№ 42
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.
Въззивна жалба, подадена от „Гаранционен фонд“, гр.София чрез
процесуалния му представител адв.Л.Велева, против решение
№260356/27.11.2020г., постановено по т.д.№1926/19г. по описа на ВОС, т.о., в
частите му, с които: 1/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на С. С. М.
сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер на 60
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие загубата на брат й А.С. М., поч.
на 04.08.2015г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от
Х. А. А., при управление на МПС - л.а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/; 2/
„Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на М. С. М. сумата от 50 000лв.,
предявена като частичен иск от иск в общ размер на 60 000лв,
1
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат му А.С. М., поч.
на 04.08.2015г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от
Х. А. А., при управление на МПС - л.а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/; 3/
„Гаранционен фонд“ е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 4 000лв., представляваща дължимата по делото държавна такса
върху уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ “Гаранционен
фонд“ е осъден да заплати на адв.П.Д. К. сумата от 4 236лв. с ДДС,
представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на осн. чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв; 5/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на
С. С. М. и М. С. М. сумата от 25лв., представляваща сторени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, като решението е постановено при
участието на АХМ. АК. АХМ. и АН. С. АС. в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника „Гаранционен фонд“, на основание чл.220,
вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемите С. С. М. и М. С. М. в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.П.К.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС
в обжалваните му от „Гаранционен фонд“ части да бъде
потвърдено.Претендират разноски.
Частна жалба, подадена от адвокат П.Д. К., процесуален представител на
С. С. М. и М. С. М., против определение №260113/27.01.2021г., постановено
по т.д.№1926/19г. по описа на ВОС, т.о., с което е оставена без уважение
подадената от адв.П.К. в качеството й на пълномощник на С.М. и М.М. молба
за изменение на решение №260356/27.11.2020г., постановено по т.д.
№1926/19г. по описа на ВОС, в частта на присъдените разноски за
адв.възнаграждение.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
2
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248
от ГПК, касаеща присъденото на адв. П.К. възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА, бъде уважена като се измени решението в частта за разноските и
се присъди допълнително възнаграждение в размер на 636лв., ведно с ДДС.
Въззиваемата страна по частната жалба „Гаранционен фонд“, гр.София,
редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищците С. С. М. и М. С. М. излагат, че са съответно
сестра и брат на А.С. М..На 04.08.2015г., около 5, 00ч. на път III-731, при
37+100 км. след с.Храброво, посока път III-208, при управлението на л.а.
„Пежо 206”, с рег.№В 7582 НС водачът Х. А. А. нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, в резултат на
което загубил контрол над управлявания от него автомобил и при наличието
на десен завой напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.В
резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта както на водача на л.а.
А., така и на возещия се на предната дясна седалка като пътник А.С.
М..Образуваното по случай ДП №281/15г. по описа на РУП Провадия, пр.пр.
№2888/15г. по описа на ОП-Варна, е прекратено поради смъртта на виновния
водач Х.А..Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Пежо 206”, с рег.№В
7582 НС липсва валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Между ищците и починалия техен брат е съществувала особено силна
връзка, характеризираща се с чувство на обич, взаимна силна привързаност и
подкрепа. Ищците изключително тежко преживели смъртта на техния брат,
който бил само на 17 години, ученик, предстояло му да завърши средно
образование, да направи бал и тепърва да изживее най-хубавите моменти от
живота си.Той бил в началото на жизнения си път, имал чудесни планове за
бъдещето си, искал да учи висше образование, да се развива, да създаде
семейство.Несвоевременната му, трагична и безвъзвратна загуба завинаги
променила живота на ищците, мъката им е огромна, изживели силни
психични болки и страдания.Ищците са материално легитимирани да получат
3
обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в резултат от
смъртта на техния брат.Пасивно легитимиран е ответникът „Гаранционен
фонд”, гр.София предвид липсата на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Претенциите на ищците за изплащане на обезщетение са
заявени надлежно извънсъдебно пред „Гаранционен фонд“, но не са им
изплатени обезщетения.Предвид изложеното претендират ответникът да бъде
осъден да заплати на всеки един от ищците сумата от по 30 000лв., предявени
като частични искове, целите в размер от по 60 000лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на
техния брат А.С. М., ведно със законната лихва върху всяка от главниците по
30 000лв., считано от датата на деликта - 04.08.2015г. до окончателното
изплащане.
Ответникът „Гаранционен фонд”, гр.София в депозирания писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъде
отхвърлени като неоснователни.Не оспорва изпълнението на процедурата по
чл.288, ал.9 от КЗ /отм./.Излага и, че е постановен отказ за изплащане на
обезщетения.Оспорва изцяло твърдените в исковата молба механизъм,
причини и обстоятелства при настъпване смъртта на родственика на
ищците.Оспорва твърденията на ищците за съществували изключително
близки и топли отношения с техния брат.Сочи, че липсват доказателства,
удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали
причина между починалия и тях да се е породила особена близост и те да са
понесли морални болки и страдания от загубата му с продължително
проявление във времето, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите такива за конкретната родствена връзка, които да дадат основание
за търсеното обезщетение.Твърди, че отношенията са били нормалните
такива между братя и сестри, с присъщите им обич и подкрепа.Оспорва
размера на претенциите като изключително завишен и несъответстващ на
принципа на справедливостта, съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.Възразява,
че, ако и да се дължи обезщетение, то същото следва да бъде до размера по
чл.493а, ал.4 от КЗ, вр. §96, ал.1 от ЗИДКЗ, обн. ДВ., бр.101/18г., т.е. до
5 000лв.Твърди, че не дължи законна лихва от датата на деликта, т.к. не е
4
изпадал в забава от тогава.Произнесъл се е в рамките на срока по чл.288, ал.7
от КЗ/отм./ - 3 месеца от завеждане на извънсъдебната претенция на ищците,
поради което не дължи лихва за забава до датата на подаване на исковата
молба/подадена по пощата на 20.11.2019г./.
В срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответника
привличането като трети лица помагачи на негова страна на наследниците на
Х. А. А., а именно АХМ. АК. АХМ. и АН. С. АС..С определение
№260431/21.08.2020г. са конституирани от първоинстанционния съд като
трети лица помагачи на страната на ответника АХМ. АК. АХМ. и АН. С.
АС..Последните, редовно уведомени, не се явяват, не се представляват, не са
изразили становище по исковете.
В срока и по реда на чл.214, ал.1 от ГПК по искане на ищците от
първоинстанционния съд с протоколно определение от 10.11.2020г. е
допуснато изменение в размера на исковете, предявени от всеки от ищците, а
именно от 30 000лв. на 50 000лв. за всеки, предявени като частични искове,
целите от по 60 000лв.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която
исковете с пр.осн. чл.86 от ЗЗД в частите им за присъждане на законна лихва
върху главниците за периода от 04.08.2015г. до 25.11.2019г., вкл., са
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ/отм./ и чл.86 от
ЗЗД.
Между страните не е спорно и се установява от представените по делото
удостоверение за родствени връзки и препис извлечение от акт за смърт, че
въззивниците са съответно сестра и брат на А.С. М., поч. на 04.08.2015г.Не се
спори и относно обстоятелството, че смъртта на последния е настъпила при
ПТП на 04.08.2015г. с л.а.“Пежо 206“, рег.№В 7582 НС.
От заключението на САвтЕ от 30.10.2020г. на в.л.М.Т., кредитирано от
5
съда като обективно и компетентно дадено, и обясненията на в.л., дадени в
о.с.з. на 10.11.2020г., се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е
следният: на 04.08.2015г. около 04, 00ч. Х. А. А. е потеглил заедно с А.С. М. с
л.а.“Пежо 206“, рег.№В 7582 НС от с.Блъсково, като автомобилът е
управляван от Х. А. А..При излизане на автомобила от с.Храброво в посока
гр.Провадия и навлизането му в поредни завои л.а. се е движил със скорост
по-висока от 90 км/ч., при което след излизане от плавен ляв завой и преди
навлизането на л.а. в последващия плавен десен завой водачът е изгубил
контрол върху управлението и съответно поведението на автомобила при
навлизането му в завоя.Вследствие тази загуба, л.а. е навлязъл предварително
в завоя и след поредица леки контакти с възникнали препятствия/дясна
мантинела, храсти/ окончателно е изгубил управляемост и се е ударил в
намиращото се в дясно/на края на мантинелата/ дърво.При удара, който е
станал при скорост на л.а. около 90 км/ч., купето на л.а. силно се е
деформирало и от него са се отделили много детайли.При анализ на следите,
оставени от автомобила по пътното платно, върху мантинелата, банкета,
прилежащите храсти и дървета, се установява, че при ранното си навлизане в
завоя предната му част се е качила частично на мантинелата, но не се е
плъзгала до края/до удара в дървото/ по нея, а след първия контакт вероятно е
имало завъртане на автомобила около вертикалната му ос и след това същият
като е продължил движението си напред е преминал през мантинелата и след
известен наклон на дясно спрямо надлъжната му ос се е ударил с десния си
борд в дървото.Ударът е бил в областта на дясна врата, горната й колона и
прилежащата част на тавана.От този удар е отслабена основната
конструктивна якост на купето, то силно се е деформирало, поради
деформацията са се отворили преден и заден капак, отделило се е предното
челно стъкло и частично се е отворила горната част на лявата врата.Отделила
се е и групата „двигател/скоростна кутия“.Следствие от удара купето се е
завъртяло около дървото и се е установило на няколко метра от другата му
страна.Причината за възникване на ПТП е загубата на контрол върху
управлението на автомобила, а тя се дължи на няколко фактора: по-високата
от нормално възприетата скорост за преминаване през този завой в
конкретната пътна обстановка /тъмна част от денонощието, през която
възприятията относно отстояния и възникнали препятствия са нарушени,
особено на неосветен пътен участък/, закъснели или неадекватни реакции на
6
водача на л.а. следствие умора или употреба на алкохол и др.Действията на
водача на л.а. при управлението на автомобила са довели до загуба на
контрол/лошо управление в конкретната ситуация/, а това е довело до
настъпване на ПТП.Не са налице технически причини за ПТП от гледна точка
изправността на автомобила.
Съгласно нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.Предвид така установеното от цитираното заключение, съдът
приема, че водачът на л.а. “Пежо 206“, рег.№В 7582 НС, Х.А., движейки се по
пътен участък със завои, в тъмната част от денонощието, на неосветен пътен
участък, при навлизането си в десен завой не е съобразил скоростта, с която е
управлявал автомобила-около 90 км/ч. и навлизането с тази несъобразена
скорост в завоя е довело до загуба контрол върху управлението на
автомобила, следствие от което автомобилът е преминал мантинелата,
напуснал е пътното платно и се е ударил в намиращото се след нея крайпътно
дърво, като от сблъсъка водачът Х.А. и возещия се на предна дясна седалка
А.М. са получили наранявания, от които са починали - съгласно констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2438/04.08.2015г. Х.А. и А.М. са
установени на мястото на ПТП починали, а съгласно показанията на св.В.Ц.
/посочен като поемно лице в съставения също на 04.08.2015г. протокол за
оглед на местопроизшествие/, когато го извикали полицаите като свидетел за
инцидента на 04.08.2015г. видял, че А.М. е на предната дясна седалка.
С оглед гореустановеното и следва да бъде прието, че от страна на водача
на л.а. е извършено противоправно деяние - при управление на ППС
извършил нарушение правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.първо от ЗдвП,
довело до причиняване на смърт, като на осн.чл.45 от ЗЗД в гражданското
производство неговата вина се предполага.Установената форма на вина е
непредпазливост, т.к. водачът на л.а. е могъл и е бил длъжен да предвиди
обществено опасните последици от деянието си.От представеното
7
постановление от 21.07.2016г. на ОП-Варна по ДП №281/15г., пр.пр.
№2888/15г., се установява, че образуваното против неизвестен извършител
ДП за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. чл.342, ал.1 от НК е прекратено, т.к. е прието, че нарушенията на
правилата за движение, станали причина за настъпване на ПТП, са допуснати
от починалия Х.А..
Според представената справка към 04.08.2015г. за л.а. “Пежо 206“, рег.№В
7582 НС не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. На осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ/отм./ - приложим закон,
т.к. пътно-транспортното произшествие, в резултат от което е починал А.С.
М., е настъпило на 04.08.2015г., т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./, поради
което и разпоредбите на КЗ/обн. ДВ бр.102/15 г., в сила от 01.01.2016г./, са
неприложими /изрично така по отношение на застрахователните договори,
сключени при действието на КЗ /отм./, за които, съгласно §22 от ПЗР на ЗК,
се прилага част ІV от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс, като това разрешение следва да се приложи и
в хипотезата, при която, т.к. по дадена причина третото увредено лице не
може да получи застрахователно обезщетение от застраховател, то същото
насочва претенцията към „Гаранционен фонд“ /уредба в част V от отменения
КЗ/ като лице, извършващо плащания в предвидените от кодекса случаи/
въззиваемият е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на
въззивниците като трети увредени лица, т.к. се претендира обезвреда на
неимуществени вреди, настъпили вследствие на смърт при ПТП на
територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ,
и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка
за допустимост на иска, предвидена в чл.288, ал.9, вр. ал.11 от КЗ/отм./ -
предявени претенции пред Гаранционен фонд с молба вх.№24-01-
568/26.08.2019г., образувани щета №19-210312/26.08.2019г. и щета №19-
210313/26.08.2019г.Не се спори, че по същите не са изплатени обезщетения.
Към момента на настъпване на ПТП-04.08.2015г., съответно смъртта на
А.М., въззивниците са нямали качеството увредено лице, т.к. не са имали
право на обезщетение за претърпените от неговата кончина неимуществени
вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към посочената дата
8
за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт на
пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС
№4/61г. и ППВС №5/69г. /между които не са братята и сестрите на
починалия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС с
цел синхронизиране на българското законодателство с европейското
/посочените в ТР директиви/ се изостави цитираното разрешение и се прие,
че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията към
българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз,
използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на
лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за
справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД
и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за
загубило сила ППВС №2/30.11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016
от 21.06.2018г. и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и съответно са търпени продължителни болки и страдания от
неговата смърт, въззивниците са придобили качеството увредено лице по см.
на КЗ/отм./, което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната
обезвреда.
В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължи -телност/ морални болки и страдания.Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.Когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
9
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
За доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания в производството
са ангажирани гласни доказателства.
Съгласно показанията на св.В.Ц. същият познава С., М. и А. от малки,
приятел е на баща им, от едно село са.Тримата били винаги заедно, вкл.,
когато живеели в чужбина.Били в добри отношения, общували, много си
помагали, заедно ходили цялото семейство на празненства, събирали се с
приятели.От 2012г.-2013г. и до преди смъртта си А. живеел с брат си и сестра
си в Германия, както и с майка си и баща си.Свидетелят ги е посещавал в
Германия, чуват се и по телефона.С. била омъжена от преди това/не знае дали
има граждански брак/, но и мъжът й живеел в една къща с тях в Германия.С. и
М. много тежко приели смъртта на брат си/свидетелят ги посрещнал от
летището, след като починал брат им, казал им тогава, че е починал, дотогава
им казвали, че е в болница/, плачели, изпаднали в шок.С. получила
припадъци.Упреквали се, че не били тук, за да го спрат.Отразила се
психически смъртта му, не искали да общуват с много хора, все мислят за
него, закачат негови снимки във Фейсбук.След смъртта му, когато идват
лятото на гости, не се събират, не обичат музика да свири.И двамата
посещавали гроба му, винаги е чист, и на самото място на катастрофата има
паметник, също чист, палят свещи.Знае, че М. се обажда на приятелите си да
палят свещи за брат му всяка седмица.
10
Съгласно показанията на св.С.С. същият познава С., М. и А. от както са се
родили.Живеят в едно село.Те израснали заедно.До преди смъртта на А.
цялото семейство живеело в Германия.Свидетелят също живеел там.Той
съобщил на бащата им за инцидента с А., купили си четиримата билети и се
прибрали.Цялото семейство живеело в една квартира в Германия.Братята и
сестрата се разбирали много добре.С. много им помагала, защото майката и
бащата работили и през повечето време братята били със сестра си вкъщи.С.
били семейна, когато станал инцидента, но живеела в същата къща на горния
етаж, а братята й с майка им и баща им на долния.Когато се прибирали в
България, отивали да чистят гроба на А..На мястото на инцидента има сложен
камък, баща им го сложи, и там отивали.С. много тежко приела смъртта на
брат си, припаднала, взимала хапчета, ходила, доколкото знае, на лекар.И
двамата, когато се заговори за А., плачат, не могат да свикнат, сънуват го, в
дома им много снимки на А..
Действително с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се
изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на
обезщетение за неимуществени вреди.С него обаче не се дава неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и
на всички близки на починалия, които страдат от смъртта.Смисълът на
тълкувателното решение е изрично поставеното в него изискване за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
от обичайните.Това изключение налага в тези случаи - за разлика от
обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкият или сред най-
близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите
му.Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго
семейство освен ищеца /или обратно/ и заедно, споделяйки едно домакинство,
са изградили отношения, заместващи тези между най-близките - съпруг,
низходящи, възходящи. Т.е., дори ищецът да не е сред най-тесния родствен
кръг съобразно цитираните постановления, следва да се установи, че на
практика е бил най-близкият човек на починалия, поради което и е
справедливо да бъде обезщетен вместо или заедно с тях.Възможно е напр.
поради определени житейски обстоятелства брат и сестра да са изградили
отношения, сходни на тези между най-близки кръвни роднини /израснали
сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина,
11
или останали без родители, споделяли трайно общо домакинство, при
взаимна помощ и грижа/, което обаче не бива да ги лишава от правото на
обезщетение, само защото са такива по съребрена линия.
Съгласно задължителните указания с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС не подлежи на доказване само особената житейска
ситуация, като причина за възникване на връзка на особена близост.Главното
и пълно доказване на обстоятелствата по материалноправната легитимация на
лицата - ищци, извън кръга очертан с ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.,
конкретно за случая /но не само / в хипотезата на родство с починалия, извън
родство от първа степен по права линия, предпоставя установяването на три
групи факти: 1/ такива, които по своето естество са годни да провокират
създаването на особена близка връзка, надхвърляща, когато се касае за лица в
някаква степен на родство, типичното съдържание на такава връзка,
традиционно за българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства
следва да обосновават житейските предпоставки за възникването на
изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за
обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти,
свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената
житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с
продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период
значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да
позволяват квалифицирането й като необичайна; 3/ търпените болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно
търпимите от смъртта на близък човек.Неустановяването на която и да е от
трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна
легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди,
извън кръга очертан с ППВС №4/61г. и ППВС №5/1969г.При това от
значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на създалите се
отношения между него и починалия, дадена от трети лица /свидетели/, а
доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради
личното си впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по
смисъла на цитираното ТР.
При съвкупния анализ на така ангажираните в производството гласни
доказателства се установява, че въззивниците и починалият техен брат са
12
израснали заедно в едно семейство, били са в много добри отношения по
между си, задружни, общували, помагали са си, живеели са в една къща в
Германия.
Спорно между страните е дали помежду им е била изградена такава
особена връзка, която поради определени житейски обстоятелства, се
различава от нормалната и обосновава изключителност на отношенията,
водеща до неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните при добри,
социално-активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна грижа и
помощ и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение наред с най-
близките на пострадалия.В общата хипотеза житейски недостоверно е едно
починало лице да има дълбока емоционална връзка с неограничен брой лица,
които да са претърпели вреди от неговата смърт и да е справедливо да бъдат
обезщетени.В случая починалият е имал близки и топли отношения със
своите брат и сестра, но не се установява между тях да е имала такава трайна
и извънредна емоционална връзка, която да покрива предвиденото в ТР
изключение.Не е спорно между страните, че и двамата родители на
въззивниците и починалия са живи, като и тримата са отглеждани от
родителите им в техния дом, с предоставена в пълен обем родителска
грижа.Семейството им, съгласно показанията на свидетелите, е било
сплотено, със силна връзка, като членовете му се държат топло и сърдечно
помежду си, т.е. не са били налице отношения между братята и сестрата,
заместващи отношенията им с техните родители.При прибирането си в
България са пребивавали в дома на баба си, т.е. имало е съпътстваща грижа и
от такъв родственик.Въззивницата е била на 19 години, сключила е брак на
12.08.2015г./седмица след смъртта на А.М./, но според показанията на
свидетелите е живеела на съпружески начала отпреди това със съпруга си,
като видно от справката от НБД същата има деца от съпруга си, родени
съответно 2011г. и 2014г., т.е. е създала от години преди инцидента свое
семейство, с отделно домакинство /макар и в една сграда/.Въззивникът е бил
на 16 години, отглеждан от родителите си, които на тази му възраст, се явяват
най -близките му родственици.Предвид горното и не би могло да бъде прието,
че техният най-близък човек е бил брат им, нито може да се приеме, че брат
им е нямал други близки, които да го обичат и да се грижат за него, нито, че
те са имали очаквания за основна житейска подкрепа от него.Действително
13
въззивниците са търпели, предвид създадената положителна емоционална
връзка, обич и привързаност, душевни болки и страдания от загубата му, но
същите не са от вида на тези, които подлежат на репариране по
изключение.Изживели са траурна реакция, научавайки за загубата му, но би
могло да се приеме, че това е нормалопсихологична реакция в ситуация на
загуба на родственик от толкова близък родствен кръг, с когото до смъртта
му са поддържали близки семейни отношения.Не се установиха в
производството такива факти, които по своето естество да са годни да
провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща типичното
съдържание на подобна връзка, явяваща се традиционна за българското
семейство, бит и морал.Посещението на гроба на починалия техен брат, с
паметник, поставен от баща ми, при прибиранията им от Германия, паленето
на свещи, вкл. молбата до живущи в България приятели за посещения на
гроба, нежеланието при тези прибирания да се събират с приятели и да
слушат музика, безспорно установяват търпени болки и страдания и
понастоящем, т.е. с продължителност, свидетелстваща за силна обич и
непрежалимост на загубата, но сами по себе си недостатъчни за обосноваване
на активна материално-правна легитимация, за предявяване на иск за
обезщетяване неимуществени вреди от смъртта на родственик, в степен на
родство извън визираната в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.
Предвид гореизложеното съдът приема, че въззивниците не установиха в
производството своята материално-правната легитимация да получат
обезщетение за изживени психични болки и страдания от загубата на техния
брат, т.к. не доказаха наличието на такава изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която да е породила значителни душевни
болки и страдания, които да са извън обичайно, традиционно присъщите за
такъв вид родствената връзка.С оглед горното и следва да се приеме, че
принципът на справедливостта не налага включването на въззивниците в
кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния брат.Предявените главни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Предвид горното неоснователно
е и искането за присъждане на законна лихва, считано от 26.11.2019г.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в
14
обжалваните му части и вместо него постановено друго, с което исковете
бъдат отхвърлени.На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените
пред настоящата инстанция разноски, които представляват държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 2 000лв.Не са представени доказателства за
направени разноски пред първа инстанция.
По частната жалба.
Обжалва се определение №260113/27.01.2021г., постановено по т.д.
№1926/19г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение подадената от
адв.П.К. в качеството й на пълномощник на С.М. и М.М. молба за изменение
на решение №260356/27.11.2020г., постановено по т.д.№1926/19г. по описа на
ВОС, в частта на присъдените й разноски за адв.възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА, като се твърди, че ВОС неправилно е определил размера на
възнаграждението, което следва да й бъде присъдено/присъдени 4 236лв./,
поради което се претендира да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, бъде уважена като
се измени решението в частта за разноските и се присъди допълнително
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 636лв., ведно с
ДДС.Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.Искането касае
решението на ВОС в частта за разноските с присъдено възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА, като се претендира увеличението му.Настоящата
инстанция отменя първоинстанционното решение в обжалваната му част, т.е.
и в частта му чл.38, ал.2 от ЗА, и отхвърля изцяло исковете.При този резултат
разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на
ищците изобщо не се следват.Поради горното определението на ВОС по
чл.248 от ГПК, постановено по молба на ищцовата страна за изменение на
решението в частта за присъдените нейни разноски, също подлежи на
отменяване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение №260113/27.01.2021г., постановено по т.д.
№1926/19г. по описа на ВОС, т.о.
15
ОТМЕНЯ решение №260356/27.11.2020г., постановено по т.д.№1926/19г.
по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „Гаранционен фонд“ е осъден
да заплати на С. С. М. сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск от
иск в общ размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие загубата на брат й А.С. М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на
настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х. А. А., при управление на
МПС - л.а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/; 2/ „Гаранционен фонд“ е осъден
да заплати на М. С. М. сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск от
иск в общ размер на 60 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие загубата на брат му А.С. М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на
настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х. А. А., при управление на
МПС - л. а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/; 3/ „Гаранционен фонд“ е осъден
да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 4 000лв.,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част
от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ “Гаранционен фонд“ е осъден да
заплати на адв.П.Д. К. сумата от 4 236лв. с ДДС, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от ЗАдв; 5/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на С. С. М. и М.
С. М. сумата от 25лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, като решението е постановено при участието на АХМ.
АК. АХМ. и АН. С. АС. в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд, на основание чл.220, вр. с чл.219, ал.1 от ГПК,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М., ЕГН **********, адрес с.Блъсково,
община Провадия, ул. “Шеста“ №9, против „Гаранционен фонд“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 50 000лв., предявена като частичен иск /целият в размер от 60 000лв./,
16
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат й А.С. М., поч. на
04.08.2015г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х.
А. А., при управление на МПС - л. а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
/отм/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН **********, адрес с.Блъсково,
община Провадия, ул. “Шеста“ №9, против „Гаранционен фонд“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 50 000лв., предявена като частичен иск /целият в размер от 60 000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат му А.С. М., поч.
на 04.08.2015г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от
Х. А. А., при управление на МПС - л. а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
/отм/.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, адрес с .Блъсково, община
Провадия, ул. “Шеста“ №9, и М. С. М., ЕГН **********, адрес с.
Блъсково, община Провадия, ул. “Шеста“ № 9, да заплатят на
„Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата от 2 000 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи - АХМ.
АК. АХМ. и АН. С. АС. на страната на ответника „Гаранционен фонд”,
гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18