Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 11.2019г., гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното
съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ Н.
ИВАН
СТОЙНОВ – мл.с.
при секретаря Галина
СЛАВОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Н. Н.
в. гр. дело №1331/2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано след
отмяна на решение от 09.03.2018г. по в. гр. дело №100/2018г. по описа на ВОС в
частта му, с която са отхвърлени предявените от Р.Н.Н. против „Булминерал“ АД и
с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
ал.2 КТ и чл. 245, ал.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение и лихви за
забава при условията на солидарност. Съобразно указанията на ВКС в решение №161
от 11.07.2019г., постановено по гр. дело № 2627/2018г. по описа на ВКС, делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да вземе
предвид обстоятелството, че не е налице солидарна отговорност по
отношение на дължимите суми по тр. договор между „Булминерал“ АД и ВМ
Интернешънъл ЕООД, като извърши преценка дали трудовият договор е сключен в
рамките на представителната власт на
корабния мениджър или последният е действал от свое име, за да реши дали
двете дружества дължат заплащането на процесните суми по силата на трудовия
договор.
Производството е по постъпила
въззивна жалба вх. № 65992/15.11.2017г. от Р.Н.Н., ЕГН ********** срещу Решение
№4201/19.10.2017г. /поправено с Решение № 5129/07.11.2017г./, постановено по
гр. дело №4407/2017г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от него срещу „Булминерал”
АД, ЕИК ********* искове да заплати солидарно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД,
ЕИК *********: 1) сумата от 3376,24 щ.д.,
представляваща частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на
основание чл. 128 т.2 от КТ; 2) сумата от 330,77
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода
от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г, на основание чл.86 от ЗЗД. Жалбоподателят
счита решението в тази част за неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ратифицираната
Конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че съдът не е
обсъдил писмените доказателства, установяващи по безспорен начин, че реалният
корабопритежател на кораба в процесния период е бил “Булминерал“ АД, действащ
чрез член на своя СД и действителен собственик - А.В.У.. Всички оперативни
решения, вкл. и тези свързани с плащанията на задължения и с експлоатацията на
кораба са били взимани именно от това лице, действащо от името на Булминерал
АД, лицето, което реално е експлоатирало кораба. Излага, че не са обсъдени и
доводите му, че българското законодателство не допуска вписване в регистровите
книги за беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или
юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг Лоджистик СА. в регистровите
книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е породило правно действие, с оглед
на което се приеме, че дружеството Булминерал АД е носител на отговорността по
чл.199з от КТК. Счита, че в нарушение на закона и при неотчитане на
доказателствата по делото съдът е приел, че договорът за подбеърбоут чартър
между ответника Булминерал АД и Шипинг Лоджистик СА. е сключен законосъобразно,
като не е отчел факта, че чл. 22 от договора за беърбоут чартър категорично
забранява последващо преотдаване на кораба под наем без предварително писмено
съгласие на собственика. Доколкото такова не е предоставяно от собственика, то
пренаемането на кораба е в пряко нарушение с цитираната разпоредба от договора
за беърбоут чартър. Твърди, че отговорен за изплащане на възнагражденията на
екипажа е именно ответникът Булминерал АД, поради качеството му на беърбоут
чартьор и лице експлоатиращо кораба през процесния период по договор за
беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.1 от КТК. Счита, че
опитът на ответника Булминерал АД да се
освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с
членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на
посредник при наемане на работна сила, е опит за заобикаляне на закона. Твърди,
че първоинстанционният съд е препятствал разкриването на факти от значение за
спора, а именно кой е реалният корабопритежател на м/к Батя за процесния
период, като не е допуснал до разпит
свидетели, от чиито показания щяло да се установи, че Булминерал АД е
действителното лице, което е експлоатирало кораба. Твърди, че в хода на
съдебното дирене е станало ясно, че ответниците ВМ Интернешанъл ЕООД,
Булминерал АД и Шилинг лоджистик СА. са свързани лица, че през процесния период
са имали за пълномощник едно и също лице Ксения Иванова. В тази връзка
жалбоподателят моли да бъде извършена служебна справка по партидите на първите
две дружества в търговския регистър, както и да му бъде предоставена възможност
да ангажира писмени доказателства в тази насока. Счита, че неоснователно,
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца по реда чл.
190 от ГПК да бъде задължен ответникът Булминерал АД да представи тристранно
споразумение от 06.01.2012 г. между Булминерал АД, Индивидуал- Технолоджи СА. и
Еурокуест Шилинг, тристранно споразумение от 07.05.2013 г. между Булминерал АД,
Еурокуест Шипинг и Шипинг Лоджистик СА., както и издаваните въз основа на тях
заповеди за периода от 31.05.2013 г. до 30.11.2015г. В заключение моли
обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени
исковете му срещу Булминерал АД, като вместо него бъде постановено ново, по
силата на което Булминерал АД бъде осъдено да заплати в полза на Р.Н. следните суми: 1) сумата от 3376,24
щ.д., представляваща частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на
основание чл. 128 т.2 от КТ; 2) сумата от
330,77 щ.д., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение
за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и
сумата от 339,63 щ.д.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово
възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г,
на основание чл.86 от ЗЗД.
Въззиваемата страна „Булминерал” АД
/в открито производство по несъстоятелност/ не изразява становище по
основателността на жалбата в хода на настоящото въззивно производство.
Синдикът на дружеството –Я.С. също
не изразява становище.
След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено следното:
При извършената съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК проверка за валидност на решението в обжалваната
му част, съставът на ВОС не установи наличието на пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
За да се произнесе по съществото на
спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Р.Н.Н. с ЕГН ********** срещу „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, и
„БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, за
солидарното осъждане на ответниците да му заплатят следните суми: сумата
от 3376,24 щ.д., представляваща
частично неизплатено трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.юни 2015г., на осн. чл. 128, т.2
от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 330,77 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. май
2015г. от 3376,24 щ.д за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни
2015г. от 3466,67 щ.д. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. на осн. чл. 86
от ЗЗД. Ищецът твърди, че работел на кораб м/к „Батя”, ИМО № 8000836 съгласно
индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 15.04.2015г. между него и
ответното дружество „ВМ Интернешанъл” ЕООД на длъжност „капитан” с договорено месечното
трудово възнаграждение в размер на 6500 щ.д. Трудовият договор бил прекратен по
споразумение между страните от 17.06.2015г., като не му бил заплатен остатъкът
от възнаграждението за м. май 2015г. в размер на 3376,24 щ.д. и цялото
възнаграждение за м.юни 2015г. в размер на 3466,67 щ.д. Работодателят изпаднал
в забава в плащането на посочените суми на 18.06.2015г. Ответното дружество
„Булминерал” АД към момента на сключване на трудовия договор било беърбоут
чартьор на кораба, вписан като такъв в регистъра на ИА „Морска администрация”.
Твърди се, че между „Булминерал” АД и членове на екипажа на кораба било
сключено споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г., което
според ищеца представлявало признание на дължимите на екипажа плащания. В
първото по делото по делото съдебно заседание, ищецът е уточнил, че твърдяната
от него солидарна отговорност на двамата ответници произтича от нормата на чл.
199 ж от КТК, съгласно която разпоредба в качеството си на корабопритежател и
беар борд чартьор, „Булминерал“ АД е
отговорен за всички разходи, които са свързани с експлоатацията на кораба, вкл.
и за заплащане на трудовите възнаграждания.
Ответникът „ВМ Интернешанъл“ ЕООД,
редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 вр. ал. 4 ГПК не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът „Булминерал” АД, е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковите претенции
като неоснователни. Оспорва пасивната си материално- правна легитимация по тях.
Не оспорва, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя”, ИМО 8000836
съгласно договор от 06.01.2012г. в периода 08.01-13.11.2015г., по силата на
който корабособственикът „Индивидюъл
Технолъджи СА”, Маршалови острови му е предоставил кораба под наем. Договорът е
бил регистриран в регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър
воден от „Морска администрация” В. и е бил прекратен на 13.11.2015г. поради
продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно
правото на Англия. Счита, че нормата на чл. 199 з КТК е неотносима, а дори и да
е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква
относно задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат
договорни отношения с наемателя или лица, за който той отговаря. С договор за
беърбоут чартър от 07.05.2013г. преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик
СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., също
регистриран и вписан в регистъра на Морска администрация В.. Между този
пренаемател и ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е бил сключен договор за
мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. и именно в
изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и
договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на
корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. По
изложените съображения моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като му
бъдат присъдени разноски.
Съдът, като взе предвид предметните
предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания, събраните
по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на обжалване е Решение
№4201/19.10.2017г. /поправено с Решение № 5129/07.11.2017г./ по гр.д. №4407/2017г. на ВРС, 19-ти състав
САМО в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от въззивника против
„Булминерал” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. „Сливница” № 28,и с „ВМ Интернешанъл“ ООД обективно съединени искове с
правно осн.чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД за заплащане трудово възнаграждение и
лихви при условията на солидарност.
Решението в частта, с която дружество
«ВМ Интернешанъл» ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на въззивника
посочените в исковата молба суми, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Страните не спорят, а и от
представените индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015г. и заповед №
00000№ 328/17.06.2015г.се установява, че Р.Н.Н. е бил нает на длъжността
„капитан” с месторабота м/к Батя и е работил по трудово правоотношение с „ВМ Интернешънъл” ЕООД, ЕИК ********* за
периода 17.04.2015г. до 17.06.2015г., с месечно трудово възнаграждение от 6500
щатски долара.
Размерът на дължимото от
работодателя трудово възнаграждение също не е спорен, а и се установява, от
приетото и неоспорено от ответниците споразумение за прекратяване на трудов
договор от 17.06.2015г., че работодателят «ВМ Интернешанъл» ЕООД се е задължил
да начисли и изплати на ищеца дължимите трудови възнаграждения за периода от
14.04.2015г. до 16.06.2015г., както следва: за м.април 2015г. – нетна заплата в
размер на 1476,82 щ.д., за м. май 2015г. – нетна заплата в размер на 6338,45
щ.д. и за м.юни 2015г. – бруто заплата в размер на 3466,67 щ.д.
По делото не са представени
доказателства, а и не се твърди от ответника заплащане на договореното трудово
възнаграждение от страна на работодателя „ВМ Интернешънъл” ЕООД.
От приетите по делото договори от
07.05.2013г. за стандартен беърбоут чартър на Балтийския и международен морски
съвет кодово име: „Беъркон 2001” от 06.01.2012г., сключен между „Индивидюъл
Технолъджи С.А”, Маршалови острови в качеството му на корабособственик и
„Булминерал” ООД, в качеството му на беърбоут чартьор /наемател на кораба/, е
установено, че на „Булминерал” ООД е бил предоставен под наем кораб м/к „Батя”
за срок от 5 години /06.12.2012 до 06.12.2017 г./, а от своя страна
„Булминерал” ООД , като основен беърбоут чартьор предоставя за ползване кораб
м/к „Батя” на „Шипинг лоджистик С.А.” като под- беърбоут чартьор за срок от 36
месеца за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016 г., а между пренаемателя
„Шипинг Лоджистик СА“, в качеството му на под- беърбоут чартьор и първият
ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е бил сключен договор от 07.05.2013 год. за
мениджмънт на кораба за периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016г.
С оглед приетите писмени
доказателства се установява, че „ВМ Интернешънъл” ЕООД няма качество на
беърбоут- чартьор по смисъла на КТК /чл.199а/, а е корабен мениджър /чл.225а КТ/, който няма качеството на наемател по смисъла на разпоредбите на КТК.
Правната характеристика на корабния мениджър предвид разпоредбите на чл.225а-225г КТК се доближава
до тази на търговският представител в широкия смисъл на думата /арг. чл.40 ТЗ/,
тъй като последният действа като търговец, който самостоятелно, със свои
средства и усилия, и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на
търговската му дейност, респ. сключва сделки от името на търговеца или от свое
име за негова сметка - арг. чл.32 ТЗ. В разпоредбата на чл.32 ТЗ изрично е
предвидено сключването му в писмена форма, както и наличието на уговорки
досежно съдържанието и обема на представителната власт на търговския представител
- дали същият е упълномощен от търговеца да извършва сделки от негово име или
от свое име за негова сметка, а търговското представителство като понятие
употребено в Търговски закон е родово- включва в себе си както същинското
гражданскоправно представителство, което е законното представителство на
юридическите лица, така и специфичните правила на търговското представителство.
С оглед разпоредбите на чл.225а и
чл.225б КТК договорът за корабен мениджмънт съдържа клаузи най-малко относно
страните по договора, индивидуализиране на кораба, ИМО номер, неговия клас,
когато има такъв, техническите и експлоатационните данни, правата и
задълженията на страните, представителната власт на корабния мениджър, цената и
срока на договора, както и условията, реда и начина, по които се извършват и
отчитат всяка една от услугите по чл.225а КТК и се сключва в писмена форма.
Именно с оглед спецификата на договора за корабен менижмънт, трудовите договори
с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени както от корабопритежателя,
така и от мениджър, съобразно правомощията на последния, посочени в договора за
корабен мениджмънт – Стандарт А2.1-Моряшки трудови договори-т.1,б.”с” и чл.6
ал.1 и ал.2, т.2 и пар.1б от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с
тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и
корабопритежателя. и чл.2, т.2, б”г” от Директива 2009/13/ЕО та Съвета от
16.02.2009г. за изпълнение на споразумението, сключено между Асоциацията на
корабособствениците на ЕО и Европейската федерация на транспортните работници
относно Морската трудова конвенция от 2006г. и за изменение на Директива
1999/63/ЕО. /б. „г“. Понятието „корабособственик" означава собственика на
кораба или друга организация или лице, като например мениджър, агент или
беърбоут чартьор, което е поело отговорност за експлоатацията на кораба от
собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме
задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с
настоящото споразумение, независимо дали друга организация или лица изпълняват
някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика. Когато
трудовият договор е сключен в рамките на представителна власт на корабния
мениджър, правата и задълженията възникват направо в правната сфера на
представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовият договор е сключен от
корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор към
своя контрахент, т. е. задължението за заплащане на трудово възнаграждение е
негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка
със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за
корабен мениджмънт.
По принцип работодателят е този,
който е длъжен да осигури работно място и условия в съответствие с характера на
работата (средствата и условията за осъществяване на трудовите функции) и
здравословни и безопасни условия за труд, като за предоставения труд да
осъществи насрещната парична престация - да заплати уговореното месечно брутно
трудово възнаграждение.
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД, е действало
като търговец самостоятелно при сключването на съответните договори, респ. като
правен субект, който съобразно своите специфични маркетингови и икономически
познания, опит и умения е съдействал на корабопритежателя - търговец за
извършване на успешна търговска дейност, включително и като е комплектувал
корабния екипаж с правоспособни морски лица /чл.225а, т.2 КТК/, за което
получава от последния договорено възнаграждение / в това число и разходите за
наемане на екипаж/ по силата на съществуващата между двата правни субекта
облигационна обвързаност, като за неточно изпълнение по договора за корабен
мениджмънт корабопритежателят отговаря във вътрешните си отношения с корабния
мениджър съобразно договорните клаузи. По отношение на конкретните претенции на
жалбоподателя КТК не предвижда солидарност между корабопритежателя и корабния
мениджър по отношение на задълженията за заплащане на трудови възнаграждения на
екипажа, нито е налице такава по см. на чл.123 и чл. 123 а КТ, тъй като
сключването на договор за менижмънт не попада в нито една от изчерпателно
изброените хипотези в тези разпоредби.
По изложените съображения липсва
основание за възникване на солидарна отговорност между двама ответници. Дори да
се установи симулативност на договора от 07.05.2013год., с който „Булминерал“
ООД (понастоящем АД- в несъстоятелност) е пре-отдал под наем кораба на „Шипинг
Лоджистик С.А“, поради което същият не е породил действие, в който случай
качество на корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период има ответникът
„Булминерал“ АД, то няма основание за извод, че „Булминерал“ АД е солидарно
отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за задълженията за заплащане на
трудово възнаграждение на ищеца, тъй като пасивната солидарност трябва да е
предвидена в закона или изрично да е уговорена.
Следва да се отбележи, че искането
за солидарно осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“
ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се
дължи при условията на солидарност. Кой от ответниците дължи и как дължи
трудовото възнаграждение на ищеца - самостоятелно или при условията на
солидарност, следва да съобрази съда, след като установи фактите по делото и
приложимото право. В случая не е налице пасивна солидарност между двамата
ответници /работодателя и беърбоут чартьора/, нито по силата на закона, нито
като произтичаща от договор. Касае се за самостоятелни конкуриращи притезания,
погасяването чрез плащане на едно от които, погасява и другото, тъй като имат
един и същи предмет.
Съобразно указанията, съдържащи се в
отменителното решение, делото се връща за ново разглеждане от друг състав,
който като вземе предвид обстоятелството, че не е налице солидарна отговорност
по отношение на дължимите суми по трудовия договор между „Булминерал“ АД и „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД, следва да извърши преценка дали трудовият договор е сключен
в рамките на представителна власт на корабния мениджър или последният е
действал от свое име, за да реши дали двете дружества дължат заплащане на
процесните суми по силата на трудовия договор.
Междувременно, ВКС е допуснал до
касационно обжалване други решения на ВОС относно неизплатените тр.
възнаграждения на други моряци, работили на същия кораб, наети със същите
договори, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материално-правни
въпроси: Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица,
установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на
екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на
кораба? и Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател,
респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под
български флаг ?“.
По първия въпрос ВКС приема, че съгласно
чл. 199а КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за
определен срок, по силата на който наемателят /беърбоут чартьорът/ получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Според нормата
на чл. 199г КТК горепосоченото съдържание на договора за наем на кораб е
приложимо и спрямо договора за пренаемане на кораба от подбеърбоут чартьор
/пренаемател/, в която хипотеза по изричната повеля на чл. 199г, ал. 3 КТК
първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на своя договор
за беърбоут чартър и след сключване на договора за пренаемане на кораба.
Наемателят /първоначален или пренаемател/ комплектова кораба с екипаж,
членовете на който са му подчинени /чл. 199е КТК/. Основно задължение на
наемателя по договора за беърбоут чартър е да осъществява търговската
експлоатация на кораба в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър, като поема за своя сметка всички разходи, свързани с тази експлоатация,
включително възнагражденията на екипажа /чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК/. Когато
наемателят /беърбоут чартьорът/ не притежава качеството „работодател“ по
отношение на членовете на екипажа на кораба, поради това, че друг правен
субект, от свое име и за своя сметка, е сключил с тях трудовите договори, той
отговаря пред членовете на екипажа, които са трети за него лица, за
основателните им претенции за трудови възнаграждения, които във всички случаи
съставляват разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Последният извод се
налага от логическото, граматическото и систематично тълкуване на текстовете на
чл. 199ж, ал. 1 и чл. 199з КТК, които използвайки термина „разходи – вреди“ от
експлоатацията на кораба, част от които са и възнагражденията на екипажа,
очевидно визират отговорност на наемателя, различна от работодателската
отговорност по трудово правоотношение, произтичащо от задължителния за
членовете на екипажа писмен моряшки трудов договор /Глава втора от
Морската трудова конвенция, ратифицирана от РБ, в сила от 20. 08. 2013г.; чл.
88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя/. Тази
отговорност на наемателя е законово установена в чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал.
1, изр. 1 КТК като гаранционно-обезпечителна отговорност на беърбоут чартьора,
който е и корабопритежател според легалното определение в чл. 9, ал. 3 КТК. Тя
гарантира, че във всички случаи членовете на екипажа ще получат дължимите им
трудови възнаграждения дори когато работодателят е неплатежоспособен.
Наемателят на кораба в хипотезата на чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1
КТК, като трето спрямо трудовите правоотношения с екипажа лице, дължи
обезщетение за неплатените трудови възнаграждения поради това, че осъществява
търговската експлоатация на кораба, която му носи ползи и съответно то следва
да понесе свързаните с тези ползи разходи-вреди /приложимо е правилото „комуто
ползите, нему и вредите“/. Наемателят на кораба в хипотезата на чл. 199з вр. с
чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК и работодателят не отговарят солидарно спрямо
членовете на екипажа на кораба за неплатени трудови възнаграждения.
По втория въпрос са развити следните
съображения: Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК, под знамето на Република
България плава само кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от
Държавата /чл. 27, ал. 1, т. 1 КТК/ или от правен субект по смисъла на чл. 27,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТК, т.е. от българско физическо или юридическо лице;
от българско физическо или юридическо лице – собственик на повече от половината
от кораба или от физическо или юридическо лице от страна - членка на
Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да
бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска
администрация" /чл. 33, ал. 1 КТК/, а условие за вписване на договора за
беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, е корабът да бъде нает от
лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 КТК. Само при спазване на тези изисквания, на кораба
може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото му да
плава под българско знаме - чл. 35а КТК. Законът на знамето на кораба определя
и приложимия закон към договорите за наем на кораба /чл. 20 КТК/. Правен субект
извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 вр. с чл. 27, ал. 1, т.
5 КТ /изискващ доказана реална връзка на търговския кораб с Република
България/, който е изцяло чуждестранно физическо или юридическо лице, не
може да плава под български флаг. Ако с такъв правен субект е сключен
договор за беърбоут чартър или за подбеърбоут чартър, той не може да бъде
вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация”
на РБ, а ако вписване въпреки това бъде извършено, то е недействително като
противоречащо на императивна правна норма /чл. 39а вр. с чл. 27, ал. 1, т. 5
КТК/. Горепосоченият договор за беърбоут чартър или за подбеърбоут чартър е
действителен в отношенията между страните по него, доколкото чартьорът е могъл
да плава под чуждо /не и българско/ знаме, но е непротивопоставим на
членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица.
Доколкото настоящия казус е напълно
идентичен с този, по който е произнесено цитираното решение, като се касае за
капитан, работещ на същия кораб, нает с идентичен договор, то настоящият състав
напълно споделя разрешенията, съдържащи се в него.
С оглед на което, съдът, въз основа
на приложените писмени доказателства намира, че ответникът „Булминерал“ АД в
качеството му на беърбоут чартьор, осъществяващ търговската експлоатация на
кораб „Батя“ и поради това, на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1
КТК, отговаря членовете на екипажа – в качеството им на третите за него лица- за
неплатените им възнаграждения, съставляващи разходи, свързани с експлоатацията
на кораба. С оглед уточненията направени от ищеца в рамките на целия исков процес, следва да се
приеме, че основанието за търсената ответника „Булминерал“ АД отговорност не е
трудово правоотношение, т.е. вярната правна квалификация на главния иск е чл.
199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК. Доколкото гаранционната отговорност по
чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК е производна и има за предмет
трудови възнаграждения, приложим по отношение на субекта на тези вземания е
по-благоприятния правен режим в КТ.
В светлината на така приетото от
правна страна, следва да се отбележи, че от представените по делото
доказателства се установява, че на 06.01.2012г. между „Индивидуал технолоджи“
СА, Маршалови острови- като корабособственик на моторен кораб „Батя“ и
„Булминерал“ АД като беърбоут чартьор, е сключен договор за стандартен беърбоут
чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут
чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години
/11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./. В срока на действие на горепосочения
договор, с договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. процесният
кораб „Батя“ е преотдаден под наем от „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“
С.А., регистрирано на Маршалови острови, за периода: 07.05.2013г. -
07.05.2016г., което на 07.05.2013г. сключва с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /първия
ответник по делото/ договор за мениджмънт на кораба, включващ възлагане за
наемане екипаж на кораба за процесния период.
Трудовият договор на ищеца от 15.04.2015г.,
нает на длъжност „капитан“ на кораб „Батя“, е сключен за работодател от
корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, действащ въз основа на договора за
мениджмънт на кораба от 07. 05. 2013г. и съгласно чл. 225а КТК, дефиниращ
същественото съдържание на договора за корабен мениджмънт, от името и за сметка
на „Шипинг Лоджистик“ С.А., Маршалови острови. Последното, изцяло чуждестранно
търговско дружество, е работодателят на ищеца, като влязлото в сила решение по
делото по исковете срещу ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не се ползва със сила
на пресъдено нещо досежно настоящия спор, който е между други страни и на друго
основание. За последния е ирелевантно дали трудовото правоотношение между ищеца
и „Шипинг лоджистик“ С.А. е действително или недействително, доколкото
работникът е добросъвестен, в която хипотеза съгласно приложимата императивна
норма на чл. 75, ал. 1 КТ / чл. 88д КТК/, отношенията между страните по
недействителния трудов договор през процесния период се уреждат като при
действителен трудов договор, т.е. на работника се дължи договореното процесно
трудово възнаграждение. Размерът на последното, както и факта на престиране на
труд от ищеца през процесния период на процесния кораб, са установени от
доказателствата в процеса, вкл. от справка от 23. 11. 2015г., изготвена от
корабния мениджър в качеството му на представител на работодателя.
Подбеърбоут чартьорът „Шипинг лоджистик“
С.А., Маршалови острови, не е измежду правните субекти, визирани в чл. 27, ал.
1, т. 5 КТК, тъй като е акционерно дружество, учредено според правото на
Република Маршалови острови. Допустимостта да бъде нает или пренает търговски
кораб, плаващ под български флаг, от лице, което не е измежду посочените в чл.
27, ал. 1, т. 5 КТК, сключеният на 07.05.2013г. договор за подбеърбоут чартър с
„Шипинг лоджистик“ С.А., е непротивопоставима на членовете на екипажа на
процесния кораб, вкл. на ищеца, които са трети добросъвестни лица. На
последните е непротивопоставимо и недействителното, извършено в нарушение на
императивна правна норма /чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК/ вписване на договора в
регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Следователно, за членовете на
екипажа, сключили писмени моряшки трудови договори с „Шипинг лоджистик“ С.А.,
единственият наемател на кораба „Батя“ е ответникът „Булминерал“ АД, който е
българско юридическо лице и беърбоут чартьор по силата на валидно вписан
договор за беърбоут чартър от 06. 01. 2012г.. Срокът на действие на наемния
договор от 06. 01. 2012г./11. 01.2012г.–06. 01.2017г./ обхваща и периода на действие
на процесното трудово правоотношение, в която хипотеза наемателят „Булминерал“
АД, който в случая осъществява и реалната търговска експлоатация на кораба
/вписан е в корабния дневник, временното свидетелство за регистрация на кораба,
плавал с българско знаме, е на негово име/, отговаря на основание чл. 199з вр.
с чл. 199ж, ал. 1 изр. 1 КТК за неплатените трудови възнаграждения на ищеца
като член на екипажа на експлоатирания, нает кораб. „Булминерал“ АД не е
загубил качеството си на беърбоут чартьор на кораба със сключването на договора
за пренаемането му с „Шипинг лоджистик“ С.А. от 07. 05. 2013г., действителен в
отношенията между страните по него /аргумент и от изричната разпоредба на чл.
199г, ал. 3 КТК/.
По делото не са представени
доказателства за плащане на процесното трудово възнаграждение на ищеца от
работодателя или неговия представител /корабен мениджър/, поради което исковете
с правни основания чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, изр. 1 КТК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Булминерал“ АД са основателни и следва да бъдат уважени за целите
предявени размери.
По изложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени
предявените от Р.Н. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“
АД искове с правни основания чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, т. 1 КТК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане ведно с другия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“
ЕООД за заплащане на претендираните суми, като вместо него бъде постановено
друго, с което „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* бъде осъден да
заплати на Р.Н. на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1, т. 1 КТК следните
суми: 1) сумата от 3376 щ.д., представляваща частично неизплатено трудово
възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466.67 щ.д.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2)
сумата от 330,77 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на Булминерал
АД разноски в размер на 900лв.
При този изход на спора, въззивникът
има право да му бъдат присъдени направените пред всички инстанции разноски, но
доколкото такива не са претендирани, нито са представени списъци и
доказателства, съдът не присъжда такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, с
оглед изхода на спора, въззиваемият „Булминерал“ АД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВОС сумата 708.48 лв. – държавна такса за
първоинстанцинното и въззивното обжалване.
Водим от горното, съставът на ВОС,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №4201/19.10.2017г.,
постановено по гр. дело №4407/2017г. по описа на ВРС, 19-ти състав /поправено с
Решение № 5129/07.11.2017г./, в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените от Р.Н.Н. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД искове за заплащане на следните суми: 1) сумата от 3376.24 щатски долара, представляваща частично
неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466.67 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2) сумата от 330,77
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода
от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД, както и в
ЧАСТТА, с която Р.Н.Н. е осъден да да
заплати на „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. В., бул. „Сливница” № 28 сумата от 900
лева, представляваща направени по делото разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Сливница” № 28,
представлявано от синдика Я.Н.С. да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 199з вр. с чл. 199ж, ал. 1,
т. 1 КТК, сумата 1) сумата от 3376.24
/три хиляди триста седемдесет и шест щатски долара и 24 цента/ щатски
долара, представляваща частично неизплатено трудово възнаграждение за м. май
2015г. и сумата от 3466.67 /три
хиляди четиристотин шестдесет и шест щатски долара и 67 цента/ щатски долара,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2)
сумата от 330,77 /триста и тридесет
щатски долара и 77 цента/ щатски долара, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 3376,24 щ.д за неизплатеното трудово възнаграждение
за м. май 2015г. за периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63
/триста тридесет и девет щатски долара и 63 цента/ щатски долари,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3466,67 щ.д. за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. за периода от
18.06.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „Сливница” № 28, представлявано от синдика Я.Н.С. ведно
с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „Девня” № 10, ет.2, офис 4.
ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в несъстоятелност,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Сливница” № 28,
представлявано от синдика Я.Н.С., да заплати по сметка на ВОС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата 708.48 /седемстотин и осем лв. и 48/ лв.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ, в едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.