Гр.Елхово, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 559 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.127, ал.2 от СК относно местоживеенето на деца при
разногласие на двамата родители, които живеят разделени, упражняването на
родителските права, личните отношения с децата и чл. 143, ал.2, вр. с ал.1 от СК – за заплащане на издръжка от родител на две малолетни деца за бъдеще
време.
В исковата
молба, предявена от М.Т. ***, действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Т.Н.В.
с ЕГН – ********** и Ц.Н.В. с ЕГН - **********, чрез пълномощника й адв.И.Ч., против Н.Ц.В.
*** се твърди, че страните са живели на
съпружески начала и от това им съжителство се родили децата им Т.Н.В. и Ц.Н.В..
В периода от
2005г. до м.април 2015г. страните живели в гр. Елхово в дома на родителите на
ищцата, но след пореден скандал между тях, през м. април 2015г. се разделили,
като ищцата и двете деца останали да живеят в жилището в гр. Елхово, а
ответника се преместил в дома си в с. ***. Ищцата сочи се, че през времето на
раздялата между родителите, децата продължили да осъществяват контакти с баща
си, като тя не ограничавала срещите им. Твърди се, че участието на ответника в
издръжката на децата през годините на раздяла се изразява в предоставянето на
дребни суми за покупка на дрехи и обувки за тях, както понякога и на джобни
пари, които по никакъв начин не са достатъчни за покриване на нуждите им.
Ищцата желае съдът да постанови
решение, с което да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по
отношение на всяко от децата Т.Н.В. с ЕГН – **********
и Ц.Н.В. с ЕГН - **********, да се определи
местоживеенето на децата на адреса на майката в гр.Елхово, ул. *** и се определи режим на лични контакти между децата и бащата.
Желае се ответника да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка за всяко от малолетните деца Т.Н.В. и Ц.Н.В., чрез тяхната майка и законен представител, в размер на
по 180.00 лева, считано от подаването на
исковата молба в съда до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска
от датата на падежа до окончателното плащане. Ищцата претендира и
ответника да бъде осъден да й заплати
направените по делото разноски.
В дадения от съда срок ответникът Н.Ц.В.
***, не
е депозирал писмен отговор, не е направил възражения по иска, не е представил и
посочил доказателства.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от ищцата и нейния процесуален
представител – адв.И.Ч.. По отношение на режима на лични контакти между децата
и бащата, се заявява, че те следва да осъществяват контакти около 2 пъти месечно,
както и един месец през лятото.
Ответникът Н.Ц.В. не се явява лично в
съдебно заседание и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че
малолетните деца Т.Н.В. с ЕГН – ********** и Ц.Н.В. с ЕГН - **********, са родени съответно на
09.06.2006г. и 13.07.2007г. в гр. София от майка М.Т.Т. и баща Н.Ц.В. и че
родителите на децата след м. април 2015г. са се разделили, като ищцата
продължила и до настоящия момент да живее заедно с двете деца в жилището в гр.
Елхово, а ответникът отишъл да живее в друго жилище в с. ***, като през есента
на 2019г. заминал да работи в чужбина.
Съдът прие за
безспорно, че родителите на двете малолетни деца са в трудоспособна възраст и
са способни да реализират доходи, които да им позволяват да изпълняват
задължението си да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, предвид липсата
на доказателства за обратното.
От показанията
на разпитаната по делото свидетелка Т.Т., която е майка на ищцата и съответно баба
на децата, се установява, че от около 4-5 години М. и Н. са разделени като М. с
децата останала да живее в апартамента в гр. Елхово, а Н. се върнал в къщата си
в с.***. Свидетелката сочи, че през годините на раздяла на родителите предимно
майката се грижела за децата, като тя и съпругът й им помагали. Бащата на
децата ги вземал понякога, но само голямото момче оставало да нощува при него
за не повече от 3-4 дни през последната година. Заявява се, че бащата на децата
няма добри битови условия, за да се грижи за тях, че къщата му в с. *** е много
стара и има опасност да рухне, а от края на август или от септември Н.В.
заминал в чужбина, като поддържал контакт по телефона с децата и им оставил
банкова карта, издадена по негова банкова сметка ***т тази сметка, но майката
не може да контролира тези действия и не знае с какви пари разполагат децата.
Свидетелката сочи, че откакто М. и Н. са разделени, бащата не е давал пари за
издръжка на децата на тяхната майка.
От показанията на св. А.М. – приятелка на
ищцата, е видно, че от 2015 година Н. и М. са разделени, децата живеят при
майка си, а бащата ги взема понякога. Двете деца са ученици и ходят на училище в
гр.Елхово всеки ден. Ищцата е споделяла със свидетелката, че бащата на децата
не й помага за тяхната издръжка и не й дава пари за това, но свидетелката знае
от децата, че баща им давал пари на тях, без да уточнява какви конкретно суми
им е давал.
От представените
от ищцата писмени доказателства – у-ния
№ 23 от 26.07.2019г. и № 34 от 09.12.2019г., двете издадени от „Дели-99“
ЕООД гр. Елхово и декларация от М.Т. за семейно и материално положение, е
видно, че през последната година ищцата работи по трудов договор в „Дели -99 „
ЕООД гр. Елхово и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 493.85 лева, като през последните 6 месеци преди датата на с.з. е
получавала месечно около 580.00 лева брутно трудово възнаграждение.
В хода на делото
съдът е изискал и приложил по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Елхово, от който е видно, че изготвилият го социален работник
е установил следното: децата Т. и Ц. В. се отглеждат в семейна среда от своята
майка при добри битови условия и при създадени от майката подходящи условия за
отглеждането на децата, в собствено на майката жилище в гр. Елхово. Двете деца
учат в ОУ „Св.П.Хилендарски“ гр. Елхово като през учебната 2019/2020
година Т. е ученик в 7-ми клас, а Ц. е ученик в 6-ти клас. Двамата посещават
редовно учебните занятия и не отсъстват без причина от часовете. Между
майката и децата има изградена емоционална връзка на привързаност, доверие и
обич, като тя задоволява техните физически, здравни, емоционални, образователни
и др. потребности. Децата поддържат и
контакт с баща си по телефона, тъй като в момента е в чужбина.
В съдебно
заседание съдът изслуша и всяко от малолетните деца Т. и Ц. В. по реда на чл.
15 от ЗЗДет в присъствието на социален работник, като и двамата изразиха
недвусмислено желанието си да продължат да живеят заедно при своята майка и че
се чувстват добре с нея. Децата демонстрираха разбиране на конкретната ситуация
и изразяват съгласие да бъдат отглеждани заедно от майка си и не искат да бъдат
разделяни помежду си.
От тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 от СК - относно
местоживеенето на малолетните деца Т.Н.В. с ЕГН – ********** и
Ц.Н.В. с ЕГН – ********** при разногласие на двамата родители, които живеят разделени, упражняването на родителските права и личните отношения с децата и иск по чл. 143, ал.2, вр. с
ал.1 от СК – за заплащане на издръжка от родител на малолетни деца за бъдеще
време, считано от подаването на исковата молба.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и
задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и
поотделно. Но когато родителите не живеят заедно, какъвто е настоящият случай,
те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на
конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на
родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се
разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при
кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще
живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му
ще налагат това. При решаването на този спор съдът следва да изхожда от
правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и
определящо в случая.
Досежно това,
кому да бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от
съжителството между страните две малолетни деца, съдът съобрази, че единствено
майката е изявила желание да упражнява родителските си права. По преценка на
съда, ищцата – майка на децата има добри възпитателски качества, полагала грижи
за децата от раждането им и продължава да полага такива и към момента. От
изразеното в социалния доклад и от гласните доказателства е видно, че жилищно-битовите
и другите материални условия на живот, които майката е осигурила и които
допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на всяко от
децата, са добри. От друга страна, съдът счита, че доказателствата по делото
водят до извод, че е налице към наст. момент изградена по - силна взаимна
привързаност между майката М.Т. и децата, което е важна предпоставка, както за
съвместното й живеене с тях, така и за самото упражняване на родителските
права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по
отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимна привързаност.
Между страните
няма противоречия по това, че родителските права по отношение на двете деца
следва да се възложат на майката, при която да се определи и местоживеенето им.
Съдът намира, че това положение е в интерес на малолетните Т. и Ц. Василеви,
предвид трайната установеност на децата при майката, привързаността към нея и
към нейната семейна среда, възможността за помощ от близки, както и липсата на
искане в тази насока от ответника.
Между страните
по делото не се спори, а и от събраните гласни доказателства се установява, че
бащата не се е дезинтересирал от децата си и продължава да осъществява с тях
контакт по телефона, тъй като към настоящия момент се намира извън страната.
Отчитайки тези особености на конкретния случай, съдът намира, че следва да се
определи следният режим, при който бащата да има право да взема двете деца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и всяка година бащата да взема децата през лятото за по 30 дни
непрекъснато през време, несъвпадащо с платеният годишен отпуск на
майката.
Относно
издръжката на децата, съдът намира, че от събраните гласни доказателства се доказа твърдението на
ищцата, че след раздялата на родителите през м. април 2015 година, ответникът е
давал на майката на децата дребни суми за покупка на дрехи и обувки за тях,
както и е давал пари на самите деца, но не се установи какви конкретно суми е
заплащал за издръжката на децата си, вкл. и след подаването на исковата молба в
съда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца безусловно - независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката зависи от
възможностите на родителя и от нуждите на детето. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК
минималният размер на издръжката е равен на една четвърт от минималната работна
заплата за страната, който от 01.01.2019г. е 560.00 лева /или 140.00лева/, а от
01.01.2020г. е 610.00 лева /или 152.50 лева/. Като прецени възрастта и нуждата
на всяко от децата Т. и Ц. Василеви, съответно на 13 и на 12 години, според
местните условия на живот в град Елхово, където те живеят и се отглеждат, тяхното
здравословно състояние, възможностите на родителите, липсата на задължение да
издържат други непълнолетни деца, както и нормативната база за определяне на
дължимата издръжка, съдът счита, че разходите за издръжката на всяко от децата са
общо в размер на 360.00 лева. С оглед изложеното, настоящият състав на съда
счита, че бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от
децата Т. и Ц. Василеви в размер на по 180.00 лева, платими до 10-то число на
текущия месец, считано от подаването на исковата молба – 30.07.2019 година,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане, до настъпване на събитие, водещо до изменение или
прекратяване на определената издръжка, а майката освен прякото упражняване на
грижи за отглеждането и възпитанието на децата, следва да осигури и разликата в
средствата, необходими за издръжката му.
При определяне
размера на дължимата се издръжка съдът съобрази от една страна възрастта на всяко
от децата – съответно на 12 и на 13 години, която предполага завишени разходи
за учебни материали и помагала, дрехи и обувки, а от друга - възможностите на
ответника, за когото по делото не е установено да реализира доходи от трудова
или друга дейност.
Бащата е в
трудоспособна възраст и може да реализира доходи, предвид липсата на
доказателства в обратната насока. Предвид на изложеното съдът приема като база
за определяне възможностите на бащата за участие в издръжката на малолетното
дете минималната за страната работна заплата към момента, която е в размер на 610.00
лева. Предвид изложеното съдът намира, че следва да се определи издръжка на всяко
от двете деца в размер на по 180.00 лева месечно, като се уважи изцяло исковата
молба в тази част.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението,
с което се присъжда дължима издръжка.
При този изход
на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответникът Н.В. следва да бъде осъден да
заплати на ищцата М.Т. направените по делото разноски в размер на общо 360.00
лева – платена д.т. за иска по чл. 127 СК и платено адв. възнаграждение. Освен
това, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, чл. 69, ал. 1, т.7 от ГПК и чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като
ищецът по иска за издръжка е освободен от заплащане на държавни такси,
ответникът Н.В. следва да заплати държавна такса в размер на 518.40 лв. за исковете
по чл. 143 СК за всяко от двете деца, както и 5.00 лв. държавна такса при
издаване на изпълнителен лист, вносими
по сметка на ЕРС.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.127, ал.2 и чл. 143 от Семейния кодекс,
Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права
по отношение на малолетните деца Т.Н.В. с ЕГН – ********** и Ц.Н.В. с ЕГН - **********,
на МАЙКАТА М.Т.Т., ЕГН – **********, като МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата се определя
на адреса на майката в град Елхово, обл. Ямболска, ул.***.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Н.Ц.В., ЕГН – **********,***,
следният режим на лични отношения и контакти с малолетните деца Т.Н.В. с
ЕГН – ********** и Ц.Н.В. с ЕГН - **********, както следва: бащата да има право
да взема двете деца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа
в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и всяка година бащата да взема двете деца през лятото за по 30
дни непрекъснато през време, несъвпадащо с платеният годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА Н.Ц.В., ЕГН – **********,***, да ЗАПЛАЩА издръжка на всяко от децата си Т.Н.В.
с ЕГН – ********** и Ц.Н.В. с ЕГН - **********, чрез тяхната майка и законен
представител М.Т.Т., ЕГН – **********, в размер на по 180.00 /сто и осемдесет/
лева месечно, платими до 10-то число на текущия месец, считано от подаването на
исковата молба в съда – 30.07.2019г. до настъпване на събитие, водещо до
изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Н.Ц.В., ЕГН – **********,***, да ЗАПЛАТИ на М.Т.Т., ЕГН – **********,***, разноски по делото в размер на общо 360.00
лева /триста и шестдесет лева/ съобразно уважаването на исковете.
ОСЪЖДА Н.Ц.В., ЕГН – **********,***, да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЕРС държавна такса в размер на 518.40 лева /петстотин
и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ върху уваженият размер на издръжката
за всяко от двете деца, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС-гр.Елхово.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
На основание
чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският
районен съд в двуседмичен срок от съобщаването на настоящото решение на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
/В. Апостолова/