№ 5185
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110169096 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба вх.№ 99951/02.12.2021 г. на Р. Д. М., ЕГН **********, и .
ЕГН **********, действащи чрез адвокат Ирена Джаджарова, съдебен адрес: гр. София, ул. Петър
Парчевич № 14, партер, срещу „., адрес: гр.София, ул.„Ястребец” № 23Б, представлявано от . –
изпълнителен директор, с предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от
2740.00 лв., поради погасяване на вземането по давност.
Ищците твърдят, че срещу тях се води изпълнително дело № 20148380404304 на ЧСИ .,
образувано по молба на ответника и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.07.2013 г. по
ч.гр.д. № 20425/2012 г. на СРС, 92 състав. Твърди, че от ищците се претендира сумата от 2250.24
лв. главница за потребена топлинна енергия за периода месец януари 2009 г. до месец април 2012
г., сумата от 338.01 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2009 г. до 19.09.2012 г.,
както и сумата от 151.75 лв. разноски. Твърди, че в изпълнителния лист фигурира и задължение на
Вера Михайлова Михайлова, трето за спора лице. Твърди, че вземането е погасено по давност,
поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Сочи, че след образуване на
изпълнителното дело са извършвани действия, като на 22.03.2017 г. било извършено последното
валидно изпълнително действие за събиране на вземането. Счита, че на 22.03.2019 г.
изпълнителното дело е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съда да
установи тези обстоятелства. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че давностният срок е
петгодишен, а не тригодишен и бил прекъсван с предприемане на различни принудителни
действия за събиране на вземането по изпълнителното производство. Позовава се на
Постановление № 3 от 1980 г. на ППВС. Оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
1
установено следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число изискания препис от
изпълнително дело № 20148380404304 на ЧСИ Милен . с рег. № 838 на КЧСИ и район на
действие СГС, срещу ищците и лицето Вера Михайлова Михайлова е бил издаден изпълнителен
лист на 01.07.2013 г. по ч.гр.д. № 20425/2012 г. на СРС, 92 състав по влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С изпълнителния лист ищците са били
осъдени да заплатят солидарно в полза на ответното дружество сумата от 2250.24 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея за периода за периода месец
януари 2009 г. до месец април 2012 г., сумата от 338.01 лв. – мораторна лихва за забава за периода
от 03.03.2009 г. до 19.09.2012 г., както и сумата от 151.75 лв. разноски.
Въз основа на изпълнителния лист е било образувано цитираното изпълнително дело на
ЧСИ . с молба на взискателя от 22.04.2014 г. и с възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ
проучване имущественото състояние на длъжниците и определяне начина на изпълнението. С
направеното възлагане е прекъсната давността на 22.04.2014 г. Първото действие на ЧСИ . са
наложени запори, за които са изпратени запорни съобщения до различни банки на 25.04.2014 г. По
отношение на Р.М. е получено съобщение от „Юробанк България“ АД за наложен запор на
08.05.2014 г., като е посочено, че има предишни запори и няма наличност в сметката. „Банка ДСК“
ЕАД е наложила запор върху вземанията на тримата длъжници на 09.05.2014 г. Запор на сметките е
наложен върху вземанията на Р.М. в „Сибанк“ АД на 12.05.2014 г. „ПИБ“ АД е наложила запор
върху сметките на Недялка Македонска на 20.05.2014 г. С наложените запори е прекъсната
давността на датите, на които същите са наложени.
С Молба от 01.02.2016 г. взискателят е поискал извършване на справки и насрочване опис
на движимите вещи, собственост на длъжниците. С тази молба давността е прекъсната спрямо
ищците. С последваща молба от 22.03.2017 г. взискателят е направил ново искане за налагане на
запор на сметките на длъжниците в банките и запор върху трудовото възнаграждение или
пенсиите. От тази дата няма извършвани други действия и не са правени нови искания от
взискателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
2
Ищците правят възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид, че
вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се касае за
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема,
че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез изтичане
на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира и може да
бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай
следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството по отмяна на влязло в сила
съдебно решение.
При събраните доказателства по делото, съдът счита, че се установява висящност на
изпълнителното производство за периода от неговото образуване до 22.03.2017 г., на която дата е
направено искане от взискателя за извършване на конкретни принудителни действия за събиране
на вземането от ищците. До тази дата са извършвани различни действия за събиране на вземането
или са правени искания от взискателя. След тази дата е започнал да тече двугодишният срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и петгодишната погасителна давност. На 22.03.2019 г. е изтекъл
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и производството е било прекратено по силата на
закона на тази дата. Настоящото производство е образувано по искова молба от 02.12.2021 г., като
до приключване на устните състезания на 12.04.2022 г. е изтекъл петгодишният погасителен срок,
предвиден в чл. 117, ал. 2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция е основателна, тъй като макар и
изпълнителното производство да е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и към
датата на подаване на исковата молба на 02.12.2021 г. петгодишният срок да не е изтекъл, то към
приключване на устните състезания на 12.04.2022 г. този срок е изтекъл. Съдът е длъжен да
съобрази с изтеклия срок към момента на устните прении, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Предвид изложеното съдът счита, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а
на ищците да се присъдят сторените в производството разноски, а именно: сумата от 109.60 лв. за
държавна такса и 430 лв. за адвокатски хонорар, съгласно представения Договор за правни услуги
от 24.11.2021 г. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно с оглед цената на иска и защитата и за двамата ищци. Ответникът
няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Р. Д. М., ЕГН **********, и .
ЕГН **********, действащи чрез адвокат Ирена Джаджарова, съдебен адрес: гр. София, ул.
Петър Парчевич № 14, партер, на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК,
че Р. Д. М., ЕГН **********, и . ЕГН ********** не дължат на ответника „., със седалище и
3
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сума в размер от 2740.00 лв. /две
хиляди седемстотин и четиридесет лева/, поради погасяване на вземането по давност по чл.
110 от ЗЗД, което вземане е предмет на изпълнително дело № 20148380404304 по описа на
ЧСИ Милен . с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. „ЯСТРЕБЕЦ” № 23Б, представлявано от ., да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, И .
ЕГН **********, за направени по делото разноски сума в размер на 539.60 лв. /петстотин
тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4