Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 561 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
е иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът - „Б.Б.” ЕООД, твърди, че на 18.03.2015 г. сключил с ответника - „К.” ЕООД, договор, по силата на който поел задължение да му доставя стоки, а последният се задължил да заплати уговорената покупна цена за тях. Посочва, че съгласно договореното между страните стоките в рамките на отделните доставки са били предавани на лицето М.М., който е организирал техния превоз от склада на ищеца до ответника. Ищецът твърди, че доставил на ответника стоките, които са описани във фактура № **********/ 05.05.2015 г., фактура № **********/ 07.05.2015 г. и фактура № **********/ 13.05.2015 г., като покупната цена за тях възлиза на сумата от 343 968 лв. Ответникът не е заплатил тази сума нито на падежа, нито към момента. Поради изложеното ищецът моли „К.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 343 968 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки, описани във фактура № **********/ 05.05.2015 г., фактура № **********/ 07.05.2015 г. и фактура № **********/ 13.05.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът – „К.” ЕООД, оспорва предявения иск. Посочва, че стоките, за които са издадени процесните две фактури, не са му предавани. Твърди, че воля за тяхното приемане не е изразена от лице, което е оправомощено да прави изявления от името на ответното дружество. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за покупна цена. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенция на ищеца за
заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба
на стоки. За да бъде същата уважена, на първо място, следва да се прецени
дали от представените по делото доказателства се установява, че между страните
по спора е сключена тази сделка, която
е посочена от ищеца като правопораждащ вземането за цена факт, който ответникът оспорва да е
осъществен.
Договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален. Той се счита за сключен в момента на постигане на съгласие между договарящите
страни относно всички присъщи на съдържанието му
съществени елементи – относно вида и количеството на вещите, които се продават, както и относно размера на покупната цена,
която купувачът се задължава да заплати на продавача.
За доказване
сключването на описания в исковата молба договор за продажба в производството е
представен писмен договор от 18.03.2015 г., който е подписан от представители
на „Б.Б.” ЕООД и „К.” ЕООД и обективира тяхното съгласие за сключването му. С него ищцовото дружество „Б.Б.” ЕООД се е
задължило да продава на ответника „К.” ЕООД стоки, а последното дружество е поело задължение
да заплаща покупна цена. От съдържанието на този договор е видно, че той е рамков
по своя характер, доколкото с него страните не са постигнали конкретна уговорка
за вида и количеството стоки, които ищецът като продавач се е задължил да
достави на ответното дружество, нито за цената, която купувачът се задължава да
заплати на продавача за доставените стоки. С клаузата на чл. 1 от договора те
са се съгласили, че конкретизацията на вида, количеството и качеството на стоките,
които продавачът се задължава да достави, ще се прави в издадени от последния
фактури и приемо-предавателни протоколи, а в чл. 2 от договора е постигнато
съгласие, че цената, която купувачът трябва да заплати за получените от него
стоки ще се определя в издадената фактура. Следователно от този писмен договор
не се доказва, че между страните по спора е сключен договор за продажба с
предмета, описан в исковата молба, т.е. за доставка точно на посочените в
исковата молба стоки и за заплащане на посочената от ищеца цена.
Предвид горното съдът трябва да отговори на въпроса дали в производството са представени други доказателства, от които да се установява, че между страните по спора е постигнато съгласие за индивидуализация на всяко от двете основни задължения, които са съществени елементи на сделката за продажба, които, както се посочи, са видът и количеството на вещите, които се продават, както и размерът на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача.
Постигането на такова съгласие не се установява от представените по делото три броя фактури - фактура № **********/ 05.05.2015 г., фактура № **********/ 07.05.2015 г. и фактура № **********/ 13.05.2015 г. Тези счетоводни документи са издадени за доставка на стоки. В тях като доставчик на стоките е посочено ищцовото дружество „Б.Б.” ЕООД, а като техен получател - ответното дружество „К.” ЕООД, като в тях са описани по вид и количество стоките, които са предмет на продажбата, както и покупната цена, която купувачът се задължава да заплати за тях. Нито една от тези фактури, обаче, не е подписана от представител на ответника, поради което, въпреки че те съдържат информация за съдържанието на всички съществени елементи на договора за търговска продажба, следва да се приеме, че не доказват изразена от купувача на стоките воля за съгласие да закупи описаните в тях стоки и да заплати посочената в тях покупна цена. В производството не се твърди и не се доказа ответникът да е осчетоводил издадените от „Б.Б.” ЕООД три фактури. Ако действието по осчетоводяване на тези фактури беше извършено от „К.” ЕООД, то щеше да има характер на признание, направено от този правен субект, в качеството му на купувач на стоките, че е изразил съгласие да закупи точно индивидуализираните в тях като вид и количество стоки срещу заплащане на посочената в тези счетоводни документи покупна цена.
В производството не се твърди да са съставени приемо-предавателни
протоколи, в които да са индивидуализирани по вид, количество и качество
вещите, които продавачът се е задължил да достави на купувача по процесния
договор за продажба съгласно уговорения в чл. 1 от него начин, по който следва
да се извърши конкретизирането на съдържанието на основните задължения, които
възникват за страните по него.
По делото са представени три
броя пътно-прехвърлителни разписки, които са издадени на 05.05.2015 г.,
07.05.2015 г. и 13.05.2015 г. От тяхното съдържание е видно, че те са съставени
за удостоверяване извършването на действия по предаване на определен вид стоки
от ищеца „Б.Б.” ЕООД на лицата М. П. и К.П., за да бъдат превозени до
дружеството „К.” ЕООД, на което тези лица са представители. В тези документи обаче не са обективирани
изявления на лицата, които са ги подписали, за съгласие относно съдържанието на
някое от двете съществените задължения на сделката за продажба на стоки, защото
в тях нито е посочено, че описаните стоки се продават от един правен субект на
друг, нито е посочена покупна цена, при която следва да стане това. В
съдържанието им са описани факти, които представляват част от съществените
елементи на договора за превоз, а не на този за продажба – посочено е кое лице
е товародател, кое превозвач, кое е получател на товара, какъв е вида на товара
и къде е местоназначението. Ето защо съдът приема, че в тези писмени документи,
които са свидетелстващи по своя характер, е удостоверено единствено
осъществяването на фактическото действие по предаване на описаните в тях стоки
от дружеството –продавач по процесния рамков договор за продажба на физически
лица, които са изпратени и упълномощени да ги получат от името на
дружеството-купувач по рамковия договор и да ги превозят. В разписките обаче не
са обективирани изявления на двете насрещни страни, които могат да се
квалифицират като такива за съгласие относно съдържанието на двете съществени задължения
на сделката за продажба на стоки.
Всяка от трите пътно-прехвърлителни
разписки е подписана от представител на ищеца и от посочено в нея
физическо лице, което е записано, че действа като представител на ответното
дружество „К.” ЕООД. Това са физическите лица М. П. за две от разписките и К.П.
за една от тях. Направеното в процеса от ответника оспорване на авторството на
тези документи остана недоказанo, напротив - от заключението на изготвената по
делото почеркова експертиза се установява, че те са автентични. В заключението на
тази експертиза вещото лице е направило категоричен извод, че подписите в разписките,
които са поставени за получил стоката са на лицата, които се сочат за техни
автори, които са М. П. за две от разписките и К.П. за една от тях. Тези
физически лица са разпитани като свидетели в производството, като от
показанията им се установява, че през 2015 г. са работили като шофьори за „К.”
ЕООД, като това дружество им е възложило да извършват от негово име и за негова
сметка действия по приемане, товарене и превоз на стоки, които то е поръчало. С
оглед на това, а и предвид посоченото в пътно- прехвърлителните разписки, съдът счита, че двете физически лица
са подписали тези документи като
представители на това дружество, които са оправомощени да извършат фактическото
действие по получаване на описаните в документите стоки. Това означава, че трите
броя разписки обективират изявления на самия ответник, които с оглед съдържанието
на документите са такива по признание на факта, че изброените в тях стоки са
предадени от ищеца на представители на „К.” ЕООД. Това действие по фактическо получаване на стоките от ответника чрез
негови представители обаче в случая не може да се приравни на конклудентно
действие на този субект по изразяване на съгласие за закупуване на описаните стоки
и за тяхното одобряване, защото в документите липсват обективирани изрични
изявления в тази насока, касаещи извършена продажба. Освен това от показанията
на разпитаните свидетели П. и П. се установява, че от „К.” ЕООД не им е
възложено и съответно те не са упълномощени да извършат действия по преглеждане
на предадените им от „Б.Б.” ЕООД стоки и да правят изявления за това, че те
съответстват по вид, количество и качество на тези, които ответното дружество
се е съгласило да закупи, поради което и не би могло да се предположи, че те са
направили такива изявления с подписването на разписките.
Освен това в приетите като доказателства по делото три броя пътно- прехвърлителни разписки липсва каквото и да било изявление относно цената на описаните в тях стоки, тъй като такава изобщо не е посочена в тях. Ето защо дори и да се счете, че с оглед на направеното в тях изявление за получаване на описаните стоки от ответника, те обективират и негово изявление да закупи тези вещи, то със сигурност от тяхното съдържание не може да се направи извод, че доказват, че от която и да е от страните по спора е направено изявление за съгласие относно втория съществен елемент на договора за продажба на стоки, който е покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача. Липсата на съгласие относно всеки от съществените елементи, характерни за съдържанието на договора за продажба или относно който и да е един от тях, означава, че такъв договор не е сключен.
С оглед на всичко изложено трябва да се заключи, че в производството не се установи, че между „Б.Б.” ЕООД и ответника „К.” ЕООД е сключен договор за продажба, имащ за предмет закупуването на стоките, които са описани във фактура № **********/ 05.05.2015 г., фактура № **********/ 07.05.2015 г. и фактура № **********/ 13.05.2015 г., срещу заплащане на покупна цена за тях в общ размер на 343 968 лв., което означава, че не е доказано и това, че в тежест на ответника по силата на такава сделка е възникнало задължение да заплати посочената парична сума. След като в тежест на „К.” ЕООД не е възникнало задължение за заплащане на паричната сума в размер на 343 968 лв. на заявеното в процеса договорно основание, то предявеният в процеса осъдителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
Предвид крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 16 365 лв., от които сумата от 10 320 лв – адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство, за което са представени доказателства, че е платено и сумата от 6 045 лв. – разноски, направени за защита в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск за заплатена държавна такса за частна жалба и за платено адвокатско възнаграждение, които се разпределят съобразно крайния изход на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Б.” ЕООД, с ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление:***, срещу „К.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на „К.” ЕООД да заплати на „Б.Б.” ЕООД сума в размер на 343 968 лв. /триста четиридесет и три
хиляди деветстотин шестдесет и осем лева/, представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки,
описани във фактура № **********/ 05.05.2015 г., фактура № **********/
07.05.2015 г. и фактура № **********/ 13.05.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.Б.”
ЕООД да заплати на „К.” ЕООД сума в размер на 16 365 лв. /шестнадесет хиляди триста шестдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: