по-стари задължения към
ищеца.Тя е издала запис на заповед в негова полза за сумата от
250 000 лв., с падеж на 30.06. 2019 г. Издаден е изпълнителен лист от
РС – ***** на 17.01. 2023 г., по ч.гр.д. № 16/ 2023 г., за сумата от
181 250 лв. за задължението по записа на заповед, заедно с лихвата,
считано от 11.01. 2023 г. и за 9625 лв. разноски. Заведено е
изпълнително дело № 3/ 2023 г. на ДСИ при РС – *****. Не се спори,
че поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са
връчени на ответника С. на 10.02. 2023 г.
Не се спори и по това, че по взаимно съгласие на страните, с цел
доброволно уреждане на задължението, това дело в последствие е
прекратено и изпълнителният лист е върнат на взискателя Х.. Няма
доказателства и съдът не разполага със служебна информация на коя
дата е станало това. Няма изявления и доказателства какво е
включвало споразумението.
Тъй като взискателят не е бил удовлетворен от длъжника, той е
подал молба, на основание същия изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 16/ 2023 г. на РС – *****, да бъде заведено ново
изпълнително дело. Това е станало на 24.06. 2024 г. Образувано е
изп.д. № 67/ 2024 г. на ДСИ при РС – *****. В молбата, подадена от
адв. Д. И. от гр. ***** е посочено какви са задълженията по
представения изпълнителен лист и се признават извършени плащания
по същия както следва: 10 000 лв. получени през месец юли 2023 г.,
70 000 лв., получени през м. септември 2023 г. и 60 000 лв. – получени
4
през месец февруари 2024 г. – общо 140 000 лв.
След завеждане на това изпълнително дело, съдът отново изпраща
покана за доброволно изпълнение. Ответникът С. депозира пред РС –
*****, по ч.гр.д. № 16/ 2023 г. възражение, че не дължи сумата по
издадения изпълнителен лист и това става на дата 18.07. 2024 г. – т.е.
повече от една година като заповедта вече й е била връчена ( през
февруари 2023 г.). В това възражение е посочено, че сумата не се
дължи, тъй като задължението е погасено по давност. РС – *****
обаче приема, че възражението е в срок и въпреки доводите на
взискателя, че това не е така, му дава срок да заведе иск по чл. 422 от
ГПК.
Той го прави, за де не се обезсили ЗНИ и завежда иск, по който е
образувано гр.д. № 219 пред ОС – Търговище.
След като е връчен препис от исковата молба на ответницата С., тя
подава отговор, в който подробно излага възраженията си за настъпила
погасителна давност за вземането. Съдът обаче е уважил
възражението на ищеца, че определението на РС – ***** не е
правилно и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, поради
което липсва правен интерес от воденето на делото. С протоколно
определение съдът е прекратил производството по делото. Подадена е
частна жалба срещу това определение от ответницата С. и към
момента пред АС – Варна има висящо производство, по в.ч.гр.д. № 1/
2025 г.
Част от тези факти съдът установи служебно от ЕИСС, където се
съхраняват електронните дела, включително и свързаните такива на
други съдилища. По принцип страните не спорят относно основните
обстоятелства, съдът е посочил само някои конкретни дати.
Предвид на така установените факти, съдът прави следните
правни изводи: искът е установен в своето основание и доказан по
размер. Възражението на ответника С., че е заплатила задължението
5
си преди завеждане на исковата молба е неоснователно. Именно това е
и основният спор между страните.
Не са направени възражения от такъв характер, който да оспорва
действителността на издадения запис на заповед и това, че са били
налице предпоставките за издаването на ЗНИ и изпълнителния лист.
Записът е редовен от външна страна и съдържа вземане, което
подлежи на изпълнение.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с извършеното
плащане от страна на съпруга на ответницата, което съвпада с
главницата по издадения ИЛ, но очевидно не съдържа цялостно
изпълнение по същия предвид на това, че се дължат лихви и разноски,
но пък самото плащане е станало 5-6 дни преди завеждане на
заповедното производство. Адвокат И. твърди, че страните имат и
други дела, пред РС – *****, но доказателства в тази насока не бяха
представени и това не е коментирано от страните. В случая са налице
безспорно две задължения на ответницата към ищеца и с плащането
на 31.01. 2024 г. не е посочено какво е правното основание. Няма
доказателства, че ответницата е погасила по този начин точно това
задължение.
В този случай, при наличието на повече от едно задължение и при
липсата на волеизявление от страна на длъжника какво точно
погасява, законът е предвидил, че се погасява най-обременителното за
него, съобразно правилото на чл. 76 от ЗЗД. Това е така, защото се
касае до еднородни – парични задължения.
За да се извърши преценка относно това, кое задължение е най-
обременително, съдът на първо място следва да прецени какъв е
неговият размер, защото безспорно това е определящото. От една
страна е налице изпълнителен титул за сумата от 181 250 лв. с
лихвите, считано от 11.01. 2023 г. Също така и за разноски от над
9000 лв. Процесното задължение е за тройно по-малка сума.
Следователно няма съмнение по този критерий, че по отношение на
6
изпълнителното основание процесното задължение е по-малко
обременително, а и лихвите по него текат от по-късен момент.
Длъжникът обаче прави възражение, че има частично погасяване
на това задължение, като представя банкови извлечения за извършени
плащания. Те са в размер на 29 000 лв., но това за 10 000 лв. обаче е
след датата на плащането от 60 000 лв. С оглед на това, че не е ясно
какво точно погасяват тези плащания, съдът намира, че най-
достоверно е признанието, което ищецът е направил при завеждане на
изп.д. № 67/ 2024 г. Там е посочено, че към датата на извършения
превод от 60 000 лв. има направено погасяване от длъжника в размер
на 10 000 лв. през м. юли 2023 г. и 70 000 лв. през м. септември 2023 г.
Т.е. към 31.01. 2024 г. са били погасени 80 000 лв. от задължението по
първия ИЛ. Най-напред се погасяват разноските – около 10 000 лв.,
след това лихвите, за които няма доказателства в какъв размер са.
Съдът ги изчисли с ел. калкулатор и сумата надхвърля 24 000 лв. Със
сигурност обаче, задължението остава в размер на сума, която е по-
голяма от 100 000 лв. главница и лихвата върху нея.
Т.е. размерът на това задължение продължава да е много по-голям
като главница, а оттам и като лихва. Няма съмнение за съда при това
положение, че по-обременителното задължение е именно това по изп.
лист, издаден по ч.гр.д. № 16/ 2023 г. на РС – *****.
По тази причина и сумата от 60 000 лв., която също се признава от
взискателя, е погасила частично именно това задължение, а не
процесното.
Що се отнася до възражението, че от изхода на гр.д. № 219/ 2024 г.
зависи изходът и на настоящото дело, с оглед направеното възражение
за изтекла погасителна давност по вземането от 181 000 лв.
Действително би могло да се приеме, че евентуално може да има
връзка между делата, доколкото ако това възражение е основателно, то
вземането не съществува и направеното погасяване е по процесното
7
задължение. От друга страна обаче давността не се прилага служебно,
т.е. вземането си е било и е абсолютно валидно към момента. По
настоящото дело ответницата, като длъжник по заповедното
производство не е възразила, че вземането не съществува, защото е
изплатено. Според съда ответницата действително е погасила това по-
голямо задължение със сумата от 60 000 лв. Дори и да е била изтекла
погасителната давност за това вземане към момента на плащането,
такива възражения не са правени. Ако въпреки изтичането на
давността задължението е било изпълнено, то сумата не се връща,
дори и длъжникът да не е знаел за изтичането на давността – чл. 118
от ЗЗД.
Именно с оглед на този субективен елемент съдът намира, че
какъвто и да е изходът по гр.д. № 219/ 2024 г. на ОС – Търговище,
плащането от 60 000 лв. погасява по-старото и по-голямо задължение
към ищеца.
С оглед на тези съображения искът е основателен и съдът следва
да признае за установено, че сумата е от 60 000 лв. се дължи.
По отношение на разноските в заповедното производство съдът
следва да постанови осъдителен диспозитив за цялата сума, предвид
уважаването на иска в пълен размер и задължителната съдебна
практика по ТР № 4/ 2014 г. на ОСГТК ~т.д. 3/ 2013 г.). Разноските в
исковото производство също следва да бъдат присъдени изцяло и те
са в размер на 6700 лв.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Ж. С., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес гр. *****, ул. „***** и настоящ адрес с. *****,
общ. *****, ул. *****, дължи на В. С. Х., с ЕГН **********, с адрес
8
с. *****, община *****, област *****, ул. *****, действащ чрез адв. Д.
И. И. от АК – ***** СУМАТА от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) –
задължение по запис на заповед от 27.01.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д. Ж. С., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.
„*****, представлявана от адв. Ц. Х. от гр. *****, да заплати на В. С.
Х., с ЕГН **********, с адрес с. *****, община *****, област *****,
ул. *****, сумата от 4000 лв. разноски, направени в заповедното
производство, от които 1200 лв. държавна такса и 2800 лв. адвокатски
хонорар, както и да заплати сумата от 6700 лв. направени разноски в
настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред АС – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9