Р
Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.Дулово, 20.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Дуловският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 352
по описа на съда за 2018година, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София
твърди, че О.А.Т. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.12.2016г. е сключил договор за паричен заем № 2709068 в размер на 800 лева с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. О.Т.
усвоил главница в размер на 800 лева и се задължил да върне заема на 10 месечни
погасителни вноски в размер по 95.39 лева всяка. О.А.Т. заплатил общо 728.76 лева по кредита и
останал задължен за 519.83
лева.
Със сключения договор за кредит ответникът се задължил в
тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
обезпеченията посочени в договора, като при неизпълнение на това задължение
дължи неустойка, която се изчислява еднократно и е в размер на 889.90 лева.
Неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 88.99 лв.
В договора било предвидено, че при забава на плащане с
повече от 30 дни се начисляват разходи за събиране представляващи такси за
напомнителни писма, електронни съобщения и телефонни разговори в размер на 9
лева на всеки 30 дни до максимален размер 45 лева. Ищецът сочи, че разходи за
събиране се начисляват на основание чл. 10а от ЗПК и не представляват
неустойка.
На 30.01.2017г. е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД по силата на който първото дружество прехвърлило на второто
вземането си срещу О.А.Т..
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу О.Т. по ч.гр.д. № 135/2018г.
на РС-Ду3лово, за следните суми:
- 519.83 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението 07.02.2018 г./а не
както посочено в исковата молба
31.01.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми;
- 61.27 лева - договорна лихва за периода от 23.01.2017 г.
до 20.10.2017г.
- 533.94 лева - неустойка за неизпълнение на задължение;
- 45.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението;
- 25.29 лева - лихва за забава за периода от 21 октомври 2017 г. до 31 януари 2018 г.
- 225.00 лева - разноски по заповедното производство.
О.А.Т. не бил
открит за връчване на заповедта за изпълнение и не били установени сключени
трудови договори, поради което на кредитора било указано да установи вземането
си в исково производство във връзка с което е предявен настоящия иск.
В настоящото производство исковата молба с приложенията е
връчена на О.А.Т..
Ответникът не депозира отговор на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване
на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното
основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 21.12.2016г. О.А.Т. е сключил договор за паричен заем № 2709068 в размер на 800 лева с „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л.8-11).
Уговорено е заемът да се изплати на 10 месечни вноски от по 95.39 лева със срок
на погасяване 10 месеца и падежни дати започващи на 23.01.2017г. и завършващи
на 20.10.2017г. Договорен е фиксиран лихвен процент от 40% годишно и годишен
процент на разходите 47.93%. В договора е посочено, че с отпуснатия заем се
погасява предходно задължение на О.Т. към кредитора по договор с № 2592316
в размер на 149.96 лева, като страните правят прихващане на насрещните
задължения и кредитора предава на Т. разликата между двете суми, а договорът
служи и като разписка, удостоверяваща предаването на сумата.
На 30.01.2017г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД сключили рамков договор за прехвърляне на
парични задължения л.14-17 като е уговорено, че конкретните задължения, които
се прехвърлят ще бъдат индивидуализирани в приложение към договора. Договорът
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е включен в такова приложение (л.20-22).
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило (л.18) „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД да уведоми от негово име длъжниците на
дружеството за извършените цесии. По делото се съдържа изявление от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (л.5) в качеството му на
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с което О.А.Т. е уведомен за извършеното прехвърляне
на задължението. Това изявление е връчено редовно на ответника заедно с книжата
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
предявеният иск за частично основателен.
Установено е, че сумата от 800 лева е усвоена от ответника
на 21.12.2016г, поради което той дължи нейното връщане. О.А.Т. дължи и
договорената възнаградителна лихва, тъй като такава е договорена, както и лихва
за забава в претендираните размери.
Претенцията за неустойка и за разходи за извънсъдебно
събиране на задължения следва да се отхвърлят, тъй като клаузите с които тези
вземания са договорени са недействителни, а съгласно решението по дело №
С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Договорът между О.А.Т. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД попада в обхвата на Закона за
защита на потребителите.
За да приеме, че съответните клаузи са нищожни съдът
изхожда от следните правни съображения:
По претенцията за неустойка: В чл. 4 от договора за кредит
е включено задължение на заемателят да представи обезпечение по договора за
заем- или двама поръчители с висок доход и добра кредитна история или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят заплаща неустойка в
размер на 889.90 лева, която се разсрочва и заплаща заедно с погасителните
вноски в размер от по 88.99 лева месечно.
Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона,
и в частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл.
19 от ЗПК.
Уговореното обезпечение нищо не обезпечава, докато не бъде
получено реално. Липсва каквато и да е разумна причина кредитът да се
предостави преди получаване на самото обезпечение, ако кредиторът е имал реално
намерение да получи обезпечение. Очевидно е, че кредиторът не държи на
обезпечението (след като предоставя заема преди да го е получил), а държи на
„неустойката“, която ще получи заради липсата на обезпечение и която неустойка
удобно е разсрочил да се изплаща заедно с вноските по кредита. Така
наречената „неустойка“ всъщност не е неустойка по смисъла на закона а
допълнително възнаграждение за кредитора, което обаче не е включено в годишния
процент на разходите, и което възнаграждение е нищожно съгласно чл. 19 ал.5 от ЗПК. Това възнаграждение е наречено „неустойка“ именно за да се избегне
включването му в годишния процент на разходите и да се заобиколи ограничението
на чл. 19 ал.5 от ЗПК. Ако един заемател може да предостави уговорените в чл.4
от договора гаранции, то той би могъл да получи кредитиране при много
по-изгодни условия от предлаганите по процесния договор. Настоящият състав
приема, че нито една от страните по договора за заем не е имала намерение да
предоставя/получава обезпечение, а намерението е било да се изплаща с вноските
по кредита „неустойка“ за непредоставеното обезпечение.
На следващо място ЗПК ограничава обезщетението за забава на
длъжника по договор за потребителски кредит до размера на законната лихва (чл.
33 ал.2 от ЗПК). Най-тежката форма на неизпълнение на задължението по договор
за кредит е невръщането му в срок, поради това и най-тежката санкция, която
може да се налага на потребител за каквото и да е неизпълнение по договор за
потребителски кредит не следва да надвишава ограничението по чл. 33 ал.2 от ЗПК. За това уговорената „неустойка“ дори и да е неустойка по смисъла на закона
също противоречи на ЗПК, който урежда максимален размер на обезщетението, което
може да се дължи от потребител за всяко неизпълнение по договор за
потребителски кредит, а следователно и максимален размер на
неустойката.
Като се съобразят горните доводи в тяхната съвкупност съдът
приема, че уговорката за неустойка е недействителна.
Разходите и таксите за извънсъдебно
събиране на задължението също са уговорени в противоречие със закона. Ищецът се
позовава на чл. 10а от ЗПК като правно основание на това задължение. Съгласно
чл. 10а ал.2 от ЗПК Кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за извънсъдебно събиране на кредита всъщност
представляват разходи по управление на кредита, които са забранени, поради
което клаузата, която предвижда заплащане на тези разходи от заемателя е
нищожна. На следващо място чл.10а ал.1 от ЗПК (на който се позовава ищеца)
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги. Разходите по събирането на кредита не са „услуга“ за
потребителя, доколкото такава може да е само услуга, която е в интерес на
потребителя. Действията по събирането на кредита не са услуга за потребителя.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Издадената заповед за изпълнение е за сумата от 1185.33
лева, като вземанията на ищеца съществуват в размер на 606.39 лева, поради
което в заповедното производство от направените 25 лева разноски за държавна
такса следва да му се присъдят 12.88 лева. В заповедното производство разноски
за юрисконсулт не следва да се присъждат на ищеца, тъй като към момента на
издаване на заповедта за изпълнение вземането не е съществувало- съобщението за
цесията е приложено и връчено едва в исковото производство. Разноските за
държавна такса в заповедното производство са присъдени, защото се зачитат и в
исковото и могат да се приемат, като част от разноските по
последното.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 125 лева, а за представителството от юрисконсулт съдът определя
възнаграждение в размер на 100 лева или общо разноски в исковото производство-
225 лева, от които съобразно изхода на делото на ищеца следва да се присъдят 115.94
лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О.А.Т. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин: сумата от 519.83лв./петстотин и деветнадесет лева
и осемдесет и три стотинки/ – главница,
сумата от 61.27лв./шестдесет и един
лева и двадесет и седем стотинки/ - договорна
лихва за периода от 23.01.2017г. до 20.10.2017г., сумата от 25.29лв./двадесет и пет лева и двадесет
и девет стотинки/ – лихва за забава за
периода от 21.10.2017г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 519.83 лв., считано от
07.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането по прехвърлено
от „Изи Асет Миджмънт” АД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД чрез цесия вземане по Договор за паричен заем №
2709068 от 21.12.2016 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 101/10.04.2018г. по ч. гр. д. № 135/2018 г. по описа на РС - Дулово.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за
сумата от 533.94 лв. /петстотин тридесет и три
лева и деветдесет и четири стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължение
и за сумата от 45.00 лв. /четиридесет и
пет лева/- разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, които
задължения произтичат от договор за паричен заем № 2709068/21.12.2016г.
сключен между О.А.Т.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и за които е сключен договор за цесия между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
и за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 135/2018г. на РС-Дулово.
ОСЪЖДА О.А.Т.
с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, адрес: гр.София, бул. Васил Левски №
114, етаж Мецанин разноски по ч.гр.дело № 135/2018г. на РРС в размер на 12.88
лева/дванадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, както и разноски по
настоящото гражданско дело в размер на 115.94 лева /сто и петнадесет лева и
деветдесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: