РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330105213 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск от Гаранционен фонд против Г. Н. Н.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за заплащане
на сумата от 612,71 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на
третото пострадало лице застрахователно обезщетение по щета № ****** г.,
дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 9.11.2017 г, е управлявал лек автомобил
„*****“ с рег. № ******, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 8.04.2022 год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 9.112017 г., в град П. настъпило ПТП
по вина на ответника. Същият управлявайки лек автомобил: марка и модел
„******“ с рег. № ******, движейки се по път *******, при движение без
съобразена скорост губи контрол над управлението над автомобила, навлиза в
лентата за насрещно движение и удря правомерно движещия се лек
автомобил марка / модел „******“ с рег. № *******, като по този начин
причинява процесното ПТП. Твърди се, че към дата на ПТП – то ответникът
управлявал лекият автомобил без задължителна застраховка ГО. До него била
1
изпратена покана за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение в
размер на 612,71 лева по щета №********., но плащане не настъпило. Моли
се за присъждане на посочената сума от 612,71 лева, ведно със законната
лихва от предявяването на иска – 8.04.2022 г. до окончателното погасяване.
В постъпилия отговор от особения представител на ответника адв. И.
М., се сочи, че претенцията е неоснователна и недоказана. Счита, че
настъпилите по автомобила вреди не съответстват на посочения механизъм, а
при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредите от увреденото лице Д. П. И., която с поведението си допринесла за
настъпване на вредите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
От представените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП
№ ***** от *****г. се установява, че на дата 9.11.2017 год. в 18:30 часа, при
управление на лек автомобил марка “*******“, с рег. №****** с
несъобразена с пътните условия скорост, на път І******** ответникът
реализира ПТП, като навлиза в лентата за насрещно движение и удря
правомерно движещия се лек автомобил „******“ с рег. № *******.
Вследствие на настъпилото ПТП, по лек автомобил „******“ с рег. № ******
са настъпили материални увреди. Актът е постановен на 9.11.2017г. от
служител при ОД на МВР Г., като протоколът е съставен от длъжностно лице,
в кръга на изпълняваните от него служебни функции, поради което и същият
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това,
същият се ползва и с материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както са описани в документа.
Констатациите, обективирани в протокола за ПТП се потвърждават и от
съставените АУАН №****** г. и Наказателно постановление № ***********
год., влязло в законна сила, видно от писмо от ОДМВР Г. /л. 6/ на 14.03.2018
г.
Видно е от представена справка от базата на Информационен център
към “Гаранционен фонд” /л.7/, се установява и че към процесната дата –
9.11.2017 год. за процесното МПС – лек автомобил „*****“ с рег. № *******,
не е регистрирана валидна застраховка гражданска отговорност на
2
автомобилистите. От ответника не се представят доказателства, които да
сочат на сключена застраховка гражданска отговорност към датата на
процесното ПТП, нито се ангажират доказателства в подкрепа на
възражението за съпричиняване.
От представените по делото уведомление за имуществени вреди от
26.03.2018 год., и доклад по щета № *******. се установява, че собственикът
на увредения автомобил Д. П. И. е предявил претенция за заплащане на
обезщетение към “Гаранционен фонд”. Последното е счело претенцията за
основателна, поради което с платежно нареждане от 13.04.2018год. е
изплатило обезщетение на увреденото лице, възлизащо на сума в размер от
612,71 лева.
Видно от изслушаното заключение по допуснатата САТЕ, неоспорено
от страните, се установява, че от техническа гледна точка е възможно
повредите по автомобила да се дължат на описания механизъм в исковата
молба – страничен приплъзващ удар в лявата страна на л.а. ********.
При разпита на св. Д. И., водач на л.а. ********, същата посочва, че
събитието е настъпило на завой, когато управляваната от ответника кола се
подхлъзва и удря колата на свидетелката от страната на шофьора.
Предвид гореизложеното, налице са всички материалноправни
предпоставки за уважаване на иска по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
Предвид гореизложеното, в полза на ищеца срещу ответника се поражда
регресно вземане до размера на заплатеното на пострадалия обезщетение за
имуществени вреди. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 612,71 лв.- главница, представляваща регресна
претенция за изплатено от ищеца на пострадало лице обезщетение за
причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.11.2017 год. на път
********, при което ответникът като виновен водач е управлявал МПС с рег.
№ „******“ с рег. № ********, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, следва да бъде уважен
изцяло.
Върху горепосочената сума за главница, се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /8.04.2022 г. / до
окончателното й погашение.
3
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат
присъдени в размер на 660 лв. съобразно представения списък на сторените
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен
фонд“- гр. С., на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ , сума в размер от
612,71 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от
Гаранционен фонд по щета № 1****** г. обезщетение за причинени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 9.11.2017 г. на път път *******,
предизвикано от ответника, докато е управлявал МПС „*****“ с рег. №
****** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 8.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. С., сума в размер на 660 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4