Решение по дело №121/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 284
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Солакова
Дело: 20224100500121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров

Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500121 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по подадена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ –СЕВЕР “АД Варна въззивна жалба против
Решение № 1396/13.12.2021г по гр. Д. № 2564/2021г. по описа на ВТРС, с
което е прието за установено по отношение на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД гр.Варна, че М. СТ. ПР. не му дължи сума в размер на 3233.12 лв.
/три хиляди двеста тридесет и три лева и дванадесет стотинки/, начислена по
издадена фактура №********** от 16.08.2021г., за доставка на ел. енергия за
обект с адрес на потребление в гр. В. Т., ул. „П.Ю.Т.“ № .. с кл. № **********
и аб.№ **********.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както следва :
-Не кореспондират с доказателствата по делото изводите на съда за
недоказаност на хипотезата на чл. 50 , ал.1 , б. „Б“ от ПИКЕЕ. Изслушаната
съдебно-техническа експертиза установява, че са налице данни за
неправомерно вмешателство върху процесното СТИ, водещо до неговата
техническа неизправност и то не е годно да измерва електрическа енергия.
Според жалбоподателя е установено, че промяната в схемата на СТИ чрез
допълнително ел устройство е нарушило схемното му решение и предпоставя
неизмерване на потребената от абоната ел енергия. По тази причина е налице
хипотезата на чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ. При съставен в съответствие с
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ констативен протокол и потвърдена от
1
вещото лице математическа вярност на изчисленията в съответствие с чл. 50 ,
ал.1, б. Б от ПИКЕЕ, според жалбоподателя предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Отправя се искане към съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.
Развиваподробни съображения по наведените в жалба та оплаквания . Сочи
се, че в протокола на БИМ за метрологична експертиза на процесното СТИ се
установява, че то измерва точно и без грешка. Сочи, че не са спазени
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ при съставяна не констативния протокол.
Не е установено и твърдяното от въззивнита неизмерване или неточно
измерване в следствие на монтирано допълнително устройство. Отправя се
искане до съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът М. СТ. ПР., твърди, че е потребител на
ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. В. Т., ул. „П.Ю.Т.“ № ..с
кл.№ ********** и аб.№ **********. Твърди, че не дължи на ответника
начислената с фактура №********** от 16.08.2021г. сума от 3233.12 лв. за
процесния обект на потребление, определена от ответника по негови
изчисления, въз основа на констативен протокол, съставен от служители на
2
„Електроразпределение Север” АД. Оспорва констатациите в изготвените от
ответника частни документи. Отправя искане към съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не
му дължи исковата сума в размер на 3233.12 лв. по фактура №********** от
16.08.2021г. за ел. енергия за процесния обект на потребление за период от
02.04.2021г. до 30.06.2021г .
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът "Електроразпределение Север" АД гр.Варна, заема становище за
процесуална допустимост, но неоснователност на предявения иск, който
оспорва изцяло. Твърди, че сумата е начислена след извършена корекция, по
повод извършена проверка на 30.06.2021г., и на основание разпоредбите на
чл.50, ал.5, вр. ал.1, б.Б от ПИКЕЕ. Развива подробни съображения. Моли
съда да отхвърли иска.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
От съдържанието на приложения към делото констативен протокол №
5500896/30.06.2021г., отразяващ констатациите на служители на ответника по
извършена от тях проверка на процесното СТИ е видно, че при измерване с
еталонен уред е отчетена грешка – 0.72% и СТИ е демонтирано за проверка
на вътрешната схема на свързване в БИМ. Констативният протокол е
съставен при спазване на изискванията на ПИКЕЕ и констатациите в същия
обвързват ищеца.
Представеният по делото констативен протокол № 193/10.08.2021г. от
извършена метрологична експертиза на процесното СТИ от БИМ установява,
че при огледа на същото е констатиран нерегламентиран достъп до
вътрешността на електромера, като към трите извмерителни системи в
схемата на електромера е свързана /запоена/ допълнителна платка с елементи,
поради което и електромерът не съответства на одобрения тип. При
софтуерно четене е установено, че показанията, изведени от дисплея,
3
съответстват с тези, съхранени в енергонезависимата памет на електромера.
При извършен тест е установено, че СТИ измерва преминалата през него
електроенергия с грешка в рамките на допустимата такава .
Заключението на съдебно-техническа експертиза, което настоящият
състав възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява, че са
налице данни за неправомерно вмешателство върху процесното СТИ,
базирайки извода си върху цитирания по-горе протокол от БИМ.Вещото лице
изрично е заявило, че не са налице данни относно това дали и по какъв начин
това устройство влияе на измервателната способност на средството. Вещото
лице сочи и че при направените от БИМ констатации в цитирания по-горе
КП, е установено, че процесното СТИ не измерва с над допустимата грешка
преминалата през него ел. енергия.
Тези данни от фактическа страна дават основание на съда да приеме,
че оплакването на жалбоподателя, че при съставен в съответствие с
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ КП , са налице предпоставките на чл.
50,ал. 1 , б. „Б “ от ПИКЕЕ , е неоснователно.
Категорично по делото е установено, че процесното СТИ измерва в
класа си на точност. За да възникне правото на ответника да извърши
корекция на сметката на ищеца по реда на чл. 50, ал. 1 , б. „б“ от ПИКЕЕ ,
следва да е налице неизмерващо СТИ. Нито в съставения от служителите
КП , нито в метрологичната експертиза, изготвена от БИМ, нито в
заключението на изслушаната по делото СТЕ е налице констатация, че
процесното СТИ не измерва . Напротив, с протокола за метрологична
експертиза, изготвен от БИМ и със заключението на вещото лице, изготвило
СТЕ, се установява обратното.
При това положение съдът намира, че ответникът, в чиято тежест
законът е възложил това, не е доказал наличието на предпоставките на
разпоредбата на чл. 50 , ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, на която основава вземането
си срещу ищеца по издадената от него фактура за исковата сума.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради
кое същото следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, в
размер на 600 лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът ,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1396/13.12.2021г по гр. Д. №
2564/2021г. по описа на ВТРС
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД със седалище и
4
адрес на управление гр.В., .., район В. В., Варна Тауърс - Г, бул. В. В. ..., с
ЕИК ..., да заплати на М. СТ. ПР. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул. П.Ю.Т. №..
сумата от 600 лв. (шестстотин лева ) разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5