Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-17                          20.03.2019 година                                    град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                         Трети състав

На двадесет и шести февруари                                                            година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова  

                                                                      2. мл.с.Марина Мавродиева

                   

                                                Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1882 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 44697/01.11.2018г. на БРС от „Булсервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“М.Луиза“ № 29, чрез адв.Й.Попова, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 32 против решение № 2002/15.10.2018г. по гр.д.№ 5304/18г. на БРС, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на Община Завет, обл.Разградска, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Разград, ул.“Лудогорие“ № 19, представлявана от Кмета на Общината Ахтер Велиев, сумата 8 101.11лв., договорна неустойка по сключения между страните договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до изплащане на задължението, както и съдебно-деловодните разноски. Твърди, че решението не е правилно. Излага подробни аргументи и моли да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен. Ангажира гласни доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата Община Завет оспорва въззивната жалба, чрез адв. Н.Хамдиев. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания.

Предявеният  иск пред районния съд е с правно основание чл.92 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Община Завет, обл.Разградска, представлявана от Кмета на Общината Ахтер Велиев, против „Булсервиз“ ООД, с иск да бъде осъден въззивникът да заплати на Общината сумата от 8101.11лв. неустойка по чл.12.1. от сключения между тях договор, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, ведно с разноските по делото. Общината твърди, че след проведена обществена поръчка по ЗОП, с въззивника са сключили договор за доставка на един брой нов специализиран автомобил за сметосъбиране и сметоизвозване. Договорът е сключен на 21.05.2015г. и е със срок за изпълнение – 45 календарни дни от датата на сключване. Твърди се, че изпълнението е извършено на 24.08.2015г., т.е. 45 дни след изтичане на договорения срок. Така е нарушена клаузата на чл.2.1 от договора и на основание чл.12.1 се дължи неустойка в размер на главницата. Ето защо за Общината е възникнало основание да защити правата си по съдебен ред. Ангажира доказателства.

Въззивникът е оспорил иска в депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. На първо място се е позовал на твърдение, че ищецът не е изправна страна по договора. Твърди, че забавеното изпълнение е в резултат на искане и настояване на въззиваемата Община. Твърди, че многократно са провеждани разговори със заместник-кмета на Община Завет – Зюлфие Исмаил, която е отсрочвала датата на доставка на машината. Ето защо не е налице виновно неизпълнение от страна на дружеството и то следва да бъде освободено от отговорност. Общината е била в невъзможност да плати доставка в срок и за да избегне отговорността си от забавено плащане, е поискала забавяне на доставката. Позовава се на приложение на разпоредбата на чл.83 ЗЗД. Също ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на иска.

Видно от приложения на стр.17 по гр.д.№ 761/2018г. на Разградски районен съд, между страните по настоящото дело е сключен договор рег.№ 01/21.05.2015г., с който Община Завет е възложила, а въззивникът е приел да изпълни „Проект за подобряване на системата за сметосъбиране и сметоизвозване в Община Завет“ по три обособени позиции, конкретизирани по вид, технически данни, количество и цена в договора и приложенията към него. Предмет на договора е извършване на доставка на един брой нов специализиран автомобил за сметосъбиране и сметоизвозване, описан по параметри в приложения договор.

Срокът за изпълнение е бил 45 календарни дни, считано от датата на подписване.

По делото е безспорно установено, че специализираният автомобил е доставен на въззиваемата Община на 24.08.2015г., като предаването е удостоверено с приложения на стр.13 по гр.д.№ 761/2018г. РзРС приемо-предавателен протокол от същата дата. Няма спор и че доставката му е 45 дни след изтичане на договорения по чл.2.1. от договора срок.

За да обоснове защитните си възражения, въззивникът е ангажирал както гласни, така и писмени доказателства. Спор е възникнал относно допустимостта на събирането на гласни доказателства, при приложение на чл.164, ал.1, т.3, предл.I ГПК: „Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:…3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт…“. В настоящия случай съдът приема, че въззивникът не се старае да докаже изменение на сключения договор. Двете страни не спорят, че не са сключили споразумение относно продължаване на срока на договора, което следва да бъде в писмена форма. Събирането на гласни доказателства е насочено към доказване на твърдението за наличие на обстоятелства, които да намалят или изключат отговорността на въззивника за забавата и това е поведението на въззиваемата Община. Ето защо настоящият състав приема, че няма пречка да събира гласни доказателства, още повече, че по делото е налична кореспонденция между въззивника и търговеца, от когото той самият е закупил сметоизвозващата и сметопочистваща машина и от нея се установяват обстоятелства, подкрепящи защитната му теза.

Така, след като се запозна с неоспорените писмени доказателства – разменени писма между въззивника и „Пълдин Транс Сервиз“ ООД, гр.Пловдив, съдът взе предвид и събраните при разглеждането на делото във въззивната инстанция гласни доказателства. От разпита на св.Т. – бивш служител на въззивника, се установява, че автомобилът е поръчан по разчетите на търговеца-изпълнител и е бил наличен за предаване в срока на договора. Въпреки това, не е бил доставен, поради проведени разговори с лицето, посочено от чл.7.4. от договора като лице, отговорно за изпълнението му от страна на Общината – заместник-кмета Зюлфие Исмаил. Представителят на Общината е заявил, че желаят доставката да бъде забавена, понеже имат забавяне на финансирането с безлихвен заем от ПУДОС. Това, според свидетеля, е довело до усложнения, понеже въззивникът от своя страна имал сключен договор за доставка на машината с трето лице – „Пълдин Транс Сервиз“ ООД, който търговец желаел да бъде спазен срокът по договора. Въпреки това се стигнало до споразумение, двамата търговци разменили някаква кореспонденция и се договорили за по-късна доставка.

Горното се потвърждава от приложените на стр.34 и стр.35 по гр.д.№ 761/2018г. РзРС писма. Видно е, че с писмо вх.№ 011А/20.06.2015г. на „Пълдин Транс Сервиз“ ООД, гр.Пловдив, въззивникът е поискал забавяне на доставката на машината, поради проведените разговори със заместник-кмета на Община Завет. Писмото е с дата 20.06.2015г. – т.е. е входирано при третото лице в рамките на срока на договора, а отговорът по него е от същата дата – изх.№ 026А/20.06.2015г. Става ясно, че двамата търговци са имали готовност за доставка на машината към 20.06.2015г.

Твърдението за липса на финансиране с безлихвен заем по ПУДОС се установява от приложената извадка от счетоводна статия 271 Папка 1 от 05.08.2015г. на Община Завет, от която става ясно, че заемът от ПУДОС за  финансиране на закупуването от страна на Общината на машината, е постъпил на 05.08.2015г.

Св.Т. е заявил, че около края на м.август, 2015г. представителят на Община Завет се е обадил и въззивникът е реагирал незабавно, като още на следващия ден е доставил машината.

Съдът кредитира показанията на св.Т., понеже той не е заинтересуван от изхода на спора. Въпреки, че е бил о. по т. ч. на „Булсервиз“ ООД на обществените поръчки, свидетелят не е служител на въззивника от около 2 години. Освен това той е лицето, което лично е поддържало контакт с определения от договор рег.№ 01/21.05.2015г. представител за Община Завет.

При така изложеното, съдът съобрази следното: както вече бе изложено по-горе, безспорно е налице забава от страна на въззивника да достави процесната машина. Въпреки това, за да бъде ангажирана отговорността му и да понесе санкцията на неустойката, следва да бъде установено необосновано лошо изпълнение – забавено изпълнение, от негова страна, предпоставено от виновно поведение на „Булсервиз“ ООД.

При ангажираните от двете страни доказателства и като съобрази разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД: „Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност“, БОС приема, че са налице основания да бъде освободен въззивникът от отговорност за забавата. Това е така, понеже неговото поведение е изцяло съобразено с волята на възложителя. Действително, съгласно чл.16.3. от договора всички негови изменения следва да бъдат извършени в писмена форма, но това не е предвидено по отношение на временното спиране на изпълнението на договора – чл.10 от договора. Видно от разпоредбата на чл. 10.2.: „Възложителят може временно да спре изпълнението на договора изцяло или отчасти, ако възникнат извънредни обстоятелства, които правят продължаването му прекалено трудно или рисковано“. Според чл.10.4.: „Извънредно обстоятелство е всяка непредвидена ситуация или събитие извън контрола на страните, която пречи на която и да било от тях да изпълнява някое от своите договорни задължения, възникването му не може да бъде отдадено на умисъл или непредпазливост от тяхна страна…не е възможно да бъде предвидена при спазване на принципа на добросъвестността и се окаже непреодолима“.

При описаната от св.Т. фактическа обстановка и приложеното писмено доказателство за постъпило плащане в полза на Община Завет от дата 05.08.2015г., съдът приема, че е било налице именно предвиденото по договора извънредно обстоятелство, което е препятствало изпълнение от страна на Общината на поетото задължение за своевременно плащане на цената, в случай, че сметоизвозващата и сметопочистваща машина бъде доставена в срок.

Това, съответно би довело до поставяне на Общината в неизгодното за нея положение да бъде неизправна страна по договора, следователно да понесе последиците от забавата, а именно – да дължи неустойка.

Затова съдът приема, че с действията си Община Завет се е възползвала от възможността на чл.10.2. от договора, като е поискала спиране на изпълнението му до получаване на финансиране от ПУДОС. След получаване на безлихвения заем Общината е информирала изпълнителя и договорът е изпълнен.

При така изложеното съдът приема, че искът не е основателен и следва да бъде отхвърлен. За да приеме горния извод, взе предвид Решение № 31 от 22.03.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1393/2010г., IVг.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 205 от 17.03.2006г. на ВКС по т.д.№ 491/2005г., ТК, I т. о., докладчик съдията Никола Хитров, а също така съобрази, че лошото изпълнение не може да се вмени във вина на въззвника. От събраните доказателства се установи по достатъчно убедителен начин, че „Булсервиз“ ООД е било готово да престира дължимото в срок, затова неблагоприятните последици от неизпълнението не може да бъдат поставени в негова тежест. Не се установи търговецът-изпълнител по договора да не е положил дължимата грижа.

Налага се извод за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова в горния смисъл. В полза на въззивника се дължат направените разноски: 162.02лв. за д.т.  и 50лв. изплатено възнаграждение за ангажирания свидетел. Останалата сума от 50лв., внесена като депозит за възнаграждение на втория свидетел, не е изразходена и е налична по сметката на съда. Тази сума страната може да си възстанови, като подаде молба до съда.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 2002/15.10.2018г. по гр.д.№ 5304/18г. на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Община Завет, обл.Разградска, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Разград, ул.“Лудогорие“ № 19, представлявана от Кмета на Общината Ахтер Велиев, против „Булсервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“М.Луиза“ № 29, за заплащане на сумата от 8 101.11лв., представляваща договорна неустойка по сключения между страните договор рег.№ 01/21.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до изплащане на задължението, както и съдебно-деловодните разноски.

ОСЪЖДА Община Завет, обл.Разградска, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Разград, ул.“Лудогорие“ № 19, представлявана от Кмета на Общината Ахтер Велиев, да заплати на „Булсервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“М.Луиза“ № 29, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 212.02лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: