Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр.
Хасково, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 268 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Й.К.Й.
***, подадена чрез пълномощник адв. К., против
Решение №260000/14.01.2021г., постановено по а.н.д.№695/2020г. по описа на
Районен съд Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление №
33/19.10.2020г. на директора на РИОСВ – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно, поради нарушаване на материалния
закон и необосновано. Сочи се, че от районния съд не било отчетено, че в
оспореното наказателно постановление били описани две отделни деяния, всяко от
което осъществявало състав на самостоятелно административно нарушение, а в
същото време на жалбоподателя било наложено едно наказание на основание на
чл.165, ал.2 от ЗООС. Касационният жалбоподател намира, че последното е в
разрез с уредения в чл.18 от ЗАНН основен принцип, според който за всяко нарушение
следва да се наложи отделно наказание, което да се изтърпи отделно. На следващо
място се сочи, че както в АУАН, така и в НП не ставало ясно коя е датата на
извършване на нарушението. Жалбоподателят счита, че с така допуснатите пороци е
нарушено правото му на защита да узнае за какво и кога извършено деяние му се
налага наказание, а това представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила. В заключение се моли за отмяна на атакуваното решение и отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба –
Регионална инспекция по околна среда и водите Хасково, редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Становището на Окръжна прокуратура –
Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на районния
съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С атакуваното Решение
№260000/14.01.2020 г., постановено по а.н.д. №695/2020г. по описа на Районен
съд - Харманли е потвърдено Наказателно постановление № 33/19.10.2020г. на
директора на РИОСВ – Хасково, с което на Й.К.Й. ***, за нарушение на чл.166,
т.3 вр. с чл.156, т.2 и чл.155, ал.2 от Закона за
опазване на околната среда, на основание чл.166, т.3 вр.
с чл.165, ал.1 и чл.168 от Закона за опазване на околната среда, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за това, че при
извършена проверка на 09.07.2020г. от длъжностни лица в РИОСВ на площадка, на
която се събират, съхраняват и разкомплектоват
излезли от употреба моторни превозни средства с местонахождение: землище на гр.
Л., ПИ № 44570.12.33, местност Б., във връзка с контрол по изпълнение на
предписание дадено с Констативен протокол № 338/20.05.2020г., е установено, че Й.К.Й.
не е преустановил дейностите по временно съхранение и разкомплектоване на
излезли от употреба моторни превозни средства, които се класифицират като
отпадък по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО и същите не са предадени за
третиране на лица притежаващи разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на
дейности по събиране, съхранение и разкомплектоване на ИУМПС.
За да потвърди процесното
наказателно постановление районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа
на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен
орган и в хода на административно наказателното
производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата
отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел
за безспорно установено, че
санкционираното с обжалваното
НП деяние съставлява административно нарушение по
приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, което е извършено виновно от лицето, подведено под предвидената в него отговорност. Приел е също, че наложеното наказание е определено при съблюдаване
изискванията на чл.27 от ЗАНН, както
и че случаят не попада в приложното поле на чл.28, б.»а» от ЗАНН. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното
постановление, като законосъобразно.
Касационният състав на
Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно
решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци,
съставляващи касационни основания за отмяна.
За да постанови решението си, Районен съд Свиленград е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи
дали е извършено нарушение (което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата,
при които е осъществено. Правилно съдът е приел, че касаторът
е осъществил състава на нарушение по чл.166, т.3 във връзка с чл.165, ал.1 от
Закона за опазване на околната среда, тъй като не е изпълнил дадените му
задължителни предписания по реда на чл.155, ал.2 от
ЗООС с Констативен протокол № 338/20.05.2020г. в определения от контролния
орган срок, а именно да преустанови незабавно събирането, временното съхранение
и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства на площадка
с местонахождение: землище на гр. Л., ПИ №44570.12.33, местност Б., а наличните
на площадката излезли от употреба автомобили да предаде за третиране на лица
притежаващи разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране,
съхранение и разкомплектоване на ИУМПС. Въпреки дадените предписания към дата 09.07.2020г.,
на която е била извършена последваща проверка от
контролните органи на РИОСВ в проверявания обект, същите не са били изпълнени. Правилно
от районния съд е възприета като дата на извършване на нарушението -
23.06.2020г., тъй като това е денят следващ този / 22.06.2020г/, до който Й. е
следвало да изпълни даденото от контролните органи задължително предписание по
предаване на излезлите от употреба МПС.
Относно единствено релевирано в касационната жалба възражение, че въззивната инстанция при постановяване на съдебният акт не
е съобразила разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, настоящият състав счита същото за
неоснователно. Това е така, защото административнонаказателната
отговорност в конкретния случая е ангажирана на основание чл.166, т.3 от ЗООС,
тоест за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. В
конкретния случай макар да се касае за две дължими задължения от наказаното
лице в указан от контролните органи срок, то следва да се има предвид, че изпълнението
им е взаимно свързано, тъй като в определения му срок Й.Й.
е следвало да преустанови събирането, съхранението, разкомплекотването
и да предаде на лица притежаващи разрешение по чл.35 от ЗУО, наличните на
площадката излезли от употреба моторни превозни средства. Поради което
неизпълнението на дадените предписания съставляват именно едно административно
нарушение, което правилно е санкционирано от административнонаказващият
орган с едно наказание, тъй като Й. предавайки наличните на площадката излезли
от употреба МПС, същият ще е преустановил и тяхното събиране и съхранение,
което в случая не е сторено.
Предвид гореизложеното като е приел,
че нарушението е безспорно доказано, районният съд правилно е приложил
материалния закон. Пред касационната инстанция не бяха представени нови писмени
доказателства, които да налагат правни изводи, различни от тези на районния
съд.
С оглед горното,
настоящата инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави
в сила. При този изход на делото разноски в полза на жалбоподателя не се следват.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260000/14.01.2021г., постановено по АНД № 695 по описа за 2020 година на
Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.