Решение по дело №5089/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 22.02.2021г.                                     Град     София 

                                                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На пети февруари                                                                                        Година 2021

В публичното заседание в състав: 

                      

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 5089 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Ищцата А.М., гражданка на Израел с разрешение за постоянно пребиваване в България, излага в исковата молба, че на 18.11.2019г. в гр. София, е претърпяла инцидент пред главния вход на търговски център „Сердика“. Към 20:00 часа, на излизане от него, тя се отправила към мястото, където изчакват таксиметровите автомобили пред входа на търговския център. Върху тротоара, непосредствено преди бордюра, се намирало съоръжение от няколко метални скоби под формата на буква „П“ с цел вероятно да се препятства качването на автомобили върху тротоара. Една от металните скоби била огъната и снишена почти до нивото на тротоара, което я правело трудно различима. Слабото осветление вечерно време около съоръжението, способствало компрометираната скоба да е трудно видима и дори създавало впечатлението за място, свободно от препятствия, през което да минават пешеходците. Запътвайки се към спряло такси, ищцата се спънала в скобата, паднала и счупила лявата си ръка по начин, подробно описан в исковата молба. Наложило се извършване на операция за вътрешна фиксация на фрактурата със заключваща плака. Претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания ищцата оценява на 25 000 лв. В резултат на инцидента тя претъпяла и имуществени вреди на стойност 6 430 лв. - разходи за лечение. Счита, че полагането на грижа за състоянието на тротоара и намиращите се върху него съоръжения във вид, съответен на предназначението му, е задължение на Столична община, като собственик на общинския път, част от който е процесният тротоар, върху който е изградено компрометираното съоръжение, независимо чия собственост е то. Именно неремонтираната повредена скоба, недостатъчната осветеност и липсата на предупредителни знаци за съществуването й, са причинили вредоносния резултат. Ето защо, предявява искове за осъждането на ответника да й заплати следните суми:  25 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането; 6 430 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Оспорва сочените от ищцата причини и механизъм на настъпването на увреждането. Поддържа, че Столична община не е отговорна за вредите на ищцата, защото е изпълнила задълженията си във връзка с осветлението на процесния тротоар, като е сключила договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Услуги по поддържане и експлоатация на публичното осветление на територията на „Зона – 1 – Изток“ с „Етралукс“ АД. Счита, че с това е изпълнила задълженията си като собственик да съблюдава и поддържа пътната мрежа – общинска собственост, с цел осигуряване безопасно придвижване на всички участници в движението. Релевира общо и неконкретизирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Евентуално, претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Моли по делото да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ответника „Етралукс“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес Испания 46014, Валенсия, бул. „********което искане е оставено без уважение от съда с влязло в сила определение.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

         За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетел и е изслушано заключението на съдебно – техническа експертиза.

При разпита свидетелката  С.С.А.заявява, че на процесната дата през ноември 2019г. била в мол „Сердика“, като около 20 часа тръгнала да се прибира и решила да вземе такси. Отивала към стоянката на таксита, когато изведнъж чула женски писък, обърнала се и видяла ищцата, паднала на земята точно до мястото, където спират такситата пред входа на търговския център. Притекла се на помощ и установила, че жената не знае български. Тъй като свидетелката владее английски език, предложила на пострадалата да я придружи до болницата, за да й превежда. Жената изпитвала силна болка и била много уплашена. Пояснява, че самото падане не е видяла, но счита, че жената се е спънала в една от железните скоби, монтирани по продължението на тротоара, тъй като била паднала точно до тях, а и те самите според свидетелката били трудно забележими, особено по тъмно и ако човек е по-възрастен.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, която е очевидец на описаните събития и не е заинтересована от изхода на спора. Показанията са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.

         От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице А.А., се установява, че точното място на падането не може да се определи, т.к. пред търговския център няма поставен знак Е20 за стоянка на таксита, макар и на сателитните снимки, които вещото лице е ползвало, да се вижда ясно, че по протежението на тротоара пред входа на търговски център „Сердика“ откъм бул. „Ситняково“ спират за изчакване таксита. Потвърждава, че приложените към исковата молба снимки, са именно от същия тротоар. В началото му, близо до бордюра, са изкуствено поставени П-образни метални препятствия с височина около 35-40 см., за да не се качват, спират и паркират автомобили върху него. Изкривеното препятствие, огънато навътре към тротоара и надолу, се намира на 22,5 м. от северо-източния вход на мола, което се установява от сателитните снимки. Нивото на осветеност на местопроизшествието към датата на настъпването му е невъзможно да се установи на този етап. Посочва обаче, че деформираната скоба не се намира в близост до стълб на уличното осветление, а между два такива – на около 13 метра от единия и 21 метра от другия. Заключението е компетентно изготвено и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

         От приетите по делото медицински документи и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Б.Б. се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила диафизарна фрактура на лява раменна кост в средната и трета част, както и травматична увреда на левия лъчен нерв. Фрактурата задължава провеждането на оперативно лечение и то по спешност. Според вещото лице описаният от ищцата механизъм на получаване на фрактурата напълно съвпада  с механизма, при който най-често се получават такъв тип фрактури на раменната кост, а именно – удар върху твърд, ръбест предмет - при падане на лявата страна и удар на лявата раменна кост в бордюра на тротоара или в металната скоба, който удар е довел до счупване на костта малко над лакътната става, където спираловидно преминава лъчевият нерв на ръката. Спешна медицинска помощ пострадалата е получила в УМБАЛ „СОФИЯ МЕД“. Постъпила в увредено общо състояние, но контактна. По спешност били извършени хематологични и рентгенови изследвания, консултации с ортопед – травматолог, интернист и анестезиолог. След проведена предоперативна подготовка, пострадалата била оперирана на 19.11.2019г. Извършено било открито наместване на счупената раменна кост, ревизия и невролиза на лъчевия нерв, костна пластика и стабилизация на фрактурата с титанова плака и винтове. Допълнително била поставена гипсова лонгета. Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапии. На 21.11.2019г. ищцата била изписана, като лечението й продължило амбулаторно. Общо лечебният и възстановителен период е продължил 6 месеца, което е повече, в сравнение с обичайната продължителност на възстановяването при подобен тип счупвания, поради това, че наред с фрактурата, ищцата е получила и тежка травма на лъчевия нерв, довела до продължително обездвижване на ръката. През целия период тя е търпяла болки и страдания, които са били особено интензивни през първите 30 дни, както и около 2 месеца в началото на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди билките са намалили интензивността си, но са останали периодично явяващи се при преумора на лявата ръка, както и при внезапна промяна на времето, когато ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Към настоящия момент тя рядко търпи единични болки в зоната на увреждането, които преминават след употреба на аналгетици. При прегледа, вещото лице е установило, че ищцата има голям, около 22-сантиметров белег на мишницата, а поставената при операцията метална остеосинтеза не е извадена. Движението в раменната става е трайно намалено с около 40 градуса, а в лакътната става е в норма. Пръстите на ръката имат слаб захват, като палецът и показалецът нямат сетивност, поради което ищцата не може да хваща с тях малки предмети. Увредата на лъчевия нерв все още оказва негативно влияние на движенията на пръстите. Ищцата продължава да провежда рехабилитация. В бъдеще следва да се проведе консултация с лекуващия лекар, който да прецени кога следва да се отстрани металната остеосинтеза. Това съответно също ще наложи оперативна интервенция, съпроводена с краткотрайни болки за период от 2-3 седмици, както и кратка рехабилитация след това. Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

         Като обсъди заключенията на вещите лица и показанията на разпитания свидетел А.заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от фактическа страна, че на процесната дата – 18.11.2019г., около 20 часа, ищцата е претъпяла падане на тротоара пред търговски център „Сердика“ в гр. София, до мястото, където спират таксита, което е било причинено от спъване в компрометирана чрез огъване надолу метална скоба, монтирана на тротоара, което от своя страна е довело до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на лявата раменна кост.

         За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетеля А.Х.. При разпита в съдебно заседание същият заявява, че познава ищцата от дълги години, като откакто са в България тя и съпруга й, ги вижда по-често – през десетина дни или две седмици. Ръката й се възстановявала много бавно и трудно след инцидента. Изпитвала болка и не можела да се справя с някои неща в домакинството. Преди инцидента А. била здрава и нямала никакви проблеми.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени, последователни и логични, без противоречия с останалите събрани по делото доказателства.

         По делото са приети и доказателства за извършени разходи – фактури и фискални бонове, както следва: фактура издадена от УМБАЛ "СОФИЯ МЕД" ООД с № ********** от 04/12/2019г. на обща стойност от 5 869 лева, ведно с приходен касов ордер;  фактура издадена от УМБАЛ "СОФИЯ МЕД" ООД с №*********от 04/12/2019г., на стойност 360 лева с ДДС, ведно с приходен касов ордер; касов бон от 19/11/2019г., издаден от „К.И.” ЕООД и рецепта за поддържащ колан Ортеза горен крайник, фикс: 30201 - на стойност 60 лева; касов бон от 25/11/2019г., издаден от „К.И.” ЕООД и рецепта за поддържаща шина Ортеза китка и предмишница,стандарт: 30202 - на стойност 41 лева; касов бон за платен медицински преглед на стойност 40 лева от 07/01/2020г„ издаден от ДКЦ"СОФИЯМЕД"; касов бон за платен медицински преглед на стойност 40 лева от 02/03/2020г.- издаден от ДКЦ "СОФИЯМЕД"; касов бон за платени медицински изследвания – рентгенография на крайници, на стойност 20 лева от 02/03/2020г.- издаден от ДКЦ "СОФИЯ МЕД“.

         Като взе предвид заключението на СМЕ, съдът намира, че извършените разходи за покупка на импланти, медицински консумативи, прегледи, изследвания, операция и болничен престой, са били необходими за лечението и възстановяването на пострадалата.        

         При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

         Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

         Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП

 организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е на съответната община.

         Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30, ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му, вкл. и на монтираните върху същия съоръжения, които също са собственост общината, доколкото нито се твърди, нито се доказва обратното, както и сигнализирането за препятствия по тротоара и отстраняването на неизправностите по тях, е именно в нейна тежест. Следователно ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и монтираните върху тях препятствия против качване, спиране и паркиране на автомобили във вид, съответен на предназначението им и при съблюдаване на изискванията за безопасност, като при наличие на неизправност, е длъжен да вземе мерки за сигнализация до отстраняването й. Негово е и задължението да се грижи за поддръжката и експлоатацията на публичното осветление в границите на урбанизираните територии. Тези свои задължения СО изпълнява чрез свои служители или чрез трети лица.

         В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за отстраняване на повредата във въпросното съоръжение или подмяната му с ново такова, което безспорно се установява от заключението на СТЕ. От това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че причината за уврежданията на ищцата е падането й поради спъване в компрометираното съоръжение, монтирано на тротоара. Както правилно отбелязва и вещото лице при разпита в съдебно заседание,  по принцип е възможно спъването и в изправна скоба, но огъването й надолу способства и значително завишава риска същата да не бъде забелязана и минаващ пешеходец да закачи крака си в нея, тъй като създава впечатлението, че между останалите скоби има оставено място за преминаване.

         Твърденията на ищцата, че инцидентът е настъпил и поради лошо осветяване на мястото на падането, съдът намира за недоказано. Обстоятелството, че въпросната скоба се намира между два стълба на уличното осветление само по себе си не доказва горното твърдение, а за отклонения в работата на осветлението  на процесната дата, доказателства не са ангажирани. Ето защо, съдът намира, че падането на ищцата е настъпило поради спъване в скобата поради нейното техническо компрометиране – огъването и в посока надолу. Именно това я е направило по-трудно забележима и опасна, а не липсата на осветеност. 

         Съдът намира, че възражението за съпричиняване на ответната страна не следва да бъде разглеждано, защото е останало неконкретизирано. Съпричиняване е налице тогава, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Възражението се извежда от конкретни факти, които следва да са се осъществили в действителността и чието доказване е в тежест на страната, направила възражението. Ответникът, макар и да е релевирал бланкетно възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба, не е посочил конкретните факти, от които извежда същото, поради което и възражението е останало неконкретизирано, а за твърденията му, че увреждането е настъпило по друг начин, различен от описания в исковата молба, не са ангажирани никакви доказателства. Само за пълнота на мотивите, съдът намира за уместно да посочи, че по делото няма никакви данни опасността от компрометираното препятствие да е била обозначена от стопанисващия тротоара с цел гражданите да проявяват повишено внимание в периода до отстраняването на повредения елемент. Няма данни ищцата да се е придвижвала по необичаен или способстващ злополуката начин, няма причина и да се очаква повишено внимание от нейна страна при липса на обозначения за опасности на тротоара. Не съществува нормативно установено задължение за пешеходците при движението си по тротоара да не отклоняват поглед от неговата настилка и да следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки, повреди на настилката или на монтираните по тротоарите съоръжения, нито пък според съда такова поведение се включва в понятието обичайна житейска предпазливост.

         Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни длъжностни лица не е необходимо.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията – особено интензивни около 20 дни след извършването на операцията и по време на рехабилитацията; продължителността на лечебния и възстановителен период от общо 6 месеца; възрастта на пострадалата – 65 години; настъпилото непълно възстановяване от травматичните увреждания, а именно – остатъчната липса на сензитивност в двата срещуположни пръста на ръката, които пречи на нормалния захват, трайно намаления обем на лявата раменна става, големия белег – груб козметичен дефект; като взе предвид и становището на вещото лице – ортопед относно предстоящата втора операция по изваждане на титаниевите плака и винтове и като съобрази  социално-икономическите условия към момента на инцидента и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира причинените от увреждането болки и страдания.

         Установи се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото увреждане ищцата е направила и разходи за лечение в общ размер на 6 430 лева. Следователно, претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и възстановяване, е основателна в пълния си размер.

 

         По разноските:

         На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете и представения списък по чл.80 от ГПК, а именно 3 765,76лв.  

         На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение (на осн. чл.78, ал.8 съдът определя  размер от 50 лв., предвид факта, че по делото освен депозирането на писмен отговор, други процесуални действия от ответника не са извършвани), което съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди в размер на  10 лв.    Разноските следва да бъдат присъдени по компенсация, като дължимите на ответника разноски следва да бъдат приспаднати от дължимите от него на ищеца.

         Така мотивиран, съдът

 

 

РЕШИ:

 

         ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ*********с адрес гр. София, ул. *********, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на А.М., гражданка на Израел, ЛНЧ **********, с адрес *** следните суми:

         - сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 18.11.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв.;

         - сумата от 6 430 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото събитие,  а именно разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.06.2020г.

         - сумата от  3 755,76 лв. - разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         СЪДИЯ: