№ 32
гр. Раднево, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100717 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ЗД „***” АД против
ИВ. М. К. с правната квалификация на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Ищецът твърди, че на 03.12.2017 г. около 3 часа,
на път I-5, км. 218, ответникът ИВ. М. К. като водач на МПС марка Ман,
модел ****, с рег. № ****, собственост на ****, реализирал ПТП поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия, с пешеходеца ****, за
когото възникнали неимуществени вреди. Твърди, че за ПТП бил съставен
констативен протокол с пострадали лица № 14413 от 07.12.2017 г., в който
било посочено, че ответникът управлявал МПС под въздействието на алкохол
с измерена концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.
Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС била
застрахована при ищцовото дружество по застраховка гражданска
отговорност с полица BG/22/117001890646, със срок на валидност от
06.07.2017 г. до 05.07.2018 г. Твърди, че във връзка с причинените
неимуществени вреди на пешеходеца **** била образувана щета №
Р00231000-63-17-7831, като пострадалият имал следните травми: счупване на
дистална фаланга на палеца на дясното стъпало. Твърди, че за тези вреди на
пострадалото лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1
4500 лв. на 10.09.2018 г. от страна на ищеца. Твърди, че съгласно чл. 500 КЗ
има право да получи от ответника заплатеното застрахователно обезщетение,
пратил покана на ответника да заплати сумата, но до момента не била
изплатена. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 587/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът не
бил открит на известните адреси и поради което на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК предявява иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след указания на заповедния съд.
Поради това иска от съда да признае за установено вземането му към
ответника за сумата от 4520 лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 4500 лв. и 20 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ИВ. М.
К., чрез особения представител адв. ***, с който взема становище за
неоснователност на иска. Твърди, че не е доказан механизма на ПТП и
настъпилите вреди. Особеният представител твърди, че няма връзка с
ответника и не знае дали последният не е платил сумата, тъй като няма
доказателства да е бил поканен доброволно да плати. Твърди, че ответникът
бил осъден с влязло в сила споразумение за деянието, което е задължително
да гражданския съд относно вината, противоправността и извършителя.
Твърди, че в споразумението никъде не било посочено, че нарушението е
извършено след употреба на алкохол над допустимата норма, поради което
това обстоятелство не е задължително за гражданския съд. Не оспорва
наличието на ПТП, полученото травматично увреждане от пешеходеца ****
счупване на дистална фаланга на палеца на дясното стъпало, както и
определеното и изплатено на 10.09.2018 г. застрахователно обезщетение в
размер на 4500 лв. за неимуществените увреждания.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 17.03.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определение № 39 от 31.01.2022 г. по чл.
140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че на
2
03.12.2017 г. около 3 часа, на път I-5, км. 218, ответникът ИВ. М. К. причинил
на третото лице **** неимуществени вреди: счупване на дистална фаланга на
палеца на дясното стъпало, и за тези вреди на пострадалото лице **** било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4500 лв. на 10.09.2018 г.
от страна на ищеца ЗД „***” АД. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест като е указал, че ищецът следва да
докаже механизма на настъпване на ПТП и че ответникът И.К. е управлявал
МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
По делото е приет като писмено доказателство протокол от съдебно
заседание от 23.01.2018 г. по НОХД № 234/2018 г. на РС-Стара Загора, с
който е одобрено споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 НПК и с което е
признат за виновен ответникът ИВ. М. К. за няколко престъпления, като едно
от тях е, че на 03.12.2017 г. на път I-5, на километър 218, в землището на гр.
Стара Загора, причинил на полицейски орган – мл. инспектор **** – старши
полицай в „Охрана на обществения ред“ от група „Охрана на обществения
ред, териториална полиция и вътрешни постове“ при ОД на МВР-Стара
Загора, при изпълнение на службата му, при провеждането на специализирана
полицейска операция за опазване и възстановяване на обществения ред и
предотвратяване на престъпления, лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, а именно причиняване на счупване на крайната фаланга на палеца
на десния крак. С въпросното определение е ангажирана наказателната
отговорност на ответника и за телесни повреди на още 3 полицейски
служители, за извършени хулигански прояви при условията на опасен
рецидив спрямо полицейски служители чрез отправяне на обидни думи,
3
посочване на среден пръст, неизпълнение на устни полицейски
разпореждания, агресивно поведение, за противозаконно осуетяване на
извършване на полицейска проверка, чрез активно бягство, при управлението
на МПС – товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ****. Действително в
определението за одобрено споразумение не е налице осъждане на ответника
при употреба на алкохол, за което присъдата не би могла да служи като
установяващо този факт доказателство. От изисканите за послужване
наказателни дела е видно, че с решение № 17 от 04.02.2019 г. по н.д. №
12/2019 г. на ВКС е възобновено производството по НОХД № 234/2018 г. на
РС-Стара Загора в частта досежно признаване на ответника за виновен в
извършените дейния за престъпленията телесни повреди към полицейските
служители, в това число и към лицето ****, и е изпратено производството на
ОП-Стара Загора на фаза досъдебно производство. По делото е прието като
писмено доказателство присъда № 20 от 14.05.2019 г. по НОХД № 86/2019 г.
на ОС-Стара Загора, влязла в законна сила на 30.05.2019 г., с която
ответникът ИВ. М. К. е признат за виновен в това, че на 03.12.2017 г. по път I-
5 в района на км.228+200, южно от разклона за село Хрищени и в района на
км.218+000, област Стара Загора, в условията на продължавано престъпление
при управление на МПС – товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ****,
собственост на С.И.Мехмед, нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил средни телесни повреди на 3 лица, полицейски служители, един от
които е лицето ****, изразяваща се в счупване на крайна фаланга на палеца
на десния крак, довела до трайно затрудняване на движението на десния крак
за период повече от 30 дни. С присъдата е признат за виновен ответника за
извършена средна телесна повреда спрямо лицето **** за счупване на
крайната фаланга на палеца на десния крак, в която част следва да се зачете
от гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Относно механизма на деянието по делото е приета САТЕ, от която е
видно, че на 03.12.2017 г. около 3,00 часа на път I-5 в района на км.218,
водачът ИВ. М. К. при управление на МПС – товарен автомобил марка
„МАН“ с рег. № ****, собственост на Себахтин Изуф Мехмед, е реализирал
ПТП с пешеходецът ****, изразяващо се в преминаване през ходилото на
десния крак на пострадалия с предното ляво колело на автомобила. Към
момента на преминаване, крайника и ходилото са били изнесени напред към
4
предно ляво колело на автомобила, а скоростта на автомобила е била към
момента на преминаване в граници около 5-10 км/ч. Водачът на автомобила
И.К. е имал възможността да предотврати удара, но той всъщност се
установява от приложените НОХД е сторил дори умишлено. Налице е
причинно-следствена връзка между деянието на ответника и травматичното
увреждане на лицето ****.
От приложеното по делото НОХД № 86/2019 г. на ОС-Стара Загора и
приложените към него писмени материали от досъдебно производство №
7/2018 г. ОСлО при ОП-Стара Загора, е видно, че на ответника ИВ. М. К. е
направен тест за употреба на алкохол на 03.12.2017 г. в 03:23:09 часа, след
произшествието, като дрегерът е отчел наличие на алкохол в издишания
въздух от 1,47 промила /виж разпечатка от дрегера на л.80 от том 1 на ДП/.
Също така е видно, че е извършено химическо изследване на ответника ИВ.
М. К. за наличие на алкохол в кръвта, като видно от протокол за извършено
химическо лабораторно изследване № 482 от 03.12.2017 г., че на 03.12.2017 г.
в 5:20 часа е отчетено наличие на 1,50 промила алкохол в кръвта на ответника
ИВ. М. К.. Двете проби с дрегера и с химическото изследване са извършени
при спазване на реда по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, единствено определяща начина по който се
установява наличието на алкохол в кръвта и издишвания въздух у водачите на
МПС. Видно е също, че за управлението на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта е ангажирана и административно-наказателната отговорност на
ответника /в том 1 на ДП се намира съставен АУАН/. По настоящо дело е
прието като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.12.2017 г. /л.7/, съставен от органите на полицията, в
който е констатирано, че ответникът ИВ. М. К. е управлявал МПС с 1,47
промила алкохол /показанието на дрегера/.
С оглед на всички тези установени обстоятелства и предвид отделените
безспорни обстоятелства, съдът намира, че е консумиран съставът на
регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да иска
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение от делинквента
в лицето на ответника.
Тъй като е безспорно обстоятелството за заплатено застрахователно
5
обезщетение от 4500 лв., то тази сума ответникът И.К. дължи на
застрахователя на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, ведно с ликвидационните
разноски от 20 лв. по щета № Р00231000-63-17-7831 /за щетата, плащането на
обезщетението, определянето на размера на щетата са налице писмени
доказателства, приети по делото/.
Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по
т.д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да
обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.
Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, което налага извод,
че в случая е налице изискуемо вземане за ищеца по повод заплатеното от
него застрахователно обезщетение на ощетеното лице.
С оглед така установените факти вземането на ищеца в размер на 4520
лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 4500
лв. и 20 лв. ликвидационни разноски, е основателно като дължимо от
ответника и следва искът да се уважи, ведно със законната лихва от
16.08.2021 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски съобразно
уважения иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер за заповедното и
исковото производство. Доказани разноски са в размер на 90,40 лв. държавна
такса в заповедното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 Наредбата за
заплащането на правна помощ, а за исковото производство сумата от 90,40 лв.
държавна такса, 400 лв. възнаграждение за вещо лице, сумата от 546,40 лв.
платено възнаграждение за особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 200 лв. съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25 Наредбата за заплащането на правна помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. М. К., ЕГН **********, с
6
адрес гр. Раднево, ул. „Димитър Благоев“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 14, дължи на
ЗК „***” АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 4520
лв. (четири хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 4500 лв. и 20
лв. ликвидационни разноски за заведена щета № Р00231000-63-17-7831 по
полица № BG/22/117001890646 за сключена гражданска отговорност, във
връзка с ПТП на 03.12.2017 г., за нанесени неимуществени вреди на лицето
****, изразяващи се в болки заради счупване на дистална фаланга на палеца
на дясно стъпало, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 240 от 16.08.2021 г. по ч.гр.д. № 587/2021 г. на
РС-Раднево.
ОСЪЖДА ИВ. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
„Димитър Благоев“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 14, да заплати на ЗК „***” АД,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, с
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 427,20 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и седем лева и 20 ст.) разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7