№ 1327
гр. Варна, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20223110113604 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Б. Ч. Д. срещу “Д.З.”АД
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ - за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща
частичен иск от общо 5223.57 лева за дължимо обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : врата на багажник, ляв
стоп, задна броня, лайстна задна броня, заден ляв калник, основа на задна
броня, държач на задна броня горен десен, престилка задна, под на багажник,
кора под багажник на л.а. Ситроен С3 с рег.№В ** **, причинени в резултат
на реализирано на 28.06.2021г. по вина на водача на л.а. Дачия Логан с рег.№
** ** КН, застрахован по договор за гражданска отговорност в ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
12.10.2022г. до окончателното й изплащане, като и сумата от 127.87 лева,
представляваща частичен иск от сумата от 667.51 лева – обезщетение за
забава за периода 10.07.2021г. до датата на депозиране на исковата молба
11.10.2022г.
Ищецът твърди, че на 28.06.2021г. предоставил автомобила си на В. В.
К.. На тази дата при управление на МПС при движение в гр.Варна, бул.Трети
март в посока кв.Вл.Варненчик, В. К. при изпълнение на задължението си по
чл.119, ал.1 ЗДвП – спиране на движението на автомобила и осигуряване на
предимство на пешеходец, стъпил и преминаващ по пешеходната пътека, била
ударена в задната на част на управлявания от нея автомобил от л.а. . Дачия
1
Логан с рег.№ ** ** К. С поведението си водачът на последния автомобил
нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП , който го задължавал да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали или спре рязко. Водачите на двете
МПС съставили двустранен констативен протокол.
Твърди се, че към датата на ПТП л.а. Дачия Логан с рег.№ ** ** КН
бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в
ответното дружество, обективирана в застрхователна полица
№BG/08/121001324263/22.06.2021г.
Увреденият автомобил бил предоставен за оглед при ответника и на
било подадено искане за оценка на вредите. На 28.06.2021г. бил извършен
първоначален оглед, а на 01.07.2021г. бил извършен допълнителен оглед.
За щетите ответното дружество изплатило застрахователно обезщетение
в размер на 776.43 лева, като след проучване в автосервизи ищецът
установил, че необходимата сума за отстраняване на щетите по автомобила
му възлиза в размер на 6000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Д.З.“АД е депозирал отговор
на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на
иска.
Предявения иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорва, че на 28.06.2021г. е настъпило ПТП, при което са
причинени вреди на л.а. на ищеца, както и че вина за това има другия
участник, застрахован в „Д.З.“АД.
Оспорват се претендираните от ищеца разходи за възстановяване на
МПС с твърдението, че същите са прекомерно завишени. Излага се, че
изплатеното обезщетение е достатъчно да покрие вредите. Сочи се, че е
налице тотална щета.
Отправя се искане за отхвърляна на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е **идетелство за регистрация на лек автомобил Ситроен
Ц 3 с рег. №В ** **, от което е видно, че собственик на същия е ищецът Б.
Ч. Д..
На 28.06.2021г. ищецът е депозирал искане до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило
застрахователно събитие с л.а. Ситроен Ц 3 с рег. №В ** ** от 28.06.2021г.
2
след удар от друго МПС в задната част на автомобила.
Застрахователят е извършил оглед и е съставен опис за настъпилите вреди.
Съгласно заключението на проведената по делото първоначална САТЕ
уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на
застрахователя, описани в Опис на щета и видими на предоставения снимков
материал, а именно: врата багажна, стоп ляв, броня задна, лайстна задна
броня, калник заден ляв, основа задна броня, държач задна броня горен десен,
престилка задна, под на багажник, кора под багажник. Общата стойност на
необходимите средства за труд и материали за отстраняване на вредите по
автомобила при съобразяване на пазарни цени за части към датата на
настъпване на ПТП е в размер на 3 772.94 лева. при цени за оригинални
части цената е 4 534.70 лева, при цени за алтернативни части цената е
3 011.15 лева. Средна пазарна стойност на лек автомобил Ситроен Ц3 с рег.
№В ** ** към датата на застрахователното събитие е в размер на 5600 лв.
Съгласно заключението на проведената по делото повторна САТЕ общата
стойност на необходимите средства за труд и материали за отстраняване на
вредите по автомобила при съобразяване на цени за оригинални части и цени
за труд в сервизи, които притежават сертификат за качество ISO 9001:2008
към датата на настъпване на ПТП е в размер на 3 943.05 лева. Общата
стойност на необходимите средства за труд и материали за отстраняване на
вредите по автомобила при съобразяване на цени за алтернативни части и
цени за труд в сервизи, които не притежават сертификат за качество ISO
9001:2008 към датата на настъпване на ПТП е в размер на 2426.06 лева.
Средна пазарна стойност на лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. №В ** ** към
датата на застрахователното събитие е в размер на 5447.85 лв. частите за
подмяна не оказват влияние върху сигурността на автомобила, качество на
возене или други основни функции на автомобила, ако са в изправно
състояние. Частите, които са втора употреба могат да бъдат в недобър външен
вид.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки : вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
3
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства: че на 28.06.2021г. е настъпило ПТП, при
което са причинени вреди на л.а. на ищеца, както и че вина за това има водача
на л.а. Дачия Логан с рег.№ ** ** КН, застрахован в дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
№BG/08/121001324263/22.06.2021г.; че е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 776.43 лева.
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В тази
хипотеза обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава уговорената
застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно КЗ, е тази, срещу
която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т.е. за
обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към
посочения по-горе момент. В обичайния случай стойността на щетата
съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото
имущество. При определена и от двамата експерта по САТЕ стойности на
разходите, необходими за отстраняване на уврежданията и стойността на
автомобила към датата на ПТП се установява,че не е налице тотална щета
по смисъла на чл.390 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), о**ен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, о**ен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
4
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка
и труд без прилагане на обезценка.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
Константна е съдебната практика, че обезщетението следва да се определи по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се изследване на въпроса за надхвърляне
на минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Принципът
на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние
преди увреждането. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената за оригинални части и цената за алтернативни части,
и средната стойност за труд в сертифицирани по ISO сервизи и такива, които
не притежават сертификат. Стойностите от двете вещи лица са
приблизително близки, като по първоначалното заключение е в размер на
3772.92 лева, а по повторното 3 184.55 лева, като разликата вероятно се
дължи на използвани различни източници. В тази хипотеза съдът намира за
справедливо да се дължи средната стойност между двете, която възлиза в
размер на 3478.74 лева. От тази сума следва да се приспадне вече изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 776.43 лева, като сумата
подлежаща на присъждане на ищеца възлиза в размер на 2 702.32 лева.
Съобразно всичко изложено предявеният частичен иск за сумата от
1000 лева се явява основателен и следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ лихвата за забава се дължи от
датата на уведомяване на застрахования за настъпване на застрахователното
събитие по реда на чл.430,ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или от
датата на предявяване за застрахователната претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото са налице данни, че застрахователя е
уведомен ПТП на 28.06.2021г., като претенцията е от датата на изплащане на
обезщетението 776.43 лева – 10.07.2021г. Обезщетението за забава се дължи
от тази дата върху сумата от 2702.32 лева, като за периода 10.07.2021г. до
датата, предхождаща депозиране на исковата молба 11.10.2022г. същото
възлиза в размер на 344.55 лева и частичната претенция в размер на 127.78
лева е основателна и следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдените
направените разноски в настоящото производство в размер на 169.87 лева – за
заплатена д.т., 200 лева за депозит за вещо лице по извършената САТЕ и 900
лева за адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед на
предявените два иска. Разноските следва да се възложат в тежест на
5
ответната страна на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул.“**“ №68 да заплати на Б. Ч. Д.,
ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №7, ап.10 сумата от 1000/хиляда/
лева, представляваща частичен иск от общо 5223.57 лева за дължимо
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на : врата на багажник, ляв стоп, задна броня, лайстна задна броня, заден ляв
калник, основа на задна броня, държач на задна броня горен десен, престилка
задна, под на багажник, кора под багажник на л.а. Ситроен С3 с рег.№В **
**, причинени в резултат на реализирано на 28.06.2021г. по вина на водача на
л.а. Дачия Логан с рег.№ ** ** КН, застрахован по договор за гражданска
отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба 12.10.2022г. до окончателното й изплащане, като и
сумата от 127.87 /сто двадесет и седем лева и осемдесет и седем ст./лева ,
представляваща частичен иск от сумата от 667.51 лева – обезщетение за
забава за периода 10.07.2021г. до датата на депозиране на исковата молба
11.10.2022г., на основание чл.432,ал.2 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, бул.“**“ №68 да заплати на Б. Ч. Д.,
ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №7, ап.10 сумата от
1269.87/хиляда двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и седем ст./
лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6