№ 1091
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500055 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 17 януари 2020г. по гр. д. № 10620/2015г. Софийски
градски съд, I ГО, 5 състав е осъдил „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да
заплати на А. Р. С., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 50 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните телесни повреди: черепно-мозъчна травма с мозъчно
сътресение, довело до изпадане в пълно безсъзнание – кома, травма на тялото
в поясната област с мекотъканни контузии в областта на таза и дясна поясна
област и контузия на десен бъбрек с макроскопска хематурия, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015 г., по вина на
водача Н. Л. Л., при управление на л.а. „ Ауди А4“ с рег. № *******, по
време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност",
ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв.;
осъдил ищеца да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 405.71 лв., съобразно
1
отхвърлената част от иска; осъдил ответника да заплати на представителя по
пълномощие на ищеца адв. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв. с ДДС,
съобразно уважената част от предявения иск (до какъвто размер е изменено
възнаграждението с определение по чл. 248 ГПК); осъдил ответника да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 2000 лв. върху уважения иск, и разноски за вещо
лице в размер на 107.14 лв., съобразно уважената част от иска.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на А. Р. С. срещу решението по гр. д. № 10620/2015г. на СГС в
отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 ЗЗД, иска
отмяна на решението в тази част и вместо това уважаване на предявения иск
изцяло.
ЗД „Бул инс“ АД от своя страна също е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен срещу
него, е уважен над размера от 10 000 лв. С доводи за неправилност на
решението в обжалваната част поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска над
посочения размер.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на
50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството и
тежестта на травматичните увреди; вида на лечението, продължителността от
2-3 месеца на възстановителния период, през който пострадалият е имал
нужда от чужда помощ, в това число е бил на памперси, но е отчел и
стабилизираното му състояние и липсата на данни за остатъчни последици за
здравето. Съдът е приел още, че възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат са неоснователни, тъй като не било доказано, че ако
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан не би получил травмите,
които е получил, а събраните гласни доказателства не доказват, че ищецът е
знаел, че водачът на МПС е употребил алкохол, включително не било
доказано на каква степен на алкохолно опиване отговаря концентрацията на
2
алкохол в кръвта, приета в акта на наказателния съд – 1, 25 на хиляда и какви
са видимите проявни форми при това алкохолно опиване.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в
обжалвана от ответника част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е
причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на
увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования
да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с
влязъл в сила акт на наказателния съд.
С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд
в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало
лице от ПТП, станало на 30.04.2015г., от което са му причинени телесни
увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на
делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен и в
наказателното производство (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 257 – 275
3
вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм. вр. чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3
НПК). Решението в необжалваната част има за правна последица сила на
пресъдено нещо, а и делинквентът е признат за виновен за причиняването на
ПТП и на съставомерна последица от него – средна телесна повреда,
причинена на ищеца, със задължителен за гражданския съд акт - одобрено
споразумение, въз основа на които съдът е длъжен да приеме, че Н. Л. Л. е
причинител на ПТП и на телесни увреждания на ищеца. Ето защо съдът не
може да преразглежда въпроса дали посоченото лице със своето
противоправно и виновно поведение е реализирало процесното ПТП. Доводът
от въззивната жалба на ответника, че събраните по делото доказателства не
установяват противоправно причиняване на ПТП не кореспондира и на
собственото му процесуално поведение, доколкото същият не е атакувал
изцяло първоинстанционното решение.
Спорно във въззивното производство, с оглед доводите на
жалбоподателите срещу първоинстанционното решение, очертаващи спорния
предмет, е какъв е на първо място размерът на обезщетението, предназначено
да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация
като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия
размер на обезщетението с оглед причинените на ищеца травматични
увреждания от ПТП и последиците от тях, както и икономическата
конюнктура и застрахователните лимити, се оспорват като резултат като
необосновани и от двете страни, а и неправилни поради нарушение на
материалния закон (чл. 52 ЗЗД). Жалбоподателят - ищец счита, че
определеното му обезщетение е занижено, а жалбоподателят - ответник, с
общи доводи за релевантните обстоятелства, обуславящи определяне на
търсеното в настоящото производство обезщетение, намира, че то е завишено.
Висящността на спора е пренесена за част от размера на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – над размера от 10 000
лв. до 70 000 лв.
При решаване на спора същество, въззивният съд изхожда от
установеното по делото, че процесното ПТП, от чието настъпване се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е настъпило
на 30.04.2015г. с лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № *******, управляван от
4
неправоспособния водач Н. Л. Л. с концентрация на алкохол в кръвта 1, 25
на хиляда, при което на ищеца е причинена средна телесна повреда ,
изразяваща се в „разстройство на здравето с временна опасност за живота
поради полученото сътресение на мозъка с пълно откъсване от
обкръжаващата среда – травматична кома“, за причиняването на която
делинквентът е бил признат за виновен от наказателния съд.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза е установено допълнително, което не е спорно във въззивното
производство, че ищецът е получил вследствие на ПТП освен „сътресение на
мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична
кома”/черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до изпадане в
пълно безсъзнание – кома/ и следните телесни повреди: травма на тялото в
поясната област с мекотъканни контузии в областта на таза и дясната поясна
област и контузия на десен бъбрек с макроскопска хематурия. На базата на
тези травми пострадалият е бил и в състояние на травматичен шок. След
постъпване на ищеца в болнично заведение той е бил лекуван консервативно
медикаментозно, включващо антибиотик, дицинон (антихеморагично и
съдопротективно лекарствено средство) за превенция на кървенето от
увредения бъбрек, вливане на инфузионни разтвори, манитол (осмотичен
диуретик, използван за намаляване на вътречерепното налягане в условията
на интактна кръвно-мозъчна бариера), кортикостероиди, обезболяващи. След
прилагане на лечението, на 07.05.2015 г. пострадалият е изписан в
стабилизирано състояние. Доколкото няма приложени медицински
документи, проследяващи състоянието на пострадалия след изписването му
от болницата на 07.05.2015г., според вещото лице не може да се приеме, че от
травмите е имало остатъчни последици. Наред с това, съгласно заключението,
намирането на пострадалия непосредствено след катастрофата извън
автомобила в кома, дава основание да се приеме, че той не е бил с поставен
предпазен колан. Установените травми по него могат се дължат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат причинени, както от удари
в интериора на автомобила, така и от удари в терена, след изпадането на
тялото на пострадалия от автомобила. При наличните данни не може да се
изключи и инерцинен механизъм на травматичното увреждане на бъбрека.
Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, при така
5
осъществения механизъм на ПТП, при който автомобилът се е преобърнал
няколко пъти, като преди това е излязъл от пътното платно и е преминал през
скат, поставеният предпазен колан би ограничил странично движението на
тялото до около 10 -15 см и би намалил риска от изхвърляне.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Осман – майка
на ищеца. От показанията й, преценени съгласно процесуалното правило на
чл. 172 ГПК, е установено, че след катастрофата със сина й, който бил в
безсъзнание в болницата, започнала да контактува с него едва на 4 ден след
произшествието, но той не бил в нормално състояние - гледал, плачел, искал
да става, поставили му памперси, имал и кръвоизлив. След изписването от
болницата, после 2-3 месеца останал на памперси и се лекувал вкъщи. Трудно
се възстановявал, свидетелката го къпела, хранела го с лъжица като малко
дете. Много отслабнал след катастрофата. Към третия месец, докогато му
били предписани лекарства за прием, започнал да се възстановява, но и към
момента на разпита (28.03.2018г.) свидетелката твърди, че синът й, с когото
живеят в една къща, продължавал да забравя. Твърди още, че преди ПТП бил
общ работник в строителството, а сега като вземел нещо да работи, започвал
да трепери. Свидетелката твърди още, че синът й продължавал да изпитва
болки, както и, че бъбреците често го боляли и от време на време в урината
му имало кръв. Обсъдените твърдения за актуалното здравословно състояние
на пострадалия не могат да се съпоставят с други данни по делото, такива не
са установени от вещото лице, поради което съдът възприема обсъдения по-
горе извод на вещото лице – съдебен медик, че няма остатъчни и трайни
неблагоприятни последици за здравето на ищеца.
Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат,
релевирани от ответника, по делото е разпитан св. С.. В показанията си този
свидетел като участник в същото ПТП, в което е пострадал и ищецът, е
разказал, че ПТП е станало след като са били зад магазина и пили бира заедно
с ищеца, Н. бил с тях, но не пил според свидетеля; Н. нямал книжка и
собствена кола, а колата, която управлявал, принадлежала на А..
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди, които ищецът твърди, че са му причинени от
6
ПТП, станало на 30.04.2015г., извън вредите, елемент от деянието, за което
делинквентът е бил признат за виновен, подлежат на доказване на общо
основание (чл. 154, ал. 1 ГПК) и въззивният съд намира, че твърдените вреди
са установени в първоинстанционното производство, в което е постановено
необжалваното осъдително решение. С оглед спорния предмет във въззивното
производство и приетото за установено и от въззивния съд: предвид
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца (на близо 33
години към датата на ПТП), измежду които мозъчно сътресение с
травматична кома и контузия на бъбрек, и получен травматичен шок ;
претърпените от него болки и неудобства от физическо естество, присъщи на
уврежданията, характера и продължителността на лечението с общ
възстановителен период от 3 месеца; необходимостта от чужда помощ за
обслужване и извършване на обичайни дейности, както и при съобразяване на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, въззивният съд намира, че обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. отговаря на принципа
на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ето защо, предявеният иск за
заплащане на обезщетение за доказаните в производството неимуществени
вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на
което отговаря делинквентът, съотв. ответникът, би бил основателен до този
размер, в случай на липса на основание за редуцирането му на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Върху определеното обезщетение следва да се присъди и
законната лихва от датата на настъпване на вредите (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл.
223, ал. 2, изр. 1 и по арг. от чл. 227, т. 2 КЗ отм.), както е сторено. Въззивният
съд определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с
оглед конкретните обстоятелства, описани по-горе, като в разглеждания
случай отдаде значение на характера и тежестта на физическите увреди,
получени в резултат от ПТП от ищеца в млада възраст, и на необходимостта
от чужда помощ за около 3 месеца, през които той е водил зависим от тази
помощ живот. Не се твърди и не е доказано неблагоприятно въздействие на
ПТП върху психичния статус на пострадалия и функционирането му като
личност. Същевременно вещото лице, притежаващо съответни специални
знания, чието заключение съдът възприе, е формирало извод, че не може да се
7
приеме, че има остатъчни негативни последици за здравето на ищеца, поради
което въззивният съд счете, че няма основание за завишаване на
гореопределеното по справедливост обезщетение. С оглед изложеното
доводите на страните за нарушение на чл. 52 ЗЗД са неоснователни -
определено при преценка на релевантните факти обезщетение в размер на 50
000 лв. отговоря на принципа на справедливостта и поначало не води до
обогатяване на пострадалото лице.
По възраженията за съпричиняване:
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на
пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна
формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
На основание приетото за установено по делото, въззивният съд
също формира извод, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат поради неизползване на предпазен колан от пострадалия, релевирано
от ответника, което е в спорния предмет и на въззивното производство, не е
доказано. Жалбоподателят – ответник не е мотивирал оплаквания срещу
фактическата основа на извода на съда в тази насока и въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от приетите за установени по-горе
фактически положения в първоинстанционното производство, от които
заключи, че въпреки неизползването на предпазен колан не е доказано при
условията на главно и пълно доказване от ответника, носещ тежестта на
доказване, че получените телесни увреждания при така установения
механизъм на ПТП, при който автомобилът се е преобръщал, нямаше да
бъдат получени, ако пострадалият беше използвал обезопасителен колан. Не
може да се приеме за доказано при условията на пълно доказване само въз
8
основа на показанията на св. С. (невъзприел водача Л. да употребява
алкохол), и въз основа на предположение, почиващо на житейската
обстановка, за която е разказал свидетелят, както и от установената в
наказателното производство концентрация на алкохол в кръвта на водача, и
другото разгледано от СГС възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Това е възражението за поемане на риск от пътуване с водач,
употребил алкохол (знание за употреба на алкохол от водача или възможност
за узнаването на този факти при проявена нормална дължима грижа), в случая
с концентрация на алкохол в кръвта 1, 25 на хиляда.
Въззивният съд приема за доказано обаче, възражението за
съпричиняване, релевирано от ответника, изразяващо се в поемане на риск
при пътуване в МПС с неправоспособен водач - проява на съзнателен и
свободно формиран избор на пострадалия, който е знаел или при полагане на
нормална дължима грижа е могъл да узнае (в случая адресат и на задължение
по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП да не предоставя автомобила си на
неправоспособен водач), че Н. Л. Л., на когото е и предоставил управлението
на автомобила (св. С. свидетелства, че колата е на пострадалия, което съдът
възприема не буквално, а приема, че ищецът е бил ползвател на МПС), не
притежава необходимата правоспособност (арг. т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015г.
по тълк. д. № 1/2014г., ОСТК на ВКС). При определянето на конкретния
размер, до който следва да се определи за основателно възражението за
съпричиняване, въззивният съд следва да извърши съпоставка на поведението
на участниците в ПТП с оглед установяване на реалния им конкретен принос
за вредоносния резултат. В тази връзка въззивният съд изхожда от
положението, че водачът на автомобила, който е бил неправоспособен, се е
движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост (така
одобреното споразумение по НОХД № 187/2015г. на РС - Исперих), ПТП е
предизвикано от него и поради избора на скорост за движение, в нарушение
на правилата за движение, но пострадалият поради предоставяне на
автомобила на неправоспособен водач е допринесъл значително за
настъпването на травматичните си увреждания. Въззивният съд оценява
приноса му в конкретния случай на 50 %. Ето защо, определеното
обезщетение за вреди от 50 000 лв., намалено с 50 %, което следва да се
присъди на пострадалия, възлиза на 25 000 лв.
9
При така приетото от въззивния съд относно размера, до който е
основателен искът, решението в обжалваната част е частично неправилно и
подлежи на отмяна в частта, в която той е уважен за разликата над 25 000 лв.
до размера от 50 000 лв., като вместо това в тази част искът следва да се
отхвърли. При този изход на спора на частична отмяна подлежи решението в
частта му за разноските на база изчисленията на първоинстанционния съд – в
частта, в която съдът е присъдил в полза на представителя по пълномощие на
ищеца адвокатско възнаграждение над размера от 1 218 лв. с ДДС и в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса над 1 000
лв. и депозит за вещи лица над размера от 53, 57 лв. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК, при този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на още 507, 14 лв. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК в
полза на жалбоподателя - ответник се присъждат и разноски за въззивното
производство, съразмерно на уважената част от жалбата, в размер на 500 лв. –
държавна такса за въззивно обжалване и сумата 778, 50 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение, при база от 2 076 лв. с ДДС уговорено и платено
адвокатско възнаграждение, с оглед основателното възражение на насрещната
страна за прекомерност на възнаграждението съобразно сложността на делото
на етапа на въззивното производство, разгледано в едно съдебно заседание
без събиране на доказателства. С оглед отхвърляне на жалбата на ищеца
съдът не присъжда разноски в полза на представителя му по пълномощие за
оказана безплатна правна помощ във въззивното производство. В останалите
обжалвани части решението е правилно като резултат и подлежи на
потвърждаване.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17 януари 2020г. по гр. д. № 10620/2015г. на Софийски
градски съд, I ГО, 5 състав, с което „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на А. Р. С., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата
над 25 000 лв. до 50 000 лв., съотв. в частта, в която съдът е присъдил в полза
на представителя по пълномощие на ищеца адвокатско възнаграждение над
размера от 1 218 лв. с ДДС и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на СГС държавна такса над 1 000 лв. и депозит за вещи лица над размера от
10
53, 57 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявен
от А. Р. С., ЕГН **********, срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* за
заплащане на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ на сумата 25 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2015г.
ОСЪЖДА А. Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5
ГПК, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, сумата 507, 14 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 1 278, 50 лв. –
разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17 януари 2020г. по гр. д. №
10620/2015г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав в останалите обжалвани
части.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11