Р
Е Ш Е
Н И Е № 261849
гр. Пловдив, 28.06.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесет и първа година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 994 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД от Г.А.Г., ЕГН **********, против
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 6362,90 евро – недължимо платена лихва по договор за ипотечен
кредит № *****от 28.03.2008 г. за периода 16.07.2016 г. – 16.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
22.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Притендират се разноски.
В исковата молба се
твърди, че между страните е бил сключен договор за
ипотечен кредит № *****от 28.03.2008 г., в който бил уговорен базов лихвен
процент, представляващ променлива величина, в размер на 1М /едномесечен/
EUROBOR и надбавка, представляваща постоянна величина, в размер на 3,5%. Същият
не е бил променян с последващи анекси. Посочва се, че след отчитане на
постоянен спад на базовия лихвен процент, макар договореният по кредита лихвен
процент също да трябвало да падне значително, то такава промяна не била налице.
При направена проверка, ищецът установил, че без каквото и да било правно
основание банката едностранно добавила нов допълнителен елемент при формиране
на дължимата лихва – т.нар. „Премия“. Твърди, че такъв лихвен компонент не е
съществувал към датата на сключване на договора за банков кредит, а е добавен впоследствие
едностранно, незаконосъобразно и недобросъвестно от страна на кредитодателя.
Ето защо ищецът предявил иск, въз основа на който било образувано гр. д. №
10034/2016 г. по описа на ПдРС, ХХ гр. с., по което било постановено решение,
влязло в сила на 15.11.2019 г., по силата на което клаузата на чл. 11.1.3 от
договора била обявена за нищожна като неравноправна, а ответното дружество било
осъдено да заплати на ищеца сумата от 9958,60 евро, представляваща недължимо
платена лихва по договор за ипотечен кредит № *****от
28.03.2008 г. за периода 15.07.2011 г. – 15.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане. Твърди, че за периода от 16.07.2016 г. до настоящия момент ищецът
е заплащал изцяло и в срок вноските си по кредита, така както са му били
начислени от банката. На 18.10.2018 г. след осъществяване на предварително
принудително изпълнение на горепосоченото решение и реално възстановяване на
неправомерно получената от ответника сума, ищецът погасил предсрочно частично
главницата по кредита си със сумата от 8200 евро. Излага, че въпреки воденото
съдебно производство и влязлото в сила съдебно решение методологията за
формиране на лихвата по кредита останала непроменена и банката продължила да
начислява лихва в пъти по-високо от договореното, като за периода 16.07.2016 г.
– 16.01.2020 г., ищецът заплатил недължими лихви – начислени и получени без
правно основание, в общ размер на 5239,51 евро. Неравноправността на действията
по едностранно увеличение на лихвата по процесния договор за кредит е
съдебноустановена със силата на пресъдено нещо с посоченото по-горе влязло в
сила съдебно решение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „УниКредит Булбанк” АД е
депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Признава
сключването на договора. Оспорава се получаване на суми без правно основание.
Твърди, че процесният договор е сключен с фиксиран минимален ГЛП в размер на
7,70% за целия срок на договора. Твърди, че базовия лихвен процент е 4,20% и
надбавката е 3,50 %, които са определени към датата на сключване на договора. Подписан
е индивидуален погасителен план. Нама изисване за намаляване на лихвения
процент. За процесния период няма въведена „премия“. Заявеното решение,
постановено по предходно дело между страните е ирелевантно, тъй като същото е
имало за предмет иск по чл. 55 ЗЗД за друг период от време. Прави възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност на исковата претенция.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи- договор за кредит *****от 28.03.2008 г., погасителен план, е видно, че на 28.03.2008
г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца
на сума от 53000 евро. за срок до 01.04.2033 г., платим на месечни вноски от по
416.77 евро., при лихвен процент представляващ сбор
от едномесечен EUROBOR(базисен лихвен процент) и -3,5%., или общо 7,7 % сътавляваща
клауза по чл. 4.1.а, в съответствие с чл. 11.1.3 от ОУ за обслужване на кредита
и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
От представеното решение № 4099/23.11.2017 г. по
гр. д. 10034/2016 г. на ПРС е видно, че с влязло в сила решение от 15.11.2019
г. е обявена за нищожна като неравноправна клаузата на договора за кредит
11.1.3. Със същото решение банката е осъдена да заплати на ищеца сумата от
9958,60 евро като недължимо платена по нищожната клауза за периода от
15.07.2011-15.07.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане.
От изготвеното заключение от 10.05.2021 г.е по
извършената ССЕ е видно, че за периода 16.07.2016 г. – 16.01.2020 г. ищеца е
изплатил на ответника по договора сума от 23873,48 евро, на 43 месечни вноски,
които са погасили 13052,40 евро главница и 10701,19 евро договорна лихва,
съобразно уговорения процент от 7,7. Дължимата договорна лихва съобразно уговорката
за начина на изчисляването и -1М ЕВРОБОР и надбавка от 3,5 % за периода възлиза
на 4338,29 евро. Разликата между дължимата и внесената сума е 6362,90 евро.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени
документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с
посочените от ищеца параметри.
Съобразно постановеното решение по решение по гр. д. 10034/2016 г. на ПРС съдът намира, че
клаузата на чл. чл. 4.1.а, определяща дължимост
на договорна лихва в размер от 7,7 % за периода на договора е нищожна и
платените на основание същата суми не се дължат, което налага връщането им от
получателя.
Доколкото от изготвеното заключение на вещото лице се
установява, че банката е получила в процесния период дължимите месечни вноски
от които сума от 10701,19 евро погасяваща договорна лихва в размер от 7.7%, а
първоначално договорената такава за периода възлиза на сумата от 4338,29 евро,
то следва да се приеме, че е налице разлика от 6362,90 евро, която е платена
при липса на основание и подлежи на връщане на длъжника.
С оглед направеното възражение за изтекла давност,
съдът намира, че съобразно чл. 110 от ЗЗД приложима към вземането е
петгодишната давност. Съобразно началния момент на периода, за който се
притендира вземането 16.07.2016 г. и момента на завеждане на исковата молба
22.01.2020 г. съдът намира, че не е изтекъл петгодишен срок.
С оглед изложеното съдът намира, че иска е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Налице е основание за присъждане и на законна лихва
за периода от завеждане на делото до окончателното плащане поради липса на
изложени възражения за връщане на сумата и представени доказателства за
осъществено такова плащане от ответника в полза на ищеца.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и ангажирани доказателства в размер от 497,90 лв. за държавна такса,
2500 лв. за адвокатско възнагражедение и 200 лв. аза възнаграждение на вещо
лице.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Св. Неделя № 7,
представлявана от Т.П., Д.В. и С.П.да заплати на Г.А.Г., ЕГН **********, с
адрес *** ************************* сумата от 6362,90 евро (шест хиляди триста
шестдесет и две евро и 90 евро цента) – недължимо платена лихва по договор за
ипотечен кредит № *****от 28.03.2008 г. за периода 16.07.2016 г. – 16.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 3197,90 лв.(три хиляди сто деветдесет и седем лева и 90 ст.) за
разноски по производтвото .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД