М
О Т И В И
към
присъдата, постановена на 14.03.2013 година
по НДОХ №176/2013 година от Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е внесла във Варненски
окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство №27/2008г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Русе:
В.Г.З. - роден на ***г. в с.Любеново, Старозагорска
област, живее в гр.Варна, ул. „Барутен погреб" №4 вх.„А”
ет.4 ап.25. Български гражданин, със средно образование, не работи, разведен,
осъждан и реабилитиран, ЕГН **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
През периода 08.11.2001 -
28.02.2002г. в гр.Варна, като управляващ и представляващ “Ес
Класа” ЕООД - гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, укрил данъчни задължения в особено големи размери - 246 633,80 лв., данък върху
добавената стойност, дължим от “ЕС КЛАСА”
ЕООД - гр.Варна, като водил счетоводна отчетност с невярно съдържание: 4 бр.
дневници за покупки към Справки декларации за данък върху добавената стойност с
входящи номера: №ДДС.03.04-910469/14.12.2001г., ведно
с Протокол за приемане на магнитни носители № **********/14.12.2001г.;
№ДДС.03.04-800535/14.01.2002г., ведно с Протокол за приемане на магнитни
носители №**********/14.01.2002г.; №ДДС.03.04-801094/14.02.2002г., ведно
с Протокол за приемане на магнитни носители № **********/14.02.2002г. и №
ДДС.03.04 - 901817/14.03.2002г., ведно с Протокол за приемане на магнитни
носители №**********/14.03.2002г., всички по описа на Териториална данъчна
дирекция - гр.Варна, в които удостоверил, че “ЕС
КЛАСА” ЕООД - гр.Варна е „получател” по данъчни фактури с
номера: №152/13.11.2001г.; №153/16.11.2001г.;
№154/18.11.2001г.; №155/20.11.2001г.; №156/22.11.2001г.;
№157/03.12.2001г.; №158/04.12.2001г.; №159/05.12.2001г.; №160/06.12.2001г.;
№161/17.12.2001г.; №162/18.12.2001г.; №193/22.12.2001г.; №194/25.12.2001г.;
№365/03.01.2002г.; №367/04.01.2002г.; №366/04.01.2002г.; №377/12.01.2002г.;
№378/13.01.2002г.; №379/14.02.2002г.; №380/16.02.2002г.; №381/17.02.2002г.;
№382/18.02.2002г. и №383/24.02.2002г., издадени от „МИЛЕКС” ЕООД
- гр.София; данъчни фактури с номера: №113/07.11.2001г.; №114/18.11.2001г.;
№121/08.12.2001г.; №122/10.12.2001г.; №124/11.12.2001г.; №123/11.12.2001г.; №125/13.12.2001г.; №126/20.12.2001г.;
№128/27.12.2001г.; №301/07.01.2002г.; №302/08.01.2002г.; №303/09.01.2002г.;
№306/01.02.2002г.; №307/02.02.2002г.; №308/03.02.2002г.; №309/05.02.2002г.;
№310/10.02.2002г.; №311/13.02.2002г.; №312/15.02.2002г.; №313/18.02.2002г.;
№315/20.02.2002г. и №316/23.02.2002г, издадени от „СЕО НУЛЕШЕН" ЕООД -
гр.София; данъчни фактури с номера: №156/08.11.2001г.; №157/12.11.2001г.;
№162/09.12.2001г.; №163/12.12.2001г.; №164/13.12.2001г.; №165/19.12.2001г.;
№233/03.01.2002г.; №234/06.01.2002г.; №235/03.02.2002г.; №236/05.02.2002г.; №237/07.02.2002г.;
№238/08.02.2002г.; №239/10.02.2002г. и №240/11.02.2002г., издадени от
ЕТ „МИНА 99 - МИНКА А.” - гр.Разград; данъчни фактури
с номера: №170/09.12.2001г.; №171/12.12.2001г.; №172/13.12.2001г.;
№173/14.12.2001г. и №174/15.12.2001г., издадени от „ПРИНТСОФТ”
ЕООД - гр.Варна и данъчни фактури с номера: №94/07.12.2001г.; №96/10.12.2001г.;
№97/12.12.2001г.; №98/14.12.2001г.; №99/16.12.2001г.; №101/18.12.2001г.;
№102/19.12.2001г.; №103/21.12.2001г.; №104/22.12.2001г.; №105/24.12.2001г. и
№114/07.01.2002г., издадени от ЕТ „РОСА 75 - РОСЕН НИКОЛОВ” -
гр.Варна и като ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - гореописаните данъчни фактури
с номера: №152/13.11.2001г.; №153/16.11.2001г.;
№154/18.11.2001г.; №155/20.11.2001г.; №156/22.11.2001г.;
№157/03.12.2001г.; №158/04.12.2001г.; №159/05.12.2001г.; №160/06.12.2001г.;
№161/17.12.2001г.; №162/18.12.2001г.; №193/22.12.2001г.; №194/25.12.2001г.; №365/03.01.2002г.;
№367/04.01.2002г.; №366/04.01.2002г.; №377/12.01.2002г.;
№378/13.01.2002г.; №379/14.02.2002г.; №380/16.02.2002г.; №381/17.02.2002г.;
№382/18.02.2002г. и №383/24.02.2002г., издадени от „МИЛЕКС" ЕООД -
гр.София; данъчни фактури с номера: №113/07.11.2001г.; №114/18.11.2001г.;
№121/08.12.2001г.; №122/10.12.2001г.; №124/11.12.2001г.; №123/11.12.2001г.; №125/13.12.2001г.;
№126/20.12.2001г.; №128/27.12.2001г.; №301/07.01.2002г.; №302/08.01.2002г.;
№303/09.01.2002г.; №306/01.02.2002г.; №307/02.02.2002г.; №308/03.02.2002г.;
№309/05.02.2002г.; №310/10.02.2002г.; №311/13.02.2002г.; №312/15.02.2002г.;
№313/18.02.2002г.; №315/20.02.2002г. и №316/23.02.2002г., издадени от „СЕО
НУЛЕШЕН” ЕООД - гр.София; данъчни фактури с номера: №156/08.11.2001г.; №157/12.11.2001г.;
№162/09.12.2001г.; №163/12.12.2001г.; №164/13.12.2001г.; №165/19.12.2001г.;
№233/03.01.2002г.; №234/06.01.2002г.; №235/03.02.2002г.; №236/05.02.2002г.;
№237/07.02.2002г.; №238/08.02.2002г.; №239/10.02.2002г. и №240/11.02.2002г.,
издадени от ЕТ „МИНА 99 - МИНКА А.” - гр.Разград; данъчни фактури
с номера: №170/09.12.2001г.; №171/12.12.2001г.; №172/13.12.2001г.;
№173/14.12.2001г. и №174/15.12.2001г., издадени от „ПРИНТСОФТ”
ЕООД - гр.Варна и данъчни фактури с номера: №94/07.12.2001г.; №96/10.12.2001г.;
№97/12.12.2001г.; №98/14.12.2001г.; №99/16.12.2001г.; №101/18.12.2001г.;
№102/19.12.2001г.; №103/21.12.2001г.; №104/22.12.2001г.; №105/24.12.2001г. и
№114/07.01.2002г., издадени от ЕТ „РОСА 75 - РОСЕН НИКОЛОВ” -
гр.Варна - престъпление по чл.257, ал.1 предл.1 вр.
чл.256 вр. чл.26, ал.1 от НК в сила към датата на
извършване на престъплението и представляващ по-благоприятен наказателен закон
в сравнение с актуалната редакция на съставите на данъчните престъпления.
В съдебно заседание
подсъдимият З. след запознаване с правата му по чл.371 от НПК заявява, че се
признава за виновен, признава изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, не желае събирането на нови доказателства и в
последната си дума изразява съжаление за стореното.
Прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като
доказано по безспорен начин. Предлага определяне на наказание при условията на
съкратено съдебно следствие съобразно разпоредбата на чл.58А от НК към
минималния размер, което да се изтърпи ефективно.
В хода на съдебното производство Министъра на
финансите като представител на Държавата
и действащ в процеса чрез юр.конс. Андонова и Апостолова предяви и бе приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата на укритите данъчни задължения – 246 633,80 лв.. По същество пледират за уважаване на
иска.
Адвокат И. от ВАК, като служебен защитник на
подсъдимия, с оглед съкратеното съдебно следствие не спори по изложената във
обвинителния акт фактическа обстановка. Навежда доводи за изминалия голям
период от време до ангажиране отговорността на подзащитния и не по негова вина,
както и за тежкото му материално положение..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК прие за установена
следната фактическа обстановка изнесена в обвинителния акт:
В края на 2001 година и
началото на 2002г. подсъдимият З. бил собственик и управител на „Ес Класа”ЕООД гр.Варна.
Фирмата била регистрирана на името на свидетеля Николай Вълев на 02.10.2001г.
Заявен бил широк предмет на дейност, обхващащ целия периметър на разрешените от
закона търговски сделки и услуги. На 08.11.2001г. била регистрирана по ДДС. На
30.11.2001г. вече била прехвърлена на името на подсъдимия З.. Вълев не познавал
подсъдимия. Последният инициирал разговор, в който заявил желанието си да купи
фирмата му, което сторил на цена сто лева над съдебните разноски. След като
придобил юридически фирмата З. започнал да изготвя и подава изискуемите от
закона документи, свързани с дейността на търговското дружество.
В резултат на осъществяваната
и декларираната си търговска дейност натрупал данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери и прехвърлил собствеността на фирмата върху свидетеля
Деян Ангелов. Съгласно показанията на св.Деян Ангелов същия не е извършвал
каквато и да е стопанска дейност с фирмата, която „купил" от подсъдимия.
Потвърдил, че тя не разполагала нито с офиси, нито със складове, нито с
персонал. От З. разбрал, че няма и задължения, което се оказало невярно, тъй
като скоро след сделката органите на ТДД Варна започнали да го търсят за
неплатени данъци. С ДРА №306/01.07.2002г. органите на ТДД Варна проверили
дейността на подсъдимия и неговата фирма през периода 08.11.2001 - 28.02.2002г.
Той станал и времевата рамка на настоящото наказателно производство. Освен него
във вид на заверено от данъчната служба копие, по делото са събрани в оригинал
и инкриминираните СД по ЗДДС, съпроводени от дневниците на покупки и продажби
за съответните данъчни периоди, както и всички фактури, отчетени в тях.
Навсякъде в посочените счетоводни документи, както и в ДРА за представляващ на
фирмата е посочен З.. Същият никога не е правил възражения относно
констатациите на данъчните органи (самостоятелно изложени в ДРА и проверени от
доказателствата на наказателния процес), нито в отделно административно
производство, нито в настоящото дело. З., същият подписал и осчетоводил във
фирмата си, декларирайки ги пред органите на данъчната администрация следните
фактури, по дати на съставянето им дадени в табличен вид за онагледяване:
|
дата
|
фактура номер
|
Доставчик
|
|
07.11.2001
|
113
|
"СЕО-НУЛЕШЕН" ЕООД
|
|
08.11.2001
|
156
|
ЕТ "Мина-99-Минка А."
|
|
12.11.2001
|
157
|
ЕТ "Мина-99-Минка А."
|
|
13.11.2001
|
152
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
16.11.2001
|
153
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
18.11.2001
|
114
|
"СЕО - НУЛЕШЕН" ЕООД
|
|
18.11.2001
|
154
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
20.11.2001
|
155
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
22.11.2001
|
156
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
03.12.2001
|
157
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
04.12.2001
|
162
|
ЕТ "Мина-99-Минка А."
|
|
04.12.2001
|
158
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
05.12.2001
|
159
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
06.12.2001
|
160
|
"Милекс
С" ЕООД
|
|
07.12.2001
|
94
|
ЕТ "Роса-75-Росен Николов"
|
|
08.12.2001
|
121
|
"СЕО-НУЛЕШЕН" ЕООД
|
|
09.12.2001
|
170
|
"ПРИНТСОФТ" ЕООД
|
|
10.12.2001
|
122
|
"СЕО - НУЛЕШЕН" ЕООД
|
|
10.12.2001
|
96
|
ЕТ "Роса-75-Росен Николов"
|
|
11.12.2001
|
124
|
"СЕО - НУЛЕШЕН" ЕООД
|
Горните фактури З. описал в СД
по ЗДДС, които представил в ТДД Варна, ведно с протоколи за приемане на
магнитни носители на дати 14.12.2001г., за данъчния период ноември 2001г.;
14.01.2002г., за данъчния период декември 2001г.; 14.02.2002г., за данъчния
период януари 2002г. и 14,03,2001г., за данъчния период февруари 2002г. Така
водената счетоводна отчетност станала основание за данъчната ревизия, довела до
констатациите на описания по-горе ДРА, както и на практически потвърдилата го ССчЕ. В своите декларации подс.З.
обявил ДДС за внасяне за съответните данъчни периоди, както следва:
-
143.77 лв. за ноември 2001г.
-
311.48 лв. за декември 2001г.
-
57.58 лв. за януари 2002г. и
-
279.52 лв. за февруари 2002г.
За доказване на този финансов резултат, той представил
описаните по-горе данъчни фактури. Данъчната ревизия и наказателното
производство установили, всяко със своите способи, че декларираните в тях
сделки са недействителни. Проверката на контрагентите в ревизионното
производство и разпитите им в качеството на свидетели в наказателното дело
потвърдили обстоятелството, че описаните по-горе фактури осчетоводяват
несъстояли се сделки.
Всички свидетели отрекли да са търгували със З. или с
неговата фирма „Ес класа” - свидетелите Росен Николов (собственик) и Николай
Николов (пълномощник) на ЕТ „Роса 75”, свидетелят Цветан Олегов
собственик на фирма „Сео Нулешен”
ЕООД, свидетелите Петър Янчулов и Недьо Атанасов
относно ЕТ „Мина 99”, свидетелят Федат Чакъров за
фирма „Принтсофт” ЕООД. Някои от тях отрекли дори да
познават обвиняемия и неговата фирма.
Видно от протоколите за насрещни проверки, извършени
от данъчната администрация, в счетоводните документи на фирмите не са били
отразени описаните по-горе фактури. Те, представлявайки счетоводни документи с
невярно съдържание, доколкото описаните в тя сделки са несъстояли се,
неправомерно са били използвани от подсъдимия за снижаване на данъчния му
резултат, чрез включването им в съответните данъчни декларации, описани
по-горе.
Реалните данъчни резултати на фирма „Ес класа” за
инкриминираните периоди, установени от досъдебното производство са следните:
-
ДДС за внасяне в размер на 48577.65 лв. за ноември
2001г.;
-
ДДС за внасяне в размер на 116311.52 лв. за декември
2001г.;
-
ДДС за внасяне в размер на 32172.40 лв. за януари
2002г.
-
ДДС за внасяне в размер на 49572.23 лв. за февруари
2002г. Стойността им се определя като разликата между реално дължимите суми и декларираните
от З.. Всяко едно от данъчните задължения е в особено големи размери, като
общата им стойност е в размер на 246633.80 лв., според заключението на вещото
лице по ССчЕ.
Възприетата по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства - самопризнанията
на подсъдимия депозирани при условията на чл.371, т.2 от НПК, свидетелски показания,
протокол за доброволно предаване и приложени към него данъчни документи (т.3,
л.75-76 и 93-217), съдебно счетоводна експертиза (т.3,
л.285-297), документи относно регистрацията на фирми (т.2, л.14 - 72), писмо от
ТД на НАП Варна с приложения (т.1, л.25-35 и т.1 л.37-45), свидетелство за
съдимост (т.1, л.55).
При така възприетата
фактическа обстановка, като прецени и аргументите на страните в хода на
пледоариите по същество съдът достигна до извода, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление престъпление по чл.257/отм./, ал.1, пр.1 вр. чл.256, вр. чл.26, ал.1 от НК
в сила към датата на извършване на престъплението и представляващ
по-благоприятен наказателен закон за това, че през периода 08.11.2001 -
28.02.2002г. в гр.Варна, като управляващ и представляващ “Ес
Класа” ЕООД - гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, укрил данъчни задължения в особено големи размери - 246 633,80 лв., данък върху
добавената стойност, дължим от “ЕС КЛАСА”
ЕООД - гр.Варна, като водил счетоводна отчетност с невярно съдържание: 4бр.
дневници за покупки към Справки декларации за данък върху добавената стойност с
входящи номера: №ДДС 03.04-910469/14.12.2001г., ведно
с Протокол за приемане на магнитни носители №**********/14.12.2001г.; №ДДС 03.04
-800535/14.01.2002г., ведно с Протокол за приемане на магнитни носители
№**********/14.01.2002г.; № ДДС 03.04-801094/14.02.2002г., ведно
с Протокол за приемане на магнитни носители №**********/14.02.2002г. и
№ДДС.03.04-901817/14.03.2002г., ведно с Протокол за приемане на магнитни носители
№ **********/14.03.2002г., всички по описа на Териториална данъчна дирекция -
гр.Варна, в които удостоверил, че “ЕС КЛАСА”
ЕООД - гр.Варна е „получател” по данъчни фактури с номера: №152/13.11.2001г.;
№153/16.11.2001г.;№154/18.11.2001г.;
№155/20.11.2001г.; №156/22.11.2001г.; №157/03.12.2001г.; №158/04.12.2001г.;
№159/05.12.2001г.; №160/06.12.2001г.; №161/17.12.2001г.; №162/18.12.2001г.;
№193/22.12.2001г.; №194/25.12.2001г.; 365/03.01.2002г.; №367/04.01.2002г.;
№366/04.01.2002г.; №377/12.01.2002г.; №378/13.01.2002г.; №379/14.02.2002г.;
№380/16.02.2002г.; №381/17.02.2002г.; №382/18.02.2002г. и №383/24.02.2002г.,
издадени от „МИЛЕКС” ЕООД - гр.София; данъчни
фактури с номера: №113/07.11.2001г.; №114/18.11.2001г.; №121/08.12.2001г.;
№122/10.12.2001г.; №124/11.12.2001г.;№123/11.12.2001г.;
№125/13.12.2001г.; №126/20.12.2001г.; №128/27.12.2001г.; №301/07.01.2002г.;
№302/08.01.2002г.; №303/09.01.2002г.; №306/01.02.2002г.; №307/02.02.2002г.;
№308/03.02.2002г.; №309/05.02.2002г.; №310/10.02.2002г.; №311/13.02.2002г.;
№312/15.02.2002г.;№313/18.02.2002г.; №315/20.02.2002г. и №316/23.02.2002г,
издадени от „СЕО НУЛЕШЕН" ЕООД - гр.София; данъчни фактури с номера:
№156/08.11.2001г.; №157/12.11.2001г.; №162/09.12.2001г.; №163/12.12.2001г.;
№164/13.12.2001г.; №165/19.12.2001г.; №233/03.01.2002г.; №234/06.01.2002г.;
№235/03.02.2002г.; №236/05.02.2002г.; №237/07.02.2002г.; №238/08.02.2002г.;
№239/10.02.2002г. и №240/11.02.2002г., издадени от
ЕТ „МИНА 99 - МИНКА А.” - гр.Разград; данъчни фактури
с номера: №170/09.12.2001г.;
№171/12.12.2001г.;№172/13.12.2001г.;№173/14.12.2001г. и №174/15.12.2001г.,
издадени от „ПРИНТСОФТ” ЕООД - гр.Варна и данъчни
фактури с номера: №94/07.12.2001г.; №96/10.12.2001г.;
№97/12.12.2001г.; №98/14.12.2001г.; №99/16.12.2001г.; №101/18.12.2001г.;
№102/19.12.2001г.; №103/21.12.2001г.; №104/22.12.2001г.; №105/24.12.2001г. и
№114/07.01.2002г., издадени от ЕТ „РОСА 75 - РОСЕН НИКОЛОВ” -
гр.Варна и като ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - гореописаните данъчни фактури
с номера: №152/13.11.2001г.; №153/16.11.2001г.;№154/18.11.2001г.;
№155/20.11.2001г.; №156/22.11.2001г.; №157/03.12.2001г.; №158/04.12.2001г.;
№159/05.12.2001г.; №160/06.12.2001г.; №161/17.12.2001г.; №162/18.12.2001г.;
№193/22.12.2001г.; №194/25.12.2001г.; №365/03.01.2002г.;
№367/04.01.2002г.; №366/04.01.2002г.; №377/12.01.2002г.;
№378/13.01.2002г.; №379/14.02.2002г.; №380/16.02.2002г.; №381/17.02.2002г.;
№382/18.02.2002г. и №383/24.02.2002г., издадени от „МИЛЕКС” ЕООД - гр.София;
данъчни фактури с номера: №113/07.11.2001г.;
№114/18.11.2001г.;№121/08.12.2001г.; №122/10.12.2001г.; №124/11.12.2001г.; №123/11.12.2001г.; №125/13.12.2001г.;
№126/20.12.2001г.; №128/27.12.2001г.; №301/07.01.2002г.; №302/08.01.2002г.;
№303/09.01.2002г.; №306/01.02.2002г.; №307/02.02.2002г.; №308/03.02.2002г.;
№309/05.02.2002г.; №310/10.02.2002г.; №311/13.02.2002г.;
№312/15.02.2002г.;№313/18.02.2002г.;№315/20.02.2002г. и №316/23.02.2002г.,
издадени от „СЕО НУЛЕШЕН” ЕООД - гр.София; данъчни фактури
с номера: №156/08.11.2001г.;№157/12.11.2001г.; №162/09.12.2001г.;
№163/12.12.2001г.; №164/13.12.2001г.; №165/19.12.2001г.; №233/03.01.2002г.;
№234/06.01.2002г.; №235/03.02.2002г.; №236/05.02.2002г.;
№237/07.02.2002г.;№238/08.02.2002г.;№239/10.02.2002г. и №240/11.02.2002г.,
издадени от ЕТ „МИНА 99 - МИНКА А.” - гр.Разград; данъчни фактури
с номера: №170/09.12.2001г.; №171/12.12.2001г.; №172/13.12.2001г.;
№173/14.12.2001г. и №174/15.12.2001г., издадени от „ПРИНТСОФТ”
ЕООД - гр.Варна и данъчни фактури с номера: №94/07.12.2001г.; №96/10.12.2001г.;
№97/12.12.2001г.;№98/14.12.2001г.;№99/16.12.2001г.;№101/18.12.2001г.; №102/19.12.2001г.;
№103/21.12.2001г.; №104/22.12.2001г.; № 105/24.12.2001г. и №114/07.01.2002г.,
издадени от ЕТ „РОСА 75 - РОСЕН НИКОЛОВ” - гр.Варна.
Квалификацията по чл.257 от НК
се определя от размера на укритото данъчно задължение.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия, съдът като съобрази, че е в условията
на съкратено съдебно следствие, намери, че е налице хипотезата на чл.58а, ал.1
от НК, доколкото по отношение на дееца не са налице условията за приложение на
разпоредбата на ал.4 вр. чл.55 от НК – наличие на
многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Следва да се
отчетат обаче, както изразеното съжаление за случилото се извън самопризнанието
по реда на съкратеното съдебно следствие, така и затрудненото му материално
положение и продължителния период до реализиране на наказателното преследване
не по негова вина.
Въз основа на изложеното съдебния състав
счете, че съответен за подсъдимия размер на наказанието Лишаване от свобода и
по двата пункта на обвинението е ТРИ ГОДИНИ, който по реда на чл.58а от НК
редуцира до ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален общ затворнически
режим.
Съдебният състав счита, че с
така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани в
разпоредбата на чл.36 НК и по- конкретно на индивидуалната превенция, като на
подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява
поведението си с установените законови правила в РБ.
Подсъдимия бе осъден да
заплати и предявения граждански иск, доколкото вредата е пряка и непосредствена
последица от извършеното деяние.
ВОС осъди подсъдимия да
заплати разноските по делото и процент върху стойността на уважения граждански
иск.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :