Решение по дело №703/2015 на Районен съд - Нова Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

 

гр.Нова Загора, 17.03.2016 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на  осемнадесети февруари през две хиляди и  шестнадесета година в състав:

                                                           

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

                  Съдебни заседатели:                                                                                            Членове:                                                        

                                                                                                                                   

при секретаря: Д.Д. 

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 703 по описа за 2015 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

           

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

      Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от  „Терем”ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор инж.д-р О.Д.Ч., чрез юрисконсулт Н.А. срещу „Техномаш – българска индустриална група”АД, с ЕИК *********, представлявано от С. Б.С. и К. Б.С., със седалище и адрес на управление – гр. Нова Загора, ж.к.”Индустриален”.

Ищецът твърди в исковата си молба, че „Техномаш – българска индустриална група”АД, с ЕИК ********* в качеството на Поръчващ и „Терем”ЕАД в качеството на изпълнител били сключили Договор за изработка № 1 на 06.01.2009г. с предмет на изработка 5 броя редуктори, модел ТА 45,50 Д.

       Ищеца „Терем”ЕАД твърди че е изпълнил своята част от договореното, като надлежно били изработени и предоставени на Техномаш-българска индустриална група”АД пет броя редуктори, модел ТА 45,50 Д. Получаването на пет броя редуктори /ТА 45 50 Д/ се удостоверява с Приемо-предавателен протокол от 08.04.2009г. подписан надлежно от представител на Поръчващия по договор.

За доставката била издадена фактура № 467 от 02.04.2009г. на обща стойност  7 665,30лв., приета и отразена в счетоводните регистри на „Техномаш – българска индустриална група”АД.

В отговор на запитване от ищеца „Терем”ЕАД, на 16.02.2011г. ответника „Техномаш – Българска индустриална група”АД потвърдил наличието на неразплатени разчети към „Терем”ЕАД на стойност 7 665,30лв., ликвидни и в изискуемия срок, за които и до настоящия момент не било извършено плащане по тях.

На 02.07.2015г. на ищеца изпратил на длъжника покана с рег. № ФД-01-706, с която „Техномаш – българска индусриална група”АД били поканени да заплатят фактура № **********/02.04.2009г. на обща стойност 7 665.30лв. В дадения седемдневен срок в банковата сметка на „Терем”ЕАД не било постъпило плащане.

На 23.07.2015г. в РС-Нова Загора ищеца подал в РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в резултат на което от РС-Нова Загора е била издадена Заповед № 286 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 28.07.2015г. Същата била надлежно връчена на длъжника, който е подал възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищеца твърди че ответника „Терем”ЕАД му дължи неустойка за забава, съгласно чл. 16 от Договора, в размер на 5% от стойността на договора или 383,27лв.

От датата на потвърждаването на наличието на неразплатено задължение до момента на завеждане на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК „Техномаш – българска индустриална група”АД, дължала и мораторна лихва в размер на 3 479.67лв.

Ищеца моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на  „Техномаш-българска индустриална група”АД, че същото дължи на „Терем”ЕАД, следните суми:  7 665.30лв. - неразплатена цена по изпълнен договор,  383,27лв. - неустойка за забава, съгласно чл.16 от Договора, 3 479.67лв. - мораторна лихва в размер на за периода от 17.02.2011г. до 24.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на претенцията в заповедното производство – 24.07.2015г. до окончателното изплащане на задължението. 

      Претендират се и направените по делото разноски.

      В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на искова молба в която заявява, че  иска е допустим, но неоснователен на следните съображения: „Техномаш-Българска индустриална група”АД не дължала изпълнение на вземането по фактура № 467/02.04.2009г., нито по издадената в ч.гр.д. заповед за изпълнение в нито една от нейните части. Ответника твърди, че претендираното от „Терем”ЕАД вземане било погасено по давност, а липсата на претендираното главно вземане предопределяло и липсата на акцесорни такива – лихви, такси и разноски.

В отговора на исковата молба ответника заявява, че вземането на „Терем”ЕАД било станало изискуемо с издаването на представената като писмено доказателство фактура № 467/02.04.2009г. и било погасено през 2014г. поради изтичането на петгодишния давностен срок. В нито един момент давността не била прекъсвана. Потвърждаването на неразплатени разчети по смисъла на Закона за счетоводството се извършвало през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне при съставянето на годишните финансови отчети, което не представлявало волеизявление на длъжника за изпълнение, насочено към кредитора по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. Ответникът заявява, че дори да не бъдат споделени горните мотиви признаването на задължението следвало да се извърши при юридическите лица, чрез представителния орган или упълномощени представители. В случая липсвали данни, лицата подписали потвържденията на салдата да са били упълномощени да извършват подобно волеизявление от името на ответното дружество. Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск изцяло. Моли съда да му присъди сторените по делото разноски, такси, включително и адвокатско възнаграждение.

     В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юркс. А. чрез която заявява че поддържа исковата молба и счита същата за основателна

       В съдебно заседание ответника се представлява от пълномощник – адв. Д.Й. ***, чрез който моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск като погасен по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Не се спори, че между страните  Терем”ЕАД, с ЕИК *********,  представлявано от изпълнителния директор инж.д-р О.Д.Ч.  в качеството на изпълнител и „Техномаш – българска индустриална група”АД, с ЕИК ********* в качеството на Поръчващ и „Терем”ЕАД в качеството на изпълнител и бил сключен Договор за изработка № 1 на 06.01.2009г. с предмет на изработка 5 броя редуктори, модел ТА 45,50 Д.

       Не се спори, че ищеца „Терем”ЕАД че е изпълнил своята част от договореното, като надлежно били изработени и предоставени на „Техномаш-българска индустриална група”АД пет броя редуктори, модел ТА 45,50 Д, както и не се спори че „Техномаш-българска индустриална група”АД е получило тези пет броя редуктори /ТА 45 50 Д/, което се удостоверява с Приемо-предавателен протокол от 08.04.2009г. подписан надлежно от представител на Поръчващия по договора. За доставката била издадена фактура № 467 от 02.04.2009г. на обща стойност  7 665,30лв., приета и отразена в счетоводните регистри на „Техномаш – българска индустриална група”АД.

В отговор на запитване от ищеца „Терем”ЕАД, на 16.02.2011г. ответника „Техномаш – Българска индустриална група”АД потвърдил наличието на неразплатени разчети към „Терем”ЕАД на стойност 7 665,30лв., ликвидни и в изискуемия срок, за които и до настоящия момент не било извършено плащане по тях.

На 02.07.2015г. на ищеца изпратил на длъжника покана с рег. № ФД-01-706, с която „Техномаш – българска индустриална група”АД били поканени да заплатят фактура № **********/02.04.2009г. на обща стойност 7 665.30лв. В дадения седемдневен срок в банковата сметка на „Терем”ЕАД не било постъпило плащане.

На 23.07.2015г. в РС-Нова Загора ищеца подал в РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в резултат на което от РС-Нова Загора е била издадена Заповед № 286 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 28.07.2015г. Същата била надлежно връчена на длъжника, който е подал възражение.

Ищеца твърди, че ответника „Терем”ЕАД му дължи неустойка за забава, съгласно чл. 16 от Договора, в размер на 5% от стойността на договора или 383,27лв.

От датата на потвърждаването на наличието на неразплатено задължение до момента на завеждане на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК „Техномаш – българска индустриална група”АД, дължала и мораторна лихва в размер на 3 479.67лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази доводите и становищата на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните – ищеца „Техномаш – българска индустриална група”АД, с ЕИК ********* в качеството на Поръчващ и ответника „Терем”ЕАД в качеството на изпълнител бил сключен договор за изработка № 1 на 06.01.2009г. с предмет на изработка 5 броя редуктори, модел ТА 45,50 Д.

       Ищеца „Терем”ЕАД е изпълнил своята част от договореното, като надлежно са били изработени и предоставени на Техномаш-българска индустриална група”АД пет броя редуктори, модел ТА 45,50 Д. Получаването на пет броя редуктори /ТА 45 50 Д/ е удостоверено с Приемо-предавателен протокол от 08.04.2009г. подписан надлежно от представител на Поръчващия по договор.

За доставката била издадена фактура № 467 от 02.04.2009г. на обща стойност  7 665,30лв., приета и отразена в счетоводните регистри на „Техномаш – българска индустриална група”АД.

В отговор на запитване от ищеца „Терем”ЕАД, на 16.02.2011г. ответника „Техномаш – Българска индустриална група”АД потвърдил наличието на неразплатени разчети към „Терем”ЕАД на стойност 7 665,30лв., ликвидни и в изискуемия срок, за които и до настоящия момент не било извършено плащане по тях.

На 02.07.2015г. на ищеца изпратил на длъжника покана с рег. № ФД-01-706, с която „Техномаш – българска индусриална група”АД били поканени да заплатят фактура № **********/02.04.2009г. на обща стойност 7 665.30лв. В дадения седемдневен срок в банковата сметка на „Терем”ЕАД не било постъпило плащане.

На 23.07.2015г. в РС-Нова Загора ищеца подал в РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в резултат на което от РС-Нова Загора е била издадена Заповед № 286 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 28.07.2015г. Същата била надлежно връчена на длъжника, който е подал възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищеца твърди че ответника „Терем”ЕАД му дължи неустойка за забава, съгласно чл. 16 от Договора, в размер на 5% от стойността на договора или 383,27лв.

В съдебното производство ищецът, при условията на пълно и главно доказване установи изпълнение на задълженията си по този договор, а именно – да предаде, вещите предмет на договора за поръчка на ответното дружество „Българскаиндустриална група”АД. По силата на този договор, ищцовото дружество в качеството си на изпълнител се е задължило да изработи и достави на ответното дружество 5 броя редуктори, модел ТА 45,50 Д, а ответникът се е задължил да заплати изработените и доставени 5 броя редуктори, модел ТА 45,50 Д. Подписаният от представител на ответното дружество приемо-предавателен протокол установява получаване на поръчените 5 броя редуктори, модел ТА 45,50 Д от ответника. Т.е. установи се изпълнение на задълженията на ищеца в пълен обем.по делото е налице и потвърждение на разчети от ответното дружество „Българска индустриална група”АД за сумата от 7665.30лв. видно от потвърждение на разчети на л.11 от делото. Отделно от това в хода на съдебното производство ответника в производството чрез процесуалния си представител заявява че не признава задължението единствено поради обстоятелството че то е погасено по давност, т.е. налице е признаване на задължението, като обаче относно дължимоста му към ищеца ответника се позовава на погасителна давност, те.е между страните няма спор относно задължението , а само настъпила ли е погасителната давност относно неговата дължимост, какво то възражение е направил ответника.

Настоящата съдебна инстанция в тази връзка намира за установено следното.

Във връзка със сключен между ищеца „Терем”ЕАД и ответника „Техномаш – българска индустриална група”АД с ЕИК ********* Договор  за изработка № 1 от 06.01.2009г. „Терем”ЕАД бил изпълнил е изпълнил своята част от договореното, като изпълнението е обективирано в Приемо-предавателен протокол от 08.04.2009г., подписан от двете страни и предоставен по настоящото съдебно производство. За доставката е издадена фактура № ********** от 02.04.2009г. на обща стойност 7 665.30лв., надлежно приета от страна на „Техномаш-българска индустриална група”АД, но незаплатена.

            В отговор на запитване от „Терем”ЕАД на 16.02.2011г. „Техномаш – българска индустриална група”АД са потвърдили наличието на задължение към „Терем”ЕАД на стойност 7 665.30лв., ликвидни и в изискуемия срок. „Терем”ЕАД моли съда да приеме че с направеното потвърждение на задължението на основание чл. 116, буква”а” от Закона за задълженията и договорите е прекъсната погасителната давност съгласно чл. 117 от ЗЗД, след което е започнал да тече нов петгодишен период на погасителна давност. Потвърждението на задължението е извършено в писмена форма, от главния счетоводител на ответника, положен бил и печатът на търговското дружество и било изпратено от факс на ответника видно от приложение към исковата молба от 02.11.2015г.”Потвърждение на разчети”/ Съгласно практиката на ВКС/Решение № 100 от 20.06.2011г. на ВКС по т.д. № 194/2010г./ признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116 б.”а” от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само на наличието на фактите, от които произхожда. Именно такова признание на задължението на „Техномаш – българска индустриална група”АД към „Терем”ЕАД в размер на 7665.30лв. е било направено на 16.02.2011г. – в рамките на давностния срок, от представител на длъжника-гл. счетоводител на дружеството ответник. Прекъсването на давностния срок е такъв юредически факт, с настъпването на който се заличава юридически периодът от време от възникването на правото на иск до осъществяването на самия факт и започва да тече нов давностен срок. Следователно към датата на изпращането на Покана с рег. № ФД-01-706/02.07.2015г. до „Техномаш – българска индустриална група”АД давностния срок не е бил изтекъл, в какъвто смисъл е възражението направено от представителя на ответната страна в настоящото производство.  

            Ответникът не е оспорил подписа на главния счетоводител или заеманата от него длъжност. Главния счетоводител в търговското дружество съгласно изискванията на Закона за счетоводството отговаря на специфични образователни, професионални и други изисквания, като носи отговорност за вярното, честното, достоверното представяне на имущественото и финансово състояние и финансовите резултати на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. В този смисъл възражението на представляващия ответника, че главният счетоводител на „Техномаш – българска индустриална група”АД не е бил надлежно  упълномощен да извършва действия по потвърждаването на задължението на дружеството към „Терем”ЕАД се явява несъстоятелно – правомощията на главния счетоводител на търговското дружество в тази посока  следват смисъла на закона, поради което не се изисква изрично упълномощаване от страна на управителя в този смисъл съдът намира че възражението на ответника за наличие на изтекла погасителна давност се явява неоснователно, поради и което имайки предвид и направеното признание от фактическа страна на задължението води до основателност на предявения иск, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като главния така и акцесорния такъв.

Предвид изхода от процеса, на основание член 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват да се заплатят и направените по делото разноски в размер на 1657.00лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р          Е          Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на   „Терем”ЕАД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. София 1836, общ.Столична, р-н Подуяне, ж.к.”Левски-Г”, ул. „Станислав Доспевски” бл. 40 със законен представител - инж.д-р О.Д.Ч.  и ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА” АД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. Нова Загора 8900, ж.к.. „Индустриален”, със законни представители С. Б.С. и К. Б.С., че ВЗЕМАНЕТО НА  „Терем”ЕАД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. София 1836, общ.Столична, р-н Подуяне, ж.к.”Левски-Г”, ул. „Станислав Доспевски” бл. 40 със законен представител - инж.д-р О.Д.Ч. за сумата от 11 528.24/единадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/лева, от които: 7 665,30/седем хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/лева – главница, представляваща задължение по Договор за изработка № 1 от 06.01.2009г., 383.27/триста осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/лева – неустойка за забава, 3 479.67/три хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 17.02.2011г. до 24.07.2015г., ведно със законната лихва от 24.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането СРЕЩУ ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА” АД, с ЕИК *********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. Нова Загора, 8900, ж.к.. „Индустриален” със законни представители С. Б.С. и К. Б.С., СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА” АД, с ЕИК *********, със законни представители С. Б.С. и К. Б.С., с адрес/седалище/адрес на управление/ - гр. Нова Загора, 8900, ж.к.. „Индустриален” ДА ЗАПЛАТИ НА  „Терем”АД, с ЕИК *********, със законен представител - инж.д-р О.Д.Ч.  - изпълнителен директор направените по делото разноски в размер на 1657.00/хиляда шестстотин петдесет и седем/лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението  пред СлОС.

 

 

                                                                             

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: