РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр. Пловдив, 01.03. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от съдия
Михайлова адм. дело № 1813 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на дял
трети, глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 2153-15-198/14.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив,
потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-176/16.03.2022 г.,
издадено от ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с
което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69б,
ал. 1 и 2
от КСО, по подаденото от него заявление с вх. № 2113-15-6713/20.12.2019
г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорените
административни актове, като постановени при нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,
като жалбоподателят счита, че неправилно органите на ТП на НОИ - Пловдив не са
зачели положения от него осигурителен стаж на длъжност "технолог" и
„контрольор на производствени операции“ в „Авионамс"АД
- гр. Пловдив, за периода 15.05.1986 г. до 31.12.1991 г. и от 01.01.1992
г. до 16.04.2018 г., като такъв от втора категория, съгласно чл.2
т.11 от НКТП във връзка с чл.9 ал.19 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. на
управителя на НОИ. В този смисъл жалбоподателят счита, че са налице
предпоставките на чл.69б
ал.1 и ал.
2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
и неправилно същата му е отказана. По тези съображения, се иска отмяна на
Решение № 2153-15-198/14.06.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и
връщане на преписката на ръководителя на Пенсионното осигуряване /“ПО“/ при ТП
на НОИ - Пловдив с указания за правилно приложение на закона. Претендира се
присъждане и на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П., е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации
и правните изводи съдържащи се в оспорения административен акт и
потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Изначално
производството пред административния орган е започнало по повод Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-150176 от 16.03.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив,
с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ЛПОСВ/ по чл.69б ал.1-2 от КСО на П.М.П. ***.
Разпореждането
е издадено във връзка във връзка с Решение № 1179/08.02.2022 г. на ВАС, с което
е потвърдено Решение № 175/27.05.2021 г., постановено по адм. дело № 3320/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив и е отменено Решение № Ц2153-15-268/16.12.2020
г. на ръководителя на ТП на НОИ 0 Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-531/ 28.10.2020 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив
и преписката е изпратена на
административния орган за ново произнасяне по подаденото от него заявление за
отпускане на ЛПОСВ по условията на чл.69б от КСО.
Недоволен от
така постановеното разпореждане от 16.03.2022 г., П. го обжалва пред директора
на ТП на НОИ – Пловдив, което, с аргумента, че неправилно е тълкувано и приложено
решението на ВАС, с което е потвърдено решението на Административен съд –
Пловдив от 27.05.2021 г., поради което и неправилно органът е отказал отново
отпускане на ЛПОСВМ по посочения ред.
С
Разпореждане № 62060904746/Протокол № 2140-15-531/28.10.2020 г.на ръководителя
на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.69б ал.1-2 от КСО, е отказано
отпускане на ЛПОСВ на П.П., тъй като не отговаря на условието на чл.69б ал.1-2
от КСО за наличие най-малко на 10 години осигурителен стаж от първа категория
или 15 години осигурителен стаж от втора категория. Осигурителният стаж,
положен в „Авионамс“ АД – Пловдив от 01.04.1988 г. до 31.12.1991 г. по
удостоверение ДА № 5946/03.10.2019 г. и от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г. по УП
– 3 № Р290395/30.04.2020 г. на длъжност „Технолог“, без вписано предложение за
категоризиране от осигурителя е зачетен от трета категория.
Пенсионният
орган е преценил, че цитираният стаж не отговаря на условията н т.66б от ПКТП
/отм./, съгласно която, от първа категория труд при пенсиониране е трудът на
работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на
авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със
свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер – лепач на авиационна техника, монтьор
по облитане на авиационна техника. Посоченото основание за категоризиране на
труда е в сила от 31.12.1999 г., като трудът за съответните длъжности се зачита
от трета категория, съгласно Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г.
Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-531/28.10.2020 г. на ръководителя на ПО при ТП
на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на П. е обжалвано по
реда на чл.117 от КСЖ и потвърдено с Решение № Ц2153-15-268/16.12.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Пловдив, което е обжалвано пред съда и е отменено с
цитираното по-горе решение на Административен съд – Пловдив. С процесното
решение преписката е изпратена на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО за
ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия оп условията на чл.69б
ал.1 -2 от КСО вх. № 2113-15-6713/20.12.2019 г., като дава указания стажът за
периода от 01.04.1988 г. до 31.12.1999 г. да се зачете по т.53б от ПКТП /отм./
от втора категория.
В
изпълнение на цитираното съдебно решение е издадено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-176/16.03.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с
което стажът на П.П., за периода от 01.04.1988 г. до 31.12.1999 г., положен в
„Авионамс“ АД – Пловдив, на длъжност „Технолог“ е зачетен от втора категория по
т.53б от ПКТП /отм./ Отново е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ по
условията на чл.69б от КСО, тъй като лицето няма положен стаж най-малко 10
години осигурителен стаж от първа категория или 15 години осигурителен стаж от
втора категория.
Недоволен от
постановеното разпореждане, П. го обжалва по реда на чл.117 от КСО пред
горестоящия административен орган – директор на ТП на НОИ – Пловдив, с
аргумента, че съгласно мотивите на влязлото в сила Решение № 1075/27.05.2021 г.
по адм. д. № 3320/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, трудът за
целия период от 01.04.1988 г. до 20.12.2019 г. трябва да бъде приет за такъв от
втора категория.
За да
потвърди разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив от
16.03.2022 г., решаващият орган е приел, че доводите на П. са неоснователни,
като се посочва, че съдът е изложил подробни и ясни мотиви относно зачитане от
втора категория единствено на стажа за периода 01.04.1988 г. – 31.12.1999
г. при прилагане на ПКТП /отм./, но не и
по отношение на стажа на лицето от 01.01.2000 г. до 20.12.2019 г. при
действието на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в чийто
обхват не попадат заеманите от П. длъжности през този период( 01.01.2000 г. –
20.12.2019 г.).
Според горестоящия в йерархията орган, не води до различен
извод представеното от П., в рамките на обжалването, удостоверение с изх. №
Р370-335/10.06.2022 г., с което „Авионамс“ АД – Пловдив удостоверява, че за
периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2011
г. П. е заемал длъжностите „технолог“, „водещ специалист по ремонта на
авиационна техника“, „инженер авиационно и самолетно оборудване“, „Авиоинженер
електро и приборно оборудване“. Трудът, положен на тези длъжности не попада в
обхвата на раздел I и II на Наредбата
за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от01.01.2000 г., поради
което и същият, правилно е зачетен за такъв от трета категория.
Въз основа
на тези данни, ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, е постановил
процесното разпореждане, с което, като не е зачел положения от П. осигурителен
стаж за времето от 01.01.2000 г. - 20.12.2019 г. на сочените по-горе длъжности
в "Авионамс"АД - гр. Пловдив, като такъв
от втора категория, съгласно т.
53б от ПКТП (отм.), е отказал на жалбоподателя отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал. 1 и 2
от КСО, като е приел, че не е изпълнено условието за наличие на 10
години осигурителен стаж от първа категория, респективно 15 години осигурителен
стаж от втора категория.
В съдебно
заседание на 22.02.2023 г. е изслушана и
приета с възражения от ответника съдебно-техническа експертиза, за изготвянето
на която вещото лице е използвало книжа и документи, приложени по настоящото
дело, както и такива, приложени по адм. д. № 3320/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, както и по адм. д. № 8521/2021 г. по описа на ВАС. След описание
на процесните документи, подредени по хронология в заключението и посочване на
нормативната уредба, имаща отношение към спора, експертът формира следните
изводи: - 1./ мястото на полагане на труда на жалбоподателя П.П. след
01.01.2000 г. и до момента на подаване на заявлението за пенсиониране, съгласно
Разпореждане № ********** от 16.03.2022 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ –
Пловдив по представените редовно оформени документи за периода от 01.10.1980 г.
до 19.12.2019 г., както следва: - осигурителен
стаж от втора категория труд - 11 г. 09 м. 00 д. – 01.04.1989 г. до
31.12.1991 г. – 03 г. 09 м. 00 д. на длъжност „технолог“ в МРЗ „Георги Д.“***;
- 01.01.1992 г. до 31.12.19999 г. – 08 г. 00 м. 00 д. на длъжност „технолог“ в
„Авионамс“ АД – Пловдив; - осигурителен
стаж от трета категория – 21 г. 06 м. 16 д.; - осигурителен стаж, придобит в
Русия за периода от 01.09.1982 г. – 20.02.1988 г. – 05 г 05 м. 20 д.; - 01.01.2000 г. – 19.12.2019 г. – технолог,
водещ специалист по ремонта на авиационна техника, инженер авиационно и
самолетно оборудване, авиоинженер електро и приборно оборудване, положен в
„Авионамс“ АД – Пловдив; - 2./ всички
заемани длъжности и трудови функции на жалбоподателя П.П. включват изпитания и
ремонт на пиротехнически и взривни вещества в обсега на свръхчестотните радиоактивни
излъчвания.; - 3./ вредните
въздействия на работната среда – материали за приготвяне на лепила, бои,
грундове като бензин, бензол и др., радиоактивност, облъчване със СВЧ вълни;
рентгеново излъчване, производствен шум, микроклимат – целогодишна работа на
открито, химични агенти по протоколи от 2015 г., ЕМП стойности на излъчване от
самолет, вибрации, йонизиращи лъчения, производствен риск при работа с
напрежение до и над 10000 волта, са
описани подробно в КСЧ на експертизата; - 4./
по тази точка в КСЧ подробно са описани самолетите и вертолетите, които са
ремонтирани; - 5./ експертизата е
установила, че П.П. е работил с пиротехнически средства и взривни вещества; - 6./ експертът сочи, че кислородът във
формите на ползване от жалбоподателя при осъществяване на трудовите функции е
взирвоопасен; -7./ при монтажа на
кислородното оборудване в самолета и вертолета се извършва проверка, монтаж и
демонтаг на пиропатроните за изстрелване на пилотската седалка и
противопожарната система; -8./ експертът
сочи, че в работата на жалбоподателя се извършва разреждане и зареждане на пиротехническите
средства и противопожарните бутилки.
В съдебно заседание вещото лице допълнително пояснява, че кислородът като елемент, сам по себе си, не е
взривоопасен, но, когато влиза за използване и
под дадено налягане, от само себе си, като всеки един газ, независимо
дали е взривоопасен или не, той става опасен за работа, и трябва да се спазват
всички нормативни изисквания с
пожароопасни и взривоопасни материали. Този извод за взривоопасност е формиран въз
основа на инструкция и публикация на тази инструкция по експлоатация -
кислородна установка „КУ 7“ и не само на тази инструкция. В техническия отдел
на „АВИОНАМС“ АД, който посетил, се
запознал с много инструкции, които са пряко свързани с
работата на жалбоподателя. Експертът сочи, че като е бил там на мястото, където
жалбоподателят е работил, е направил съответните снимки с всички устройства, с
които се работи и ги е приложил като снимков материал към заключението. Жалбоподателят
е участвал в усвояването на нови изделия; в обработката, изпитване и в монтажа
на пиротехническа техника, за което има
снимков материал в заключението. Пояснява още, че пиропатронът има вещество,
което инициира възпламеняването, отделно има пиротехнически двигател, както и
посочва, че съгласно закона за взривните вещества, барутите и пиротехниката,
това си е взривоопасно вещество, така че, когато се работи с него, трябва да се
спазват точно тези изисквания за безопасността. Сочи също така, че за ремонта
на пиропатроните и кислородните бутилки се използва термина „основен ремонт“, което
значи, че всичко се разглобява, проверява се, тества се и тогава наново се
сглобява, като на практика тези операции от разглобяването, тестването и
монтажът, са взривоопасни и пожароопасни операции. Отбелязва и, че тези операции
се извършват от екип, в който и жалбоподателят е участвал като работник, той е
пряко свързан с изпитването, монтажа и демонтажа на тази техника.
Жалбоподателят участвал в екип, в който той има пряко участие в изпитването,
монтажа и демонтажа на пиротехническата техника. Времето, в което той е
извършвал изпитването, монтажа и демонтажа зависи от броя на самолетите, от
това колко са инструкциите. Посочва също така, че технологичният процес зависи
от броя на самолетите, техническите инструкции за експлоатация; от това зависи
и честотата на изпитванията, монтажа и демонтажа.
В съдебно
заседание на 30.11.2022 г. са разпитани като свидетели лицата: - А. Д. К., Л. И.
Н.и И. Н. П.
От показанията на свид. К. се установява, че от м. септември
1981 година работи в „Авионамс“ АД. Към момента работи на същото работно място.
Длъжността му е авиотехник и изпълнява и длъжността „организатор производство –
бригадир“. Познава жалбоподателя П.. Той започнал работа в завода през
1987-1988 г, доколкото си спомня. В момента работи на същото работно място,
откакто е започнал работа - технолог. Той обучава, контролира възложените
задачи по кислородното оборудване, автопилота. В момента бил и в
електрооборудването. В средата, в която работили, е контролирана среда, влиза
се със специални изисквания и облекло в обособени помещения, работи се с
кислород със свръх налягане, не се допуска работа с кислород с мазни вещества,
работната атмосфера на бутилките е 150 атмосфери, изпитанията също са с високо
налягане, средата там не е безопасна. Пояснява, че при ремонта, монтажа,
демонтажа, изпитанията на самолети и вертолети технологът следи, контролира, а
при необходимост извършва лично някои операции и постоянно е с останалите от екипа
в тази среда и изпълнява заедно с тях дейностите по ремонта.
На въпроси на съда свид. К. отговаря, че някой път при
изпитанията има йонизиращи лъчения. С другите техници извършвали такива
изпитания. Конкретното място на работа на П. било в хангара, където се монтират
и демонтират системите, работно място също е и в тези обособени стаи, това е на
територията на „Авионамс“ АД. Има и хангар, в който е самата машина - голяма, като
самите системи се монтират на машината и там се правят окончателните изпитания
на цялата система върху самолета. А иначе всичката апаратура се демонтира при
тези контролирани условия, прави се ремонта, изпитанията и след тях се монтира
на машината, която е в хангара и там се правят окончателните изпитвания. В
периода 2000-2019 год. са правили ремонт на учебните самолети L39 и вертолетите
МИ-17, както и самолет МИГ-29. Имали непрекъсната заетост в този период.
От показанията на свид. Н.се установява, че в „Авионамс“ АД
работи от 19.08.1991 год., понастоящем продължава да работи на същото място. В
момента е старши инспектор по качество на ремонт на самолети и вертолети и
специалист по качеството. Познава жалбоподателя П. от 1991 година, откакто
започнал работа. В момента той продължавал да работи като технолог в завода, в цех №2 - ремонт на авиационно оборудване. Занимава
с ремонта на кислородното оборудване. След 2000 год. свидетелят сочи, че е бил
ръководител на центъра за техническо обслужване на вертолети Кугър, а той
работел като работник по обслужване на авиониката. След 2000 год. са правили
ремонт на МИГ-21, СУ-25, L-39 от самолетите, правили са ремонт и на гражданско
оборудване, от вертолетите МИ-24, МИ-8 и Кугър – AS-532. От 2000 год. до
настоящия момент постоянно са имали заетост.
На въпроси на съда свид. Н.отговаря, че П. пряко е извършвал
ремонт на кислородно оборудване. Също и на авионика към вертолети Кугър. Сочи,
че работата с кислород е взривоопасна, като това включва изпитания на
кислородното оборудване, а и самият кислород е опасен за вдишване, тъй като
изгаря белия дроб – има предвид чистия кислород. Твърди, че изотопният датчик
на вертолетите е такъв, който излъчва постоянни йонизиращи лъчения и всички са
изложени на такива лъчения, които са близо до него.
От показанията на свид. П.се установява, че в „Авионамс“ АД
започнал работа през 1988 год. и досега продължава да работи там. В началото бил
технолог авиационно оборудване, за периода 2002-2013 год. бил ръководител технологичен
отдел и сега е отново авиоинженер, което е всъщност технолог. Познава
жалбоподателя П. от 1988 година, като и към настоящия момент той продължава да
работи при тях. Трудовите функции на жалбоподателя, който е технолог, включват,
освен други функции, и функциите за проверка, оценка и ръководене процеса на
ремонт на кислородното оборудване и на средствата по пожарогасенето и
пожароизвестяването на самолети и вертолети, но основно ремонт на кислородно
оборудване, както в лабораторни условия, където се използва кислород с високо
налягане, така и на борда, където ръководи и оценява работата на кислородното
оборудване и оборудването за двигателните системи на самолета, където също се
работи с бутилки с високо налягане на кислорода. Свидетелят сочи, че това са
взривоопасни системи, с които трябва да се борави внимателно, предпоставки има
за инциденти, високо е налягането. В много от случаите, когато той бил
ръководител, лично е работил заедно с него, като той е работил и като
изпълнител в определени моменти, поради липса на авиомеханици. Сочи също така,
че тъй като в голяма част от времето се работи на борда на самолета и
вертолета, в много от случаите, когато изпитват самолетните радиосистеми,
всички те са подложени на излъчване, на свръхвисоки честоти. След 2000 година са
ремонтирали СУ-22, МИГ-29, L-39 и през годините не е имало периоди, когато да
не работят. Заводът си бил натоварен нормално, защото вертолетите се ремонтирали
след 2011-2012 година, но от 2000 година до 2013-2014 година са ремонтирали
редовно самолети, които имат не само оборудване на летеца, имат кислородно
оборудване и си има кислородно оборудване за захранване на двигателите, където
има клапани и човек трябва да е внимателен, защото при положение, че работят
още колеги, които работят с масла малко невнимателно, въпреки че ги проверяват,
рискът от взрив е огромеН. Процесът е разглобяване в големия цех, отнасят се
агрегатите в лабораториите, където се проверяват с кислородна установка, която
е захранена също с бутилки с високо налягане кислород, пак може да се получи
взрив. При работата с кислород се надишват колегите с кислород, зареждат се
бутилки с кислород със специални помпи, които от налягане 100-120 атмосфери,
успяват да го вкарат в бутилки с 240 атмосфери, след като това се отремонтира и
провери в този доста взривоопасен участък, са занасят приборите и започват да
се монтират на борда, като това се случва в хангара, където освен кислородното
взривоопасно оборудване започват да се излагат и на въздействията на
излъчвания, на керосинови изпарения, когато се изпитват радиоизотопни датчици,
които излъчват радио излъчвания, йонизиращи излъчвания и това се извършва в
хангара.
На въпроси на съда свид. П.отговаря, че ремонт на кислородно
оборудване се води, както монтажа и демонтажа и ремонта на всички кислородни
прибори се извърша под ръководството и с личното участие на П.. Сочи, че когато
започнат да се монтират обратно на борда и започват изпитания на всички
системи, то там се извършват успоредно изпитанията, както на основното оборудване,
така и на радиооборудването, паралелно се извършват изпитанията на системите, успоредно
става всичко.
В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя
са представени 3 бр. служебни бележки и е приобщено адм. д. № 3320/2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решение на директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив от 14.06.2022 г., е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл.90
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98
ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив.
Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти
не се формира между страните по делото.
Спорът е от правен характер, като противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното
приложение на материалния закон, като спора се концентрира във въпроса налице
ли са предпоставките на чл.69б
ал.1 и 2
от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от страна на жалбоподателя, и по-конкретно, като каква категория –
първа, респективно, втора /каквито са твърденията на жалбоподателя/ или трета
/каквото е становището на осигурителния орган/, следва да бъде зачетен
положения от същият труд за периода 01.01.2000 г. - 20.12.2019 г. на длъжности:
"технолог", „водещ специалист, „инженер авиационно оборудване“,
„автоинженер електро и приборно оборудване“ в „Авионамс"АД
гр. Пловдив. Породен е от становището на ответния административен орган,
че осигурителният стаж на жалбоподателя, положен на въпросните длъжности при
осигурителя МРЗ "Георги Д.“***, „ТЕРЕМ" - Г. Бенковски, с
правоприемник "Авионамс"АД гр. Пловдив
за този период, не следва да се приема, като такъв при условията на първа категория
труд, съгласно т.66б от ПКТП /отм./, респ., втора категория труд, съгласно
т.53б /ПКТП/, а като такъв, при условията на трета категория, поради това, че
това основание за категоризиране на труд е в сила до 31.12.1999 г., като трудът
на съответните длъжности се зачита от трета категория, съгласно наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г.
Няма спор между страните относно производството в завода, а
именно: ремонт на самолети и двигатели, който включва подготовката и
усвояването на ремонта на изделия с военно предназначение, за което
свидетелстват приложените по административната преписка: - Заповед №
156/16.11.1998 г. на директора на „ТЕРЕМ“ ЕАД – клон Пловдив, Заповед № №
2088/10.11.1992 г. на директора на авиоремонтен завод – Пловдив и Заповед№
214/15.04.1999 г. на директора на авиоремонтен завод „Г. Бенковски“ – Пловдив,
с които са назначени: - отговорен технолог, инженерно-технически и
производствен състав. От същите се установява, че П.М.П. е определен за ремонта
на агрегати от АО и ЕА; за агрегати от автопилота САУ-В24-1 и ВУАП-1, като с
протокол на комисия, назначена от директора на завода, от 02.11.1994 г. П.М.
Попове определен и да участва в изпит да допускане до самостоятелна работа по
изпълнение на първи ремонт на вертолет изд. 246, а с протокол от 16.10.1995 г.
да проведе изпит за допускане до самостоятелна работа на ИТР и производствен състав за провеждане на
основен ремонт на изд. №75 № 102 на системите и агрегатите по АО, както и на
втори ремонт на изд. 23МФ (протокол от 06.03.1996 г.).
От събраните
гласни и писмени доказателства, вкл. и от приетата по делото СТЕ, която съдът
кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, както и кредитира и
гласните доказателства, които кореспондират със събраните по делото
доказателства, се установява, че цялата трудова дейност на П. е преминала в изпитания
и ремонт на пиротехнически и взривни вещества в обсега на свръх„честотните и радиоактивни
лъчения, които са подробно описани в заключението на вещото. Дейността му е пряка – той ръководи, управлява
и съгласува и поставя задачи през хората в бригадата, за която е назначен за
технолог.; осъществява пооперационен контрол на всяка ремонта дейност, а
сложните операции е задължен сам да изпълнява, като дейността му е определена и
мрежовия технологичен график по ремонта на АТ, като от длъжностната
характеристика пък се установява, което се потвърждава и от вещото лице, тези
дейности се изпълняват ежедневно, като в СТЕ подробно са посочени аргументите в
тази насока.
На основание т.53б от ПКТП (отм.) от втора категория труд при
пенсиониране е труда на инженерно-техническия състав от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и
ремонта на въздухоплавателните средства, както и инженерно-технически кадри и
обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща
техника и перонна механизация.
В разпоредбата на чл.40 ал.1 от НПОС е предвидено, че
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 от КСО, а според ал.3 на същия член, документите по ал.1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
С разпоредбата на т.53б ПКТП /отм./ са предвидените
по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и
производства, сред които е и тази на П.М.П. „инженерно-технически състав от
гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в
поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически
кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със
самолетообслужваща техника и перонна механизация.“
С разпоредбата на т.67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и
служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. (Ал.2) Работници
и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност,
ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите,
площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през
което работят на тях.
Военната авиация е специализирана такава и по делото се
установи, че жалбоподателят е участвал пряко в поддържането и ремонта на
въздухоплавателните средства, след като П. е полагал труд на длъжностите
„технолог“ и „контрольор на производствени операции“ (инженер авиационно
оборудване - самолетно, авиоинженер електронно и приборно оборудване) в
„Авионамс“ АД Пловдив, а технологът е този, който „знае как“ и какви конкретни
дейности следва да се извършат, за да се осъществи един технологичен процес. В
пряка връзка с осъществяването на тази му конкретна трудова функция, на П. е
било възложено и пряко да контролира производствените операции, което
обстоятелство несъмнено изяснява спорния по делото въпрос. Горното се
установява и от приложените по делото длъжностни характеристики за длъжност “технолог“,
като основната характеристика на длъжността е технологично осигуряване на
ремонтните операции в цех ремонт СО на АТ,
участие в организационно-техническото и практическо изпълнение на
проекти, съгласно изискванията на СУК – ISO-9001, като подробно са описани
конкретните дейности свързани то това изпълнение на проектите.
Фактическата установеност по делото, при която съдът формира
своите решаващи мотиви за наличие на труд положен при условията на втора
категория, се потвърждава и от становището на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза и, според което, П.П. е работил по ремонта на
самолети и вертолети, работил е с пиротехнически средства и взривни вещества, участвал
е при монтаж на кислородно оборудване в самолети и вертолети, при който се
извършва проверка, монтаж и демонтаж на пиропатрони за изстрелване на
пилотската седалка и противопожарната система.
Документите, издадени от работодателя на П.М.П. са приети по
делото и не са оспорени в хода на съдебно-административното производство.
Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. В издадената на
жалбоподателя трудова книжка № 3241 е вписана вид дейност – „ремонтна“, със
съответните длъжности – „технолог“, „инженер авиационно оборудване“, „инженер
самолетно оборудване“, „водещ специалист по ремонта“, „авиоинженер електро и приборно
оборудване“. Считано от 04.04.1988 г. с Трудов договор № 986 П. е назначен като
технолог в цех ТО – ОПРС, който е последван от сключени допълнителни
споразумения, технолог по ремонт на АО и
СО на ПА, а несъмнено при осъществяване на тази трудова функция и в изпълнение
на задълженията по длъжностна характеристика се изисква непосредствен досег с
извършваните производствени операции.
С експертизата
и от гласните доказателства, безспорно се установява, че вредните въздействия
на работната среда върху лица при изпълняване на длъжностните задължения на
технолога по ремонта, организатора на производство и контрольора по качеството
са различни поради различните отговорности и задължения относно протичането на
ремонтната дейност, като в същото време, и от представените по делото писмени
доказателства – трудова книжка № 3241/01.04.1988 г. и удостоверение УП-3 изх. №
Р-290-395/30.04.2020 г. се установява, че П.П. е изпълнявал и двете длъжности –
технолог и водещ специалист по ремонта.
Каза се по-горе, от приложените трудови договор, допълнителни
споразумения и трудова книжка се установява и характерът на извършваната от П.П.
работа, като при съвкупната преценка на доказателствения материал, следва да се
направи извод, че за заеманите длъжности „технолог“, „водещ специалист по
ремонта на авиационна техника“, „инженер авиационно и самолетно оборудване“, „авиоинженер
електро и приборно оборудване“ в обособено производство за ремонт на самолети
/ОПРС/, предполага работа с вредни за
здравето материали.
Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е
полаган от заявителя П.П. за процесния период от 01.01.2000 г. – 20.12.2019 г.,
съдът обосновава извод, че същият следва да бъде приет за такъв от втора
категория.
Участието на технолога в производствения процес в цеха е
непосредствено и постоянно. Там се намира и канцеларията му. Освен специфичните
трудови задължения за длъжността "технолог“, от жалбоподателя са
изпълнявани и трудовите функции,
специфични за останалите длъжности – „водещ специалист по ремонта на
авиационна техника“, „инженер авиационно и самолетно оборудване“, „авиоинженер
електро и приборно оборудване“, които, от своя страна, изисква непосредствено и
постоянно участие в пряката ремонтна и производствена дейност в цеха, което са
потвърждава и от СТЕ, според която, работата на П. е свързана с „отговорности, които е невъзможно да не се
изпълняват – „ЕЖЕДНЕВНО“. Трудът е полаган при вредни условия.
Въз основа на изложеното до тук от фактическа и правна
страна, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат
отменени. На основание чл.173 ал.2 от АПК, административната преписка следва да
се изпрати на ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за
постановяване на административно решение по направеното пред него искане,
съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и
прилагане на закона.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 2 320.00 (две хиляди
триста и двадесет) лева, представляващи – 1 570.00 лв. депозит за вещо
лице и 750.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Решение №
2153-15-198/14.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-176/16.03.2022 г., издадено
от ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от Кодекса за социално
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. 1012-15-245/16.05.2022
г., с което П.П. е отправил заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69б ал.1 – 2 от КСО.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ - Пловдив, да заплати на П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 2 320.00 (две хиляди триста и двадесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на облажване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: