Решение по дело №1/2023 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 68
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20231860200001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. , 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20231860200001 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище в гр.Пирдоп срещу
Наказателно постановление /НП/ № 000964/24.10.2022 г., изпълняващия длъжността
Директора на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на основание чл.210а във вр. чл.68в във вр. чл.68г, ал.4 вр.
чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.68д, ал.1, предл.1 във вр.
чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ – използване на
заблуждаваща нелоялна търговска практика.
В жалбата, подадена чрез упълномощения от управителя на „Г.“ ЕООД адвокат – Ч. П.
от САК, се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Сочи се, че Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/
са издадени въз основа на Констативен протокол № К-2757616/30.08.2022г. от проверка на
обекта, стопанисван от дружеството, при която са извършени определени констатации, но
проверката е извършена в отсъствие на управителя на санкционираното дружество и не е
подписан от него, нито от друго лице с представителна власт и не му е връчен да се
запознае. Сочи се, че за да е налице основание за санкция на база на този свидетелстващ
документ, същият следва да е подписан от адресата си. Сочи се, че този документ не
обвързва съда а в производството административнонаказващият орган /АНО/ е длъжен да
установи по безспорен начин извършеното нарушение, което в случая не било сторено. На
следващо място, в жалбата се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение още
1
при съставянето на АУАН, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт, а
именно: нарушения на императивните разпоредби на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗАНН и чл.43, ал.1
ЗАНН. Сочи се, че трайната съдебна практика приема, че когато актът е съставен срещу
юридическо лице, той следва да е предявен на представляващите го физически лица, като в
случая управляващ и представляващ санкционираното дружество е Г.П.Г., а АУАН не е
връчен на него, а на друго лице- М.И.А.-М. –упълномощено лице. От съдържанието на
пълномощно от 29.09.2022г. било видно, че лицето има право да получава документи на
дружеството от различни лица и институции, но в пълномощното липсва изрично
упълномощаване във връзка със съставянето и връчването на АУАН, както и на НП. Сочи
се, че е недопустимо разширително тълкуване на дадените с пълномощното права, щом като
упълномощителят не е изразил воля за извършване на действия от страна на пълномощника,
с които да ангажира административнонаказателната му отговорност. Същото се отнасяло и
за връчването на НП, тъй като то отново не е връчено на управителя на дружеството, а на
същото това трето лице. От това следвало, че в конкретния случай актът е съставен и връчен
на лице без представителна власт. Съставянето на АУАН в присъствие на ненадлежно
упълномощено лице се приравнявало на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, в
която хипотеза е приложим редът на ал.2 на чл.40 ЗАНН, но липсват данни този ред да е бил
спазен. Не била спазена и разпоредбата, касаеща връчването на АУАН. Касаело се за
съществени процесуални нарушения, тъй като се накърняват правата на наказаното лице. На
трето място, видно било от съдържанието на АУАН и НП, че не отговарят на
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. На следващо място се сочи, че
дружеството не е извършило вмененото му във вина административно нарушение, тъй като
не е осъществен съставът на посочените като нарушени правни норми на чл.68д, ал.1,
предл.1 ЗЗП във вр. чл.68г, ал.4 и чл.68в ЗЗП. В АУАН и НП не били ясно и точно
индивидуализирани и описани по какъв начин въпросната практика въвежда в заблуждение
и поради какви причини е определена като заблуждаваща и нелоялна от наказващия орган.
Това било така, тъй като дори да има посочени две звезди на рекламни табели и надписи, на
рецепцията на хотела, на видно за потребителите място било поставено Удостоверение
№00001 за категория една звезда, издадено на 14.06.2019г., валидно до 14.06.2024г., вид и
наименование на обекта- Хотел „******“, капацитет 31 стаи, издадено от кмета на община
Пирдоп. Следователно за потребителите, които желаят да се настанят в хотела, на рецепция
е видима категорията на същия, както и всички данни от удостоверението по Закона за
туризма. В този смисъл, не била налице заблуждаваща и/или нелоялна търговска практика,
която да повлияе на решението на средния потребител. Тези обстоятелства били установени
по надлежния ред и от самия наказващ орган и от актосъставителя и лицата, извършили
проверката, като са отразени изрично както в АУАН, така и в НП. Освен това, сочи се, че
дори съдът да приеме, че дружеството е осъществило състава на твърдяното нарушение, то
видно от всички документи и доказателства по преписката, може да се направи обоснован
извод, че в настоящия случай, макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства
(нарушението е извършено за първи път, няма нанесени щети, дружеството е изпълнило
2
точно и в срок всички предписания и указания, на рецепцията, на видно за потребителите
място, е поставено удостоверението, отразяващо една звезда), деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. От приложените писмени доказателства ставало ясно, че се касае за инцидентна проява,
липсвали данни за други подобни нарушения, дружеството добросъвестно изпълнявало
всички указания и предписания. Поради това наказващият орган следвало да предприеме
мерките по чл.28 ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на дружеството. При това
положение, налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лв. се явявала
несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Като не го квалифицирал като такова, АНО бил приложил неправилно материалния закон,
тъй като са били налице всички предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. С оглед на
всичко изложено, се иска от съда да отмени изцяло обжалваното НП като
незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с материалноправните и
процесуалните разпоредби на закона или да го отмени като приложи нормата на чл.28
ЗАНН. Претендират се и разноски.
В първото съдебно заседание по разглеждане на делото жалбоподателят „Г.“ ЕООД се
представлява от упълномощения адв.Ч. П. от САК, който поддържа жалбата. В последното
съдебно заседание процесуалният представител не се явява, но депозира писмена молба, с
която моли съда да уважи жалбата, да отмени обжалваното НП и да присъди на доверителя
му направените разноски по делото, за които прилага списък. Наведено е и възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.
Въззиваемата страна- Директорът на РД за обл.София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, се представлява от упълномощения
юрк. А. Д., който оспорва жалбата. В хода по същество на делото юрк. Д. моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно,
тъй като същото е съобразено с процесуалния и материалния закон. Сочи, че съобразно
представените доказателства от общината, същият хотел до скоро е имал надпис на фасадата
с „две звезди“, а всъщност е категория „една звезда“. Сочи, че разлика в изискванията за
двете категории има, поради което правилно АНО е наложил административно наказание за
това нарушение. Юрк.Д. претендира юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер. В случай, че съдът счете, че НП следва да бъде отменено, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено по повод извършена на
30.08.2022г. проверка от свидетелите М. В. П. и И. И. К. - служители на КЗП, на място за
настаняване - хотел „******“, находящ се в гр. Пирдоп, ул. ********* №1, стопанисван от
„Г.“ ЕООД. В хода на проверката е било установено, че на рецепцията е поставено
удостоверение за категоризация № 00001/14.06.2019г., с утвърдена категория „една звезди“,
с вид и наименование на обекта – Хотел „******“, издадено от кмета на община Пирдоп, с
3
валидност до 14.06.2024г., а същевременни на арка над подстъпа към хотела бил поставен
рекламен надпис за категория, вид и наименование на обекта, както следва: “** ХОТЕЛ
******”.
Резултатите от проверката са отразени в съставения констативен протокол /КП/ №
К-2757616 от 30.08.2022 г., подписан от извършилите проверката служители на КЗП и
лицето П.Н.- рецепционист в „Г.“ ЕООД. Към този КП е съставен и втори с № К-0137241 от
04.10.2022г. за проверка на документи, който е подписан от М. В. П. – главен инспектор в
РД- София и М.И.А.-М., посочена като упълномощено лице за „Г.“ ЕООД.
Във връзка с установеното нарушение е издадена Заповед № 69/23.01.2023 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на
Дружеството „Г.“ ЕООД при упражняване на дейността си да използва нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като предоставя на потребителите,
чрез рекламни надписи, поставени на входа към хотел „******“, находящ се в гр.Пирдоп, ул.
„************“ №1, невярна информация относно категорията на туристическия обект и
това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител
не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1, предл.1 вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП. Заповедта е изпратена за връчване с писмо изх.
№ С-03-6366/03.02.2023г. и е получена на 08.02.2023г. от лицето Ц.С., подписала се на
известието за доставяне.
С писмо изх. № С-03-4998/14.09.2022 г., адресирано до управителя на „Г.“ ЕООД – г-н
Г.П.Г., същият е поканен /той или упълномощено от него лице/ да се яви на 04.10.2022г. в
11:30 часа в Регионална дирекция- София на КЗП, гр.София, с посочен точен адрес, за
съставяне на АУАН. Поканата е получена на 16.09.2022г., като на известието за доставяне се
е подписало лицето А.Кръстева.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение № 000964 от 04.10.2022 г. от свидетелката М.
П., в присъствието на свидетеля И. И. К. и в присъствието на упълномощено от управителя
на „Г.“ ЕООД лице- М.И.А.-М.. Пълномощното на това лице е представено от АНО. Същото
е от 29.09.2022г. и с него Г.П.Г., в качеството си на управител на „Г.“ ЕООД упълномощава
М.И.А.-М. да го представлява пред всички лица (физически и юридически), организации и
учреждения (държавни, общински, данъчни, съдебни и др.) в страната, като от негово име
извършва всякакви правни и фактически действия, прави справки, води преговори,
декларира обстоятелства, прави искания и изявления, подава молби и заявления, подава и
получава всякаква информация, съставя, подписва, подава и получава всякакви книжа,
удостоверения и документи, получава и предава суми и вещи от и на лица и организации.
В съставения АУАН актосъставителят е посочила, че при направена проверка на
30.08.2022г. в обект Хотел, с адрес: ***************** са установени с Констативен
протокол №К-2757616 от 30.08.2022г. следните нарушения и обстоятелства на извършване:
че при упражняване на своята дейност търговецът „Г.“ ЕООД, с ЕИК: ******* използва
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на
4
потребителите, като предоставя на потребителите невярна информация на място в самия
туристически обект чрез рекламни надписи на арка над подстъпа към обекта и в близост до
входа на обекта информация за категорията на туристическия обект, а именно: „**HOTEL”
„** Хотел ******“, като посочва, че е хотел две звезди, а всъщност притежава
Удостоверение за категория една звезда за хотел „******“, която е отразена в
Удостоверение № 00001 от 14.06.2019г., издадено от кмета на община Пирдоп. Според
посоченото в акта, по този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно
категорията на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземане на търговско
решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1 /съдържа невярна
информация и следователно подвеждаща/ във вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68в от Закона за
защита на потребителите. Посочено е, че самата категория се определя на база на
съответствието с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане,
оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на
персонала при предлаганите услуги на потребителя. Посочено е, че съгласно релевантната
нормативна уредба /Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията
и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости/, между тези видове
туристически обекти- „хотел една звезда“ и „хотел две звезди“ има значителна разлика в
минималните задължителни изисквания, което води до заблуда на потребителите. Посочено
е още, че с поведението си търговецът въвежда в заблуждение потребителите и е възможно
потребителят да избере този туристически обект пред други аналогични обекти и едва
когато се настани в туристическия обект и е направил разходи за нощуване, да разбере, че
ще получи туристически услуги в „хотел една звезда“, а не в „хотел две звезди“.
Посочено е в АУАН, че е нарушен чл. 68в във връзка с чл.68д, ал.1, предл. 1 във
връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен на явилия се за „Г.“
ЕООД представител – упълномощено лице М.И.А.-М..
Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 0000964/24.10.2022 г. на и.д. директор
на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, в което административнонаказващият
орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и на „Г.“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.
210а във вр. чл.68а във вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП (Обн. ДВ, бр.99 от
09.12.2005г., изм. и доп. ДВ бр.20 от 11.03.2022г.). Посочени са редът и начинът за
обжалване на НП.
Към делото е приобщено Удостоверение №00001 за категория „една звезда“ за хотел
„******“ със собственик „******“ АД гр.Пирдоп и лице, извършващо дейност в обекта „Г.“
ЕООД гр.Пирдоп, издадено на 14.06.2019г. от кмета на община Пирдоп и валидно до
5
14.06.2024г.
От община Пирдоп също така е изискана определена информация, в отговор на което
съдът е уведомен от кмета на община Пирдоп с писмо рег. №11-02-32-1/28.02.2023г., че
Хотел „******“, находящ се в гр.Пирдоп, ул. „************“ №1 е категоризиран като
средство за подслон с една звезда със Заповед на кмета на община Пирдоп № 360 от
15.06.2012г. Посочено е, че категорията на хотела е потвърдена в законовия срок от 5 години
със Заповед на кмета на община Пирдоп № 279 от 14.06.2019г., валидна до 14.06.2024г.
Посочено е, че на фасадата на хотела до скоро е стоял надпис „**Хотел“, въпреки
многократни предупреждения да се отстрани табелата за подвеждаща информация.
Посочено е, че към настоящия момент рекламната табела е „* Хотел“.
Разпитани са като свидетели по делото актосъставителката М. В. П. и свидетелката по
АУАН – И. И. К..
Актосъставителката М. П. – „главен инспектор“ при КЗП, си спомня за процесния
случай. Заявява, че в края на месец август 2022г. извършили проверка в гр.Пирдоп на място
за настаняване хотел „******“. При проверката се установило, че на арка към достъпа на
хотела е поставен светлинен рекламен надпис с обявени две звезди и надпис хотел „******“.
При проверката било представено удостоверение за категория, в което обектът е
категоризиран като хотел „******“ с една звезда. Впоследствие за това бил съставен АУАН,
който бил връчен в КЗП-София на упълномощено лице. Свидетелката П. поддържа
констатациите по АУАН-а, който лично твърди, че е съставила. Заявява, че при проверката е
присъствала само рецепционистката на хотела. Твърди, че не са давали предписание за
премахване на табелите и не знае дали същите са премахнати, тъй като нови проверки не са
правени.
Свидетелката И. И. К., на длъжност „главен инспектор“ в КЗП, също излага пред съда
своите възприятия за процесния случай. Казва, че става въпрос за извършена проверка в
края на месец август 2022г. в гр.Пирдоп, на хотел „******“. Твърди, че по време на
проверката присъствали служители. И тази свидетелка поддържа констатациите от АУАН.
При проверката установили, че на рецепцията на хотела е представено удостоверение за
категория „една звезда“ и вид на обекта- „хотел“. Установили още, че на арка към входа на
хотела е поставен светлинен рекламен надпис „Хотел**“ и близо до входа от дясната страна
имало още една табела с такъв надпис. Актът бил съставен за това, че търговецът използва
нелоялна търговска практика като предоставя невярна информация за категорията на
стопанисвания от него туристически обект и по този начин може да въведе в заблуждение
потребителите, които виждайки двете звезди, могат да очакват, че ще получат туристически
услуги в хотел „две звезди“, а в действителност им се предоставят услуги за „една звезда“.
Свидетелката К. твърди, че актът е съставен октомври 2022г. в КЗП- гр.София и е връчен на
упълномощено лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
6
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
14-дневен срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 02.12.2022 г. според разписката, а
жалбата е подадена на 06.12.2022 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който
жалбата е изпратена).
По компетентността:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед чл.233, ал.2 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Заповед № 441/30.06.2022г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, поради което издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с чл.233, ал.1
ЗЗП и Заповед № 321 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, съдът намира, че АУАН е
съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
По законосъобразността:
В контекста на правомощията си на съдебен контрол, Районен съд - Пирдоп установи,
че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми
реквизити, нарушението е описано, а фактите са подведени под съответстващата им правна
квалификация. Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и
ясно, като е изложено нарушението и не се създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя.
В АУАН и НП са описани времето, мястото на нарушението и действието, с което
жалбоподателят е реализирал административното нарушение. Нарушението е описано в
АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че търговецът предоставя на потребителите,
чрез рекламни надписи на арка над подстъпа на обекта и в близост до входа му, невярна
информация относно категорията на туристическия обект – „** HOTEL“ и „** Хотел
******“, като посочва, че е хотел две звезди, а всъщност съгласно удостоверението за
утвърдена категория е хотел една звезда. Наказателното постановление не съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
От съвкупната преценка на съдържанието на АУАН и на показанията на свидетелите
М. П. и И. И. К. - инспектори в Комисията за защита на потребителите, се установява, че
АУАН е съставен на 04.10.2022 г. в гр. София от свидетелката П. и в същия ден е предявен
7
и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице.
Основно възражение на жалбоподателя е, че констативният протокол от проверката не
е подписан от управителя на санкционираното лице или лице, което има представителна
власт, както и че АУАН е съставен в присъствието на лице, което не е изрично
упълномощено за това, т.е. на лице без представителна власт и е връчен отново на същото
лице, което следва да се приравни по последици на липса на връчване на АУАН-а. Според
съда, заявеното от жалбоподателя не е основание за отмяна на процесното НП. На първо
място, при проверката е имало представител от служителите на дружеството, назначен на
определена длъжност в процесния обект. Дори и това да не беше така обаче, не
констативният протокол е документът, който поставя началото на
административнонаказателната процедура, а съставянето на АУАН. В случай, че
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени, то начинът на
констатиране на нарушението е от значение при преценката дали е доказано или не
нарушението. На второ място, при съставяне и връчване на АУАН не се наблюдават
сочените нарушения. В действителност АУАН е съставен в присъствието на лицето М.И.А.-
М., за която е представено генерално пълномощно от управителя на дружеството г-н Г.П.Г.
и АУАН е връчен отново на това лице. Същото лице е получило и обжалваното НП. Следва
да се посочи, че независимо, че поканата за съставяне на АУАН е връчена на лице, различно
от управителя на дружеството или упълномощено такова, с което може да се счете, че са
нарушени разпоредбите на ЗАНН, то доколкото в указания срок пред
административнонаказващия орган се е явил упълномощен представител, не е налице
съществено нарушение на процесуалнтие правила, ограничаващо правото на защита на
жалбоподателя /така напр. Решение № 719 от 28.03.2019г. по к.адм.д. № 440/2019г. на
Административен съд-Пловдив/. Пълномощното, което упълномощеният представител на
„Г.“ ЕООД е представила, е генерално такова- даващо право на лицето да извършва всякакви
„правни и фактически“ действия от името на управителя на дружеството и да го
представлява пред всички организации и учреждения в страната, което е достатъчно да се
счете, че упълномощаването е надлежно, включително за присъствие на лицето при
съставяне на АУАН и получаване на екземпляр от този АУАН. Няма нормативно правило,
което да въвежда изискване упълномощаването да е изрично, още повече, че е невъзможно
да се посочи за съставяне и получаване на кой точно АУАН бива упълномощено лицето.
Практиката е разделена в становищата си по този въпрос, но настоящия състав споделя тази,
според която такова пълномощно не следва да е изрично и за конкретно действие - съставяне
на АУАН, а е достатъчно лицето - пълномощник да е дееспособно и да има мандат да
представлява дружеството пред административния орган /така напр. Решение № 586 от
05.04.2017 г. по н. д. № 424 / 2017 г. на Административен съд - Бургас/. Никъде в закона не
съществува изискване за изрично упълномощаване за представителство в
административнонаказателното производство, което не бива да се смесва с процесуалното
представителство в съдебните производства по обжалване на наказателните постановления,
за което се изисква изрично пълномощно /така напр. Решение № 949 от 28.06.2011 г. по н. д.
№ 256/2011 г. на Административен съд - Благоевград/. Изхождайки от правилното тълкуване
8
на волята на управителя-упълномощител, следва да се направи извода, че получената от
М.А.-М. представителна власт й позволява да подписва и получава АУАН и НП във вр. с
отношенията му с всички държавни органи, какъвто орган е Комисията за защита на
потребителите. Въз основа именно на това упълномощаване, в качеството си на
пълномощник и в рамките на предоставените й правомощия, тя е подписала АУАН, с което
компетентните органи са изпълнили законовите си задължения по чл.43, ал.1 ЗАНН.
Обстоятелството дали пълномощникът е изпълнил задължението си да предаде на
упълномощителя получените от него документи засяга единствено и само вътрешните
отношения между тях, което не може да повлияе върху редовността на процедурата по
съставяне и връчване на АУАН. В случая санкционираното лице не е било лишено от право
на защита, още повече, че управителят му е упражнил надлежно това си право с подаване на
жалбата против НП пред РС-Пирдоп, наел е адвокат и е участвал активно в цялото
производство. Единствено съществените нарушения на процедурата, водещи до
неустановяване на релевантни факти или препятстващи защитата на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, съставляват съществени такива нарушения,
водещи до отмяна на НП, което в процесния случай на посочените по-горе основания, съдът
не приема да е налице.
Спазена е при съставяне на АУАН и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила
за свидетелите по АУАН. В случая свидетелите са двама, като и двамата са свидетели-
очевидци, присъствали при установяване на нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган също е спазен, доколкото АУАН е съставен на 04.10.2022г., а оспореното НП е
издадено на 24.10.2022г.
Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, що се отнася и до разпоредбата
на чл.44 ЗАНН, даваща възможност на нарушителя в 3-дневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Такива не са били направени, но възможността за
това е била на разположение на представляващия дружеството, сочено за нарушител.
Не представлява основание за отмяна на процесното НП и фактът, че същото е връчено
с обратна разписка, а не от административнонаказващия орган срещу подпис. Начинът на
връчване има значение единствено касателно започването или незапочването теченето на
срока за обжалване, като правно релевантен е фактът на достигане на НП до адресата.
Независимо дали НП е надлежно връчено или не по реда на чл.58, ал.1 ЗАНН, то е
юридическото основание, с което се ангажира отговорността на нарушителя и от момента на
връчването му се определя датата на влизането му в сила. В настоящия случай
жалбоподателят е получил обжалваното НП и същото е достигнало до неговото знание,
бидейки получено отново от упълномощеното лице М.А.-М., т.е. рефлектирало е в правна
сфера на „Г.“ ЕООД и именно в тази връзка управителят е упражнил правото си на
обжалване чрез упълномощен адвокат.
9
Настоящият състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на
нарушението. Фактът на нарушението е установен от събраните доказателства по делото.
При установеното от фактическа страна, съдът счита, че дружеството- жалбоподател е
осъществило твърдяното нарушение, след като на 30.08.2022 г. при проверка на място за
настаняване „Хотел ******“, находящ се в гр. Пирдоп, ул. „************“ №1, е било
установено, че на арка над подстъпа към обекта и в близост до входа на обекта са били
поставени рекламни надписи „**HOTEL“ и „**Хотел ******“, а за проверявания обект е
издадено удостоверение за утвърдена категория Хотел една звезда. Това се установява от
свидетелските показания на проверяващите инспектори. Установеният факт се потвърждава
и от извършената в хода на процеса проверка, при която кметът на община Пирдоп е заявил
за съда, че на фасадата на хотела до скоро е стоял надпис „** Хотел“ въпреки отправяните
предупреждения да се отстрани подвеждащата информация, като към настоящия момент
обаче рекламната табела е сменена и надписът е „* Хотел“.
Извежда се несъмнен извод, че към датата на проверката информацията, посочена в 2
бр. рекламни обозначители табели, поставена пред туристическия обект, относно ктегорията
на стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване, е била невярна.
Поставянето на рекламен надпис, заблуждаващ потребителя за вида на обекта, е пряко
свързано с насърчаването и предоставянето на услуга на потребителите, изразяваща се в
настаняване в стопанисвания от жалбоподателя хотел, поради което представлява
осъществявана от него „търговска практика“ по смисъла на § 13, т.23 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП. Обстоятелството, че рекламните табели, обозначаващи категорията на
стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване като хотел 2 звезди, са били
поставени пред обекта, не може да обоснове извод или дори предположение, че някое друго
лице, различно от жалбоподателя, е осъществило тази търговска практика чрез фактическото
поставяне на рекламните табели.
Така осъществяваната от жалбоподателя търговска практика съдържа обективно
невярна информация, която подвежда всяко преминаващо покрай хотела лице, което
прочете рекламния надпис „**Hotel“, т.е. във всички случаи - средния потребител, относно
категорията на стопанисваното от жалбоподателя място за настаняване. По естеството си тя
може да доведе до вземане на търговско решение от потребителя, което той не би взел без
използването й, тъй като минималните изисквания за категоризиране на място за
настаняване като „хотел две звезди“ или като „хотел една звезда“ са различни съгласно
Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г.). Поради това тази търговска
практика на жалбоподателя е заблуждаваща по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗП.
Посочени са в привръзка чл.68д, ал.1, предл.1, чл.68г, ал.4 и чл.68в ЗЗП. Чл.68д, ал.1
ЗЗП дефинира коя търговска практика е заблуждаваща. Съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП
заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е нелоялна, а в чл.68в
ЗЗП е установена забрана на нелоялните търговски практики, която забрана е била нарушена
10
в случая. Жалбоподателят е нарушил забраната по чл.68в ЗЗП, осъществявайки с
установените от доказателствата по делото и посочени по-горе действия нелоялна търговска
практика във вид на заблуждаваща такава, поради което деянието му е съставомерно от
обективна страна като административно нарушение.
Нарушението е извършено от юридическо лице - търговско дружество при
осъществяване на неговата дейност и имуществената му отговорност за това нарушение е
обективна, като въпросът относно вината като субективен елемент от състава на
нарушението не се обсъжда от съда.
За констатираното административно нарушение, съобразно чл. 210а ЗЗП
административнонаказващият орган /АНО/ законосъобразно е ангажирал имуществената
отговорност на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция. АНО правилно е
приложил санкционната норма на чл.210а ЗЗП, съгласно която за нарушение на чл. 68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3-6 на виновните лица се налага глоба в
размер от 1000 лв до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 2000 до 50 000 лв., като правилно е определил размера на
наложената санкция, налагайки такава в минимален размер от 2000 лв. В предходните
редакции на ЗЗП, преди редакцията от 11.03.2022г. минимумът на санкцията за юридически
лица е бил 1000 лв., но считано от 28.05.2022г. /която дата предхожда установяването на
нарушението/ минималната санкция вече е 2000 лв. Доколкото по делото няма данни преди
настоящето деяние дружеството да е било наказвано с влезли в сила наказателни
постановления за нарушения по ЗЗП или ЗТ, то настоящето деяние се явява първо, поради
което съдът намира, че имуществена санкция в минимален размер от 2000 лева би била
справедлива и би имала превъзпитаващо и възпиращо действие занапред спрямо
дружеството. Фактът, че нарушението е отстранено към момента, не променя факта на
извършеното му.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 НК, вр. чл.11 ЗАНН. То е формално, т.е. за
съставомерността му не е необходимо да се установи настъпването на вредни последици,
поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Обществената му опасност не е
незначителна, тъй като то се изразява в обозначаване на място за настаняване от една
категория като такова от друга категория. Наред с това нарушението е типично за този вид
административни нарушения и от доказателствата не се установяват значими смекчаващи
обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена опасност от тази на
обикновените случаи на такива административни нарушения. Ето защо основания за
прилагане на чл. 28 ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита
същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните
11
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 ЗАНН размерът на възнаграждението не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. В настоящия случай съдът счита, че на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение от 100 лв.
Предвид горното и на осн. чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.63, ал.9 ЗАНН, РС-ПИРДОП
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000964, издадено на 24.10.2022г. от
Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на „Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Пирдоп, ул. „************“ №1, за нарушение на чл.68д ал.1, предл.1 вр.чл.68г ал.4 вр.
чл.68в от Закона за защита на потребителите е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/ на основание чл.210а от Закона за защита на
потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Пирдоп, ул. „************“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ направените в производството разноски за юрисконсулт в размер на
100.00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
12