Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5
665 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 250
000 лв.
В исковата молба на Е.Д.Й. се твърди, че на 18.10.2018 г., около 15.57
часа, в гр. С., при качване в автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № *******,
управляван от М.Л.К., двежещ се по маршрут по редовна линия № 204, на спирка на
МГТ № 0016 „ХХ-то ДКЦ“ реализира ПТП с
ищцата. Твърди се, че при предприемане на качване в автобуса на спирката от
страна на ищцата, водачът на автобуса изведнъж затворил вратата, която
притиснала ищцата и потеглил. След сигнал от другите пътници, водачът отворил
вратите в движение, без да спира и ищцата паднала на пътното платно. След
падането й автобусът преминал със задните гуми през краката й. Твърди се, че от
ПТП-то получила изключително тежки увреждания – конваксация /размачкване/ с
травматичен деколман на ниво проксимална средна трета на бедрото с липса на
кожа и подкожие дистално до върха на пръстите, открита трета степен по Гостило
конваксация с фрактури от средна трета на дясно бедро до пръсти на дясно
ходило, наличие на декулирана рана, обхващаща кожа, подкожиедо мускулна фасция
и ламбо с размери около 15 см с диаметър на лява подбедрица, тежък травматичен
шок. Твърди се, че била приета по спешност във ВМА, в изключително тежко
състояние и настанена в шокова зала. Наложило се по спешност да бъде извършена
ампутация на десен долен крайник и бил оформен ампутационен чукан на ниво
средна трета на дясно бедро с поставени два броя дрена. На 18.10.2018 г. била
интубирана и поставена на изкуствено дишане. На 25.10.2018 г. й била извършена
трахеотомия. Впоследствие била преведена
в Клиника по ортопедия и травматология за продължаване на лечението. Твърди се,
че увредите й причинили болки и страдания, стрес, затруднения в битовото
обслужване.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус „Мерцедес“, да
й заплати сумата от 250 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск с оглед наличие на случайно деяние. При условията на евентуалност е заявено
и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв е депозиран.
Искът се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Т..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 04.01.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №
К-667/18.10.2018 г. на СДВР, изслушаната по делото САТЕ и показанията на
свидетеля В.С.Т., в съдебно заседание от 06.07.2020 г. Съобразно изводите на
вещото лице инж. В.Д. причините за ПТП не са от технически характер, а са с
оглед субективните действия на водача на автобуса, който е имал техническата
възможност да възприеме пешеходеца в района на средната врата, да изчака
качването му, след което да задейства вратите и потегли от спирката. С оглед
данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си водача
на автобуса на МГТ е нарушил разпоредбите на чл. 68 ал.2 от ЗДвП, чл. 126 от
ППЗДвП и чл. 179 т.2 от ППЗДвП, вменяващи му задължение преди потегляне да се
убеди, че са осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците,
което определя противоправния характер на деянието респ. води до извод у
настоящия съдебен състав за неоснователност на възражението на ответната
страна, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК. Няма
никакви данни по делото, които да установяват или поне да индикират, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
поради което и наведеното възражение за съпричиняване на ответника се възприема
като неоснователно от настоящия състав на съда.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото лице е посочило, че при
ПТП-то ищцата е получила размачкване на тъканите на дясно бедро от средата на
бедрото до пръстите на ходилото с множество счупвания и липса на кожа,
разкъсноконтузна рана на лява подбедрица с отлепване и дефект на кожата с
диаметър 15 см. Посочено в заключението е, че през периода на лечение ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите 6 месеца, болките са били с по-голям
интензитет. Посочено е, че е проведено оперативно лечение по спешност,
изразяващо се в ампутация на десен долен крайник, през средна долна трета на
бедрото, което е невъзстановима увреда. Посочено е, че 14 месеца след пътния
инцидент, при личен преглед на ищцата, вещото лице е установило, че същата е с
протеза на десен долен крайник като се предвижва само с помощта на проходилка
или чужда помощ и не може да излиза самостоятелно навън. Видно от представеното
по делото експертно решение 2831/18.11.2019 г. на ТЕЛК на ищцата е определен
91% степен на увреждане пожизнено с чужда помощ с оглед травматичната
ампутация. Вредите на ищцата се установяват и от ангажираните гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелката М.Е.Й., в съдебно заседание от
06.07.2020 г., които настоящият съдебен състав кредитира при спазване правилото
на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му тежки травматични увреждания, които са с
невъзстановим характер и са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, с оглед на които критерии, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 180 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава за неимуществените вреди се следва от 04.01.2019
г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.4/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 4 701, 60 лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от сторените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, които възлизат на
112 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 7 524 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Е.Д.Й., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. С.Н. – К. сумата от 180
000 /сто и осемдесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 18.10.2018 г. в гр. С., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2019 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен
размер от 250 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. С.Н. – К. сумата
от 4 701, 60 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Д.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Н. – К. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 112 лв. - разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 7 524 лв. –
ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: