№ 4833
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н Д. С М
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н Д. С М Гражданско дело № 20211110134495
по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ИВ. ИС. Ш., ЕГН **********
срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за
сумата от 2343,10 лв., като частичен от иск за сумата от 6891,10 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, съизмерими с
действителната стойност на л.а. „Ауди А3“ с рег. № СТ **** ВС, вследствие на ПТП от
21.08.2019 г., настъпило по вина на л.а. „Форд Транзит 350л“, с рег. № СТ **** ВС,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /14.06.2021 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 21.08.2019 г., около 00.00 часа, в гр. Стара Загора, на бул.
„Свети Патриарх Евтимий“ в посока от магазин „Домко“ към ул. „Индустриална“ е
настъпило ПТП между управлявания от него л.а. „Ауди А3“ с рег. № СТ **** ВС и
застрахования при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „Форд Транзит 350л“, с рег. № СТ **** ВС. Виновен за ПТП бил
водачът на л.а. „Форд Транзит 350л“, който отнел предимството, предприемайки
обратен завой от дясната пътна лента, без да пропусне движещия си в лявата пътна
лента л.а. „Ауди А3. Сочи, че е предявил извънсъдебно претенцията си за обезвреда
пред ответника, който го уведомил, че е налице „тотална щета“ и му изплатил
обезщетение в размер на 1 908,90 лв., а ищецът прекратил регистрацията на
автомобила на 11.10.2019 г. Ищецът счита, че сумата, която покрива напълно вредите
възлиза на 9 000 лв., поради което ответникът е останал задължен за сумата от 7 091,10
лв., представляваща разликата между горната сума и заплатеното от ответното
дружество обезщетение. Сочи, че с Решение № 20132650/02.06.2021 г. по гр.д. №
55073/2020 г. по описа на СРС, 87 състав ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумата в размер на 200 лв., заявена като частична претенция от сумата в размер
на 7 091,10 лв. Въз основа на гореизложеното моли искът да бъде уважен.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска като недопустим предвид наличието на предходно заведено дело между
страните № 55073/2020 г., и като неоснователен по основание и размер. Счита, че
претендираното от ищеца обезщетение е завишено, като сочи и че ищецът не е
1
изпълнил задължението си да снеме от отчет увреденото МПС. Въз основа на горното
моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л.а.
„Форд Транзит 350л“, с рег. № СТ **** ВС към датата на процесното ПТП –
21.08.2019 г., изплащане от страна на ответното дружество на сумата в размер на
1908,90 лв. в полза на ищеца. Като неопорено, служебно известно и поради това
ненуждаещо се от доказване обстоятелство е посочено още наличието между страните
на влязло в сила решение № 20132650 от 06.06.2021 г., постановено по гр.д. №
55073/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, с което на основание чл. 432 КЗ и по реда на
чл. 238 и чл. 239 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
200 лв., като част от сумата от 7091,10 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 21.08.2019 г. в гр. Стара Загора,
по вина на водача на л.а. „Форд Транзит 350л“, рег. № СТ **** В, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответното дружество, които имуществени вреди е
изразяват в увреждане на собствения на ищеца л.а. „Ауди А3“, с рег. № СТ **** ВС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.11.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1670216/21.08.2019 г., изготвен от
органите на МВР, в който са посочени участниците в произшествието и като причина
за настъпването му е посочено несъобразяване на водача на „Форд Транзит 350л“ с
рег. № СТ **** ВС на пътен знак Г4, предприемане на маневра в обратна посока от
дясната пътна лента без да пропусне попътно движещия е от лявата му страна л.а.
„Ауди А3“, с рег. № СТ **** ВС, управляван от ИВ. ИС. Ш., като го блъска с предната
си дясна част в негова странична лява. Протоколът е подписан от съставителя и от
посочените в него участници в ПТП. В протокола са обозначени разположението на
превозните средства и са описани установените щети по тях.
Не се оспорва от ответника, а и се установява от приложените доказателства, че
ищецът е поканил ответника извънсъдебно да му заплати обезщетение, като е
образувана щета № **********.
За установява на механизма на деянието, причинно-следствената връзка между
така описаните в протокола за ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото е
изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че на 21.08.2019 г. около 00.00 часа, товарен автомобил „Форд Транзит
2
350л“, с рег. № СТ **** ВС, се движи по бул. „Св. Патриарх Евтимий“, посока от ул.
„Радост“ към ул. „Индустриална“, и в района пред магазин „Домко“, водачът
предприема маневра за обратен завой, при която реализира ПТП с попътно движещия е
от лявата му страна лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СТ **** ВС. Всички описани в
протокола за ПТП вреди на последния са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното събитие, а именно – предна броня, преден капак, преден десен калник,
десен фар, десен мигач, задно ляво колело. Доколкото стойността за възстановяване на
автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 12 449,44 лв., а действителната (средна пазарна) стойност на процесния лек
автомобил, определена към дата на настъпване на застрахователното събитие, е 4802
лв., то вещото лице е заключило, че е налице тотална щета. При приспадане на
стойността на запазените части, стойността на запазените такива възлиза на сумата от
3601 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и
доказателства за плащането на обезщетението в пълен размер и при съобразяване от
настоящата инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496,
ал. 1 КЗ тримесечен срок с начална дата в конкретния случай 04.10.2019 г. е изтекъл
към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото. Плащане
от ответника на сумата от 2343,10 лв. не се твърди и доказва.
Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на производството
поради наличие на друго предходно влязло в сила решение между страните по същия
спор. В производството по гр.д. № 55073/2020 г. по описа на СРС, 87 състав е
действително е разгледана отговорността на ответника във връзка с процесното ПТП,
но същата е реализирана частично по предявен частичен иск, като в настоящото
производство се превява друга част от претенцията, а стойността на присъденото в
предходната производство част от обезщетението изрично е приспадната при
посочване на общия размер от иска. При изчисляване на размера на обезщетението
обаче настоящата инстанция следва да съобрази силата на присъдено нещо на решение
№ 20132650 от 06.06.2021 г., постановено по гр.д. № 55073/2020 г. по описа на СРС, 87
състав и присъденото със същото обезщетение, съобразно чл. 299 ГПК.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
3
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
От събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно
реализирано застрахователно събитие - ПТП от 21.08.2019 г., предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка
„Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на
произшествието, претърпени от ищеца ИВ. ИС. Ш. имуществени вреди, както и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие.
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди, респективно техния паричен еквивалент.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. От приетото и
неоспорено заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС, изчислена по
пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 12 449,44 лева. Съобразно
констатациите на вещото лице пазараната стойност на процесния автомобил към
датата на ПТП възлиза на 4802 лева. В случая съобразно категоричното становище на
вещото лице в разглеждания казус е налице тотална щета, тъй като стойността на
разходите за възстановяване на МПС в състоянието отпреди деликта надхвърля
действителната стойност на самото МПС. При формиране на дължимото от ответника
обезщетение, съдът намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към
датата на ПТП от 4802 лева, следва да бъде приспадната стойността на запазените
части на автомобила, намиращи се във владение на застрахования. Запазените части
нямат качеството на увредено имущество и на застрахования не се дължи обезщетение
за тяхната равностойност. Отделно за застрахования като техен собственик съществува
възможността да реализира приход на парични средства чрез продажбата им, което е
релевантен начин за обезщетяването му за повредата на автомобила като цяло. При
кредитиране на неоспореното заключение на САТЕ съдът приема, че запазените части
(двигател, скоростна кутия, предна и задна ходова част, кормилен механизъм, гуми с
джанти, седалки, арматурно табло и др. интериор) възлизат на стойност 1201 лв.,
предвид което дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3601 лева. От така
определената стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от
обезщетението в размер на 1908,90 лв., както и сумата от 200 лв., предмет на
предходно дело между страните.
4
Възражението за неоснователност на исковата претенция поради
неизпълнение на задължението на застрахования ищец да прекрати регистрацията на
автомобила съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата чл. 390, ал. 1 КЗ,
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС
е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно
изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да
бъде доброволно /без да е налице съдебно производство/ или в изпълнение на влязло в
сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това има
значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
застрахователно обезщетение. Следователно дължимостта на обезщетението по чл.
432 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент,
предхождащ съдебното решение по иска /в този смисъл са решение № 44 от 02.06.2015
г. по т. д. № 775/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. №
1256/2014 г., т. к., II т. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за имуществените вреди от
увреждане на собствения на ищеца л. а. Ауди А 3“, с рег. № СТ 2399 ВС по чл. 432, ал.
1, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен за сумата 1492,10 лева, до която следва да бъде
уважен, а за горницата до пълния предявен размер от 2343,10 лв., като неоснователен,
искът следва да бъде отхвърлен.
Не следва обаче да бъде присъждана законна лихва, доколкото по делото
ищецът не е представил доказателства за дерегистрация на автомобила, от което не
може да се обуслови и извод за забава на ответника.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 823,72 лева, от
които 50 лв. първоначално внесена държавна такса, 150 лв. депозит за САТЕ, 93,72 лв.
довнесена държавна такса за увеличение на иска, 50 лв. довнесена държавна такса и
480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца, което съдът намира за неоснователно, доколкото минималният размер
съобразно предявената претенция възлиза на с оглед фактическата и правна сложност
на 394 лв., което ДДС възлиза на стойност 472,80 лв., т.е. близко до претендирания
размер. От друга страна дължимата държавна такса за увеличение на иска обаче е била
в размер на 43,72 лв., а не 143,72 лв., каквато е внесъл ищецът, поради което
изчисляване на размера на дължимите от ответника разноски следва да се извърши на
база оправданите разходи, като ответникът не може да носи отговорност за изначално
5
недължими от ищеца суми. Или изчисляването на размера на дължимите от ответника
разноски беше извършено на база сумата в общ размер от 723,72 лв. Съразмерно
уважената част от претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 460,87 лв.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение и за
заплатен от него депозит по САТЕ, които общо възлизат на сумата от 250 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 90,80 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на ИВ. ИС. Ш., ЕГН
********** на основание чл. 432 КЗ за сумата от 1492,10 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - увреждане на л. а. л.а. „Ауди А3“ с
рег. № СТ 2399 ВС, вследствие на ПТП от 21.08.2019 г., настъпило на 21.08.2019 г.,
около 00.00 часа, в гр. Стара Загора, на бул. „Свети Патриарх Евтимий“ в посока от
магазин „Домко“ към ул. „Индустриална“, по вина на л.а. „Форд Транзит 350л“, с рег.
№ СТ **** ВС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1492,10 лв. до пълния предявен
размер от 2343,10 лв., като частичен от иск за сумата от 6891,10 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на ИВ. ИС. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 460,87 лв. – разноски по делото,
сторени пред СРС.
ОСЪЖДА ИВ. ИС. Ш., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 90,80 лв. лева – разноски по делото,
сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6