№ 14328
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110154327 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от "ЗАД А.” АД против А.
"П.И."”, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “ЗАД А.” АД твърди, че на 06.07.2023г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. "П.И." за сумата 825,91 лева, представляваща
платено по застрахователна полица No ********** за настъпило на 25.02.2019г.
застрахователно събитие, по повод на което е образувана щета № 25019030100093 и сумата
257,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.07.2020г.- 03.07.2023г. Въз
основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч.гр. дело № 37976/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като
по същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.07.2023г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
автомобил марка “Инфинити” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна
полица № **********, със срок на застрахователно покритие 02.10.2018г.- 01.10.2019г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 25.02.2019г., е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява
покрит застрахователен риск, при което процесният автомобил попаднал в намираща се на
пътното платно дупка. Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за
1
настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 25019030100093, по
която е платено застрахователно обезщетение в размер на 815,91 лева и са направени
ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
В исковата молба са развити съображения, че пътят, по който се е движил процесния
автомобил при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската
пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответникът. След плащане на
обезщетението, ищецът е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното
увреждане, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, по повод на
която са възникнали вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 825,91 лева, представляваща платено по застрахователна полица №
********** за настъпило на 25.02.2019г. застрахователно събитие, по повод на което е
образувана щета № 25019030100093 и сумата 257,57 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 03.07.2020г.- 03.07.2023г. Претендира присъждане на законна лихва и
направените по разноските по делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се поддържа, че в случая не са
налице предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото разноски, съдът установи следното от
фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателствени средства- застрахователна полица №
**********, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Инфинити” е сключен
договор за застраховка “Каско Стандарт”, с период на застрахователно покритие
02.10.2018г.- 01.10.2019г. В полицата е посочено, че договорът е сключен при клауза “Пълно
Каско”. Видно от добавък № 1/ 29.10.2018г., всички права и задължения по договора за
застраховка се прехвърлят на Г. К. В..
На 26.02.2019г. застрахованото лице е подало заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”. В същото е посочено, че ПТП е
настъпило при попадане на автомобила в дупка, при движението му по път Плевен- Русе,
преди разклона за с. Славяново. Въз основа на подаденото заявление пред ищеца била
образувана щета № 25019030100093. От представените писмени документи- доклад по щета
и платежно нареждане, се установява, че по посочената щета е определено застрахователно
обезщетение в размер на 815,91 лева, което е било платено на 30.05.2019г.
2
Относно механизма на деянието са събрани гласни доказателствени средства-
свидетелски показания на св. Г. К. В. и е назначена съдебно- автотехническа експертиза.
От показанията на св. Г. В. се установява, че през м. февруари 2019г. същият управлявал
л.а. м. “Инфинити” по главен път Плевен- Русе. Свидетелят сочи, че автомобилът попаднал
в дупка, намираща се на пътното платно, при което настъпили вреди по управлявания от
него автомобил.
Съдът счита, че на показанията на свидетеля следва да бъде дадена вяра. Същите са
последователни, логични, корелират по между си и с обективните данни, съдържащи се в
заключението на САТЕ.
За установяване механизма на ПТП и стойността на причинените вреди пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно
заключението на която процесното ПТП е настъпило при попадане на автомобила в дупка на
пътното платно, намираща се на главен път Е83 от гр. Плевен до гр. Русе, преди разклона за
с. Славяново. При произшествието по лекия автомобил настъпили вреди по предната и
задна дясна гума. Според вещото лице вредите по автомобила се намират в пряка причинна
връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите към момента на
настъпване на застрахователното събитие е 1102,28 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ:
Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за
застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за
собственика на лекия автомобил вреди, обезщетение по валидно сключена застраховка
"Каско".
В конкретния случай с определение от 01.10.2018г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство е отделено съществуването на застрахователно правоотношение
между ищеца и собственикът на л.а. м. “Инфинити”, възникнало въз основа на договор за
застраховка “Каско Стандарт, с период на застрахователно покритие 02.10.2018г.-
01.10.2019г.
От събраните писмени доказателства- заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, декларация, доклад и платежно нареждане, се установява, че на 25.02.2019г. е
настъпило застрахователно събитие- ПТП, за което е платено застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три
групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 -
49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15
3
от ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка
на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не
е отремонтирал или обезопасил. Съгласно чл. 30 от ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенция „Пътна
инфраструктура”. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите
по ремонт и поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да
полага грижа по недопускането и отстраняването на дупки по републиканските пътища.
Неговата отговорност, като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от
наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на
работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа. От събраните
доказателства по делото се установи, че и останалите юридически факти, предвидени в
хипотезата на чл. 411 КЗ, са осъществени- увреденият е бил застрахован при ищеца, а
последният е изплатил застрахователното обезщетение. Изложеното обуславя извод за
основателност на иска и неговото уважаване.
Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява
указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/
2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на
материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/
08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
4
обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи
както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество /ал.2/ , т.е
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна
за съдилищата практика на ВКС. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност
на увреденото имущество е 1102,28 лева, а платеното от застрахователя- 815,91 лева и е
направил ликвидационни разноски в размер на 10 лева. С оглед това, искът следва да бъде
уважен до по- малката от двете суми- платеното застрахователно обезщетение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените претенции и тяхното
уважаване.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата на 19.06.2019г., видно от представените документи за връчване на куриерска
пратка. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по
5
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от
уведомяването съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, което с оглед датата на уведомяването е считано от
20.07.2019г.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница
3325,93 лева за периода от 03.07.2020г. до 03.07.2023г. възлиза на 257,57 лева. Изложеното
обуславя извод за основателност на предявения акцесорен иск.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 50 лева.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 75 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и
депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. "П.И."”, с ЕИК **********,
6
съществуването на вземането на "ЗАД А." АД, с ЕИК *********, за сумата 825,91 лева,
представляваща платено по застрахователна полица No ********** за настъпило на
25.02.2019г. застрахователно събитие, по повод на което е образувана щета №
25019030100093 и сумата 257,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
03.07.2020г.- 03.07.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. по ч.гр. дело № 37976/ 2023г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
ОСЪЖДА А. "П.И."”, с ЕИК **********, да плати на "ЗАД А." АД, с ЕИК
*********, сумата 75 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело №
37976/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав разноски и сумата 725 лева,
представляваща направени в първоинстанционното исково производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7