Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 17.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на двадесет и
девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
Й.
При участието на секретаря
Диана Б., разгледа докладваното от съдия Елица Й. гр. д. № 1021 по описа за 2015г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. 8075/ 23.01.2015 г., с която А.А.Д. ***, с ЕГН **********, е предявила против Застрахователна
компания „Л.И.“ със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, иск за
осъждането му да и заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за
причинените и неимуществени вреди в резултат на ПТП, произтекло на 27.03.2014
г. в гр. Пловдив, между ищцата като пешеходка и МПС – л. а. м. „Форд фиеста“ с
ДК№ *******, управляван от М.З.К., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума. Претендирани
са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложените
в исковата молба твърдения, на посочената дата водачът на л. а. м. „Форд
фиеста“ с ДК№ ******* предприел рисковано заобикаляне на спрян таксиметров
автомобил, навлизайки в платното за насрещно движение. Таксиметровият автомобил
бил спрял, за да изчака пешеходката – ищцата А.А.Д.,
която, бутайки детска количка, пресичала пътното платно. Изпреварвайки
таксиметровия автомобил, л. а. м. „Форд Фиеста“ ударил със своята предна дясна
част ищцата от ляво, в резултат на което тялото и се превъртяло и изхвърчало
напред и паднало на уличното платно. В резултат на удара получила счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/ на лявата
ръка и изкълчване на лявата стерноклавикуларна става
на лява ръка, което довело до затрудняване движението и за период, по – голям
от един месец, както и комоцио, които съставлявали
средна телесна повреда. За извършеното от водача на л. а. м. „Форд фиеста“ с
ДК№ ******* престъпление било образувано НАХД № 4995/ 2014 г. по описа на РС
гр. Пловдив, по което с решение по чл. 78 а от НК бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Непосредствено след ПТП
ищцата била хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където на
31.03.2014 г. била извършена кръвна репозиция на
фрактурата на хумеруса с остеосинтеза
на метални тела, като поради настъпило усложнение била оперирана повторно на
04.04.2014 г. Наложила се и оперативна интервенция за
кръвна репозиция и остеосинтеза
с метални тела на изкълчването на лявата стерноклавикуларна
става на 28.04.2014 г. В периода на
възстановяване ищцата започнала да чувства световъртеж, което наложило
постъпването и в неврологично отделение на МБАЛ „Св. Панталеймон“
ООД през периода 30.07.2014 г. – 04.08.2014 г. На 02.12.2014 г. поставените във
връзка с лечението и метални импланти били отстранени
посредством операция. А.А.Д. претърпяла значителни
болки и страдания, повече от два месеца не можела да си служи с лявата ръка,
изпитвала силно главоболие, световъртеж и замаяност, неудобства в ежедневието
си. Управляваното от виновния водач МПС имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество. При тези съображения ищцата настоява
последното да бъде осъдено да и заплати обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със следващата се
законна лихва, както и съдебно –деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З. „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирало писмен отговор, в който е възразил относно наличието на правен
интерес от водене на делото, тъй щото ищцата не проявила активност при
заявяване на щетата през застрахователя. Противопоставил се е на
основателността на заявената претенция с твърденията за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като предприела пресичане на
пътното платно на нерегламентирано съобразно чл. 113 от ЗДвП място.
Преминавайки пред спрелия автомобил, тя не била различимо и предвидимо
препятствие. Предявената претенция била завишена по размер. Липсвали елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане: не само липсвало противоправно поведение на водача, но и вреди, причинени на
ищеца, както и причинно – следствена връзка между тях. Оплакването от
световъртеж и постъпването на ищцата в болница за лечението му не се намирало в
причинно – следствена връзка с ПТП. Възразява против акцесорната
претенция за лихви по съображения, изложени във връзка с главния иск. Настоява
се за отхвърляне на иска. В хода по същество претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Прекият
иск на ищеца, в качеството му на увредено лице, спрямо което застрахованият М.З.К.
е отговорен, за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, черпи правното си основание от нормата на чл. 226 ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са
легитимирани да участват в процеса.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените
по НАХД № 4995/ 2014 г. по описа на РС гр. Пловдив доказателства е видно, че с
решение № 2283/ 01.10.2014 г. М.З.К. е бил признат за виновен в това, че на
27.03.2014 г. в гр. Пловдив, при управление на МПС - л. а. м. „Форд фиеста“ с
ДК№ *******, нарушил правилата на движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на А.А.Д., а именно – счупване на
горния край на раменната кост на лявата ръка, причинило трайно затруднение в
движенията на горен ляв крайник, изкълчване на лявата стерноклавикуларна
става на лява ръка, което довело до затрудняване движенията на горен ляв
крайник. За извършеното от М.З.К. престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б пр. II, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 78 а ал. 1 от НК
бил освободен от наказателна отговорност посредством налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.
Представена е
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС м. с ДК№ *******
в З. „Л.И.“ АД. По делото липсват доказателства за заявена от пострадалата щета
или за изпратена от нея до дружеството – ответник покана за доброволно плащане
на обезщетение.
Непосредствено
след ПТП А.А.Д. е била хоспитализирана в УМБАЛ „Св.
Георги“ АД гр. Пловдив, където е била извършена операция за дислоцирана
фрактура на лява хирургична шийка на ляв хумерус,
като били поставени метални импланти. На 04.04.2014 г. била извършена операция за репозиция
на луксацията на лявата стерноклавикуларна
става. На 28.04.2014 г. била приета в същата болница за отстраняване от костта на
имплантираните уреди от скапула, клавикула
и гръден кош.
От
представената епикриза от неврологично отделение на
МБАЛ „Св. Панталеймон“ ЕООД гр. Пловдив става ясно,
че ищцата е била приета на 30.07.2014 г. с диагноза „Световъртеж от централен
произход“. В анамнезата е посочено, че световъртежът и нестабилност при
ходенето се проявили една седмица по – рано. В графа „Минали и придружаващи
заболявания“ е записано, че преди 4 месеца претърпяла ПТП с фрактура на лява
раменна кост и лява ключица.
На 02.12.2014
г. ищцата постъпила в УМБАЛ „Св. Георги“ АД гр. Пловдив за отстраняване на металните
остеосинтези на ляв хумерус
и лява ключица.
Всяка от
страните по делото е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите
твърдения.
Ищцата е
ангажирала гласни доказателства посредством разпит на св. М.Г.Д., нейна майка.
В показанията си тя е заявила, че на 27.03.2014 г. дъщеря и се обадила, че е
блъсната от автомобил и свидетелката отишла веднага на място с такси. Заварила
дъщеря си, поставена да седне на един камък. Имала рана от дясната страна на
главата и главоболие. Ключицата и била счупена, ръката и висяла. Веднага я
транспортирали до хирургията на ВМИ, където била приета веднага, а след два дни
била оперирана, като и поставили остеосинтеза с плака.
Изпитвала много силни болки както преди, така и след операцията. В болницата
лежала 11 дни, свидетелката и била придружител. 4 месеца след това свидетелката
се грижела за ищцата и за детето и: хранела я, къпела я, обличала я и пр.
Изпаднала в депресия, в страхова невроза, страхувала
се да излиза сама навън. Движението на ръката не било възстановено и към
момента на разпита на свидетелката /21.06.2016 г./, главоболието продължавало.
Част от металните импланти били отстранени, а други
били сраснати и не били премахнати.
Ответникът е
ангажирал като св. М.К.К., съпруга на М.З.К., която
се е возила в управлявания от него л. а. м. „Форд фиеста“ с ДК№ *******. В
показанията си свидетелката е посочила, че времето било дъждовно, пътят бил
хлъзгав и съпругът и управлявал автомобила с ниска скорост. Ищцата предприела
пресичане на пътното платно на необозначено място, изскочила между спрени автомобили,
поради което водачът, а и съпругата му късно я забелязали. М.З.Д.натиснал
спирачки, но не успял да спре автомобила поради плъзгането му по мократа
настилка, в следствие на което настъпил удар. Свидетелката не помни дали е
имало спрян или движещ се автомобил пред управлявания от съпруга и автомобил.
От приетото
като обективно и компетентно заключение на вещото лице по назначената СМЕ се
установява, че ищцата е получила, според представените медицински документи, разкъсно – контузна рана на
главата, без други увреди на черепни или на лицеви кости и на мозъчен парнехим, без изпадане в безсъзнателно състояние и без
мозъчно сътресение. Получила е също така закрито счупване на хирургичната шийка
на лявата раменна кост и изкълчване на ставата между лявата и ключица и
гръдната кост, което не представлявало усложнение, а състояние, получено
едновременно с фрактурата. Тъй като по отношение на раната на главата не било
описано никакво лечение, вещото лице е дало заключение, че най – вероятно е
била почистена и превързана и по естеството си представлява разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупването на мишничната
кост е било наместено и направена перкутанна остеосинтеза с две Киршнерови
игли. Изкълчването на стерно – клавикуларната
става е наложило незначително скъсяване на ключицата с поставяне на две Киршнерови игли, които са били отстранени около месец след
поставянето им, а тези от мишничната кост са били
отстранени през м. декември същата година. Счупването на мишничната
кост, както и изкълчването на стерно – клавикуларната става да както самостоятелно, така и по
съвкупност са с медико – биологична характеристика на трайно, повече от 30 дни,
затруднение в движението на съответния крайник, като възстановителния период е
между 45 и 60 дни, като за пълното възстановяване на мишничната
кост с раздвижване на раменната става може да са необходими 3 – 4 месеца. За
този период са и болките и страданията със средна интензивност, по – интензивни
през първия от тях. Махането на Киршнеровите игли
предизвиквало моментна болка, без да е необходимо поставянето на анестезия, тъй
като болката от убождането и поставянето на упойка е равносилна на болката от
рязкото дръпване на Киршнеровите игли. Според вещото
лице, при ищцата не са били налице усложнения от получените травматични
увреждания, като наместването на мишничната кост и на
изкълчването на ставата между ключицата и гръдната кост е било извършено на два
етапа. Претърпените от ищцата телесни увреждания са в пряка причинно –
следствена връзка с ПТП. При разпита на вещото лице в съдебно заседание същото
е уточнило, че е възможен световъртеж като последица от травмата на главата или
болки в главата, въпреки извършената консултация с неврохирург, при която не е
открито нищо съществено. Подобни оплаквания можели да се изтъкнат и при минероподобен синдром или ошипяване
на шията.
В тази връзка
и по повод твърденията на ищцата за отоневрологичен
проблем като последица от ПТП, съдът е назначил втора СМЕ, от заключението по
която се установява, че в приложената медицинска документация констатираният отоневрологичен проблем е диагностициран
като нозологична единица: световъртеж с централен
произход 4 месеца след ПТП. В представената от ищцата епикриза
не е посочен стадия на заболяването – декомпенсация, субкомпенсация или компенсация, поради което не може да се
определи тежестта на вестибуларните нарушения. По отношение на причината за
възникването им вещото лице намира, че може да се дължи на късно настъпило
нарушение, което обаче има функционален характер, тъй като данните от скенер на
глава са без отклонения, както причината може да се дължи на съдови или
метаболитни заболявания на ищцата, за които има данни в документацията по
делото, напр. артериална хипертония и дислипидемия,
описани като придружаващи заболявания. Вещото лице не е намерило причинно –
следствена връзка с претърпените по време на ПТП фрактура и изкълчване поради
липса на документация, която да удостоверява такива нарушения.
От
заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че от
доказателствата по делото се установявало, че процесното
ПТП настъпило на в гр. Пловдив, на ул. „Скопие“ в зоната на кръстовището с ул.
„Охрид“. Движението по ул. „Скопие“ е двупосочно, без обособени с пътна
маркировка ленти за движение. На запад, след ул. „Охрид“ е обособена пешеходна
пътека, тип „Зебра“, обозначена с пътен знак. Въз основа на доказателствата по
приобщеното към доказателствения материал по делото досъдебно
производство /по което е било образувано НАХД/, механизмът на ПТП е следния: л.
а. м. „Форд Фиеста“ се е движил по платното за движение на ул. „Скопие“ в
посока от изток на запад. На кръстовището, образувано от ул. „Скопие“ и ул.
„Охрид“ е имало спрял в дясната лента л. а., за да пропусне пешеходката А.Д.,
бутаща детска количка, която се е движила в посока от север на юг и от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Водачът на л. а. „Форд
Фиеста“ е заобиколил спрелия автомобил отляво, като е
последвал удар на пешеходката и количката. Ударът е настъпил в предната дясна
част на л. а. м. „Форд Фиеста“ и лявата страна на пешеходката, след който тя е
паднала на платното за движение пред автомобила, който е спрял на място.
Скоростта на лекия автомобил преди мястото на удара е била 41 км./ ч. На 36. 80 м. източно от ориентира, т. е.
преди мястото на ПТП е имало пътен знак
А 18 „Пешеходна пътека“. Пешеходката е пресичала по пешеходна пътека М 8.1,
маркирана с трудно забележими линии. При разпита си в съдебно заседание вещото
лице е заявило, че водачът е имал възможност да възприеме ищцата на около 35 –
40 м. преди мястото на удара.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Страните по делото не спорят, че за МПС л. а. м. „Форд
фиеста“ с ДК№ ******* е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Л.И.“ АД.
С влязло в
сила решение № 2283/ 01.10.2014 г. по НАХД № 4995/ 2014 г. по описа на РС гр.
Пловдив М.З.К. е бил признат за виновен в това, че на 27.03.2014 г. в гр.
Пловдив, при управление на МПС - л. а. м. „Форд фиеста“ с ДК№ *******, нарушил
правилата на движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на А.А.Д., а именно – счупване на
горния край на раменната кост на лявата ръка, причинило трайно затруднение в
движенията на горен ляв крайник, изкълчване на лявата стерноклавикуларна
става на лява ръка, което довело до затрудняване движенията на горен ляв
крайник, поради което и за извършеното от него престъпление по чл. 343 ал. 1 б.
Б пр. II, вр. чл. 342 ал. 1 от НК бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78 а ал. 1 от НК с налагане на
административно наказание.
В пряк и
непосредствен резултат от противоправното поведение
на М.З.К., на ищцата били причинени следните увреждания: разкъсно
– контузна рана на главата, закрито счупване на
хирургичната шийка на лявата раменна кост и изкълчване на ставата между лявата
и ключица и гръдната кост, от които увреждания не са настъпили усложнения. Тези
увреждания са и причинили болки и страдания в период от около 4 месеца, особено
интензивни през първия месец, наложила се е оперативна интервенция по
повод наместване на счупването и
изкълчването, като са били поставени и метални Киршнерови
игли, като тези за луксацията са били отстранени
около месец по – късно, а тези за фрактурата – около 8 месеца по - късно, за
екстракцията на които ищцата е претърпяла краткотрайна болка. Ищцата претендира
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се и в претърпени болки от
уврежданията, получени от процесното ПТП, тези от последващите интервенции, продължителния период на
възстановяване, през който грижите за нея в хигиенно – битово отношение били
поети от майка и, невъзстановяване в пълен обем движението на лявата ръка.
По отношение
на твърденията в исковата молба за тежко коматозно
състояние, в което ищцата е изпаднала в резултат на ПТП, в резултат на което е
получила сътресение на мозъка и късно усложнение – вертижен
синдром, което е наложило лечението и в болнично заведение, то съдът намира
същите са недоказани. В тази връзка следва да се ценят и показанията на св. Д.,
майка на ищцата, която пред съда потвърждава, че дъщеря и е имала рана на
главата, но е била сложена да седне /при травма на глава, както е известно на
съда, тя не би могла да застане в друго положение на тялото освен легнало/,
била е адекватна както преди, така и по време на транспортирането си до болничното
заведение. От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че
съобразно медицинската документация, изготвена при приемането на ищцата в
болница непосредствено след ПТП, описана е контузно –
разкъсна рана на главата без други увреди на черепни или на лицеви
кости и на мозъчен парнехим, без изпадане в
безсъзнателно състояние и без мозъчно сътресение. Вещото лице по първата СМЕ е
потвърдило, че има данни за консултация с неврохирург и скенер на глава, които
не са дали данни за някакво мозъчно увреждане у ищцата. В тази връзка и
заключението по втората СМЕ относно хоспитализацията на А. А.Д. с оплаквания за
световъртеж и слабост е посочило, че независимо, че е бил диагностициран
4 месеца след ПТП, отоневрологичният проблем на
ищцата - световъртеж с централен произход не е конкретизиран като стадий на
заболяването – декомпенсация, субкомпенсация
или компенсация, поради което не може да се определи тежестта на вестибуларните
нарушения. Вещото лице намира, че може да се дължи на късно настъпило
нарушение, което обаче има функционален характер, тъй като данните от скенер на
глава са без отклонения, както причината може да се дължи на съдови или
метаболитни заболявания на ищцата, за които има данни в документацията по
делото, напр. артериална хипертония и дислипидемия,
описани като придружаващи заболявания. Вещото лице не е намерило причинно –
следствена връзка между световъртежът и претърпените по време на ПТП увреждания.
Предвид изложените съображения съдът намира, че вън от разкъсно
– контузната рана на главата, получена от ищцата в
резултат на ПТП, не е налице ЧМТ или усложнение от удара в главата.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищцата в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалата, възрастта на ищцата към датата
на ПТП – 34 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота и. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и оказват върху начина на живот на А.А.Д.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди възлиза общо на сумата от 25 000 лв. До този размер следва да бъде
уважена ищцовата претенция, като за разликата над
него до предявения размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В отговора на
исковата молба дружеството – ответник е заявило възражение, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено място. В близост е имало пешеходна
пътека тип „Зебра“ и предприемайки пресичане вън от нея ищцата е поставила в
риск собственото и на детето си здраве и живот.
Възраженията
на ответника се ценят от съда като неоснователни. В заключението си вещото лице
по САТЕ, а и от приложения по досъдебното производство фотоалбум, изготвен при
огледа на местопроизшествието, е видно, че процесното
ПТП настъпило на в гр. Пловдив, на ул. „Скопие“ в зоната на кръстовището с ул.
„Охрид“, като на запад, след ул. „Охрид“ е обособена пешеходна пътека, тип
„Зебра“, обозначена с пътен знак А 18. На кръстовището, образувано от ул.
„Скопие“ и ул. „Охрид“ е имало спрял в дясната лента л. а., за да пропусне
пешеходката А.Д., бутаща детска количка, която се е движила в посока от север
на юг и от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Ищцата
е пресичала по пешеходна пътека, макар и със слабо видима маркировка М 8.2
съгласно чл. 24 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка. Вещото лице е приело въз основа на доказателствата по НАХД,
че механизмът на ПТП е следният: л. а. м. „Форд Фиеста“ се е движил по платното
за движение на ул. „Скопие“ в посока от изток на запад. На кръстовището,
образувано от ул. „Скопие“ и ул. „Охрид“ е имало спрял в дясната лента л. а.,
за да пропусне пешеходката А.Д., бутаща детска количка, която се е движила в
посока от север на юг и от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. Водачът на л. а. „Форд Фиеста“ е заобиколил
спрелия автомобил отляво, като е последвал удар на пешеходката и количката. В
този случай водачът му не е спазил задължението си и съгласно чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Тъй като е предприел заобикаляне на спрял пред пешеходната пътека
автомобил, той е бил длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи
да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, съгласно
ал. 1 на с. чл. В тази връзка съдът намира възраженията за съпричиняване
за неоснователни, ерго определеният от съда размер на
обезщетението не следва да бъде редуциран.
Сумата от
25 000 лв. за обезщетение следва да бъде присъдена ведно с претендираната от ищцата законна лихва, считано от датата
на предявяване на иска. Ищцата е претендирала лихвата за забавеното плащане да
бъде присъдена, считано от датата на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223
ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря за лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от
датата на съобщаването на застрахователя по чл. 224, ал. 1 от с. к., т. е. в
7-дневен срок от узнаването на обстоятелствата, които биха могли да доведат до
възникване на гражданска отговорност. По делото липсват доказателства за
уведомяване на застрахователя или за предявяване на застрахователна претенция пред
него за доброволно изпълнение в полза на увреденото лице. Такава покана
съставлява исковата молба, поради което съдът счита, че следва да присъди
законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените от нея съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 650 лв., съразмерно уважената част от иска. По
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за основателно до сумата от 1 300 лв.,
тъй като съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 1 280 лв.
Дружеството –
ответник е сторило съдебно – деловодни разноски в размер на 420 лв. и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за изплащане на правната помощ в размер на 450 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 435 лв. Всяка от страните следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СГС сумата от по 100 лв., платени от бюджета на съда за
СМЕ.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да
заплати на А.А.Д. ***, с ЕГН **********, обезщетение
в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ за причинените и
неимуществени вреди – разкъсно – контузна рана на главата, закрито счупване на хирургичната
шийка на лявата раменна кост и изкълчване на ставата между лявата и ключица и
гръдната кост и
свързаните с тях и с лечението им болки, страдания и неудобства, причинени му в
резултат на ПТП, произтекло на ПТП, произтекло на 27.03.2014 г. в гр. Пловдив,
между ищцата като пешеходка и МПС – л. а. м. „Форд фиеста“ с ДК№ *******,
управляван от М.З.К., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2015 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетяване на
неимуществени вреди – коматозно състояние със
сътресение на мозъка и последвало усложнение световъртеж и замаяност, както и
за разликата над уважения от съда размер от 25 000 лв. /двадесет и пет
хиляди лева/ до предявения такъв от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да
заплати на А.А.Д. ***, с ЕГН **********, сторените от
нея разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.
/хиляда и триста лева/ съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.А.Д.
***, с ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“ със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, сторени от нея съдебно
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/ съобразно на
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА А.А.Д.
***, с ЕГН **********, да заплати по бюджетната сметка на СГС сумата от 100 лв.
/сто лева/, изплатено възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да
заплати по бюджетната сметка на СГС сумата от 100 лв. /сто лева/, изплатено
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: