РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Д. ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500257 по описа за 2025 година
С решение № 181 от 04.04.2025г. по гр.д. № 574/ 2024г. по описа на
ОС-В.Търново, е отхвърлен предявеният от Д. Х. Г. от гр. ******* против
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.
2б ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от нарушаване
правото й на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 7505/2023г.
на ВТРП в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Г. от гр.*******, чрез пълномощника й по чл.32 т.2 пр.2
ГПК К.Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение
на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а
оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че не са
обсъдени всичките й доводи и относимите към тях доказателства, изводите на
съда не отразяват действителното правно положение между страните. По
отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че
1
първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад по чл.140
ГПК, и не е дал правилни указания на страните във връзка с доказателствената
тежест, не е посочил вярната правна квалификация на всички претендирани от
страните права и направени възражения. Счита и че са били налице всички
предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по
няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-
докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този
случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало
предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да
се отведе, като цитира практика на ЕСПЧ. Моли въззивният съд да обезсили
решението и да го върне на друг състав на ВТОС за разглеждане, а ако счете,
че решението е допустимо-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло
предявения иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Прокуратурата на Република България.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ВТОС.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не
е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Предявяването на иск за
обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че
е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен
2
иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за
упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското
дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да
приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. -
Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. -
допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от
нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е
обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При извършената служебна
проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които
обуславят нищожност или недопустимост на същото.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Производството по гр. д. № 574/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. ********
против Прокуратурата на Република България с посочено правно основание
чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
които са последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на
прокурорска преписка № 07505/ 2023г. по описа на ВТРП, в разумен срок
съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска. Изложени са обстоятелства, че в резултат от
допуснато нарушение на правото й като лице, подало сигнал до ВТРП в
качеството си на потребител на енергийни услуги за извършване на
предварителна проверка по чл.145 ЗСВ, по който сигнал е образувана
пр.преписка с № 07505/ 2023г. по описа на ВТРП, висяща към момента пред
ВТОП, на разглеждането и решаването й в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди,
изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието й в
правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
3
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
отчитайки продължителността на проверката по процесната пр.преписка-в
рамките определения от прокурора 30-дневен срок-от 15.01.2024г. до
09.02.2024г. Приел е, че след получаване на преписката от полицията
прокурорът от ВТРП се е произнесъл в предвидения от закона едномесечен
срок с постановление от 22.02.2024г. за отказ за образуване на наказателно
производство.Същият е обжалван от ищцата, което е довело до продължаване
на предварителната проверка за времето от 11.03.2024г. до 10.06.2024г., тъй
като с оглед оплакванията в жалбата прокурорът от ВТОП е възложил и
извършил нова проверка по сигнала, която допълнителна проверка също е
приключила в двумесечния срок по чл.145 ал.2 ЗСВ, а прокурорът се е
произнесъл в предвидения от закона едномесечен срок. Предвид на това
първоинстанционният съд е приел, че няма забавяне на проверката по
пр.преписка както при висящността й пред ВТРП, така и пред ВТОП.
Направил е извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се
предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна
за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е
отхвърлил предявения иск.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
4
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите
към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното
правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният
съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е
направил правилни правни изводи. Пр.преписка № 7505/ 2023г. е образувана
пред ВТРП на 30.10.2023г. по подаден на 29.10.2023г. от ищцата сигнал за
извършване на проверка по чл.145 от ЗСВ във връзка с увреждане на
ел.захранването в собствения й имот в с.Крумчовци. С постановление от
15.01.2024г. на прокурор при ВТРП е образувал проверка по чл.145 ЗСВ като е
възложил извършването й на служители на РУ-Елена. На 09.02.2024г. е
изготвена докладна записка за резултатите от проверката и преписката е
върната на ВТРП. На 22.02.2024г. е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство. Това постановление на ВТРП е обжалвано от ищцата
и по жалбата е образувана пр.преписка № 844/ 2024г. на ВТОП. На
11.03.2024г. е възложена от ВТОП допълнителна проверка, в която са
извършвани редица процесуални действия. С постановление от 10.06.2024г.
ВТОП е потвърдила отказа на ВТРП за образуване на досъдебно
производство. Предвид изложеното, не е налице твърдяната от ищцата забава
при извършване на проверката по пр.преписка-същата е извършена в
предвидените от закона срокове. Не се установяват действия или бездействия
на ВТРП и ВТОП по посочената пр.преписка, които да са забавени, с
неразумна продължителност, и извършени в нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от
КЗПЧОС.
Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за
отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е
Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е
налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора
от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно
5
съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно.
Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на
други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в
безпристрастността на съдията. Участието на съдия по друго дело с различен
предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се
поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство,
пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.
Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице,
ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Велико Търново
(вж. Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на Съда на ЕС по дело
C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на
съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла
на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е
процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и
постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по
делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Оплакването, че съдът е извършил непълен и неточен доклад по чл.140
ГПК, и не е дал правилни указания на страните във връзка с доказателствената
тежест, както и че не е посочил вярната правна квалификация на всички
претендирани от страните права и направени възражения, е неоснователно.
Ищцата е очертала ясно предмета на спора и търсената с иска защита, като
първоинстанционният съд се е произнесъл точно по наведените твърдения,
като правилно е приел правна квалификация на предявения иск като такъв с
правно основание чл.2б ал.1 вр ал.3 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е
изготвил доклад по чл.140 ГПК, като страните не са имали възражения по
него, разпределил е правилно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.
1 от ГПК, обсъдил е всички наведени от ищцата твърдения и всички
релевантни по делото факти, и се е произнесъл по всички искания на страните
и по всички техни твърдения и възражения.Предвид на това, неоснователно е
оплакването на жалбоподателката и в тази насока.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
6
присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181 от 04.04.2025г. по гр.д. № 574/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7