Решение по дело №791/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 631
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Тодор Тодоров
Дело: 20221001000791
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 274 и
сл. от ГПК

Образувано е по жалба на К. Т., в качеството му на председател на Сдружение с
нестопанска цел „Обединена македонска организация - Илинден“, подадена против Решение
№ 82 от 15.07.2022 г., постановено по т. д. № 153/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, 11 –
ти състав, с което съдът е оставил без уважение жалбата на Сдружението против отказ №
20220630121016 от 01.07.2022 г. на длъжностното лице по регистрация за вписване на
първоначалната регистрация на същото.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
необосновано. Излага се, че съдът неправилно бил споделил изцяло мотивите на
длъжностното лице по регистрация за постановяване на обжалвания отказ, тъй като същите
представлявали пряка дискриминация на етническа основа срещу членовете на
сдружението. Твърди се, че съдът не бил обосновал в Решението си по какъв начин
македонската идентичност на членовете на Сдружението и правото им на сдружаване
застрашават обществения ред, а такава опасност въобще не съществувала. На последно
място, Решение № 544 от 18.08.2021 г. по т. д. № 727/2021 г. на САС, ТО, 9 –ти състав, на
което се бил позовал решаващият състав на СГС, не се ползвало със сила на пресъдено
нещо, тъй като се касаело за охранително производство, инициирано по последващо
1
заявление.
Моли се за отмяна на обжалваното Решение и указване на длъжностното лице по
регистрацията да извърши заявеното вписване.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията на страната,
намери следното:
Разгледаната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, същата изхожда от надлежна
страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване
валиден съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Със заявление № 20220630121016 от 30.06.2022 г. Агенцията по вписванията е
сезирана с искане за първоначално вписване на Сдружение с нестопанска цел „Обединена
македонска организация - Илинден“.
За да постанови обжалвания пред СГС отказ, длъжностното лице по регистрация
е приело, че поставените в чл. 6б и чл. 6в от Устава на Сдружението цели го определят като
обединяващо етническо малцинство на територията на Република България, притежаващи
религиозна, културна и друга характеристика, отличаваща ги от останалата част на
населението, което преследва изкуствено създаване, налагане и афиширане на идеята за
наличие сред определена част от българското население на етническо самосъзнание,
различно от националното, което би довело до етническо противопоставяне, застрашаващо
териториалната цялост на страната в противовес на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на
Република България.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция Решение и
произнасяйки се по депозираната срещу отказа жалба, СГС е приел, че поставените цели
съгласно Устава създават внушението за наличието на лишен от права малцинствен
македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на останалата част
от българските граждани и репресиран от държавата.
Тези изводи следва да бъдат споделени.
При осъществяването на вменената му от закона функция по контрол за
законосъобразност на отказа на Агенция по вписванията да извърши исканата регистрация
на сдружение с нестопанска цел, съдът е длъжен да осъществи преценка на съдържанието на
Устава му , без да се ограничава формално до вписаните в него цели и средства за
постигането им, доколкото само по този начин би била разкрита действителната воля на
учредителите, която не следва да противоречи на закона. Съгласно Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, правото на сдружаване е основно неотменимо
човешко право, като същото не подлежи на ограничения, освен тези, които са предвидени в
закона и посочени като изключения в чл.11, ал.2 от Конвенцията. В конкретния случай, в чл.
5 от Устава е посочено, че сдружението има за цел „защита на македонското национално
нематериално културно наследство, което е подложено на етноцит от страна на българските
2
културни институции“, както и македонците да имат право на отговор при пропагандна
манипулация към македонската история и култура. В средствата за постигане на целите е
посочено, че ще се провеждат симпозиуми за обсъждане на причините за провежданата
политика на насилствена асимилация, дискриминация и ксенофобия спрямо македонците в
Република България, както и, че ще поставят искания за националните права на македонците
пред български държавни институции и пред надлежните международни организации, ще се
провеждат мирни шествия за честване на исторически дати от македонската национална
история. В чл.7 от Устава е посочено, че член на организацията може да бъде всяко
физическо лице –македонец или македонка. Така формулираните цели и средства за
постигането им създават внушението за наличие на лишен от права или с накърнени такива
малцинствен македонски етнос на територията на Република България, противостоящ на
останалата част от българските граждани и репресиран от държавата, поради което
учредяването на сдружение с такива цели е насочено към разделяне на нацията и създаващо
предпоставки за етническо противпоставяне, поради което противоречи на чл.44, ал.2 от
Конституцията на Република България. С оглед гореизложеното налице са предпоставките
за позоваване на изключенията, предвидени в ал.2 на чл. 11 от Конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи, както и в чл. 22 ал. 2 от Международния пакт за
граждански и политически права /ратифициран от и в сила за България от 1976г./, които
позволяват на органа по регистрацията да откаже да впише в регистъра сдружението, респ.
на съда - да приеме този отказ за законосъобразен.
В този смисъл е и посоченото Решение № 544 от 18.08.2021 г. по т. д. № 727/2021
г. на САС, ТО, 9 –ти състав, чийто мотиви решаващият състав на СГС е споделил, без да
препраща към тях, което би съставлявало процесуално нарушение.
Предвид изложеното и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено, а
разгледаната жалба – оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82 от 15.07.2022 г., постановено по т. д. №
153/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, 11 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3