Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на дванадесети февруари две
хиляди двадесет е първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 1806/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 225471/25.09.2019 г.,
постановено по гр. д. № 17708/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, ответниците В.С.
Г.и А.С.Ц. /конституирани на мястото на починалата в хода на производството
ответница С.И.Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починала на
07.06.2018г./, са осъдени да заплатят на Министерство на в.р.,
с
адрес гр. София, ул. „******, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД сумата от 4058,00 лв., представляваща
обезщетение за ползване на следния недвижим имот: ап.61, намиращ се в гр.
София, ж.к. „******, след прекратяване на договор per.
№ДС1515/16.03.2006г.
за отдаване под наем на ведомствено жилище, в размер на пазарната наемна цена
за имота за периода от 22.02.2016г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2018г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 82,87 лв., представляваща
обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.01.2018г.
до 15.03.2018г., като предявения иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД за разликата над
присъдената сума от 4058,00 лв. до пълния предявен размер от 5813,22 лв., и
предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 82,87
лв. до пълния предявен размер от 117,88 лв. са отхвърлени.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1
във вр. с ал.8 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 582,77
лв., представляваща разноски по делото, а на основание чл.78, ал.З от ГПК, ищецът- Министерство на в.р., е осъден да заплати на ответниците /конституирани на мястото на починалата в хода на
производството ответница С.И.Ц./ разноски по делото в размер на 258,00 лв..
Срещу така постановеното
решение, в частта, с която предявените обективно кумулативно съединените искове
са били частично уважени, е подадена въззивна жалба от ответниците /конституирани на мястото на починалата в хода на производството ответница С.И.Ц./, чрез пълномощника им - адв. А. Й., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че неправилно СРС е
променил правната квалификация на главния иск в постановеното решение на чл.
236, ал. 2 ЗЗД, тъй като в доклада по делото е приел, че е сезиран с иск по чл.
59 ЗЗД, като по този начин твърди, че е нарушил разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК. Изтъква, че неправилно съдът е приложил материалния закон, тъй като не се
е съобразил с влязлото в сила на 03.11.2016 г., Решение от 06.10.2015 г. по адм. дело №
968/2015 г., по описа на АССГ, потвърдено с
Решение № 11755, по гр.д № 12872/2015 г., по описа на ВАС. Сочи, че съобразно тези
решения, имотът е ползван на правно основание за процесния период, което
произтича пряко от закона и е възникнало в полза на С.Ц.при условията на пар.
65 от ПЗР на ЗДС, като излага подробни съображения в тази насока. При условията
на евентуалност на оплакванията поддържа, че и дори да бъде прието, че липсва
пожизнено ползване на ведомственото жилище, то следва да бъде зачетен фактът,
че С.Ц.е уведомена на 15.06.2017 г. от министъра на в.р. за прекратяването на
договора за наем, с оглед което до 15.07.2017 г., ищецът няма основание да
претендира обезщетение за ползване на процесния имот. Поддържа още, че
неправилно е заключил, че извършените подобрения в имота са за сметка на
наемателя, поради което счита възражението за извършени подобрения е
основателно. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло
предявените от ищеца искове. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец МВР, не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба и не е взел становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирани лица - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
По отношение на оплакването във
въззивната жалба, касаещо допуснато от СРС нарушение на процесуалния закон
относно дадената от СРС правна квалификация на предявения иск, настоящият
състав намира, че същата е неправилно определена, както в постановеното по
делото решение – като такава чл. 236, ал. 2 ГПК, така и в доклада по делото,
обективиран в определение 22.06.2018 г.
– като такава по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този ред на мисли следва да се посочи, че
за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения /в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. №
5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, които формират основанието на исковата
претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/,
съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдените вземания съобразно твърдените
от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации за фактите.
В тази връзка следва да се отбележи, че правилното основание на така предявения
от ищеца главен иск е такова по §4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС. Независимо от неточно
дадената правна квалификация обжалваното решение е допустимо, доколкото съдът е
разгледал и се е произнесъл по заявените от ищеца факти в обстоятелствената
част на исковата молба и формулирания петитум.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните
съображения:
Съгласно §4, ал. 3 от ПЗР
на ЗДС, лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в
размер пазарна наемна цена.
В конкретния случай страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между страните е сключен Договор по чл. 29 от ППЗДС с per. №ДС1515/16.03.2006г.
за отдаване под наем на ведомствено жилище частна държавна собственост,
находящо се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл.187, ет.13, ап.61, състоящо се
от две стаи, столова и кухненски бокс. В договора е отразено, че същият се
сключва за срок от 21.02.2006г. до 21.02.2009г. С анекс от 08.12.2006г. е
определена наемна цена по договора, считано от 01.10.2006 г. в размер на 74,88 лв.
Страните
не спорят и по отношение на факта, че с влязло в сила на 03.11.2016 г. Решение от 06.10.2015 г. по адм.
дело № 968/2015 г., по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 11755, по описа на
ВАС, което на основание чл. 297 от ГПК е задължително и за гражданския съд, е
била отменена Заповед № РД-15-030 от 21.02.2014 г. на Областния управител на Област София, с която
е постановено изземването на процесния недвижим имот от Стефанка Цекова. Следователно договорът за
наем не е бил прекратен към този момент.
Като основание на претенцията ищецът е въвел твърдение,
че ответникът С.Ц.е ползвала процесния имот през периода от 22.02.2016г. до
30.09.2017г. след прекратяване на договора на наем, поради което дължи обезщетение в размер пазарна наемна цена.
Спорният въпрос между страните пред въззивната инстанция
е дали въззивникът е ползвал имота на правно основание за процесния период
/22.02.2016 г.- 30.09.2017 г./, като основното възражение на ответницата е, че
договорът за наем е прекратен на 15.07.2017 г., когато е изтекъл едномесечният
срок, обективиран в писмо от рег. № 812100-11902/07.06.2017 г. на министъра на в.р.,
както и че в нейна полза е възникнало пожизнено право на ползване на основание
§65, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗДС, като направения извод за обратното в писмо с рег. №
812100-11903 от 07.06.2017 г. на министъра на в.р. е незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното в жалбата
оплакване, че изявление за прекратяване на възникналото правоотношение по
договора за наем с per. №ДС1515/16.03.2006г. е направено от министъра на в.р. с писмо, рег. № 812100-11902/07.06.2017 г., получено
от Ц.на 15.06.2017 г., което е удостоверено с подписа й /лист 17 по делото на
СРС/, и доколкото със същото е дадено едномесечно предизвестие, договорът за
наем е прекратен считано 15.07.2017 г. Аргумент, че до този момент ищцата не е
ползвала без основание процесния недвижим имот, е и обстоятелството, че едва с
писмо рег. № 812100-11902/07.06.2017 г. на министъра на в.р., получено от Ц.на
15.06.2017 г. /лист 18 по делото на СРС/, което е удостоверено с подписа й, същата
е била уведомена, че в нейна полза не е възникнало пожизнено право на ползване
на основание §65, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗДС. Бездействието на административния
орган за произнасяне по входираното от С.Ц.заявление рег. № ДС-11853 от
15.03.2011 г., в което е обективарно искане по §65, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗДС не
може да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на ответника, тъй като
до произнасяне по посоченото заявление същата не се намира в имота на правно
основание. Преценката за законосъобразност на този индивидуален административен
акт, какъвто характер несъмнено има писмо, рег. № 812100-11902/07.06.2017 г. на
министъра на в.р. по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, следва да се извърши по реда
на чл. 145, ал. 1 АПК , но не и пред настоящия граждански съд.
Изложеното налага обоснован извод, че въззивниците дължат обезщетение едва от момента на
прекратяване на договора за наем – 15.07.2017 г., т.е. за периода от 15.07.2017 г. до 30.09.2017 г., което съгласно
§ 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС е в размер на пазарна наемна цена. От заключението на
вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, което съдът намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че обезщетението за целия
претендиран период възлиза на 4058,00 лв. след приспадане на заплатената от Ц.за
процесния период наемна цена /наем по анекс от 01.10.2006 г. . в размер на
74,88 лв./. Или за периода от 15.07.2017 г. до 30.09.2017 г. ответниците дължат
обезщетение в размер пазарна наемна
цена в размер на сумата от 533,92 лв., до който размер искът е
основателен и доказан. За периода от
22.02.2016г. до 14.07.2017 г., както и за сумата над 533,92 лв. до
присъдения размер от 4058,00 лв. главният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователно обаче е оплакването, че
първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон не е извършил
прихващане с насрещно вземане на Ц.за извършени в имота подобрения. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗДС поддържането
и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или
за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка, а
съгласно ал. 2 в договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се
извършват за сметка на наемателите и ползвателите. В конкретния случай в разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 3 от договора от 16.03.2006 г. страните са постигнали
съгласие всички текущи и основни ремонти да са за сметка на наемателя, както
обосновано и законосъобразно е приел и СРС в обжалваното решение.
Доколкото във въззивната жалба
липсват други конкретни оплаквания включително и относно размера на уважения
пасивно субективно съединен осъдителни акцесорен иск за мораторна лихва, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи
проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се
потвърди.
По изложените по-горе
съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
главният иск с правно основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС е уважен над сумата от 533,92
лв. до присъдения размер от 4058,00 лв. и за периода от 22.02.2016г. до
14.07.2017 г., както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК над сумата от 33, 17 лв. до
присъдения размер от 258,88 лв.
При този изход на спора пред въззивната инстанция и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на ответниците-въззивници
следва да се присъдят следва да се присъдят разноски за производството пред СРС
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1019,21 лв. /
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/, както и сумата от 457,63
лв., представляващи разноски в производството пред СГС.
С оглед
на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 225471 от
25.09.2019 г., постановено по гр. д. № 17708/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която е уважен предявения от Министерство
на в.р., с адрес: гр. София, ул."********срещу В.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, и А.С.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
/конституирани на мястото на починалата в хода на производството ответница С.И.Ц.,
ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починала на 07.06.2018г./, осъдителен иск с правилно правно
основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС за разликата над сумата от 533, 92 лв. до
присъдените 4058 лв. и за периода от 22.02.2016г. до
14.07.2017 г., представляваща
обезщетение за ползване в
размер пазарна наемна цена на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 61 след прекратяване
на договор за наем с per. №ДС1515/16.03.2006г., както
и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК над сумата от 33, 17 лв. до присъдения размер от 258,88
лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Министерство на в.р., с адрес: гр. София, ул."********срещу В.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, и А.С.Ц.,
ЕГН **********,
с адрес ***, /конституирани на мястото на починалата в хода на производството
ответница С.И.Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починала на 07.06.2018г./,
осъдителен иск с правилно правно основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС за разликата над сумата
от 533, 92 лв. до присъдените 4058 лв. и за периода от 22.02.2016г.
до 14.07.2017 г., представляваща обезщетение за ползване в размер пазарна наемна цена на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 61
след прекратяване на договор за наем с per. №ДС1515/16.03.2006г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 225471 от 25.09.2019 г.,
постановено по гр. д. № 17708/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, в
частта, с която са уважени предявените от Министерство на в.р., с адрес:
гр. София, ул."********срещу В.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, и А.С.Ц., ЕГН **********, с адрес
***, /конституирани на мястото на починалата в хода на производството ответница
С.И.Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починала на 07.06.2018г./,
осъдителен иск с правилно правно основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС сумата от
533, 92 лв. и за периода от 15.07.2017 г. до 30.09.2017 г., представляваща
обезщетение за ползване в размер пазарна наемна цена на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 61 след прекратяване на договор
за наем с per. №ДС1515/16.03.2006г. и акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 82,87 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 02.01.2018г. до 15.03.2018г.
РЕШЕНИЕ № 225471 от 25.09.2019 г., постановено по гр. д. №
17708/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта,
с която са отхвърлени предявените от Министерство на в.р., с адрес: гр. София,
ул."********срещу В.С.В., ЕГН
**********, с адрес ***, и А.С.Ц., ЕГН **********, с адрес
***, /конституирани на мястото на починалата в хода на производството ответница
С.И.Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починала на 07.06.2018г./, осъдителни
искове с правилно правно основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС за разликата над уважения
размер от 4058,00 лв. до предявения размер от 5813,22 лв. и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над присъдената сума от 82,87 лв. до пълния предявен размер от 117,88
лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Министерство на в.р., с адрес гр. София, ул. „******, да
заплати на В.С.В., ЕГН **********,
с адрес ***, и А.С.Ц., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1019,21 лв. , представляваща
разноски в производството пред СРС и сумата
от 457,63 лв., представляващи разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: